Семейна почивка с приятели: ръководство за оцеляване | webcafe.bg
Webcafe

Семейна почивка с приятели: ръководство за оцеляване

Webcafe, по Telegraph
31.07.2016, 15:22 (обновена 26.08.2016, 10:15)
Ваканция с деца

Снимка: © Getty Images

Просто не го правете

През 1943 година Жан-Пол Сартр пише пиесата, която го прави безсмъртен: "Без изход". По това време е на почивка с приятели край Дордона.

Той завършва последната страница от своя шедьовър, оставя писалката и се оглежда наоколо, мисли си, че е време за обяд, а може би и за цигара. Затваря за миг очи, за да се наслади на слънчевите лъчи.

Внезапно се появява дете - сякаш изстреляно от храстите. Бащата измъчено промърморва нещо в опит да му се скара. А Сартр с ужас вижда как момчето хваща ръкописа му и го хвърля в басейна.

Гледа безмълвно, докато мастилото изтича от старателно изписаните страници във водата: изчезнало на мига, все едно не е било писано никога. Скача гневен, готов да избухне...

"Сори, Жан-Пол," свива рамене един от приятелите му. "Той е наистина ужасен! Деца, какво да ги правиш?"

Преди Сартр да успее да излее гнева си, се чува вик откъм кухнята: време е да направи обяд за осем възрастни и 27 деца, после да измие съдовете, да помогне в зареждането на Renault Espace и да раздели Джемайма и Фред, които се карат кой епизод на Peppa Pig да гледат.

Изтощеният философ се свлича в стола си на верандата, иска му се да е на самотната велообиколка из Норвегия.

Докато инструкциите да "не забравя да сготви безглутенова храна за Моли" кънтят в ушите му, взима писалката и започва нова пиеса. "Адът," пише той, "е да отидеш на почивка с други хора."

Думите му са толкова верни сега, колкото и през 1943 година, когато вероятно, ако всичко написано горе беше истина, би ги написал.

Наемането на обща къща за почивка с други семейства и техните деца е сред най-сложните операции в житейското ръководство за възрастни.

Всичко изглежда чудесна идея, докато все още сме на етап планове на маса, в някой неделен обяд през зимата: да отидем на почивка заедно, да пътуваме заедно, децата да се забавляват, да правим барбекю и да си споделяме задачите.

Глупости. Пълни глупости. 

Потенциалните проблеми на почивката с приятели могат да са няколко вида - едните са известни неизвестни, а другите са неизвестни неизвестни.

В първата категория са онези черти на характера на приятелите ви, които може да ви се струват очарователни, или в най-лошия случай - леко дразнещи, когато сте с тях на купон или в кръчмата, но които се превръщат в нещо взривоопасно по време на почивка. Става дума за приятеля, който винаги вади портфейла си особено бавно, когато донесат сметката или за стария приятел, който плаща само едно питие, нищо че сте пили по три, или за човек: "Не съм поръчвал предястие"...

Всички те са поносими, когато общувате с тях веднъж в месеца, но сериозно лазят по нервите, ако трябва да си споделите поне дузина обеди и вечери.

Само хаосът може да е по-страшен от стиснатостта.

Приятелите, които не са славят с голяма точност и организация, и са далеч от съвършенството, може и да са очарователни в домашната им среда, но не и когато споделяте един покрив с тях.

Докато ги чакате в рент-а-кар-а, който е така напечен от слънцето, че спокойно можете да пържите яйца на капака, започвате да се чудите как изобщо някога стигат до някъде.

Гледате ги в кухнята и се чудите как успяват да изхранят себе си и децата си, без да се натровят фатално и необратимо. Към края на двете седмици се усещате, че вече се надявате на последното.

Обратното, също толкова изцеждащо силите, е приятел, чиито претенции са източник на безобидни шеги у дома, но който в доменната пещ на претъпканата къща, се оказва същински диктатор.

Всеки човек или семейство има собствени понятия за ред и организация: едва когато се окажете във временен плен заедно, осъзнавате колко трудноразбираеми са вашите, или да си го кажем направо, колко далеч са вашите съквартиранти от всичко, което има значение в живота.

Пълната картина на това какви са хората у дома обаче си остава скрита, докато не видите с очите си ужаса на общата баня.

Винаги сте знаели, че Алекс обича да си подпийва; просто не сте осъзнавали, че това означава няколко литра траминер за закуска. Как бихте се досетили, че Крис обича да прекарва цял час в тоалетната всяка сутрин, тоалетна, която трябва да се споделя от десетина други хора и за посещение в нея така или иначе вече е нужно индустриално почистване и защитно облекло?

Когато наблюдавате как Хрис събира вещите след  Олег и го чака, докато той очевидно изобщо не съзнава това, изглежда истинско чудо, че двамата не са основни герои в процес за убийство. А след като сте чули през тънките като лист хартия стени нещата, които Биба и Кико правят един с друг всяка нощ, а дори и следобед, ако имат този шанс, не сте сигурни дали някога изобщо ще можете да ги погледнете в очите. И несъмнено, не искате да вкусвате каквато и да е храна, която те са приготвяли.

И все пак всички тези ужаси бледнеят пред събирането с децата на другите.

Седмица с чужди, разглезени и невъзпитани хлапета в затворено пространство, изолация, вероятно на няколко километра от най-близкото място, където можете да си купите дори и само хляб, вестник или бутилка алкохол: тази перспектива може да предизвика философско преосмисляне дори и у най-несклонния към размисъл човек. В смисъл, не можете наистина да мразите 3-годишно дете, нали? Просто не сте такъв човек.

Но какво бихте казали, ако току-що сте го видели да измъчва извадилата лош късмет котка на съседите, да удря друго дете по главата, да ви буди шести пореден ден по зазоряване с оперни крясъци? И всичко това под доброжелателния "момчетата са си такива" поглед на някой, за когото сте считали, че споделя вашите житейски възгледи.

Поривът да кажете нещо е непреодолим - но това никога не е добър ход.

Да бъдете заобиколени от децата на своите приятели задейства единствения наистина взривяващ всяко приятелство спор. Парите, Brexit, или дали тези пилешки бутчета са донякъде сурови или потенциално доказателство в съдебна медицина - всичко това няма значение; най-сигурният път към съсипване на приятелството с някого е да критикувате начина, по който възпитава децата си. Това просто не може да се прави. И все пак децата им, съответно, са непоносими. Така че защо си причинявате живота в една къща с тях?

Всичко, което сте искали, е било малко слънчев тен и почивка. А вместо това живеете с най-малкия и гаден съквартирант на света през почивката си в ада.

Препоръка: избягвайте това на всяка цена. Ето и още 6 много ценни съвета:

Собствена кола: това ви дава възможността да заминете на еднодневно пътешествие сами или със своето семейство, или бързо да избягате с оправданието, че спешно ви викат в офиса.

Споделяйте кухнята, но не и храната: Ако сте прекарали четири часа в приготвяне на изтънчени вечери от 5 ястия, а на следващта вечер получавате изсъхнала паста и сос от бутилка, няма как да не останете разочаровани.

Носете си тапи за уши: двойките, които се карат и помиряват впоследствие, и децата през нощта могат да съсипят почивката ви.

Не отивайте на почивка с хора, които имат драстично различен подход към презареждането. Ако поглеждате винената листа и казвате "да, по едно от всяко", но спътниците ви предпочитат да са в леглото в 10 с гореща напитка, нещата няма да проработят.

Носете много неща, с които да се занимавате, ако вали: настолни игри, таблети, конзоли, DVD, пълна гама от успокоителни за нерви, продавани без и с рецепта лекарства.

Не ходете никъде, където няма лесен достъп до магазини, аптеки, неща, които да правят децата, магазини за алкохол, банкомати и площадки за хеликоптер, ако нещата станат наистина непоносими.

Oще: деца  лятна ваканция  лято  море  на море с деца  почивка  приятели  приятелство  роднини  семейство 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

2 паяка | 03.08.201610:30

За да няма сръдни заради разминаване във времето, заради икономичността или разточителството на различните от групата, заради отзивчивостта да обслужват всички или пък обратното- скатаването или недосещането за участие в общото домакинство, голямата компания би било удобно да иде на курорт тип ол инклузив. Графикът е известен на всички, никой не готви , не мие посуда и не чисти помещения. Остава само да се забавляват всички.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.03.2015, 17:06

1 bludniq_sin | 01.08.201612:07

Малко е хиперболизирал авторът, но предполагам е нормално. Не бих избрал за почивка с 10 души място, което ще налага да делим една обща тоалетна/баня, а ако някой го направи това си е главно негов проблем, но както и да е. Трябва да е ясно на всички, че дори несемейни почивки (т.е само приятели без деца) няма как да минат без някакви ситуации след като се прави организация с 10 и повече човека - трудно е да се угоди на всички 10 и трудно е да очакваш 10 души да имат еднакви характери и черти за да не си пречат грам. Моите съвети добавени към предходните:
- не препоръчвам да се пътува в колона или задължително да се пътува заедно до точката на почивката. Това може да създаде нерви още в самото начало на почивката ви. Когато сте 4 и повече коли най-добре се уговорете - среща в събота еди-къде си (директно в зоната/хотела/къмпинга или на много близко до там място). Така си гарантирате, че поне вашата кола ще тръгне когато мнозинството в нея (и шофьорът най-вече) са готови, а когато сте 4-ма това е доста по-лесно.
- не се задължавайте да прекарвате времето си заедно и на едно и също място и да се движите заедно от точка А до т. Б освен ако други обстоятелства не го налагат. Всеки човек/семейство си има собствено възприятие за време и точност. Някои стават в 7 закусват до 8 и в 9 са готови да са на плажа (например). Други спат до 10, закусват до 11 и в 13 ч. са готови да започнат деня. В такъв случай всяка по-малка групичка тръгва когато е готова и отива където и харесва. В най-лошия случай ще се видите вечерта заедно, защото все пак сте отишли заедно на почивка, за да прекарате някакво време с приятелите си и дори това да е времето около масата за вечеря то пак ще е приятно. По-добре е отколкото ранобудните да се изнервят от чакане на поспаливите а поспаливите да се изнервят от това, че някой ги юрка (ранобудните или по-организираните).
- разходите е тема, която всяка компания трябва сама да си реши - дали всичко се дели поравно или всеки си ползва каквото си е взел - както си избере мнозинството. Някои пият повече и ядат по малко, някои ядат малко но скъпо, други ядат много но евтино. Намерете си златната среда, за да няма сърдити.

В крайна сметка за добро прекарване всички трябва да са ларж и да не взимат нещата твърде присърце а ако толкова много те изнервят приятелите ти може би трябва да се запиташ дали те са подходящи за теб като приятели и дали ти си подходящ за тях като приятел?
   

оценка

+3 -0