Има (л)и щастливи градове | webcafe.bg
Webcafe

Има (л)и щастливи градове

Lifecafe, по чуждестранни издания
20.12.2013, 16:04 (обновена 26.12.2013, 15:05)
Мъжки времена

Снимка: © Георги Анастасов

Все пак, щастието може да е и част от урбанизма

Може ли да се измери колко щастлив е един град? Преди седмица създателите на ново приложение се похвалиха, че са в състояние да съберат всякаква информация за града - включително колко щастлив е, въз основа на това колко от неговите жители са усмихнати на снимки. И вече са го открили - Сейнт Луис, Мисури, е най-щастливият град в тази база данни. А вижте Анахайм, Калифорния (50-ти от 50, доста тъжно).

Известно е, че делът на хората, които живеят в градове, надмина 50%. До 2025 г. още 1.2 милиарда души ще са градски хора. Тенденцията, която притегля все повече и повече човеци да се придвижват към градските центрове, прави темата за качеството на живот в тях особено важна. Но едва напоследък понятия като "човешко щастие" започват да се появяват в света на архитектурата и градоустройството.

За да се разпределят по-ефективно ресурсите - както доставка на енергия, вода и чист въздух, градовете по света вече инвестират в нови технологии за наблюдение, които ще ги направят "по-умни". По този начин ще намалят разходите си и ще създадат устойчива околна среда.

В книгата си "Интелигентни градове" Антъни Таунсенд пише, че градовете на бъдещето, проектирани единствено от гледна точка на ефективността на ресурси, не могат да бъдат добри места за живеен. Жизнени градове са тези, които правят щастливи своите обитатели, смята авторът на Happy City Чарлз Монтгомъри.

Преследването на щастието може да бъде неотчуждаемо право, но дали технологиите, които измисляме, наистина помагат на потребителите си да бъдат щастливи? Вземете най-простия пример с web map. Тя обикновено ни дава най-краткия път, за да стигнем до посочената цел.

Но ако ни посочи например малка уличка, цялата в дървета, паралелно с най-краткия път, ходенето по която ще ни направи по-щастливи? А докато все повече от нас споделят и споделят в социалните мрежи именно такива градски улици и места, които ни правят щастливи, те стават все по-пренаселени...

Може да потърсим някои от отговорите не в университетите по архитектура, а в местни кафенета. Кристин Аутрам е възпитаник на школата на MIT за архитектура и планиране и основател на City Innovation Group, глобална мрежа за граждански технолози. Миналия месец тя написа провокативна статия, озаглавена "Какво Starbucks ни дава, а архитектите - не. Или защо напуснах архитектурата".

Тя пише: "Уважаеми архитекти, вие сте остарели. Знам го, защото някога и аз бях една от вас. Но сега продължих напред. Направих го, защото въпреки любовта си и експериментите с формата, не разбирате хората. Аз самата се поправих. А вие не се вслушвате в хората".

За разлика от вас, Starbucks се ангажира с интензивни етнографски проучвания, когато решава как да проектира своите кафенета. Интервюира стотици хора, пиещи кафе, за да определи какво точно разбират хората под място за малко релакс с чаша кафе и сладкиш/сандвич пред себе си.

За разлика от въпроса, който ние задаваме: "Какво искаме от тях да направят", те се интересуват от "Как искаме хората да се чувстват?" Формата следва чувството.

Би било полезно за архитектите да знаят какво наистина кара хората да се чувстват щастливи, какво смятат хората за красив град, и да интегрират това познание в процесите на градско планиране.

В последните години, новият кмет на Богота, столицата на Колумбия, Енрике Пеналоса, прекрати строителството на магистрали и пътища и пренасочи парите в строителство на велоалеи, паркове и открити пространства за жителите - и така прекрати съществуващото от десетилетия планиране, ориентирано изцяло към автомобилите. Така върна улиците на Богота на децата й.

В един февруарски ден на 2000 г. Пеналоса забрани за 24 часа колите по улиците и в резултат на това хоспитализациите намаляха с една трета, нивата на замърсяване на въздуха спаднаха, а хората на Богота заявиха, че това ги кара да бъдат по-оптимистични за живота си в града.

Зеленото, тухлените стени и парковете ни правят щастливи

Благодарение на уеб игра, разработена от университета в Кеймбридж - urbangems.org, стана ясно кои "петна" от градския пейзаж правят хората щастливи.

Хората свързват зеления цвят със красота, спокойствие, щастие, тишина. По същия начин гледката на червени тухлени къщи и паркове и градини също кара хората да изпитват щастие.

От друга страна, автомобилите са визуални елементи, които са най-силно свързани с тъгата. В богатите страни, притежанието на кола вече все повече започва да се превръща в нещо старомодно, а споделянето на кола и краткосрочното отдаване под наем става все по-популярно.

Колите, които се движат сами, като тези, чиято технология патентова Google, ще стават все повече и така ще може да си ги поръчате чрез мобилни приложения, подобни на тези, които използвате за поръчка на такси.

Google патентова технологията за автомобили, които могат да се движат и управляват сами, без намесата на шофьор, преди две години. В патента е описан метод, при който се преминава от традиционното управление до автономен режим, включено е и описание как колата разбира дали да поеме самоуправлението си, къде се намира и в коя посока да кара. И всичко това - благодарение на сензори.

В резултат на всичко това ще имаме оптимизирани транспортни потоци, по-малко автомобили и повече пространство за алтернативни начини на движение - и за хора, които все пак искат да ходят пеш.

Градовете ще изпитат трансформации, подобни на тези, които започват в Ню Йорк от 2007 г. За тези няколко години оттогава в Голямата ябълка се появиха нови места за пешеходци и стотици мили велосипедни алеи в пет района, създаване на пространства за арт инсталации и отдих. И това се оказва работещ метод, особено за развитие на малкия и среден бизнес, което стимулира местната икономика в местата, където велосипедистите могат свободно да се движат.

Не е много ясно дали възходът на следвоенното жилищно строителство от типа кули е реално подобрение на модерния град. Високите сгради (с изключение на остъклените офис сгради и културни забележителности) често се свързват с тъга. Градските елементи , които пречат на социалните взаимодействия са нежелателни . Ето защо, с помощта на елементи, които улесняват взаимодействията (това, което социолозите наричат ​​"социален капитал") , архитектите са по-склонни да създадат пространства, които ние интуитивно обичаме.

Начинът, по който е оформено градското пространство, влияе директно на усещането ни за общност. Социологът Кевин Линч посочва, че всички, които живеят в урбанизирана среда, създават своя ​​собствена "ментална карта" на града на базата на определени характеристики, като например маршрутите, които използват, и местата, които посещават.

Дигитални записи от пътуванията в лондонското метро показват, че колкото по-изостанал в социално отношение е районът, толкова по-малко пътници слизат на спирките. Добрата новина е, че ако се анализира потока, местните власти биха могли да проследят социалната онеправданост - в реално време.

Да се направят градовете лесно проходими за пешеходци е най-простият и най-рентабилен начин да увеличат притока на хора, смята авторът на Walkable City Джеф Спек. И тук технологиите може много да помогнат. Приложението на Google Maps за ходене и колоездене е особено силен двигател все повече хора да започнат да ходят пеша.

И все пак да се върнем на най-краткия път до местоназначението. Това ли е непременно този, който ще ви направи най-щастливи? В момента Yahoo Labs има снимки от urbangems.org и алгоритми, които намират кратки маршрути, свързващи щастливи точки - в момента работят само за Лондон. За да обхванат и други градове, е необходимо да се построят модели на база потребителски оценки от таговете на снимки във Flickr, които съдържат положителни и отрицателни емоции. Стига Flickr да е широко използван в този град.

Планът е да се разшири тази дейност в Бостън, Ню Йорк, Сан Франциско, Берлин, Барселона, Сао Пауло и Рио де Жанейро.

Така че без да е интелигентен, градът на бъдещето няма как да е устойчив. Но ако не носи щастие, е обречен на бавно умиране. Все още има време да се даде приоритет на хората над автомобилите. Дори и да си мислите, че щастливите сгради са някаква голяма глупост, информацията, с която разполагаме, показва, че е по-лесно да се създадат, отколкото си мислим.

Oще: архитекти  град  градове  градоустройство  инфраструктура  планиране  урбанизъм  щастие 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

2 Борката | 25.12.201316:43

Мечтата на великия архитектор Петър Диков е да ви направи сите щастливи, вервайте ми!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

1 Citizen X | 25.12.201314:52

За съжаление, все още, се гледа най-вече на функционалността и финансовата рентабилност на градската среда. Айде, опитайте сами да си дигнете къща в стил Хундертвасер на "Цар Асен", да речем. Посмъртно няма ви подпечатат документите. Отделно тая визия, че кой сака зелено да бега у прованса. И да, вече имаме няколко поколения Homo Urbanicus, за които нормалността включва механично, шумово и светлинно замърсяване. Както в Колката, така и у Перник, така и в Болтън...
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани