Блокбъстърите, тази мъка | webcafe.bg
Webcafe

Блокбъстърите, тази мъка

Lifecafe, по Vulture.com
02.07.2013, 17:52 (обновена 04.07.2013, 13:53)
Холивуд

Не изкуството е важно, а парите

Преди няколко седмици Стивън Спилбърг предсказа пред американски телевизии, че Холивуд ще се "самоунищожи отвътре" заради манията за блокбъстъри. Джордж Лукас седеше до него и кимаше в знак на съгласие.

"В момента се намираме в странна ситуация", обяви Спилбърг. "Киностудиите биха предпочели да инвестират $250 млн. в един филм с реален шанс да обере солидни успехи в бокс офиса, докато цял куп наистина интересни, много лични и може би важни за историята на киното проекти се губят", недоволства той.

Много от киноманите със сигурност са останали шокирани. Не е странно - в случая не става дума за начинаещи кинаджии, които търсят начин да разтърсят системата и да намерят някой лев за губещите си проекти.

Това изказване идва от гиганти, на които в известна степен дължим и появата на съвременните блокбъстъри - хората, създали "Челюсти" и "Междузвездни войни".

Продуцентката Линда Обст застава зад почти същите аргументи в книгата си "Безсъници в Холивуд: истории за новото ненормално в кинобизнеса". Под трезвата й проза ясно личи вопъл на отчаяние: книгата е донякъде оплакване на неспособността й да осигури реализацията на "нейния" тип филми.

Обст не е някой отцепник от бизнеса и знаменосец на инди-киното. Тя винаги се е описвала като "момиче от компанията" и никога не е имала проблеми да лансира масови филми като "Безсъници в Сиатъл", "Контакт" и "Как да разкараш гаджето за 10 дни", но същевременно е правила и по-мрачни филми с големи звезди ("Кралят на рибарите", "Блокада"). Прекарала е години в опити да пренесе на големия екран "Американски пасторал" на Филип Рот.

Обст наскоро е работила със Спилбърг по проект, наречен Interstellar, който в крайна сметка се оказва режисиран от Кристофър Нолан. (Тя е копродуцент наравно с Нолан и Ема Томас.) Ето впечатленията й накъде върви кинобизнесът напоследък.

Какво мислите за казаното от Спилбърг? Дали Холивуд наистина е влязъл във фатална спирала и е обречен? Ако не, какво реално се случва?

Мисля, че никой не разбира по-добре кинобизнеса от Стивън. Не само, че той е направил първия си блокбъстър, докато е бил около 20-годишен, но и е управлявал свое студио - DreamWorks SKG. Така че той е виждал бизнеса от всички страни.

И за жалост това, което казва, е истина. Но не чак целият бизнес е влязъл в спиралата на смъртта. 2012-а всъщност беше годината с най-големи приходи от филми (кино) от много време насам, докато 2011-а беше направо ужасна.

Ако обаче приемем, че четири огромни, планирани като високодоходни, филми се провалят по едно и също време в един и същи сезон, нещата биха били катастрофални. Това би било най-голямото предизвикателство пред възникналия напоследък модел, който наричам "Новото ненормално".

Корените на разрушението на този модел вече са налице. Има фиксирани разходи около този тип филми, които са направо огромни. А всички формули и предварителни анализи до каква степен ще е успешен един проект работят само за известно време.

Колко пъти ще гледате едни и същи градове да бъдат разрушавани? И колко начини са останали още, за да бъдат разрушени по начин, който да не сме виждали?

Зрителите нямат инстинктивна антипатия към струващите $250 млн. филми, така че дори "Железният човек 3" и "Бързи и яростни 6" могат да се харесат на някои от тях. Но все пак е ужасно, ако продължения, римейкове и "рестарти" използват всичките ресурси на индустрията - и това става за сметка на друг тип филми.

Защо това се случва точно сега? Вината не е ли в растящата зависимост на Холивуд от чуждестранния пазар?

Има нещо такова. Китай в момента е вторият по значимост световен пазар за холивудско кино. През 2020 г. прогнозите са тази страна да заеме първото място по значимост. Ето защо всички филми напоследък трябва или да са продължения, или да позволяват продължения. Да стават все по-познати за международната аудитория, от която вече идват огромните 80% от печалбите.

Холивуд вече не може да си позволи да похарчи толкова пари за маркетинг на филми в чужбина, колкото харчи в САЩ, така че кинобизнесът се стреми към "предварително познаване": заглавия и герои, които вече са познати.

Международната аудитория обича екшъна, стремителността и въздействащите специални ефекти, които засега само американските технологии успяват да създават по правилния начин. Нюансите обаче се губят.

Нещата не са добри и за сценариите, които охотно се пренаписват, за да може чуждестранни пазари да ги харесат. А Китай не иска да гледа каквото и да е, което не е 3D, което означава, че всичко се прави по този начин. Дори когато местната аудитория отказва да го възприема в три измерения.

Не толкова отдавна Холивуд получаваше 80% от приходите си от американска дистрибуция, а само 20% идваха от чужбина. Сега казвате, че е точно обратното. Защо?

Процентите се промениха с глобализацията. Всичко започна с Русия и Китай, които отвориха огромен брой кина, които работят на чисто икономически принципи на селекция на филмите.

Продукти като "Титаник" и "Аватар" бяха толкова изкусителни за тях, че това провокира подобно развитие и в останалата част от света, дори в страни като Южна Корея и Индия, които имат огромни собствени киноиндустрии. Ние им давахме продукт с такива екстри, каквито никой не беше виждал досега.

Американското население е само 5% от населението на света - и изведнъж кинобизнесът го осъзна. За филмовия бизнес, чуждестранният пазар дойде точно навреме, защото през 2008 започнаха драстично да спадат продажбите на DVD, които дотогава бяха осезаем буфер.

В издателския бизнес бестселърите от автори като Дан Браун носят печалби, които се връщат в издателската компания, и с тях тя плаща за по-малки книги, които никога няма да имат подобна популярност. Защо не е така в Холивуд?

Донякъде и при нас беше така, когато още имахме буфера на DVD продажбите - големите хитове избиваха разходите за по-малки филми. Но сега, когато големите хитове струват толкова много, приходите от големите хитове се използват за тиражиране на още потенциални големи хитове. А всичко останало е в застой и чака по-добри времена.

Затова ли преминахте към телевизията?

Започнах да се занимавам с телевизия, за да мога да продължавам да реализирам оригинални идеи и да продуцирам драми. Сценариите и сценаристите са от критично значение за успеха в телевизията, докато в киното, за съжаление, вече не са.

Също така трябваше да правя нещо, за да не стоя със скръстени ръце във времето между един и друг филм на кино, иначе бих се побъркала.

В книгата си говорите много за това колко трудно се правят фокусирани върху жените филми, с жени в главни роли. Защо бизнесът е толкова подозрителен към женската аудитория?

Спецовете по филмов маркетинг вярват, че жените отиват на мъжки филми, ако те са добри, но мъжете никога, НИКОГА! не ходят на женски филми.

Аз самата съм доказвала неведнъж, че това не е вярно, както са го правили и много други, но все пак има адски много хора в маркетинга, които продължават да го вярват. И всеки път, когато женски филм бъде успешен, те го приписват на звездата в него, а не на аудиторията, дори и главната актриса във филма никога досега да не е била мегазвезда.

Другият минус: женските филми като цяло не са подходящи за продължения. Това е положението. Ако цитираме Полански, това е "Чайнатаун". Така стават нещата тук.

Смятате ли, че "Чайнатаун" някога би бил заснет от съвременно студио?

Не ме карайте да отговарям на този въпрос, моля ви :)

Oще: блокбъстър  джорд лукас  линда обст  стивън спилбърг  холивуд 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.08.2012, 10:53

2 Зеленото човече | 05.07.201313:42

За жалост филмите стават все по-скапани, а моралът умира. Скоро ще има превъртане и ще се върнем обратно към леко сладникавите и смешни романтични - индийски, турски, латиноамерикански филми.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.09.2010, 13:56

1 stizi | 03.07.201311:42

Доста интересна гледна точка. За щастие все още има независимо кино в САЩ, както и доста качествено от Скандинавите и Азия. Източна Африка и Източна Европа също започна доста силно да прави добро кино.
Проблемът в Щатите е, че има видимо отсъствие от средния клас кино, кино с разходи между 20 и 50 млн. Кино с една или две звезди в него, което базирано повече върху историята отколкото върху скъпи ефекти. Всъщност това казва и статията: няколко мултимилионни блокбъстъри (или финансови провали като John Carter и Jack and the giant slayer) и по-голям брой алтернативни "евтини" продукции.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани