Ресторантът не е за всяко хлапе | webcafe.bg
Webcafe

Ресторантът не е за всяко хлапе

Мария Касимова 24.01.2016, 13:56 (обновена 27.01.2016, 07:43)
с дете в ресторанта

Снимка: © Getty Images

Да го оставим детето да си тича - като бутне пет маси и се полее със супа, ще се научи, че не може... Нека си реве на воля в ресторанта - като се нареве и види, че няма смисъл, ще престане.... Хайде, и да ходи по масите и да гледа втренчено хората - детенце е, ще погледа, ще поиска нещо, пък ще си отиде...

Със или без деца в ресторантите? Това е въпросът, който отдавна предизвиква бурни емоции сред всички: клиентите на заведения редовно се оплакват от неконтролируемите хлапета, родителите се възмущават от липсата на разбиране и бойкотират всякакви ограничения, а някои ресторантьори се "престарават", като въвеждат парични такси в менюто при посещения на семейства с малки деца.

Въпрос на свобода и толерантност, дискриминация срещу младите родители? Липса на елементарно възпитание и уважение на спокойствието на околните хора?

Вече видяхме, че проблемът съвсем не се изчерпва с българския начин на живот - в Италия също слагат табели, забраняващи на децата да влизат в ресторантите. Представихме ви мнението на Яна Петкова "Наздраве за (без) децата!", както и коментарът за безумието на "Данък "Хлапе".

В Webcafe.bg продължаваме дебата с още една позиция: децата имат място в ресторантите за възрастни хора, но само ако са възпитани и под надзора на родителите си - и то не само заради комфорта на съседите по маса...

 

Има риск да бъда злостно намразена от най-стройното българско общество - това на майките - и да бъда публично обявена за префърцунена госпожа, която мрази малки дечица.

Приемам предизвикателството - първо, защото съм надживяла годините, в които човек предпочита да си премълчи в името на всенародната любов; второ, защото вярвам в изказани мнения, а не в безцелен хейт; трето, защото да живееш в демократично общество означава не просто да имаш свобода на мнение и действие, но и задължението да не нарушаваш тази на другите.

Да поговорим именно за тези две свободи и тънката граница между тях - свободата на възрастния човек, отишъл на ресторант, и свободата на търчащото наоколо хлапе, доведено в същия този ресторант от родителите си.

Представете си сега следната ситуация.

Отивате на ресторант. Правите го не само за да се наядете, а за да се отпуснете, да си побъбрите с приятел, да пиете на спокойствие чаша вино.

Дори и да сте в кварталната пицария, очаквате да седнете, да има що-годе нормално обслужване, музиката да не е прекалено силна, за да си чувате мислите, тоалетните да са чисти - изобщо някакви базисни очаквания от организацията на подобни обществени места.

Със сигурност в тях не влиза „мечтата" около вас да има пет-шест деца, които да слаломират между масите, да реват с цяло гърло над главите ви или да играят на криеница между коленете ви.

Никой не отива на ресторант с идеята да стане декор в нечия детска игра, колкото и да обича децата. Тези места не са табу за деца, разбира се, но след като децата са станали част от обществото, следва да спазват установените там правила.

Това се отнася до родителите и ресторантьорите - то е задължително условие, а не пожелание.

За да бъда по-ясна за най-свободолюбивите родители, на които им е особено важно хлапетата им да играят на гоненица из ресторантите и наричат това „право на свобода", ще дам един друг пример.

Пак ресторант. Бели покривки, сервитьор с чупки в кръста, меню с ястия със сложни имена, тиха музика. Настанявате се, вътре е приятно, не смърди на цигари, хората тихичко си говорят наоколо и всичко изглежда перфектно.

И точно тогава отнякъде се появява Той.

Влиза шумно и с пухтене, зад тялото му се носи силна смрад на пот, телефонът му истерично звъни с мелодия от „Пирин пее", когато отговаря на повикването, цялата притихнала общественост чува поздрава „КАжи, брат ми / к*ре / колега!".

Сервитьорът засилва чупките си в кръста, защото очевидно клиентът е важен, настанява го на специална маса и докато върви шумният му делови телефонен разговор за милиони в банката и камиони, превозващи стоки от цялата китайска промишленост, му носи „обичайното". Телефонният разговор продължава още петнайсетина минути, а цялото заведение е негов пряк свидетел.

Сервитьорът приема команди с многозначителни жестове с ръце или обръщения на „ти".

Важният клиент шумно сърба супата си и докато пръхти от горещото, къса залци хляб и ги тика в устата си, мляскайки.

Понеже му е скучно да е сам, провежда още няколко телефонни разговора и междувременно хапва с ръце, оригва се и се смее, така че всички да видят какво и колко дъвчи.

Накрая, защото така си му е приятно, палва една едра и ароматна пура, с която да пакетира доставеното удоволствие. Димът й се носи като пелена над вас и останалите посетители, влиза в ноздрите ви, покрива храната ви. Вие обаче не си и помисляйте да се оплачете, защото ако го направите, ще нарушите свободата на един човек да си доставя просто хранително удоволствие!

Какво толкова - шумен е човекът - може би никой не го е възпитал, че не трябва да е, нека сме толерантни! Мляскал бил? Е, голяма работа, тя и баба ви е мляскала, нали не е родена със сребърна лъжичка под езика?!

Говорел по телефона - ще говори, това е бизнес, не е шега работа! А тази пура... какво ще ви стане от едната пура, питам аз сега! Ще се задушите ли, храната ви ще избухне ли, сърдечен пристъп ли ще получите или земята ще спре да се върти?! Една нищо и никаква пура е - да оставим човека да си изпита докрай удоволствието, да сме толерантни и да го разберем - има време, ще се научи...

Горе-долу така изглеждат доводите на тези родители, на които им е така важно децата им да си играйкат из ресторантите, а на нас, останалите посетители, това не само да не ни е неприятно, но и да ни радва.

Ами не, не ме радва. И не, защото не обичам деца - тъкмо напротив - защото ги обичам.

Знам, че на детето му се играе и няма как тази игра да е според правилата за поведение на възрастните. Ресторантът е място за възрастни и ако в него няма предвиден специален детски кът (нещо особено често срещано в българските ресторанти и изключително рядко в европейските), децата би следвало да спазват правилата за възрастни.

Не знам как го правят повечето западноевропейци, но истината е, че децата им седят тихо в рсторантите (дори тези на 3-4 години), хранят се на масата и не тичат наоколо с кюфтета на вилица в ръка.

Родителите им са подготвени - носят книжки за рисуване и любими играчки, готови са да станат и да се разходят заедно с хлапето, когато на него му писне да седи на стол.

Разбира се, че не всички са такива - и аз съм падала жертва на отбор бесни британчета, които се целеха с топчета хляб в един морски ресторант и се пръскаха с бутилки газирана вода под изумените погледи на сервитьорите и бирената веселост на подпийналите си родители.

Но пък и точно в стара Англия има едно правило, което се спазва и до днес - децата в семейството се хранят на отделна маса, докато не се научат да се държат според елементарния етикет.

Едва когато могат да ползват прибори, спрат да хленчат, не крещят, не мляскат и не пречат на останалите, могат да седнат на общата семейна маса.

Признавам си, като родител не съм спазвала това правило - децата ми са се хранели винаги заедно с възрастните. Но въпреки това от самото начало съм настоявала да знаят, че свободата на другите да се чувстват добре е също толкова важна, колкото и тяхната собствена.

Случвало се е и да не предвидя риска, когато седна в заведение с хлапето си. Докато разглеждах менюто в един столичен ресторант, тригодишната ми тогава дъщеря се изстреля като торпила към кухнята и едва след като в преследването й се включи и лелката от тоалетната (бивша детска възпитателка), успяхме да я хванем малко преди един огромен казан с майонезена салата да се стовари върху главицата й.

Грешката и отговорността за това си бяха мои.

Защото детето трябва да знае, че игрите и щуреенето са нормално нещо, но за детската площадка, където не пречат на никого и никой няма да им прави забележки.

На Балканите имаме специално отношение към собствените си деца. Държим се с тях като с някакви малки кралски особи, като погрешно смятаме свободата им за неприкосновен начин на естествено придобиване на житейски опит и знания.

Да го оставим детето да си тича - като бутне пет маси и се полее със супа, ще се научи, че не може... Нека си реве на воля в ресторанта - като се нареве и види, че няма смисъл, ще престане.... Хайде, и да ходи по масите и да гледа втренчено хората - детенце е, ще погледа, ще поиска нещо, пък ще си отиде...

Не, благодаря - детенцето ви сигурно е много сладко и мило; игрите му вероятно безрезервно ви карат да вярвате, че е малък гений, но аз не съм отишла в ресторант, за да споделям родителския ви възторг. Запазете го за тържество в детската градина, детския рожден ден, умилителния концерт за осми март или просто за пейката пред катерушките в кварталната градинка.

Oще: възпитание  данък хлапе  деца  добро възпитание  малки деца в ресторанта  ресторант  родители и деца  с деца на ресторант  стара загора  такса за дете в ресторанта 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

11 Дракон с кисело зеле | 25.01.201617:16

Децата трябва да тичат, да са буйни, да не искат да си лягат, да не ядът броколи ..., знаете ли защо, защото са деца.
---
О, свещена простотия...
Сори.
Нека са си буйни, нека тичат, нека... Нека само да не ми пречат. Нямам нищо против детската глъч, дето вика Мима, докато е на детската площадка или, изобщо, на места, където е прието деца да играят и да викат. От друга страна, хайде едно дете като не може да се държи нормално, да не го водят на концерт на 2Cellos, примерно, където да рита седалките на хората пред себе си. Хайде да не го водят на кино на филм за възрастни, където няма да си затвори устенцата и ще съсипе преживяването на всички в залата. Хайде да не го водят на ресторант късно вечер, когато му е време да спи, където да крещи, да се гони с други хлапета, да пречи на останалите клиенти...
Случвало ми се е да ме пръскат с воден пистолет, да ми се бутат в краката, да се крият под масата, на която аз и компанията ми се опитваме да ядем и да пием, да огласят цялото заведение с рев, защото...
Не става така.
Докато хлапетата ви пречат само на вас, ОК. Ако обаче навлизат грубо в моето лично пространство, имаме проблем. И извинението "Деца са" работи точно колкото работи извинението "Наркоман съм", идващо от устата на пушач в трамвая - и по същата причина.
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 17:37

10 mima | 25.01.201614:53

Помня една лелка от детските си години, която се дразнеше изключително много от това, че гоня бездомните котки. Тя им хвърляше храна от балкона и аз отивах да ги галя, а те не винаги бяха в настроение и бягаха. Същата ме дебнеше с леген пълен с вода с възпитателна цел да ме изкъпе и може би охлади мераците ми да гушкам животинките. Е, веднъж ме нацели. После баба ми се скара доста защо не съм се пазила от тази кукувица и друг път да внимавам, защото може и по-лошо нещо да ми направи.
Да се върна на темата: лошо е да стигнеш години, в които нервите ти не издържат детска глъч. И моля, нека кварталните пицарии все пак си останат място за семействата с деца.
   

оценка

+1 -4

Регистриран на: 11.02.2014, 11:27

9 stamat | 25.01.201613:56

Авторката вероятно няма деца и семейство, с които да отиде на обяд в неделя или на вечеря по някой семеен повод. Дай боже скоро да се сдобие...
   

оценка

+1 -4

Регистриран на: 29.07.2014, 20:41

8 Daniella Stefanova.100000551370275 | 25.01.201613:43

С цялото ми уважение към правото на мнение на автора - в мига, в който намерите правно основание да не допускате посетители в заведенията за хранене, които нямат нужния коефициент интелигентност, за да се държат общоприятно, ще имате същото правно основание да не допускате и децата.
   

оценка

+2 -4

Регистриран на: 25.01.2016, 01:44

7 Dancho ot t | 25.01.201602:15

Като бях дете имаше една бабичка, която ни хокаше, че играем зад блока на мач или ни гонеше от джанката пред блока, крещейки, че сме невъзпитани и хулигани. Дори направи забележка на майка ми, че не е нормално да качвам по 2 стъпала на веднъж.
Да има невъзпитани деца, както и родители, но има и а-социални мизантропи, на които им пречи досадното туптене на сърцата на околните.
И за запада, където децата са възпитани, май дамата не е излизала по далеч от караулката към Перник.
Децата трябва да тичат, да са буйни, да не искат да си лягат, да не ядът броколи ..., знаете ли защо, защото са деца.
Единственото което трябва да бъдат научени е, на повече уважение към възрастните.
Защото иначе ще пораснат не приемащи чуждото и налагащи собственото си мнение, егоисти.
Един го дразни бабата която пресича бавно на пешеходната пътека, друг мрази чалгата, трети рапа, а пък на мен са ми противни хората които носят сини чорапи. Много ми е интересно, каква обществена норма на поведение ще задоволи всички тези хора? Едно време са изписвали хероинови капки на буйните деца, сигурен съм, че са се държали доста прилично след като ги вземат.
Живеем в общност, т.е. много хора сме се събрали на едно място. Не може да очаквате, че всички ще се съобразяват със състоянието на духа Ви.
Като искам да ми е тихо и спокойно, си оставам в къщи, ако искам да ми е романтично, ще заведа жена си да гледаме звездите.
Но е странно да отидеш на място където има поне още 100 непознати човека и да очакваш да ти е тихо, спокойно и романтично.
Нека авторката се замисли, какъв дразнещ навик има самата тя и до колко е склонна да се раздели с него за удобството на другите около нея!
   

оценка

+4 -5

Регистриран на: 13.08.2015, 16:19

6 Fifi | 24.01.201622:24

Уффффф...... това е третата поредна статия тук на тази тема.... взехте да изтъпявате нещо, уебкафе ? Чуди се
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 29.04.2015, 21:11

5 Виктория Пенелопова 07 | 24.01.201619:10

"Опражните" Мон диьо!! Еваларката Много щастлив бой
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 13.12.2015, 19:55

4 jens xp | 24.01.201617:50

Добре де, айде стига вече с тая тема! Това е вече третата статия. Всички ли ще се опражните върху тоя толкова важен за обществото ни проблем?? Ай сиктир!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.02.2012, 11:00

3 Боян | 24.01.201617:43

??? Много зависи от ресторанта.
Ако си си резервирал по-специална маса, заради по-специална за теб жена, е едно. Но ако си отишъл в кръчма, в която от съседната маса се чуват виковете на пияни компании, а оркестъра гърми, не виждам проблем в децата, освен за тях самите :D Много би било хубаво, ако правещата си реклама госпожица, беше формулирала типа "Ресторант" , защото в същата кагегория заведения, попадат доста на вид търговски обекти днешно време. А в тези, които най-вероятно визира авторката на статията, никой не ходи с децата си. Затова ми е малко странна, тази нова менторка в протокола.
   

оценка

+1 -2

Регистриран на: 24.01.2016, 16:43

2 tanyatodorova | 24.01.201616:44

Децата трябва да бъдат възпитавани, а не да им се подчиняваме. Третирайте ги като възрастни, за да им помогнете в живота.
По повод, и изобщо, т.нар. "модерни родители", които можем да видим навсякъде. Например, бул. "Витошка", моловете, и къде ли още не...Масата млади родители са нахални, невъзпитани и безпардонни. Правят, това което децата им поискат. Тук не става дума за образование. То сякаш е почти без значение, защото и "образовани" и необразовани родители нямат уважение към никого. Считат, че всички трябва да се съобразяват с децата им, когато ги оставят да крещят, тичат, извършват вандалщини и тормозят останалите клиенти на заведения, посетители на паркове и т.н. В същото време те си пийват, хапват и бръщолевят всякакви безсмислености, радостни че са се отървали от децата си и са ги "прехвълили" на всички хора наоколо, които са принудени да ги търпят. А не дай, Боже, някой да посмее да им направи забележка!
Децата знаят това и се налагат. За родителите е много по-лесно да се съгласяват и да угаждат, за да бъдат "оставени на мира". И така, създават нахални, невъзпитани деца, лишени от всякакъв такт и мярка, с посредствени интереси. Има хиляди неща, на които могат на научат децата си, а и себе си през времето в което "кибичат" по заведения и припалват цигара от цигара, докато всички останали хора търпят децата им, а по-смелите дори се опитват да им направят забележка.. Но първо, естествено, трябва да намерят някой, от когото те самите могат да научат нещо.
Уважаеми родители, улиците, парковете, градинките и заведенията не са направени само за вас и децата ви. Ползвайте ги умерено и с мярка, без да лишавате другите от правото им на съществуване. Ако не можете да помогнете на себе си и децата си, поне не тормозете другите хора. Възрастните, например, имат нужда от също толкова внимание, колкото и децата. Всъщност, всеки човек има нужда от внимание.
Послеслов
Въпреки всичко, има, макар и все по-рядко, интелигентни и добре възпитани деца с интереси. Контактът с тях и родителите им е истинско удоволствие и вдъхновение.
   

оценка

+8 -0

Най-коментирани