Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Все ще се намери кой да даде съвет

По-полека със съветите, когато никой не ги иска
По-полека със съветите, когато никой не ги иска

В България от края на 80-те години - положението с проблемите, както впрочем и със съветите, беше следното: казваш нещо важно, по възможност тайно, на приятел - и изведнъж целият квартал или град го знае и ти просто вече няма нужда да носиш какъвто и да било товар на плещите си, защото всички ти помагат най-вече с безплатни и не поискани съвети.

Дойде демокрацията, а с нея и модерните времена, постепенно се сдобихме с психолози, а от няколко години и с коучове (една истинска, звънка българска дума!), които са готови - срещу определено заплащане - да ни изслушат, посъветват и дори да ни помогнат да бъдем по-добри версии на себе си, да открием истинското си АЗ, да водим по-добри преговори, да успяваме да спечелим представителите на срещуположния пол и т.н.

Изобщо има хора, подготвени по всякакви теми, готови да ни се притекат на помощ, при това запазвайки нашите споделени тайни.

Всичко това е чудесно, но далеч недостатъчно, за да бъде нашето съществуване като независими възрастни индивиди ПРАВИЛНО.

Защото може изобщо да не предполагате, но правите много, страшно много неща неправилно. И как се правят нещата ПРАВИЛНО няма да ви каже нито един психолог и нито един коуч, ще ви го каже съседката, продавачката в магазина, жена, с която случайно се засичате във фризьорския салон или някоя баба в парка.

Защото можете и да не го знаете, но нито си готвите гювеча както трябва, нито си гледате детето както трябва. И щом лелята от бакалията ви го казва - това значи е факт!
Ако имате търпението да четете, прилагам и конкретни примери.

Не е полезно да се ядат много плодове

Преди няколко години, докато дъщеря ми беше на 4-5 и когато играта на детски площадки все още й беше интересна, спирката за люлеене на люлки и спускане по пързалки беше неизменна част от разходките. И понеже децата след игри често ожадняват и огладняват - винаги носех вода и плодове. И така, всеки ден.

Един прекрасен ден на една квартална детска площадка дъщеря ми изяде последователно банан и грозде (без семки, наронени зрънца в една малка кутийка).

И докато детето си ядеше кротко и спокойно гроздето, към нас се приближи една госпожа, с цигара в устата, с ръце на Ф и силно възмутен взор.

На моя въпросителен поглед тя отвърна с тирада как твърде често идвам на тази площадка напоследък и непрекъснато давам на детето си плодове, вместо да му купувам обикновени закуски, както правят НОРМАЛНИТЕ майки и така моето непристойно поведение не допада на всички останали (предполагам нормални) майки и на всичко отгоре техните деца се дразнят, защото другите майки носят НОРМАЛНИ закуски, а не плодове.

Финалът беше нещо от типа: и да знаете, че толкова много плодове - изобщо не е полезно да се ядат!

На тръгване от площадката погледнах групата на майката на Ф и видях, че нормалните закуски на техните деца са солети, зрънчовци, чипс и вафли.

Благодаря, аз явно предпочитам да съм в категорията „ненормалната майка с плодовете".

Не се готви така гювеч!

Пазарувам зеленчуци, продавачката в плод-зеленчука ме пита какво ще готвя, отговарям: гювеч. Тя започва, без да съм искала съвет, да ми обяснява, че съм взела много неподходящи зеленчуци, както и да ме напътства колко важна е запръжката, по възможност с повечко мас и много запържен червен пипер.

Изобщо не знам защо решавам да продължавам разговора, но казвам, че не запържвам, особено подправките.

Тя ме поглежда втрещено и заявява: ти изобщо можеш ли да готвиш? Не се готви така гювеч! И ако няма запръжка - каква манджа е изобщо това?

Е, това и аз се питам и си отговарям: вкусна!

Много неправилно си подреждаш приоритетите!

Срещам позната, която от няколко години не работи, за да си гледа семейството и детето. Всъщност детето й си има бавачка, а домакинската работа е поверена на една жена, която тя мило нарича "прислужницата", която ходи в дома й 3 пъти седмично - чисти, глади и готви.

Констатираме, че не сме се виждали отдавна и тя веднага предлага среща - още на следващия ден към 10-11 сутринта, на кафе. Аз не мога тогава, на работа съм. Тя предлага да се видим на обед, в 13-14. Аз пак не мога, имам уговорени работни срещи и всъщност цялата седмица се очертава натоварена.

Предлагам й да се видим следващата седмица, към 19. Тя не може - има уговорки с приятели за гостита, ресторанти, детски рожден ден и т.н.

Предлага ми събота или неделя, аз казвам ОК, но да се чуем, защото това са ми дните за домакинстване. Тя ме поглежда изключително изумено и констатира:

"Никоя уважаваща себе си жена не чисти събота и неделя, не домакинства и не прислужва! Истинската жена отделя време да си гледа семейството. Изобщо прави ми впечатление, че много неправилно си планираш приоритетите - искаш ли да ти телефона на моя коуч? Знаеш ли колко добре се организирам след като ходих зимата на сеанси по себепознание?"

Аз казвам: "Благодаря, няма нужда, ОК съм с хаотичното си и натоварено ежедневие".

И става ясно, че няма да се видим скоро, графиците ни се разминават. Пожелаваме си приятен ден и продължаваме по пътя си.

Та така с добронамерените съвети: по-добре е да се научим да ги пестим за себе си. Защото няма универсално правило, което да важи за всички.

 

Най-четените