Ако мъжът на приятелка й изневерява... | webcafe.bg
Webcafe

Ако мъжът на приятелка й изневерява...

Мария Касимова 17.01.2016, 13:35 (обновена 04.02.2016, 08:06)
Тайна

Снимка: © Getty Images

Доверието, което имаме на хората около себе си - тези, които наричаме „най-близки"

Предствяте ли си колко верни приятели и доктори е имал Дейвид Боуи, за да успее да опази от публичност факта, че година и половина се е борел с рака?

Замислих се над това, когато този нечовешки артист превърна в пърформънс дори собствената си смърт, като я извади от обичайната битова трагичност, сложи я„на сцена" и остави да я мислим творчески.

Покрай всички теми и въпроси, които този физически край повдигна, много важна ми се струва точно тази идея - за доверието. Не в политически и социален план - то е ясно, че доверието отдавна не живее там.

Доверието, което имаме на хората около себе си - тези, които наричаме „най-близки"...

Преди известно участвах случайно в спор. Ставаше дума за това дали, ако видиш например мъжа на твоя приятелка с друга жена, трябва да й кажеш. Част от хората твърдяха, че е редно да й кажеш, ако си й истински приятел, за да предотвратиш някой да я прави на маймуна. Според тях, колкото и да боли, истината е най-важна и след като случката е в неин ущърб, приятелско е да я информираш.

Имаха право.

Но право имаха и другите, за които, ако просто ей така, случайно станеш свидетел на такава малка изневяра, по-добре да си замълчиш, за да не внасяш масло в един огън, който така или иначе може изобщо да не се разгори.

„Аз пък бих искала да знам, ако съм на мястото на тази жена", прекъсна го една дама. По-късно разбрахме, че всъщност е ставало дума именно за нейния съпруг, когото някой от компанията беше засякъл в неудобна близост с момиче в известен солунски хотел.

По ирония на съдбата тя разбра за това цяла година по-късно, когато най-накрая лично засече двойката романтично да си пазарува в столичен мол. Беше изгубила в липса на любов няколо години от живота си, чудейки се какво се случва в семейството й.  Разведоха се, разбира се, но една от най-големите й болки беше разочарованието от толкова приятели, които не й бяха разказали какво се случва. Междувременно те бяха коментирали ситуацията помежду си многократно и рефренът „милата, как я прави жалка" се беше носел като народна песен из общите им компании.

Да пазиш нечия тайна е много специална отговорност. В продажното общество, в което живеем, наоколо има толкова много факти, разпространявани като големи тайни, че понякога губиш мярка за това какво всъщност означава нещо да е секретно и някой да ти вярва, че ще го опазиш като такова.

„Знаенето на тайни" е и бизнес, разменна монета за служби, власт, услуги или стока. Във време, в което истинността на фактите не е особена ценност, сме готови да разпространяваме слухове, дочути оттук и оттам или споделени на ухо като нечия супер-мега-гигантска-тайна само защото това ще ни направи по-значими в нечии очи. В публичните професии това вече си е самата действителност.

Наскоро един ПР ми прошепна „под секрет", че човекът, за когото работи, бил болен от множествена склероза и нямало много дълго да работи, така че да сме го интервюирали сега, докато му е времето, че после не се знаело какво-що. Останах изумена от прикритото в изкуствена сантименталност хладнокръвие, с което въпросният ПР сподели „съкровената тайна, която той не иска никой да знае".

Както и от последвалото разкритие, че „тайната" е достояние на почти всички медии, които вярват, че само те единствено разполагат с тази „информация от достоверен източник". Достоверният източник така се беше разпрострял в споделяне, че цяла София вече цъкаше състрадателно с език за здравословното състояние на въпросното лице и следеше телевизионните му изяви, за да открива с детективска страст в тях симптоми на влошаване.

В продажбата на доверие особено силна стока е информацията за нечие здраве. Тя се продава много по-добре от всякакви факти за изневери, нови любови и извънбрачни деца.

Да дрънкаш с драматичен, тих глас последните новини около напълняването на еди-коя-си от телевизията, те прави „навътре в живота й" пред малкия ти социален кръг. „Ма защо така тя...да не би да е болна... или яде много от мъка...о, сигурно е на хапчета..." питат се всички останали, а ти блесваш с истината, която знаеш от някой си „много близък". Или пък лично, което е още по-страшно. Като чистачката на входа в кооперацията ни, която чисти домовете на две известни манекенки, та покрай нея всички сме наясно кои са им любимите храни, какви марки гащи носят, кои са мъжете, които често ги посещават, както и това, че „ма наживо и без грим са истински крокодили - няма да се спреш да ги огледаш на улицата!"

Болестта на Дейвид Боуи се понесе като много лек слух преди година. Тогава обаче никой не му обърна внимание, именно заради „доверените слухове" около известните личности и тяхната принципна недостоверност. Сега, когато знаем истината, неизкушените от този вид евтина популярност хора около една такава голяма звезда, които успяха да бъдат част от неговия личен проект за собствения му край, особено силно ме впечатляват. Не знам кое точно ги е мотивирало да не раздрънкат пикантни подробности на „доверени" хора и медии. Може би английското възпитание, съприкосновението до живота на звездите или хипократовата клетва.

Може би морал, от който ние, в малкото си, разядено от клюки, лъжи и бой общество, отдавна нямаме никава представа. Щото нали се сещате, че и да не беше болен, ако беше българин, Бoуи щеше да бъде предъвкван стотици пъти във всякакви гнусни истории и интриги. Това е и една от причините у нас гении да не се раждат.

Oще: болест  връзка двойка  вяра  двойка  доверие  жена  здраве  касимова  мария касимова  мъж  семейство  споделяне  тайни 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

11 Mako | 18.01.201612:13

мааму стара | 18.01.201611:58
... алооу, ма а не бръкайте и'краткото с (ѝ)... мааму стара
***********************
Хубу, вечи ши пишим само с (ѝ), та да е ясно!
Намига Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.07.2010, 13:20

10 мааму стара | 18.01.201612:02

''4 partci | 17.01.201618:50
Авторът/редакторът на статията ще ми обясни ли как трябва да прочета заглавието?''


... обърнете Фнимание на тоо коментар!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.07.2010, 13:20

9 мааму стара | 18.01.201612:00

п.п. - и'то, с ударението...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.07.2010, 13:20

8 мааму стара | 18.01.201611:58

... алооу, ма а не бръкайте и'краткото с (ѝ)... мааму стара!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

7 Mako | 17.01.201622:57

Да обобща - ако мъжът на приятелката й изневерява и тези хора са българи, то техните приятели, понеже са българи, силно ще си затварят устите и няма да кажат на измамената от измамника. Поради това нискоцивилизовано затваряне на устите, българите са скапаняци, за разлика от англичаните, чиито усти не можеш да запушиш в аналогичната ситуация.
Освен това, ако един български Боуи вземе та се роди, и ако около него се появи някаква тайна работа /я заболяване, ама може и изневяра да е/ то българите ще се скапят да приказват за това, за разлика от британците, които пък до един ще си държат устите здраво стиснати, също като близките на Боуи / в Англия всички приличат на него!/. Поради този отвратителен навик на целокупното българско население / да приказват тогава, когато англичаните не приказват, и да не приказват, когато бифтеците се скъсват от говорене/ от векове насам българските гении са взели едно крайно решение - да не се раждат в България! Раждат се в Англия и се наричат Дейвид Боуи, та да ни дойде акълът в главата!
Изобщо казано - и когато говори, и когато си държи езика зад зъбите, българинът, ама всеки българин, винаги си остава уникален простак, за разлика от англичанина и по-специално Дейвид Боуи+неговите близки!
Срам и позор!

Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

6 Дракон с кисело зеле | 17.01.201619:10

Щото нали се сещате, че и да не беше болен, ако беше българин, Бoуи щеше да бъде предъвкван стотици пъти във всякакви гнусни истории и интриги. Това е и една от причините у нас гении да не се раждат.
---
О, това сега го видях. И се присетих за статиите като тая:
http://mic.com/articles/132399/the-complicated-sexual-history-of-david-bowie#.VzPQCvkCQ
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

5 Mako | 17.01.201619:05

Veselina Jecheva | 17.01.201618:36
в статията са съпоставени 2 несъвместими неща: смъртта на Бауи с дилемата "трябва ли да светнеш рогоносец, че половинката кръшка"
******************************

Най-големият лупинг е в края. В който на базата на това смехотворно сравнение се стига до стандартния рефрен в мисловната вселена на Касимова:
*****
ако беше българин, Бoуи щеше да бъде предъвкван стотици пъти във всякакви гнусни истории и интриги. Това е и една от причините у нас гении да не се раждат.
*****

Смее се Смее се Смее се Смее се
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 30.03.2012, 10:23

4 partci | 17.01.201618:50

Авторът/редакторът на статията ще ми обясни ли как трябва да прочета заглавието?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 03.09.2011, 22:51

3 Veselina Jecheva | 17.01.201618:36

в статията са съпоставени 2 несъвместими неща: смъртта на Бауи с дилемата "трябва ли да светнеш рогоносец, че половинката кръшка" Шокиран как пък се сети Касимова да направи такова сравнение, за мен е загадка. едното би било просто клюка, а другото може да предизвика реакция и да има сериозни последствия.
а британските таблоиди няма какво да ги коментираме, Уикенд и Шок могат само да се учат от тях.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

2 Mako | 17.01.201618:28

Може би морал, от който ние, в малкото си, разядено от клюки, лъжи и бой общество, отдавна нямаме никава представа. Щото нали се сещате, че и да не беше болен, ако беше българин, Бoуи щеше да бъде предъвкван стотици пъти във всякакви гнусни истории и интриги. Това е и една от причините у нас гении да не се раждат.
***************************************

Хахахахахахххххххх - колко забавен патос в полза на високоморалната англосаксонска култура, създала феномена на "жълтата преса" и поведение! Тази леля чела ли е "Сън", да види на какво му се викат клюки? Спомня ли си отразяването на историите с ЛейдиДи, в т.ч. и хубавичаката катастрофа, в която я участваха?
А и хипотезата й за това, че в българското общество царят само клюки, лъжи и бой, за разлика от английското, в което клюки хептен няма / така, де, Дейвид Боуи и така нанататъка, в Англия всички са като него и приятелите му!/, всички са честни и веднага споделят за изневерите, ама не само на мъжете, на жените също, пък за бой никой даже и не е чувал?...Кодош, тази си мисли, че българите са като преди 89-а, никой не е пътувал, не е живял и видял с очите си обектите на смехотворното й възхищение!
Поредният маразмен донос, опакован във високоморален целофан. Запазена марка на една злобарка, Мария Касимова. По нещастно стечение на обстоятелствата - българка. Ако беше се родила в Англия, би писала долнопробни клюки в някое долнопробно копие на "Сън". Понеже не се е насладила на това височайше щастие - плюе по себе си и останалите. Смях Смее се
   

оценка

+2 -0

Най-коментирани