Кръглата маса на Орешарски или клетка за хамстери | webcafe.bg
Webcafe

Кръгла маса или клетка за хамстери

Милена Фучеджиева 11.03.2014, 17:22 (обновена 14.03.2014, 14:23)
Милена Фучеджиева

Вестниците и телевизиите имат не по-малка отговорност от управляващите

На 10 март се състоя първата по рода си организирана от правителството кръгла маса с медиите. Изчетох отзивите в интернет, както и клиповете с изявленията на Местан, Станишев и Орешарски.

Отзивите в пресата са, че свикването на подобна среща показва дискомфорт в правителството, дори някакъв страх. Дискомфортът е нещо добро, означава, че знаят, че се очакват обяснения и доказателства за правилни управленски решения.

Камерата показа лицата на хората, поканени на кръглата маса, някои известни от телевизията, други не. Станишев и Местан обясняваха отново и отново за Борисов, медиите и Пеевски, след това минах на Орешарски, който също говори за същото, до момента, в който не изнесе информация за раждаемостта в България.

През рекордната за годините на прехода 2009 г. са се родили 81 000 деца, а през 2013-а това число е паднало на 59 000. И тук загубих тотално интерес към изказването на Орешарски.

Изведнъж рязко осъзнах микроскопичността на числата, които би трябвало да дават надежда, че България ще продължава да съществува. Таблицата за числеността на българското население показва, че то е достигнало 9 милиона през 1989 г., а през 2011 г. се е стопило до 7 346 000.

Представям си с колко още хиляди е намаляло и в следващите 3 години. Разбира се, не всичко е заради лошите управляващи от 10 ноември насам. Каквито и да са те, живеем в свободна, демократична държава, управлявана от олигарси, т.е. демократична клептокрация, и сме свободни да напуснем, когато пожелаем.

Това е възможността за избор,

която никоя среща на никое правителство с медиите не може да ни отнеме. Аз съм го правила веднъж, със сигурност ще го направя и втори път, просто защото мога и искам да съхраня емоционалната си интелигентност за по-смислени и по-малко разрушителни вълнения.

В този смисъл нямам никакъв интерес да загубя 2 часа от живота си в гледане и слушане на разговор на правителството с медиите. 59 000 бебета за една година, като вероятно 1/3 от тях няма да завършат средно образование и ще живеят в гето, са тежка присъда за което и да е правителство.

Но и за всяка медия, защото във вестниците и телевизиите би трябвало да работят най-мислещите и образовани хора в България. Вестниците и телевизиите имат не по-малка отговорност от управляващите. Те са средство за информация, но и средство за натиск върху политиците да служат на народа, а не на себе си.

Така се случи, че концентрацията на медии в ръцете на един човек, е прекалено голяма, нещо, което не е несрещано извън България (вж. Рупърт Мърдок и скандалите около негови медии), но тук, поради микроскопичния пазар, е фатално.

А как така се случи, е друг въпрос. Отговорът е изключително прост, пазарен и демократичен - когато ти предложат добра сделка, т.е. висока цена за продукт, създаден от теб, обикновено не се отказваш.

Проблемът е, че тук не става дума за кифли и кроасани,

а за интелектуални продукти създадени от интелигентни хора с цел да информират обществото, и когато тези интелигентни хора ги продават на хора със съмнителни цели, проблемът не е в купувача.

Така или иначе това вече се е случило, и няма връщане назад - ако ще и по една кръгла маса на месец да си свиква правителството. Наредените около масата са марионетки от един и същ куклен театър, обикновени хамстери в клетка.

От статистиките разбрах, че българските жени живеят със 7 години по-дълго от мъжете. За повечето от тях последните години от живота им минават в гледане на турски сериали и непосилна борба с бедността.

Преди няколко дни гледах един изключително интересен документален филм, продуциран от "Ал Джазира", с копродуцент Мартичка Божилова и "Агитпроп" - "Късмет". "Късмет" разказва за влиянието на турските сериали над жените в арабския свят, както и на Балканите.

Турските сериали са

много умно и хитро замаскирана външна политика на Турция,

насочена към създаване на светски имидж на държавата им. Жените - освен че са красиви, отстояват и правата си, борят се срещу мъже насилници, ходят без забрадки, и работят наравно с мъжете.

Филмът показва, чрез интервюта с жени от Обединените арабски емирства, Египет и Турция, че с помощта на сериалите все повече жени намират смелост да се разведат със съпрузите си, които са ги били и сексуално насилвали през целия им живот.

Борбата на жените там на практика понякога е борба на живот и смърт. И всичко това благодарение на интелигентното използване на медията телевизия да влияе по начин, който би бил благоприятен за приемането на Турция от западния свят като трансформираща се държава, която е в крак с времето.

Гъркините от "Късмет" казаха, че харесват турските сериали и ги чувстват близки, въпреки че са били 500 години под турско робство, нещо, което в Гърция явно никой не оспорва. Откриват в тях общи ценности като сплотеността на семейството, семейните ценности и спазването на традициите.

За мен обаче най-интересна беше българката. Скромно момиче на около 27 години, работещо в някакъв офис, тя е фен на сериала "1001 нощ", който гледа заедно с майка си и още една жена.

Причината да харесва турските сериали била, че те й давали надежда, че любовта побеждава, и че и най-трудните обстоятелства могат да се променят с търпение и постоянство. Нашата героиня има връзка със семеен мъж, любовта им трае вече три години - и "1001 нощ" й давал надежда, че нещата могат да се променят.

Приоритетите на една българка срещу приоритетите на жената от Близкия Изток

са брутално различни. Едните се борят за оцеляване, а българката, като победила всичко останало, се бори за мъжа на друга жена. Това показва степента на напредък, либерализация и демокрация в нашето общество.

Явно няма какво да ни спре. Нито религия, нито закони, нито етика и морал, защото етиката и морала няма откъде да се вземат. Те просто не съществуват в българското общество, и това ни го доказва статистиката за раждаемостта. Всичко е верижна реакция. Липсата на морал расте като гъба на дъжд във всички посоки.

Няма как да бъде изолирана в изолатор като носител на смъртоносен вирус, и да бъде ограничена само в политиката и икономиката. Когато тези, които са на върха управляват по неморален и неетичен начин, хората отдолу не намират причина да са различни от "успелите", напротив, те искат да приличат на тях. А дори и да не искат, са принудени, защото правилата се оказват само за глупавите и наивните.

Най-успешният и

най-добре направеният български сериал "Под прикритие"

е фрапиращ пример за разпада, в който живеем. Народът е влюбен в ужасните му герои. Аз самата заедно с Любен Дилов-син в "7 часа разлика", съм създала дълбоко корумпирани образи, в които престъпността е ежедневие, и които не само успяват, но и са едни от най-силните в държавата ни.

Като писател и сценарист си давам сметка, че телевизията има и възпитателни задачи, но от друга страна, ако трябва да бъда вярна на българската реалност, си давам сметка, че няма сюжет, независимо дали ще е романтичен или престъпен, който да изключва присъствието на мутри.

Като мутрите вече не са непременно необразовани, яки момчета с ланци, те са "кръв от кръвта ни", те са идеята, че няма непозволени неща. Сюжет без тях е невъзможен, защото не съществува в действителността.

Защо българските жени залепват пред турските сериали? Отговорът е прост. Защото там мъжете се държат с жените с огромно уважение, борят се за тях, казват им, че ги обичат, възрастните хора са уважавани и обгрижвани, отношенията между мъжете са почтителни, дори и да са врагове, има код на почтеност. Накратко - има правила и морал.

Всеки човек мечтае за такива отношения и такъв живот. Разбира се, моят отговор защо в техните сериали това е възможно, а в нашите не, винаги ще бъде свързан с присъствието на страх от някаква по-висша сила от силата на парите.

В България парите всяват страх и радост като нищо друго

Те са Бог. Тъжно ми е за нас и безпътицата, в която живеем. Тъжно ми е и за интелигентните, способни, работливи мъже, които са управлявали и управляват България, и които никога няма да бъдат нито щастливи, нито спокойни, нито истински задоволени, защото не могат да излязат от матрицата, създадена от тях самите в последните 25 години.

Матрица на безотговорност, неморалност и липса на надежда. И няма невинни, както и няма невинни жени, защото вървим заедно в разрухата. Подхранваме се взаимно с неморалната възможност всичко да е позволено. Позволяваме си го взаимно - като за последно. И постепенно всичко става все по-последно, природата, животинските видове, ДЕЦАТА.

Какъв е изходът? Със сигурност не е в кръглите маси с медиите. Не е и в Терминал 2. Намира се във всеки един от нас индивидуално и изисква много смелост, твърдост, честност, липса на илюзии, отказ от късия, на пръв поглед лесен път.

Опитвам се да си го представя с начина, по който живея. Опитвам се да живея, както си го представям. Трудно е, адски е трудно - и очите ми са все към летището, въпреки че знам, че този полет не е летене, а бягство от това, което не мога да променя.

Oще: българия  кръгла маса  лютви местан  мартичка божолова  медии  орешарски  политици  раждаемост  сергей станишев  турски сериали 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

13 Citizen X | 13.03.201421:26

Добре, де, авторката пак храни сама себе си, защото с упоменатия *утьо-син се хранят от пумията, за която иде рев! На жаргонно-нАучен език, скотофаги!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

12 pixie | 13.03.201411:30

А пък аз разбрах от статията главно, че медиите, въпреки огромното си потенциално влияние, в нашата страна са на колене и обслужват определени интереси на шепа хора, с цел тотално оскотяване на населението. А детската аудитория е напълно пренебрегната и е оставена на "възпитателното" облъчване на дисни чанъл и картун нетуърк. За тинейджърите върха на сладоледа е "Под прикритие" - модел за подражание. Е, как да избягаме от мутренското? Ние го затвърждаваме. Нищо възпитателно дотук за младежта. За всички зрители специално - биг брадър форевър!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

11 pixie | 13.03.201411:14

Ами да, липсата на пари определено всява страх в бг, защото който ги няма, е особено уязвим, най-вече пред съдебните власти. Правосъдието в България е само в полза на богатите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

10 Rowan | 13.03.201411:11

Гьоте, в една от статиите си, казва: има два вида критика. Градивната критика се фокусира върху идеята на текста. Дали е вярна, дали е добре изразена, дали е въздействаща. Разрушителната критика се прави от тесногръдите хора, които изпод капаците на ограниченото зрение се концентрират върху някой детайл, нещо дребно, което не им харесва в текста и съставили си негативно мнение, после оплюват цялото произведение.

Аз, щото не съм и на 1/10000000 от нивото на Гьоте, в този текст видях няколко идеи: за цензурата в медиите, за демагогията на политиците, за правата на жените, за мотивите на емигрантите. Може и още да има, но все пак аз не съм нито писател, нито сценарист, изобщо не схванах каква е основната идея на текста. Хенри Джеймс например, е написал 800 страници книга с една идея: как фантазията на жените им изиграва лоша шега да виждат в прикрития мъж качества, които той няма и да го поставят по-високо от открития, който по всички белези е няколко нива по-горе от смотаняка. Смотаняк, ама загадъчен. Е, дедо Джеймс е вехт, сега се пише с повече идеи за една страница текст.

За идеята толкова. За под-идеите, които моят ограничен мозък схвана:
Цензура има навсякъде, където човек определя правилата. Системата става по негов образ и подобие. Примерно този сайт, от квартално кафе, където можеха да се чуят всякакви слова, се е превърнал в чистичка, парфюмирана сладкарничка, където управителката чете сутрешната преса на висок глас, а анализ е позволен само на нея и на приятелките й. При това повишаване на тона се позволява единствено и само, ако критикуват мъжете. Мъжко слово се допуска, но само като бъде рендосано по вкуса на управителката, тихичко и възпитано …. безлично. Или на мъже, „като“ 14 сантиметровия Аспарух Калянджиев: http://www.webcafe.bg/id_1419453571_Po_sredata

Слово като това: http://www.webcafe.bg/id_241270676_Ostana_li_neshto_majko_v_teb_profesore , пуснато в неделя по обяд и веднага събрало ненадминат брой положителни коментари за този сайт, в понеделник към обяд бе заменено за две седмици от рубриката „Колелото на късмета“, докато отшуми интереса към новината. Лека му пръст на момчето, ама момента просто беше ключов за тази рубрика. Аре да не ядем доматите колците - „Оня дето не го трият“ стана „Оня дето го крият“.

Сигурно, щото в него текст говоря за съвест, чест и мъжко достойнство. И ги говоря на висок глас, за да въздействат, да се запомнят. На един да му остане нещо в главата, не съм си загубил напразно 30-те минути да натракам текста.
Нямам претенции за автор, тъпо ми стана, че се затри идеята и се изпусна времето, когато можеше да бъде прочетена от повече хора. Но словото на висок глас не се толерира в кварталната сладкарничка, виж сълзливи оплаквания – бол. Да, ама само с оплаквания нищо не става. Две десетилетия всички се оплакваме и нещо да се е променило?

Но иначе подпомагаме младите да се изявяват: http://www.webcafe.bg/id_1579948070_G*de_e_mokratsiyata? Бедна ми е фантазията, това момче, ако си повярва, че това е начина за писане, за да те публикуват в медия с претенции за национална, до какви върхове на словоблудството ще стигне, когато стане на моите години.

Още да си говорим за цензура?

За демагогията на политиците? Критиката към медиите по този повод е същата, както в словата на Цицерон: Дори и философите, които отричат и заклеймяват славата, не пропускат надлежно да напишат името си на корицата на книгата“. Или по-народно казано – сочиш сламката в очите на другия, а не виждаш гредата в своите. И в този сайт чета абсолютно същите изказвания, на същите политици, които се публикуват в медиите на Пеевски. Каква е разликата?

За правата на жените съм написал отделен текст: http://rowancomments.com/borci_za_pravata_na_jenite/

Това е моята деструктивна критика към този текст. Щото ми е ограничен мозъка да му схване цялостната идея.

ПП: И казах „сладкарничка“ иронично, щото другата асоциация, която ми дойде на ум, беше „Полет над кукувиче гнездо“.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

9 Frida | 13.03.201410:11

-В България парите всяват страх и радост-
че къде по света парите не всяват радост, у когото ги притежава?
проблемът е, че в беге всяват страх у тези, които ги нямат, или недостатъчно ги имат. защо е така?
моите уважения към авторката, харесвам я заради хъса, обаче, хвърля ей така една фраза и продължава нататък, без да я поразнищи.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 23:11

8 Vankata_820 | 12.03.201420:11

?!Усмивка Усмивка Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 23:11

7 Vankata_820 | 12.03.201420:10

При тези донорски кампании на българите в чужбина, се чудя толкова ли сте прости, че не можете сами да си оправите държавата, ами искате и да се върнат, за да ви износят съвсем на гръб:

"Българите в чужбина изпращат на своите близки и роднини у нас над 3 млрд. евро всяка година. Това посочи Мартин Захариев, продуцент, издател и народен представител от БСП. "По официални данни българите в чужбина изпращат всяка година около 1,8 млрд. евро (за 2013 г. емигрантите са изпратили 806 млрд. евро по данни на БНБ - бел. авт.), но според мен тази сума надхвърля 3 млрд. евро, тъй като доста хора вкарват пари на ръка", каза Захариев. Той присъства на пресконференция за постигнатите резултати от проекта на Българска агенция за инвестиции за популяризиране инвестиционния климат у нас и връщане на родни емигранти в България.Копирано от standartnews.com"
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2011, 23:11

6 Vankata_820 | 12.03.201419:30

Българите да наблегнат на руски сериали, там няма място за отстъпление, само за смирение или жертвоготовност!!!Усмивка Усмивка Усмивка
Когато създадеш семейство, не виждам защо трябва да наказваш детето си с тези отрепки: елитарстващите българи?!Усмивка Усмивка Усмивка
Толкова много сме преживели, че дали някой ще ми извади пистолет или нож, или само ще ме заплаши със смърт, ми беше все тая в БГ - мислех само как ще го транжирам и къде!!!Усмивка Усмивка Усмивка
Авторката на статията да си мисли от нейната камбанария и ако не е живяла достатъчно интересно, да не се обажда по нета, че си няма и представа какви кримки се подвизават в него!!!Усмивка
Не искам да наказвам детето си с простотията на българите, а тя е безгранична - като се покажат индикации за смяна в манталитета, тогава може да мислим как да помагаме, иначе не виждам смисъл да си причиняваме този наивен инат, който ни и саморазрушаваше!!!
В чужбина никой не ти чупи желанието да мечтаеш и опитите за летене - има конкуренция, но не е като да не сме се борили с такава, само че разликата между професионална конкуренция и кланова(родово-номенклатурна) е неимоверна!!!Усмивка
Няма нужда да носим на гръб здравите, нека те да си оправят държавата - мечтата на Номенклатурата е да няма ЕС и България да е капуслирана кочина, от която няма излизане, а само вегетиране и доизцеждане на такива, като нас!!!Усмивка
Не благодаря - в Германия е по-добре и си имаме и Гражданско общество!!!Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

5 boris | 12.03.201416:43

хубава е статията
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

4 Зелен Бетон | 12.03.201415:17

Написаното е предназначено за тези, които са достатъчно първосигнални, заблудени и/или видиотени, за да виждат споменатата кръгла маса като знак, че в медийното пространство вървят демократични процеси. Под егидата на „добрата“ власт, разбира се – която е много отговорна и демократична, въпреки че, незнайно защо, не й личи.

За жалост, точно споменатата аудитория няма да прочете статията. Тя такива статии не чете.

А аналогията с клетката за хамстери (може би по-точно би било „колело за хамстери“) е отлично намерена. Медиите-хамстери ще се мъчат да се качат по колелото към висините на истински демократичната публична среда и свободното слово, но колелото ще се завърта и ще ги смъква пак до най-долно положение. А усилията им ще създават приятна за наблюдение гледка и ще генерират енергия напусто.

Докато хамстерът не се сети да слезе от колелото. Ама де толкоз акъл у хамстер...
   

оценка

+2 -1

Най-коментирани