Все ще се намери кой да даде съвет | webcafe.bg
Webcafe

Все ще се намери кой да даде съвет

Ана Динкова 31.08.2014, 19:10 (обновена 04.09.2014, 16:55)
съвет

По-полека със съветите, когато никой не ги иска

В България от края на 80-те години - положението с проблемите, както впрочем и със съветите, беше следното: казваш нещо важно, по възможност тайно, на приятел - и изведнъж целият квартал или град го знае и ти просто вече няма нужда да носиш какъвто и да било товар на плещите си, защото всички ти помагат най-вече с безплатни и не поискани съвети.

Дойде демокрацията, а с нея и модерните времена, постепенно се сдобихме с психолози, а от няколко години и с коучове (една истинска, звънка българска дума!), които са готови - срещу определено заплащане - да ни изслушат, посъветват и дори да ни помогнат да бъдем по-добри версии на себе си, да открием истинското си АЗ, да водим по-добри преговори, да успяваме да спечелим представителите на срещуположния пол и т.н.

Изобщо има хора, подготвени по всякакви теми, готови да ни се притекат на помощ, при това запазвайки нашите споделени тайни.

Всичко това е чудесно, но далеч недостатъчно, за да бъде нашето съществуване като независими възрастни индивиди ПРАВИЛНО.

Защото може изобщо да не предполагате, но правите много, страшно много неща неправилно. И как се правят нещата ПРАВИЛНО няма да ви каже нито един психолог и нито един коуч, ще ви го каже съседката, продавачката в магазина, жена, с която случайно се засичате във фризьорския салон или някоя баба в парка.

Защото можете и да не го знаете, но нито си готвите гювеча както трябва, нито си гледате детето както трябва. И щом лелята от бакалията ви го казва - това значи е факт!
Ако имате търпението да четете, прилагам и конкретни примери.

Не е полезно да се ядат много плодове

Преди няколко години, докато дъщеря ми беше на 4-5 и когато играта на детски площадки все още й беше интересна, спирката за люлеене на люлки и спускане по пързалки беше неизменна част от разходките. И понеже децата след игри често ожадняват и огладняват - винаги носех вода и плодове. И така, всеки ден.

Един прекрасен ден на една квартална детска площадка дъщеря ми изяде последователно банан и грозде (без семки, наронени зрънца в една малка кутийка).

И докато детето си ядеше кротко и спокойно гроздето, към нас се приближи една госпожа, с цигара в устата, с ръце на Ф и силно възмутен взор.

На моя въпросителен поглед тя отвърна с тирада как твърде често идвам на тази площадка напоследък и непрекъснато давам на детето си плодове, вместо да му купувам обикновени закуски, както правят НОРМАЛНИТЕ майки и така моето непристойно поведение не допада на всички останали (предполагам нормални) майки и на всичко отгоре техните деца се дразнят, защото другите майки носят НОРМАЛНИ закуски, а не плодове.

Финалът беше нещо от типа: и да знаете, че толкова много плодове - изобщо не е полезно да се ядат!

На тръгване от площадката погледнах групата на майката на Ф и видях, че нормалните закуски на техните деца са солети, зрънчовци, чипс и вафли.

Благодаря, аз явно предпочитам да съм в категорията „ненормалната майка с плодовете".

Не се готви така гювеч!

Пазарувам зеленчуци, продавачката в плод-зеленчука ме пита какво ще готвя, отговарям: гювеч. Тя започва, без да съм искала съвет, да ми обяснява, че съм взела много неподходящи зеленчуци, както и да ме напътства колко важна е запръжката, по възможност с повечко мас и много запържен червен пипер.

Изобщо не знам защо решавам да продължавам разговора, но казвам, че не запържвам, особено подправките.

Тя ме поглежда втрещено и заявява: ти изобщо можеш ли да готвиш? Не се готви така гювеч! И ако няма запръжка - каква манджа е изобщо това?

Е, това и аз се питам и си отговарям: вкусна!

Много неправилно си подреждаш приоритетите!

Срещам позната, която от няколко години не работи, за да си гледа семейството и детето. Всъщност детето й си има бавачка, а домакинската работа е поверена на една жена, която тя мило нарича "прислужницата", която ходи в дома й 3 пъти седмично - чисти, глади и готви.

Констатираме, че не сме се виждали отдавна и тя веднага предлага среща - още на следващия ден към 10-11 сутринта, на кафе. Аз не мога тогава, на работа съм. Тя предлага да се видим на обед, в 13-14. Аз пак не мога, имам уговорени работни срещи и всъщност цялата седмица се очертава натоварена.

Предлагам й да се видим следващата седмица, към 19. Тя не може - има уговорки с приятели за гостита, ресторанти, детски рожден ден и т.н.

Предлага ми събота или неделя, аз казвам ОК, но да се чуем, защото това са ми дните за домакинстване. Тя ме поглежда изключително изумено и констатира:

"Никоя себеуважаваща се жена не чисти събота и неделя, не домакинства и не пирслугва! Истинската жена отделя време да си гледа семейството. Изобщо прави ми впечатление, че много неправилно си планираш приоритетите - искаш ли да ти телефона на моя коуч? Знаеш ли колко добре се организирам след като ходих зимата на сеанси по себепознание?"

Аз казвам: "Благодаря, няма нужда, ОК съм с хаотичното си и натоварено ежедневие".

И става ясно, че няма да се видим скоро, графиците ни се разминават. Пожелаваме си приятен ден и продължаваме по пътя си.

Та така с добронамерените съвети: по-добре е да се научим да ги пестим за себе си. Защото няма универсално правило, което да важи за всички.

Oще: ана динкова  манталитет  морал  общество  поколения  съвет 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.08.2014, 17:12

2 maleficent | 01.09.201415:05

Къде все ги намирате тези безпардонни хора??? Много щастлив Аз пък така се изморих от правилата на етикета, тактичните разбиращи погледи и лицемерните усмивчици, зад които не знаеш какво се крие, а как ми се иска да разбера, просто да разбера, че не с робот си имам работа.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

1 паяка | 01.09.201412:18

поне да беше забавно написано
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани