Неомъжена бяла жена търси... | webcafe.bg
Webcafe

Неомъжена бяла жена търси...

Клаудия Конъл , Daily Mail
23.01.2011, 12:16 (обновена 02.02.2011, 14:24)
жена, супермаркет, клаудия конъл

Снимка: © Daily Mail

Авторката Клаудия Конъл в супермаркета - след 14 години търсене на мъже, тя не е открила такива...

Вие сте стара мома? Започвате вече да се притеснявате, че може и никога да не срещнете Съвършения мъж? Недейте - защото, уважаеми дами, светът е пълен с красиви, чаровни мъже с шестцифрени заплати, които до един се редят на опашка да се ангажират в сериозна връзка ­ с хора точно като вас.

Уточнение: виртуалният свят, не реалният - не бъдете идиотки, мъже от този род са разграбени от години.

Говоря за запознанствата в Интернет, разбира се, където милиони неангажирани (и доста женени, търсещи нещо настрана) се строяват, за да бъдат избирани и отхвърляни в процес, който се е превърнал в най-популярния начин за създаване на двойки.

Приятно ми е, занимавам се с това от 14 години

Повече от половината неомъжени хора се обръщат към Интернет в търсене на любов. Очевидно някои от тях я намират. Аз така и не успях - и никога не срещнах някой, за когото това да се е случило. Поне в дългосрочен план. Поток от безкрайни срещи е гарантиран. Но трайна любов? Вече не съм толкова сигурна.

Всичко започна преди 14 години, когато бях на 30 години - и за първи път се пробвах в запознанствата онлайн. Бях сама и далеч не бях в лоша форма, но работех дълго в доминирана от жени среда, поради което така и не стигнах до това да срещна някого.

Твърде млада за официални вечери, твърде стара, за да се мотая по нощните клубове - нещата изглеждаха безнадеждни, докато приятелка на подобна възраст не ме изведе на питие и не ми призна мръсната си малка тайна: тя беше започнала да се запознава с мъже онлайн.

Тя съобщи тази информация тихо, без да ме гледа в очите, след което под заплаха от смъртно наказание ме закле да пазя тайна. Не мисля, че щеше да се чувства по-засрамена, ако ми беше признала например, че редовно дави малки кученца.

Сега това занимание не е толкова позорно

В наши дни стигмата около Интернет запознанствата е почти напълно изчезнала. Така че много хора приемат, че това е станало приемлив начин да се срещнеш с представител на противоположния пол.

Но когато аз започвах, нещата бяха малко като вземането на леки наркотици - чувал си за него, знаеш, че се случва, но хората, които го правят, са малко странни и не точно от типа, в чиято компания желаеш да бъдеш.

Сега има стотици сайтове за запознанства, от които да избирате, предназначени за хора с всякакъв вид критерии: вегетарианци, християни, самотни родители, спортни фенове, хора, които обичат домашни животни. Каквото и да назовете, има някой сайт, където можете да срещнете перфектната си половинка, споделяща същите интереси. Но преди 14 години сайтовете бяха само една шепа.

Само се регистрирайте при нас, очакват ви красиви милиардери

Прегледах единия от сайтовете, преди да се регистрирам и да си дам парите. Не можех да повярвам на очите си, когато те ми предложиха да ме съберат с дузини секси, очарователни мускулести типове, чиито зашеметяващи усмивки грееха срещу мен от екрана. Позиращи пред спортните си коли, заявяващи на всички евентуални дами на сърцето им, че макар да имат две къщи и да получават заплата, която би могла сама по себе си да плати целия държавен дълг, те все пак са чувствителни души, които обичат да дрънкат на китара и да скачат с парашут за благотворителни каузи.

Изглеждаше твърде хубаво, за да е истина.

След като изпратих информацията за кредитната ми карта, милионерите, приличащи на Брад Пит, до един мистериозно изчезнаха - и каквото и да е търсене в сайта не можа да ги намери отново.

Те, естествено, бяха примамки, поставени там да привличат наивници. Мъж, регистриращ се за първи път (да, знам това, защото го опитах сама!) пък попада на снимки на изглеждащи като Скарлет Йохансон дами, които се хвалят с готварските си умения, позирайки по бикини.

Десет страници с въпроси тип "Харесвате ли крокодили?"

Първата стъпка при регистрация в сайт за запознанства е да се попълни профил. Както научих от собствен опит, това е абсолютно губене на време - особено за жените. Няма значение дали си качила Еверест в обедната почивка и си открила лекарство за рака - така или иначе никой няма да го прочете.

Някои от въпросниците са направо нелепи. Match.com, най-големият световен сайт за запознанства, задава дузини безсмислени въпроси, които се простират на безброй страници. Когато си търся партньор, има определени неща, които бих желала да знам, но честно казано ама въобще не ме вълнува кога за последно е ходил на кино и дали обича бисквити.

Попълних първия си въпросник за профила до болезнени подробности. И подобно на всички други онлайн, заявих, че обичам пътуванията, театъра и фотографията.  Истината обаче е, че почти нямам хобита или интереси, но пък никъде досега не съм видял поле, което да маркирам, което да гласи: „Обича да си седи пред телевизора и да оплюва всеки, който се появи на екрана."

Един от въпросите, които някои сайтове задават, е дали желаете да имате деца. Колко жесток номер. Ако отговориш с „да", излизаш някаква зажадняла за бебета маниачка, но пък ако кажеш „не" - вече си станала Круела Де Вил.

Снимките: чужди или изровени от прашните архиви

Всеки, който се занимава със запознанства онлайн, се издига или пропада на база снимките си. И ако обикновеният човек изглежда... ами, обикновено, се налага да си качва шансовете за успех, публикувайки абсолютно нереалистични снимки.

Така че ето ме на първата ми среща, на която се оказвам срещу много чаровен мъж, наречен Патрик. Той твърди онлайн, че е на 35. Със сигурност е бил на 35 или някъде там на публикуваната в профила му снимка. Но човекът, който седи срещу мен, вече преминава петдесетте. Сложил е снимка, която е поне на около десетилетие - един от най-популярните трикове онлайн.

Със следващия нещата не вървят много по-добре. Той въобще не изглежда като снимката си - и за това си има много сериозна причина: тя просто не е негова. Това е просто някакъв случаен непознат, чиято снимка той е сканирал. Когато го разпитвам за това, той ми се сопва: „Ами мисля, че с него си приличаме."

Май излязох с шестима различни мъже, преди въобще да срещна някой, с когото да си пасваме и който да изглежда относително честен. Разбрахме се да се срещнем отново и се прибрах вкъщи, за да кажа на моята съквартирантка - колежка по Интернет запознанствата, че имам добри предчувствия за този човек. Тя цинично отвърна: „Ами той вероятно вече е пак онлайн и си урежда следващата." Проверих му профила онлайн - примигваше, което означаваше, че той в момента пише на някой друг. Тя се оказа абсолютно права.

Когато получаваш всичко на тепсия

Ей това е огромният препъникамък на запознанствата онлайн: има прекалено голям избор. В сайтовете има средно седем пъти повече жени, отколкото мъже, което създава ефект на дете в сладкарница. Защо един мъж да дава на която и да е жена втори шанс, ако знае, че има шест други онлайн, които нямат търпение да получат неговото съобщение?

Ако си мъж, можеш да бъдеш придирчив колкото си пожелаеш. Не ти харесват краищата на ушите й? Майната й. СЛЕДВАЩАТА!

Също така никога не се примирих с факта, че търся мъже чрез компютъра. Това ми изглеждаше малко долнопробно, а ако бъда честна - и твърде отчаяно. Когато започвах да излизам за по-дълго с някого, никога не можех да се заставя да призная на приятели и колеги къде съм го срещнала. Така че лъжех.

Те не можеха да повярват колко успешно се запознавам с мъже в супермаркета, в химическото чистене, в автобуса, в парка. Дори веднъж заявих, че съм срещнала единия в зоопарка. В зоопарка?! Защо, по дяволите, си мислех, че идеята за бездетна жена, търсеща мъже в зоопарка, е поне малко не дотолкова неловка от това да призная истината?

Второто пришествие в онлайн запознанствата

На 34 години се зарекох да изоставя окончателно запознанствата в Мрежата и да се пробвам да търся мъже в реалния живот. Е, признавам, нямах среща всяка вечер или през ден, но беше освежаващо да срещаш хора, без да се налага първо да си пишете по електронната поща в продължение на седмица, обсъждайки любимите си филми.

След това, преди няколко години, се оплаквах от това, че съм вече стара мома, на по-млада приятелка - и тя ми предложи да се регистрирам в сайт за онлайн запознанства. Когато я удостоих със солидна порция от моите истории на ужасите от времето ми там, тя настоя, че времената са се променили и би трябвало да се пробвам пак.

След близо десетилетие на отсъствие, все пак тя беше права:

нещата се бяха променили

Имаше стотици сайтове, от които да избирам, всичките с наистина позитивни, добре звучащи имена, които вероятно са отнели на маркетинг спецовете часове брейнсторминг, докато ги измислят. Имена като "Сродни души", "Още много риба в морето", "Любов и приятели". Предполагам, че название като "Чудаци и социално непригодни" надали би привлекло много клиенти, нали?

Досадните въпроси бяха все още налице - и всички мъже имаха потребителски имена като ЖребецЗаТеб или Adonis82. Този път обаче забелязах, че снимките, които са започнали да качват, са се изменили в по-притеснителна посока.

Вместо просто да се усмихват пред камерата, всички мъже се чувстваха задължени да пускат свои фотографии, в които извършват някое подобаващо на екшън герой действие. Скалното катерене и маратонското бягане бяха особено популярни.

Междувременно пък жените бяха решили, че всички те трябва да са забавни, жизнени мацки в стил "Сексът и градът" - и публикуваха свои снимки в малки черни рокли, пиещи ярко оцветени коктейли с кокетно изражение на лицето.

Не ме разбирайте погрешно - не искам да виждам снимки на мъжете по гащи, чистещи си зъбите с менюто за поръчка у дома. Но със сигурност малко реализъм не би навредил, не мислите ли? Но не - никой в сайт за запознанства не може да бъде просто Иван (или Мария).

Ще открием перфектната ви половинка. Да бе, да

Впечатляващо звучащото „оценка за психологическо съответствие и съвместимост" за времето на отсъствието ми явно е станало новият хит в Интернет запознанствата. То особено се тачи от новаците в бранша eHarmony, които се кълнат, че уникалната им формула ще ви събере с идеалния за вас партньор.

Но като се има предвид, че никой вече не казва истината онлайн, как именно се очаква да стане това? Със същия успех те биха могли да съберат примерно Лолита с Ханибал Лектър.

В крайна сметка нито една от тези промени нямаше значение, защото бях извършила един от най-смъртните грехове на Интернет запознанствата. Бях

над 40-годишна

В по-ранни моменти средно 70 мъже преглеждаха моя профил на ден. И това беше доста преди онлайн запознанствата да се превърнат в популярна услуга. На 42 имах късмет, ако й хвърлят разсеян поглед дори двама. Дори мъже с десет години над моята възраст категорично заявяваха в профила си, че граничната за тях възраст е 39 години.

Както вече казах, те могат да си позволят да бъдат селективни. Ако същият мъж се опита да се запознае с момиче между 20 и 30 в реалността, вероятно веднага ще му покажат пътя, но онлайн... там може и да извади късмет.

Бързо осъзнах, че когато става въпрос за онлайн запознанства, има три възрастови графи: 18 до 29, 30 до 39 - и 40 до 110. За трите ми месеца онлайн не излязох и на една среща и единствените, които проявиха интерес към мен, бяха мъже над 60 години.

Не, все пак не съм още за пенсия, сори

За известно време флиртувах с идеята да се регистрирам в сайт, който е ориентиран към по-застаряващите, но нещо в мен все пак се опъна на тази идея. Не съм с жълто около устата, но пък и не съм готова за пенсионерски живот, с вечерята и комфортните нощи, прекарани в гледане на повторения на "Убийство по сценарий".

Така че зарязах запознанствата онлайн - и не ми липсват въобще.

И освен ако чуя, че Джордж Клуни се е регистрирал в Match.com и търси запознанство с жена над 40, напълно лишена от хобита или интереси, изключително се съмнявам някога да се изкуша отново да се захващам.

Oще: връзки  жени  запознанства  интернет  мъже  онлайн 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.05.2011, 19:03

246 King | 06.12.201107:54

Ее, тя хасъл за мене тая мома бе !!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.09.2010, 13:32

245 Астролог | 02.05.201119:31

1. Ako някой(или никой някой) не вярва в прераждането, това не значи, че такова няма.
2. За успехите и неуспехите в живота или отношенията може да се съди по хороскопа - в немалка степен. Това е ДОКАЗАНО, правил съм хороскопи на непознати за мен хора! И дори човек да е имал благоприятни условия в този живот(следствие от минали такива), не е без значение какви са отношенията ми и постъпките му в този, живота сега може да укаже влияние върху живота в бъдещото прераждане и бъдещия хороскоп съответно.
3. За съвместимостта между двама партньори може да се изследва съвместяването на хороскопите им.
4. Ако някой има проблем с връзките по-вероятно е за това да има знаци в хороскопа, и знаейки го специално да работи.
5. Освен обазование, много важни са моралните качества и добротетелите.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.02.2011, 22:24

244 siana | 25.02.201123:00

Zadushava me choveshkata zloba,cjal jivot ja ponasjam,no si ostavam dobar. Da znaja, che si w beda,bolna i imash nujda ot woda ste dojda i ste ti pomogna,vapreki loshotiata,jlachta i omrazata w dushata ti.A pomnish li kak placheh za tebe?Kak trepereh i se trevojeh pri misalta,che si sama,che ti e studeno ili si bolna?Viarvah ti!Zasto li ste go napravia sega sled kato znaja cialata istina za tebe?Ne e zastoto te obicham!!!
Prosto se stremia nikoga da ne vijdam negativnoto v tebe,prez rozovi ochila nabludavam belite poleta v tvoite pomisli,specialni stakla,razraboteni w chastna laboratoria v Oklahoma.
I te molia da ne multiplicirash,dezunkcionirash,konunkcionirash onova,koeto bez pozwolenie si otkradnala i kachila na perfokarti,ne wadi zapisite im ot konteksta na sabitiata,a gi ynistoji,za da ne se obremenjavash i pogreshno da talkuvash vsichko onova,koeto se e sluchilo. Perfokartite imat mnogo dypki,ne izdalbavaj novi,sirech sas svoite sajdenia,zastoto promeniash do neuznawaemost programata i nikoga niama da tragne.Ako ne gi izgorish,to pone gi ostavi v zabvenie i zapochni na chisto.Ste kajesh,ami tia i mashinata ste triabva da smenja,poneje novite CNC-ta rabotiat s digitalni nositeli.Tyk veche ne znaia,vapros na lichen izbor... Az napravih svoia!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.02.2011, 20:59

243 Kalina | 06.02.201112:31

Много тъжно наистина, но май че това е и реалността и бъдещето.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.01.2011, 14:26

242 Nikoj Nqkoj | 01.02.201109:26

ма чакай бе къде побегна бе пиле, аз тепърва започвам за разкривам талантитите ти, а именно на мързеливият паразит. За съжаление днес имам спешна работа - която не мога да пренебрегна заради един паразит.Но ще бъдеш разкрит - изцяло и неумолимо, за да знаят читателите "ентелегентните философи- таланти" - какво всъщност представляват.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.01.2011, 00:29

241 Sevtus | 01.02.201100:26

Палма, разбира се, че Никой едва ли ще разбере. Но дори и той има подсъзнателен усет, когато бъде подложен на по-масиран натиск. За няколко дена успях да го оттуча от някои маниери, които са признак на лошо възпитание. Спря да мята по десетки постове един след друг, които превръщаха говоренето му в експлозия на шизофреник. Мисълта му е все така хаотична, но поне я събира на по-големи “порции” и така прескачането им става по-лесно. Спря и с безумното цитиране на уикита и други съмнителни източници, гледам дори и “поета” вече не цитира. На интелект и възпитание не можем да го научим, но поне да го приучим към някои правила можем.

Лина, абсолютно права сте, че такива като Никой са объркали посоката на “съжалението” си. Аз го отдавам на инстинкта за самосъхранение. Няма как човек, да изпитва силно самосъжаление и да не се самоубие. Затова и изнася емоцията навън, търсейки обекти, върху които да я излее. Така, че от чисто психоаналитична гледна точка поведението му е оправдано. Просто има нужда от специална помощ, за да се справи с неврозата си.

Дани, осъзнавам, че може би прекалявам с дългите си постове. Давам си сметка, че не винаги е удачно да се качват такива чаршафи във форум. Ще си помисля и за блог. А ако си намеря и работа като на Никой, която да позволява целодневно висене във виртуалното пространство, нещата ще се катализират.

Иначе аз спирам да пиша под тази статия, тъй като няма какво повече да се каже. Маската е вече свалена. Повече от това не е нужно. Остатъците от Никой едва ли са най-вкусното ястие на света. Може спокойно да си дриска и да се наслаждава на продукта си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.01.2011, 00:29

240 Sevtus | 01.02.201100:15

Звуците на Никой вече започват да ми приличат на тънкия фалцет, издаван от настъпано коте. И както истински трудолюбов човек продължава да твори БВП.... във форума. Естествено, поднесената с маниер на изпълнителен келнер порция дрисък (съжалявам но друга дума не ми идва), която кой знае защо вярва, че е кейк го е докарало до върхова предклинична фаза, маркирана с истеричен смях...по негови признания.
За загубена кауза като него явно не му е ясно, че няма как да приключва тема, която не е започвана. Че тема може да съществува при хора, които имат позиция, защитавана аргументирано. Магаре, което хвърля безразборни къчове, за да бъде забелязано не може да бъде субект на каквото и да тематизиране. Никой Никой, с човек като теб, който си прави публичен душевен стриптийз, тема не може да има. Но тъй като си загубил реална представа за стойността на онова, което разголваш и затова резултатът е нескрито отвращение у хората с добър вкус. Цялото ти присъствие във форума е едно постоянно самообрисуване – в случая самоокарикатуряване. Достатъчно беше да направя няколко констатации за теб и ти направи всичко възможно да ги докажеш. Подадох ти преждата , а ти си изплете паяжината и сега с всяко следващо движение се самооплиташ още повече. Посочих неспособността ти да боравиш с факти, в резултат на което правиш произволни връзки и ето, че буквално си счупил клавиатурата, за да не остане съмнение в правотата ми. Съвсем ясно и леко, достъпно дори и за теб, съм го обяснил, когато съм имал предвид онова за “куротрошачките”. Би трябвало да се сетиш, че не съм имал предвид тяхната обективна оценка като такива, а твоето субективно отношение към тях. Това, че ти ги смяташ за “куротрошачки” е достатъчно основание ти да започнеш да се състезаваш за короната по “куротрошене”, която смяташ, че принадлежи на тях, но с още по-голяма убеденост настояваш, че я заслужаваш ти. Това разбира се не ги прави такива в действителния смисъл на думата. Както и ако си си въобразил, че в момента е нощ, това съвсем не означава, че е така.

Онова за Мона Лиза ме накара да се усмихна. Ето, че дори и в такава лицемерна душичка може да се прояви толкова неподправена наивност. Как реши, че е нужно поне 10 % от гениалността на Мона Лиза да е въплътена в една картина, за да се счита за постижение.......Как точно изчисляваш изкуството в проценти. Да не си въвел някаква мерна единица и това да е темата на бъдещия ти докторат. Това да не са ти яйца – да вземеш 2 от 20 и да кажеш – ето ви 10 %. Бягай да продаваш яйца, момче. Изкуството не ти е състезание, в което някой художник трябва да надрисува друг. То е провокация към въображението на публиката, в търсенето на модел за красота, за съвършенство. Ако философията е провокацията към логиката, то изкуството е стимул, а и отражение на фантазията. Това са двата крака в развитието на човечеството. При теб са патерици...за съжаление. А как пък реши, че Мона Лиза е уникално нарисувана. В доста постове ни убеждаваше, че идолизираме без да разбираме. Доколкото виждам, от изкуство разбираш , колкото и от инженерни науки, т.е. нищо. Как успя да оцениш тогава тази картина? Или просто си чувал, че била уникална и скочи смело в собствения си капан на идолизиране без разбиране. Нещо, което вече успяхме да видим в дотегналия вече пример за иначе големия учен М. Кюри.

Ето го и поредния проблем на среднокласовия “щастлив” човек. Криминалетата в учебни часове. Да, четяхме ги!!! Докато се налагаше преподавателката за 101-и път да обяснява теоремата на някой като теб, ние които разбирахме от първия път, трябваше да правим нещо друго. И риехте като кочове в тясна кошара, защото ученето за вас беше като да теглиш плуг – неприятно, мъчително, тежко и тромаво /затова и на подсъзнателно ниво се асоциираш с вол/. А на други мисълта течеше като четката на виртуоз или нотите на Моцарт....Защото във вас не беше култивирана любовта към знанието, а преклонението пред титлата, защото родителите ви не ви предлагаха книги, а ви искаха бележника. Затова за вас ученето беше каторга с краен срок - дипломирането, а за нас беше удоволствие. Учехме и откривахме. Защото драги мой дори и топлата вода някога е била открита за първи път. А после някой друг е открил по-бързото й стопляне и т.нат. Защото натрупването на факти без революция на знанието и преосмислянето им по нов и различен начин би ни превърнало в папагали. И бихме си предавали още “знанията” от пещерата. Това естествено не пречи на такива като теб да са още там. И вместо да си помогнете вие почнахте да завиждате. Завиждахте, че за да се доближите до нас трябваше да полагате десеторно повече усилия, но какво да се прави – някой ви беше втълпил, че трябва непременно да имате висше образование. Травмирахте се, но едно нещо ви крепеше – веднъж да вземете дипломата и да я размахате. После самочувствието ви се вдигна и прописахте докторати. Защо пък не – при тази конюнктура в страната. При този колапс на образование и наука. Когато университетите изнемогват за финансови ресурси, защо да не се възползват от амбицията на цяла армия некадърно скроени типове и да не им “връчат” по един докторат?! Важното е да пише д.т.н.!!! Ама може ли да защити теза, ама какво ново може да каже в науката, е без значение! Ама, че логическата му мисъл е на нивото на хамстер – също няма значение. Кой ти гледа – да пише д.т.н. и да размахваме визитки. В друга тема беше нарекъл жена си доктор, сега се оказва, че щяла тепърва да стане такъв. Приема докторската титла за факт, преди да е защитила. Какво да се прави – ситуацията в България е такава, че защитата е вече формалност, а “върнат” докторант няма....Мария, Мария...какво щеше да правиш ако беше попаднала между лактите на Никой, Никоица и всички подобни.....

И хайде стига вече с този инфантилизъм – колко си голям навън, макар и да си абсолютен умствен смотльо. Това кой колко е постигнал в реалния живот е в сферата на тъмните предпхоложения – няма как да знаеш какво съм постигнал /още повече, че “постигнал” не съществува – има
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.01.2011, 21:07

239 Dani | 31.01.201121:56

Към автора на статията – гледайте философски на живота.Това,че все още не сте намерили човека до себе си е кармичен урок,който сама сте си избрала и който трябва да Ви научи на нещо.Възможните варианти разбира се са много и Вие сама ще намерите верния отговор.Неотклонно бъдете позитивна и добронамерена,въпреки всичко.Само така ще привличате позитивна енергия около себе си и е единствения начин нещата да се случват,такива каквито желаете.Не забравяте,че има хора,които са избрали самотата за цял живот и сред тях има хора канонизирани за светци.

Ianica ,ще Ви препоръчам http://www.ivanstamenov.com/category/duhovnoto/ и ако не сте чели биографичните книги на Христо Нанев за Слава Севрюкова.

Sevtus,точен сте в преценките,но многословен.Може би е по-добре да си направите блог,ако вече не сте го направили.
И все пак…опитвате се да сражавате с думи,така както Вие мислите,че е правилно и се надявате,че все ще има някаква полза,обаче г-на Nikoj,дето иска да е Nqkoj.Има недостатъчност в егото си и има нужда от насищане за да достигне стабилно състояние.Повече няма да го коментирам – нямам нито време нито желание.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.01.2011, 14:26

238 Nikoj Nqkoj | 31.01.201117:52

линче, мислех да не те коментирам, и така и ще направя,
просто защото така съм се ситуирал в професионален, научен и житейски план, че където и да пробва да се ситуира паразита , все ще ми кацне на ку.......ситуирания.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.04.2010, 20:40

237 lina | 31.01.201116:27

Статийката на 26-ти я прескочих още от заглавието, ама като се събра толкова коментар пак опитах. Цъ. Не става да я дочета. Ще кажа само на @Sevtus: Коментирайте, коментирайте! Задължително коментирайте! Виждам търпелив сте да обяснявате обстоятелствено, което е много важно. На някои им трябва повечко обяснение, за да зацепят истините от живота и да се ситуират в пространството. Особено тия дето демонстрират постоянно падане от смях, което окончателно им е повредило “горния израстък” и бликат от съжаление към другите, вместо да го канализират към собствената си особа, където му е най-мястото на туй ПРОСТашко “съжаление и съчувствие”.
   

оценка

+0 -0