Защо някои деца четат по-добре от други? | webcafe.bg
Webcafe

Защо някои деца четат по-добре от други?

Lifecafe, по New Yorker, Мария Кинникова
18.02.2015, 15:10 (обновена 24.02.2015, 14:48)
книга

Снимка: © Getty Images

Общата интелигентност и коефициентът на интелигентност са без значение; това, което е важно, е много конкретен организационен модел в мозъка.

Защо за някои е лесно да се научат да четат, а за други не? Това е труден въпрос с дълга история. Знаем, че причините не са само в чистата интелигентност, нито изцяло в повторението и упоритата настойчивост. Знаем също, че има някои условия, които въпреки усилията могат да пречат на децатa.

Как се научаваме да превеждаме абстрактни символи в смислени звуци, и защо някои деца са по-добри в това от другите?

Това е мистерията, към разгадаването на която се стреми Фумико Хьофт, когнитивен невропсихолог и психиатър, понастоящем работещ в Калифорнийския университет в Сан Франциско. "Знаем откъде идва цветът на очите, чертите на лицето, косата, ръстът. Може би дори характерът - аз примерно съм упорита като мама и небрежна като татко," казва Хьофт. "Но се опитваме да разберем, разглеждайки невронните мрежи и вземайки предвид всичко в средата наоколо, откъде произлизат способностите за четене."

Миналата есен Хьофт и колегите ѝ от Калифорнийския университет публикуваха резултатите от тригодишно изследване на базовата невропсихология на развитието на четенето като умение. Между 2008 и 2009, Хьофт е събрала група от 5- и 6-годишни деца. Някои са били с произход, обещаващ трудности в четенето. Други не са имали видими рискови фактори. Освен сканиране на мозъка, децата са подложени на тестове за общи когнитивни способности, както и за много други фактори, включително доколко добре могат да спазват инструкции и доколко свързано могат да се изразяват.

Всеки от родителите им също е бил анкетиран и животът у дома на всяко от децата е бил внимателно анализиран: как детето прекарва времето си у дома? Дали му се чете често? Колко време прекарва то в гледане на телевизия? Три години по-късно мозъкът на всяко от децата е бил сканиран отново, и децата са били подложени на многобройни тестове за четене и психологически тестове.

Когато Хьофт взема предвид всички обясняващи фактори, свързвани с трудности в четенето в миналото - генетичен риск, околна среда, езикови способности преди придобиване на грамотност, и цялостния когнитивен капацитет - тя установява, че има едно-единствено нещо, което предсказва надеждно колко добре детето ще се научи да чете. И това е развитието на бяло вещество в една конкретна област на мозъка - левия темпоропариетален дял. Количеството бяло вещество, с което детето е постъпило в детска градина, не влияе на това. Важна е промяната в количеството на бяло вещество между детската градина и трети клас.

Какво е бялото вещество?

Може да го считате за нещо като невронна магистрала в мозъка, свързваща различните части на кортекса и мозъчната кора. Информацията под формата на електрически сигнали преминава през бялото вещество, което позволява комуникация между различните части на мозъка: виждате нещо, придавате му смисъл и интерпретирате този смисъл. Хьофт регистрира увеличение на количеството такива нишки в левия темпоропариетален дял, който е основен за фонетичната обработка и осмисляне, говора и четенето.

Или, както казва Хьофт, "това е мястото, където вършите скучната работа по свързването на звуци и букви и начина, по който те се съотнасят помежду си." Резултатите й показват,че ако увеличаването на бялото вещество не се случи в критичния момент, децата ще се затруднят с осмислянето как да възприемат буквите и да ги превръщат в смислени думи.

Откритието на Хьофт доразвива предишни изследвания, които тя е правила върху дислексията. През 2011 г. тя установява, че въпреки че няма поведенческа черта, която да предскаже кои дислексични деца ще подобрят уменията си за четене, по-голямото активиране на невроните в предния предфронтален кортекс и разпределението на бяло вещество в мозъка биха могли да дадат такава прогноза (със 72% точност). Ако се разглежда общото активиране на мозъка, когато децата изпълняват първоначална фонетична задача, точността на прогнозата се увеличава до над 90%. Общата интелигентност и коефициентът на интелигентност са без значение; това, което е важно, е много конкретен организационен модел в мозъка.

Новите констатации на групата отиват една стъпка по-далеч. Те не само показват, че бялото вещество е важно, но и сочат решаващ етап, в който развитието на бялото вещество е определящо за способностите за четене. А развитието на бялото вещество, счита Хьофт, се дължи и на заложбите, и на средата. "Констатациите ни могат да се интерпретират като потвърждение, че има генетично влияние," казва Хьофт, отбелязвайки че съществуващите структурни разлики в мозъка може наистина да повлияят на бъдещото развитие на бялото вещество. Но, както допълва тя, "също така е вероятно развитието на дорсалното бяло вещество да представя средата, на която децата са изложени между детската градина и трети клас. Домашната среда, училищната среда, типът обучение по четене, което получават."

Целта на Хьофт обаче не е само да разбере невропсихологията на четенето

Невропсихологията е инструмент, даващ отговор на много по-мащабен въпрос: как да се извършва ранното обучение по четене? В друго изследване, тепърва изпратено за публикуване, Хьофт и колегите й се опитват да използват разбирането си на способностите за четене, за да идентифицират най-ефективните методи за обучение, които биха спомогнали за изграждането на тези способности. Обикновено децата следват много конкретен път към четенето. Първо има фундаментално фонетично осмисляне - разбиране на самите звуци. Това разбиране се изгражда във фонетика, способност за декодиране на звук до съответната буква. И те накрая се сливат в пълно, автоматично разбиране при четене. Някои децаобаче не следват този път. В някои случаи децата, които имат проблеми с базовото фонологично осмисляне, все пак овладяват фонетичното декодиране. Има и деца, които имат проблеми с декодирането, но нивото им на разбиране при четене е високо. "Искаме да използваме тези изненадващи случаи, за да разберем какво позволява на хората да бъдат устойчиви," казва Хьофт.

Тя е изследвала конкретно концепция, известна като "тайна дислексия": хора, които имат всички признаци на дислексията или други проблеми при четене, но ги преодоляват и стават отлични читатели. Самата Хьофт може би е един от тях: тя подозира, че страда от недиагностицирана дислексия. Като дете в Япония, тя е имала затруднения с фонетичното осмисляне, много подобни на тези, изпитвани от дислексиците - но по това време там не е имало такава диагноза.

Тя е имала затруднения, без да осъзнава чак до гимназията, че потенциално обяснение на нейния проблем съществува в научната литература. Чрез изследване на "тайните дислексици", Хьофт се надява да открие как да подобри обучението по четене в по-общ мащаб. Тези "тайни дислексици" са имали проблеми с четенето, но са могли същевременно да изградят високо разбиране на прочетеното.

Групата на Хьофт е открила, че "тайните дислексици" имат уникален дорсолатерален предфронтален кортекс. Това е частта от мозъка, отговаряща освен другото за управляващите функции и самоконтрола. При тайните дислексици тя изглежда особено добре развита. Това донякъде може да се дължи на генетични причини, но по думите на Хьофт може и да загатва за конкретен опит при обучение: "Ако по-висша управляваща функция помага на някои деца да се развият въпреки генетичната предразположеност към обратното, това е много добра новина, защото е нещо, което правим добре - знаем как да обучаваме управляващата функция."

Има многобройни програми и многобройни методи на обучение, изпробвани през годините, помагащи на децата да се учат на саморегулация: например KIPP училищата използват изследванията на самоконтрола на Валтер Мишел, за да учат децата да отлагат удовлетворението.

Това, което изследванията на Хьофт демонстрират, е че без значение каква е отправната точка на детето в детската градина, развитието на уменията за четене зависи до голяма степен от следващите три години - и тези три години могат да се използват за обучение на нещо, което Хьофт вече знае, че е свързано с преодоляването на трудностите при четене.

"Това може да означава, че в най-ранния етап трябва да обръщаме внимание на тази управляваща функция," казва тя. "Трябва да започваме не само като внасяме картички, букви и звуци по начина, по който го правим сега, но особено ако знаем, че някой може да има проблеми с четенето, да разглеждаме другите умения за когнитивен контрол и саморегулация." С други думи развитието на четенето в крайна сметка включва обучаване на неща, различни от самото четене.

Oще: дете  детство  деца  деца и книги  деца четат  книга  книги  родители 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 19.02.201509:07

А какъв смисъл има от всичко това? Развитието на тази част на мозъка само пречи на децата да станат добри футболисти и да печелят много пари.
   

оценка

+3 -0

Най-коментирани