Факторът „Google“ и БГ журналистиката | webcafe.bg
Webcafe

Факторът „Google“ и БГ журналистиката

webcafeЧовек от професията
01.07.2016, 15:55 (обновена 07.07.2016, 16:47)
Новини, телевизия

Снимка: © Getty Images

Това е универсалният боец във всяка редакция. Всеки ден му е като първи в професията.

Често се питам какво става с българските журналисти. Къде се изгуби обаянието на „говорителките" и защо вече да гледаш телевизия е признак на лош вкус.

Имам малко спомени от преди 89-та, но но един от тях е как след Сънчо, малко преди осем часа, се появяваше онзи абсурден часовник и отброяваше минутите до началото на новините. Това беше времето от деня, в който цялото семейство сядаше и гледаше в пълно мълчание емисията.

Имаше магия. Не искам да идеализирам онова време. Нямам представа какво е било съдържанието на новините. Говоря за друго - за обаянието, с което се обграждаха журналистите, които всяка вечер идваха в домовете ни. И вярата, която хората имаха в тях. Те не бяха просто водещи, те бяха нещо като богини. Всяка със запазено място в звездния отбор. Имена и лица, които се помнят и до днес. Ясно.

Въобще, телевизията и всичко свързано с нея, си беше „голяма работа". Всички гледаха (то не че имаше друга възможност, но все пак). Дори случайно да участваш в една анкета, после се къпеш в слава месеци наред.

Защо се загуби доверието в телевизията? И защо лицата от екрана все по-малко „ни говорят нещо"?

Преди няколко години си говорех с известна българска журналистка. Винаги съм я уважавала, заради точните и неудобни въпроси, които задава. Заговорихме се за информацията. Как са се „случвали" разследванията без интернет, без мобилни телефони, без Google.

Kогато била съвсем млада в професията, я разпределили в криминалния ресор. Нещо, крайно далеч от нея като тема. Tя обаче си взела бележника, отишла в библиотеката и прекарала дни, в които да чете и да се научи кой кой е в подземния свят. Това бил нейният Google. Останалото е история - малко по малко натрупала опит, не си позволявала да говори непроверени глупости по телевизора, усетила, че хората започват да й вярват, натрупала полезни контакти. Така се случвали нещата. Не само с нея.

Журналисти като нея отдавна са имена в професията. Но кой ще ги наследи?

Често гледам новини. За съжаление рядко научавам нещо ново от тях. В ерата на технологиите, емисиите са като Google, ама с картинка. По екрана се мяркат лица, които резюмират прочетеното от мен в интернет по-рано през деня. Не се учудвам. Просто няма как да стане. Ако проследим внимателно „репортерът X" какви новини отразява в рамките на една седмица, ще забележим следното: понеделник - репортаж за миграцията на щъркелите; вторник - репортаж за бежанската криза; сряда - проблеми в НЗОК; четвъртък - заседание на Министерския съвет; петък - дъждове удавиха пшеницата. Е, какво ще си помислите за подобен човек? За мен има два варианта - или е мега умен или е много добър в това да не знае нищо като хората. Но пък си има Google.

Това са новата „порода" журналисти - т. нар. „пенкилери". Това е универсалният боец във всяка редакция. Всеки ден му е като първи в професията. Свикнал да скача в различна тема и да не се излага напълно. Вярно, плува на повърхността, но поне не се дави. Няма лошо. След години може и самолет да сглоби - само му дайте два свободни часа и wi-fi.

За съжаление, в последните години "пенкилерът" се превърна в норма в професията. Факт е, че това е „удобната журналистика". Тази, която не задава точните въпроси (ако изобщо пита), тази, която пропуска ключовите детайли и тази, която не противоречи на редактора. Защото просто няма нужните знания, за да разбере какво всъщност се случва около него. Кукла на конци, която винаги е готова да замести на пресконференция някой от ресорните журналисти. Казано иначе - дръжка за микрофон.

За съжаление, понякога някои от младите журналисти до такава степен забравят, че могат да мислят, че е страшно. Мислех, че всичко съм видяла. Докато една от репортерките на БНТ не изпи урината си в ефир. Защо? За да покаже, че няма ефект от уринотерапията. По-скоро показа висш пилотаж в безсмислието. Но както и да е. Гадно ми стана не толкова от гледката, а от факта, че това е нивото. Много ниско. Жалко.

Същата тази телевизия, която преди години произвеждаше легенди, днес явно се е съсредоточила върху ишлемето. Евтино, бързо, но не винаги качествено. За съжаление, това важи за всички телевизии.

Зрителят обаче усеща. Несигурността в един журналист се усеща. Няма как да вярваш на думите на човек, който не знае какво точно говори. И не знае дали в този момент не казва най-голямата глупост на света.

Затова разбирам всеки, който казва, че не гледа телевизия. Просто са малко хората, които, като гледаш, знаеш, че наистина знаят повече от теб и Google. Това са хората, чиито лица се разпознават по улицата. Другите - пенкилерите - са обречени да останат анонимни. Дори и да ги показват всяка вечер от екрана.

Дано младите журналисти осъзнаят тази проста истина и да надскочат Google-фактора. И нека „даването по телевизора" да не бъде цел, а средство да вършат своята работа: професионално, обективно и безпристрастно.

Oще: google  бнт  българска телевизия  български новини  журналисти  журналистическа професия  информация  медии  медийна професия  медия  нзок  пенкилери  порода  професия 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.03.2012, 22:53

5 Galina Aleksandrova | 03.07.201612:43

Какво станало?
От един канал станала 500.
От 2 водещи с перфектна дикция и обрана визия станаха 1500 зализани фолкаджийки с които говорят с фррренски маниер, но за българско уале. За сметка на това носят дрехи на фирма Х и токчета на фирма У, прилежно упоменати в графа 'гардероб' след емисията.
Най-вече, стана това, че просто няма какво да се отразява. Или не, всъщност има. Но то би вдигнало средноинтелигентното население на бунт.
Защо радетелите за истинска журналистика милеят по строгата специализация, а не споменават друг, по-голям дефект - имането на собствено мнение? Журналистът по принцип не трябва да изказва мнение. Работата му е да поднесе информацията максимално безпристрастно. А какво се получава? Сульо и пульо от вчера с диплома правят анализи без грам основа. Проблемът не е, те не че не могат да обработят информацията от гугъл. Те изобщо нямат тази информация. Нямат бекграунд. И не смятат за нужно да имат.
Между другото, в коя библиотека пишело за подземните босове? Ще я посетя при първа възможност, за да се информирам и аз.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.06.2016, 20:25

4 Off BG.1221945031150653 | 02.07.201601:41

Като човек от професията съм напълно съгласен с колежката.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

3 pixie | 01.07.201619:48

Щото дали ще вземеш тефтер и ще спиш в библиотеката или ще изръчкаш целия Google, ако нямаш тия умения, резултатът ще е един и същ. Гарантирано.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

2 pixie | 01.07.201619:45

Гризли,
проблемът е липсата на умения, свързани с обработката на получената от мрежата информация. Умения, които (би трябвало да) се учат още в училище и то в първите 15 години. Тази липса не е проблем само на журналистиката, а и на образованието; тя всъщност е резултатът от образованието, което се получава в училище напоследък - липса на умения като това да подбереш или селектираш нужната информация от цялото море налична такава, да анализираш, синтезираш, да правиш изводи от прочетеното, да правиш логически връзки, да мислиш критично. И не на последно място, когато си създал някакъв материал - в журналистиката е често текст като новина, репортаж, очерк, анализ и т.н. - да го прочетеш отново, за да го редактираш преди да го поднесеш на аудиторията си. Да го премислиш, да откриеш грешки и неточности и тогава да го наречеш готов продукт.
Ей, това е проблемът. Той тръгва от неусвояването на тези умения в училище, което пък рефлектира върху цялостното развитие на един индивид, заниманието, професията и целия живот след завършването. Пак до образованието опряхме.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 04.10.2010, 20:33

1 Гризли | 01.07.201617:42

В ерата на интернет и електронната информация да пращаш някой търси информация по стария начин е меко казано странно...
Защо някой журналист ще се опитва да рови една седмица в някакви папки, като вече всичко го има онлайн и е само на минути търсене?
Старите водещи са работели с това, което имат. Новите също...
Какъв точно е проблема?

А щом на авторката не й харесва телевизията или водещите, да не ги гледа. Има си интернет, има си вестници... Ако и те не й харесват, да взима тефтера и да ходи сама да си събере малко информация...
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани