Из тефтера на една "домакиня" | webcafe.bg
Webcafe

Из тефтера на една "домакиня"

webcafeЦветелина Иванова
12.09.2014, 16:35 (обновена 16.05.2015, 21:20)
домакиня

Снимка: © Getty Images

"Нищо не може да ме накара да се чувствам в свои води в кухнята"

Когато преди година и няколко месеца съдбата ме дари с партньор, на който да разчитам, не подозирах какво ме очаква.

След няколко романтични пътешествия, небрежни скарвания, семейни гостита и очарователното откритие, че се разбираме подозрително добре, настана време и аз да се превърна в партньор. А именно - да поема "отговорност за домакинството", да взема "бита в топлата си прегръдка" и да "бъда жена".

Знам, че повечето жени мечтаят в един момент да се разхождат из ИКЕА бременни и/или влюбени, заедно с мъжете си и да избират бурканчета за подправки и различни цветове закачалки за дрехи.

Перспективата тази картина да се сбъдне и за мен, ми носи уют, но честно казано, дори и към момента се чувствам по-скоро като Мерил Стрийп в "Извън Африка", когато се бореше със слонове, които се опитваха да нахлуят в новия й дом.

В новия ми дом няма слонове, а само огромен котарак, но не съм сигурна,че това улеснява нещата.

Разбира се, правя опити да хвана нещата под контрол.

Миналата седмица реших да поема инициативата и да взема някакво решение относно обзавеждането. Избрах синьо стъкло, което да покрие масата, тъй като по мои собствени наблюдения, тя се цапа твърде лесно и се чисти твърде трудно (много се гордея с това заключение - разкрива откривателския ми дух).

Въпреки че не аз взех размерите, някак успях да ги предам грешно на производителите, вследствие на което се сдобихме с огромно, криво парче синьо стъкло, което не можем да оползотворим по никакъв начин.

Моят любим не се отчая и ме насърчи да продължавам да опитвам, макар да не съм сигурна, че финансите ни позволяват тези скъпи напъни за успешна покупка.

Вероятно фактът че имам гърди, означава,че трябва да се чувствам в кухнята толкова естествено и комфортно, колкото се чувства Лора Караджова по телевизията без дрехи.

За съжаление, когато застана в рамките на това пространство, тематично отделено от хола, в който се лежи на диван и се четат книги, сякаш всичко наоколо става враждебно.

Керамичните котлони се взират в мен със слепи очи, безмълвни за това кое копче трябва да натисна, за да сваря яйце; миялната машина отваря страховитата си паст, само за да ми разкрие, че съм сложила купичките наобратно, вследствие на което предполагаемо чистата посуда е пълна с мръсна вода, а пералнята издава уж приятелски звуци, които отекват в ушите ми като зловещи подигравки. Един безкраен рефрен...

"Никоганямадаминаучишпрограмите...
никоганямадаминаучишпрограмите".

Общо взето цялата кухня, лъсната, красива и нова, в моите очи е някакво Стивън Кинг-ско изчадие, което ме наблюдава внимателно и чака да направя една погрешна стъпка,за да ме сграбчи за гърлото.

Разбира се, моят любим ми дава някои напътствия, благодарение на които страхът от адското помещение става по-поносим.

От него например разбрах,че оризът и брашното не се складират в мокри буркани, тъй като впоследствие мухлясват, както и че когато една консерва е отворена, съхранението й след това не би следвало да се осъществи обратно в шкафа, а в хладилника.

Със сигурност това са знания, които се предават генетично през пъпната връв, тъй като всички, с които споделих новонаученото, ми се присмяха.

Оттук ясно следва изводът,че имам дефектна пъпна връв - дали това може да обясни и липсата на физическа гъвкавост?

Друга информация, която вероятно се предава между членовете на тайно общество е присъствието на сирене в баницата със сирене.

След като се допитах до майка ми и баба ми за рецепта за баница със сирене, с радост и ентусиазъм ми бяха дадени два варианта за въпросната, но никой не счете да ме уведоми,че към всичко останало се добавя и сирене.

Може би ви се струва твърде очевидно, но в своя защита ще кажа,че не всичко, което се съдържа в заглавието на нещо, се съдържа и в самото нещо.

Бобът по манастирски не се вари в манастир, за куцо пиле с домат вероятно се купува нормално двукрако пиле (за справка за "Куцо пиле с домат" - кулинарната книга "1500 рецепти за всеки ден",издателство Букмарк Пъблишинг), а пък само може да се надяваме,че в овчарската салата няма съставки от истински овчар.

Защо тогава никой не счете за необходимо да ме предупреди,че в баницата със сирене се слага сирене?

Разбира се, не беше фатално. На учудения въпрос на Л. дали няма да сложа и сирене, със самочувствието на една софийска Марта Стюарт, отговорих, че няма да слагам сирене, тъй като приготвям класическа баница.

Това, което правя най-добре в живота е да се отказвам.

Правя го без-от-каз-но. По всяко време и във всяко начинание. Този път обаче съм се заинатила, тъй като домакинството не е като жълтия колан по таекун-до. Да си домакиня е за цял живот.

Затова отидох на пазар за тенджери. Учудиха ме две неща: първото беше простият факт, че цената на някои хубави тенджери далеч надхвърля минималната заплата в страната ни. А вторият беше броят на продавачите, които боравят умело с думата "касерола".

Светът на касеролите е примамлив и обещаващ - различните цветове съдове умоляващо като сирени подмамват към лесен уют и пълно щастие - само срещу сумата от 1326,48 лв. комплекта. На промоция до 15 септември.

При пердетата е още по-интересно.

Проявих смелост и отидох да избирам пердета сама, справяйки се със сериозен проблем, наречен "прозорец, влизащ в скосение".

Двайсет минути по-късно позвъних на благоверния ми с овчи глас. Просто не можех да се справя. Щандовете с пердета ме караха да пожелая времето на Тодор Живков с ясна плам в сърцето.

Имаше толкова много цветове, видове и десени, че изборът беше на границите на човешките възможности. Особено за човек като мен, чиито способности за избор винаги са били лимитирани - колебанието между плюшен син слон и плюшена бяла мечка резултираше в уртикарии и животоспасяващ "урбазон" още в детството.

Преди да вляза в магазина си представях как разглеждам килими и пердета с игрива стъпка, отмятам коси и пипам тъкани с разбиращ поглед до момента, в който не съзра перфектното перде,в което да се влюбя на секундата и да възкликна: "Ето я! Това е нашата завеска! Ще стои чудесно на тухличките на холната масичка, има елементи от шарката на паркета и е едновременно свеж акцент и ненатрапчив фон за диванчето!".

Можеше дори да направя лек пирует във въздуха с усмивка на находчив млад дизайнер, изровил от ъгъла на някой антикварен магазин съвършения сервиз.

Вместо това, още с прекрачването в магазина изкиселях при вида на небивалия избор от тъкани.

Пипах ги с намусена физиономия, дъвчейки нервно кичур коса и дори не можех да реша кои ми харесват. Може би минута преди да изпадна в кататонен ступор пред милионите пердета, нахакано попитах консултантката какво ще препоръча за прозорец, включен в скосение.

Ако отговорът беше "Нищо не може да се направи", вероятно щях да се почувствам по-добре, да се амбицирам и да измисля начин, по който да се направи.

Уви, госпожата беше пълна с идеи как да се справим с тази интериорна особеност и ми изнесе 10-минутен моноспектакъл по зададената тема.

В началотo бях нащрек, но след третото повторение на думите "перделък", "текстил" и "стопер" пред очите ми започнаха да проблясват звездички.

Малко след това пристигна на помощ и любимото ми момче, но наместо да ме облекчи, императивно избирайки надиплена кафява завеса в средновековен стил, той изля вероятно месеци наред събирания гняв и ми каза

да избера каквото ми харесва.

Усещайки, че съм само на два пункта от пълното отчаяние, зарових ръце в наръч шибани платове, търсейки пролука в скалата или иначе казано нещо набелязано, което ми харесва. Измъкнах се от ситуацията, тръгвайки целенасочено към мокетите с лъжата, че съм набелязала страхотен конкретен мокет.

Опитите продължават. Обзавеждането на нов дом трябва да е емоция, светла почти колкото слънцето. Както и ходенето на море трябва да е "Жестоко,човек. Много добре си починах/ Голям купон беше". Да, ама понякога не е.

И в това няма нищо нечовешко, психопатично или престъпно.

Понякога морето е низ от вируси, скандали, интриги, счупени крайници, скъсвания с половинки и странни инциденти с животни. Друг път гледката на слънцето, което се излюпва от черупката си като яйцето в картината на Дали и облизва морето със слънчевия си сутрешен дъх, може да ни напълни с благост и смисъл.

Така е и с домакинството.

Някой ден може да чуя песен в тракането на тенджерите, а ноздрите ми да се напълнят с бъдеще, което мирише на канела от сладкиша, който може би ще се опитам да приготвя.

Нищо, че сигурно няма да става за ядене.

Oще: брак  домакинство  домакиня  икеа  интериор  кухня  обзавеждане  пазаруване  съвместен живот  чистене 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

33 паяка | 17.09.201416:52

За кой ли път с теб си правим настойчиво устата за форумно уебкафе парти, но всуе, комай комай
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 14:03

32 delight | 17.09.201416:47

Никой не се е родил научен. В началото и яйце да свариш си е живо изпитание.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

31 паяка | 17.09.201416:44

Дилайт, да ти кажа на ушенце, че като се бракосъчетах, не различавах пролетно време лук от чесън, та съпругът ми ми обясни, съчетано с критика, че като ида в магазин за храна, купувам само бисквити
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

30 паяка | 17.09.201416:39

май е адресирано към съквартиранта й, гаджето й, опората й в тия й занимания.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 14:03

29 delight | 17.09.201416:35

Паяк, не че нещо изтъквам, но с обши усилия спретнахме едно меню стъпка по стъпка за Цветелина Иванова. Едно "Мерси" няма да е зле да чуем Шокиран
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

28 паяка | 17.09.201416:30

Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 14:03

27 delight | 17.09.201416:20

Паяк, може. Десерта от мен Много щастлив

Рецепта за ябълкова баница, написана за мъже

Вземете от хладилника 10 яйца, сложете останалите 7 на масата и изтрийте пода. Следващия път бъдете пределно внимателни!
Вземете купа и чукнете в стената й яйцата. Изтрийте масата от жълтъците, бъдете старателни. И така, в купата имате 5 жълтъка.
Сега вземете миксера, поставете му бъркалките и започнете да разбивате жълтъците... Сега разбивайте до получаването на пяна.
Измийте си лицето, врата, ръцете и гърба, излейте жълтъка от ушите си.
В крайна сметка на вас са ви останали 2 разбити жълтъка - именно толкова ни трябват за баницата.
Облепете стените и тавана на кухнята с вестници, покрийте мебелите с някаква тъкан.
Време е да извадите брашното, да изсипете 200 г от него в чаша, а след това да го изсипете в купата с жълтъците. Останалите 800 г приберете внимателно обратно в пакета.
След като се убедите, че таванът и стените са облепени с вестници, започнете да разбивате.
Вземете си душ.
Вземете 4 големи ябълки и остър нож. Но преди това трябва да изтичате до аптеката и да си купите йод, бинт и лейкопласт. Време е да изчистите ябълките, обработете палеца с йод и го бинтовайте. Нарежете ябълките на кубчета и помнете, че ни трябват 2 ябълки, така че в процеса на готвенето можете да изядете само половин ябълка.
Обработете показалеца и средния пръст с йод и ги бинтовайте.
Единствената останала и вече нарязана ябълка сложете в купата.
Съберете от пода падналите ябълкови кубчета и ги измийте добре.
Разбийте всичко в миксера, измийте хладилника. Ако го оставите да засъхне - след това измиване няма!
Сега излейте съдържимото на купата в тава и го сложете във фурната.
Изчакайте час и ако не забележите видими промени, включете фурната.
Като се събудите, не звънете на 112, а отворете прозореца и фурната.
След преживяното с чувство на изпълнен дълг идете до магазина и купете торта и някакъв алкохол.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

26 паяка | 17.09.201415:50

Дилайт, може ли за пуйка

Пуйка с уйски (рецепта за мъже)

Продукти: една пуйка около 5 кг (за 6 души) и една бутилка уиски.
Необходими са още: сол, пипер, червен пипер, зехтин и тънко нарязана сланина.

Приготвяне: Пуйката се намазва със зехтин и се наръсва обилно със сол, пипер и червен пипер. Покрива се със сланината и се връзва. Фурната се подгрява до 200°C. Наливате си една чаша уиски и я изпивате за кураж.

Поставяте пуйката в една тава и я бутвате във фурната. След това си наливате бързо още две чаши уиски и пиете за сполука. След 20 мин поставяте термостата на 250°C, да бръмчи здраво печката. Наливате си още три чаши уиски.
...
След охоло шас отварте, обръщте и глеееаш печенто. Фащте шишето и с сипваш няколк глътк. След ощ едн шас фниматлно залитат към печката и обръщт пуйкта. Внимайте дан си згорит ръцет н шибанта врата. Сипвашс ощ едно уйск и така? Пуйкт ощ три шас с оставвв фурнат (няа значен колк) и всек дест минът хоиш д пикаеш. Ако мойш, плзиш към фурнт и вадш мисиркт. Ошт една глътк и пак опитвш да измкнш тават. Вдигш пуйкт от земят и внимааш да н паднш на хлъзгъвя под. И да паднш, няа значен, слагш животнт в тават!

Спиш. На следващия ден пуйката се яде със студена зелева чорба и аспирин.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 17.09.2014, 13:07

25 ЕвиБо | 17.09.201415:37

Хора, не ви ли хрумва,че цялото писание може да е художествена измислица? Аз лично се смях на някои пасажи, други ми бяха скучни. Но да хейтваме авторката,че е лигла,малоумна т.н. е все едно да хейтнем Джером Джером,че е хипохондрик в началото на "Трима души в една лодка" и да му обясним,че няма нужда да си мисли нон-стоп,че има някакви болести, тъй като ако прочете "Тайната" ще разбере,че лошите мисли водят до лоши случки. Лесно е да хейтваме, но моля ви, нека правим разлика между ирония и хипербола и истински личен дневник.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 14:03

24 delight | 17.09.201415:15

Стига бе, хора! Нямате ли чувство за хумор? Много се смях Много щастлив

Сетих се една забавна рецепта за ябълков щрудел, написана специално за мъже. Къде я четох обаче не помня?! Сетих се по повод авторката, все едно за нея е писана.
   

оценка

+1 -0