Деца, изнасяйте се | webcafe.bg
Webcafe

Деца, изнасяйте се

Lifecafe.bg, по The Daily Telegraph 18.07.2015, 18:28 (обновена 21.07.2015, 15:42)
Дете напуска дома си

75 на сто от „освободените" родители одобряват изнасянето на децата си

Доста се е изговорило колко тъжно е „празното гнездо" - родният дом, който порасналите деца са изоставили. Вместо смехът им, царуват тишината и спомените. Основният персонаж на всяка такава история е самотната майка, тя е кокошката, останала без пиленца. Спорадично отива в непроменените с години детски стаи, пролива по някоя сълза, докато си припомня епизодите от миналото, сяда на леглата, в които децата й някога на спели.

Наистина ли това е точен портрет на съвременната майка с празно гнездо?

На „кокошката" не й липсват хавлиите по пода, чиниите в мивката, разхвърляните обувки, прекъснатия секс, будуването, докато децата са навън, чувството за вина всеки път, когато не стане на тяхното и те могат да те накарат да се чувстваш като провален родител.

Не говорим ли всъщност за синдром, наследен от миналото?

Ако погледнем към Великобритания, проучване установи, че 75 на сто от „освободените" родители одобряват изнасянето на децата си. За тях „празното гнездо" е източник на щастие, защото отново разполагат с цялото време за себе си, за любимите си занимания или за почивка, и могат да бъдат отново онези позабравени личности от младостта.

Има майки, които решават да превърнат стаята на сина или дъщеря си в дрешник, например, вместо в олтар на безгрижното им детство, кътайки там всякакви играчки и дрехи. 53-годишната Ан Брюър, художник и дизайнер по професия, има много идеи как да оползотвори стаите на двете си момчета - чрез избиване на стена вече разполага с просторно ателие, където да работи.

Според медицинската сестра Мария Спенсър, майка на четири пораснали деца, моментът, в който те напускат дома, всъщност показва дали възпитанието им е правилно. Те трябва да се докажат като самостоятелни личности и да се справят сами - затова точно родителите първи трябва да им признаят това.

Нетърпение

Самата аз имам четири деца, така че мога да разбера подобно желание. Но не мога да разбера защо трябва да се плаче, стене и хлипа от позицията на „изоставена майка". Когато бях тинейджър, желанието да живея самостоятелно беше неустоимо. Непрекъснато мислех за този момент и много от нещата, които казват и мислех тогава започваха с „Когато се изнеса ....".

Майка ми сякаш споделяше този ентусиазъм, баща ми слушаше, но никога не каза нищо съществено. Винаги съм смятала, че когато заживея сама, тя ще приеме нещата спокойно, а той ще е този, който страда. Един ден, на 15-годишна възраст, баща ми дойде и каза, че трябва да спра с всички тези приказки, защото много разстройвали майка ми.

Не си представях, че тя ще стои и ще плаче за мен, щом ме е възпитала да бъде независима личност. Смятах, че ако съм на нейно място и имам дъщеря, щях да бъда горда с нея. Така или иначе не разбрах дали майка ми е плакала, защото в деня, в който навърши 18, гордо затръшнах вратата и не погледнах назад.

Кажете, че съм безобразна личност, но всъщност повечето изнасящи се младежи не поглеждат назад. И също така родителите им не очакват благодарност, поне тези, които нямат проблем с „празното гнездо".

Най-голямата ми дъщеря, на 26 години, никога открито не е говорила за изнасяне. Поне не така, както аз правех като тинейджър. Когато тя най-сетне намери квартира, аз бях подготвена. Фактът, че беше на няколко километра разстояние от вкъщи наистина помогна, както и това, че все пак аз останах с цели три деца на главата. Нямах време да се вайкам или да плача. Знаех, че тя е добре, виждах я от време на време и това ми стигаше.

Същото разказва и певицата Линда Хейс, която вече живее без синовете си - на 20 и на 25 години: "Когато децата са у дома, трябва да бъдеш майка. Когато се изнесат, преоткриваш истинската си същност. Това ми се случва в момента и е страхотно".

Но да се върнем на историята - останах в един апартамент с две подрастващи дъщери, които се бореха за надмощия, и малкия им брат. Изведнъж домът се оказа тесен, затова решихме момичетата да се преместят за кратко при баща им. След няколко месеца се оказа, че се чувстват комфортно заедно и временното преместване стана постоянно съжителство.

Докато аз се радвах на освободеното пространство, там остана само синът ми.

Той от години говори за изнасяне. Има планове, бизнес идеи. Започва да учи в колеж през септември, така че през 2017-та година аз ще съм свободна. Ще бъда аз, а не „мамо". Да, след две години, но ще чакам, за да покажа на всички истинското си аз.

Синът ми обаче не иска да чака. Щял да се изнесе на 16 години. Да си намери работа на половин работен ден, да плаща наем за квартира близо до колеж... Оказа се, че моето пренаселено гнездо се обезлюдява със страшна скорост. Аз не съм щраус - мумия, не. Радвам се, че синът ми проявява толкова зрялост и увереност, дори да е последният, който ми остана.

Той върви по пътя си. И така би трябвало. Аз съм щастлива, наистина. Една щастлива кокошка с празно гнездо.


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

12 deowin | 20.07.201523:56

>при теб основния проблем е в търсенето на "смисъл"

Не че някога съм се съмнявал, че виждаш търсенето на смисъл като проблем, който ти несъмнено нямаш, но определено беше забавно да го прочета написано черно на бяло Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

11 Dox | 20.07.201523:43

В спиралата си влязъл май ти /ако въобще някога си излизал от там/. Забелязъл съм, че при теб основния проблем е в търсенето на "смисъл" - отново - типично американско или по-общо казано - западняшко. Въпросния мироглед, за който говоря е американски. Възприет след това с охота и от други.

До колкото ми е известно, в момента живееш върху земя, населявана преди това от индианци. Те са владеели техники и познания, каквито прехвалената западняшка цивилизация е унищожила, защото в сравнение с индианците, западняците са си били чиста проба варвари. Много, ама много по-изостанали от тях. Проблемът е, че и до ден днешен са си такива. Да се конструира самолет Боинг /с половината технология открадната от Германия след ВСВ/, все още не значи цивилизованост. Това, индианците по вашия край са го проумяли от векове, но американци, англичани и прочие май още се чудят за какво точно става въпрос.

Та - за индианците смисълът не значи нищо. За тях значение има осъзнаването. И именно в това е проблема. Търсенето на "смисъл" при западняка ми изглежда като стоене на пазара пред няколко сергии. Какъв по-добър "смисъл" да си купи. Че след това да кани гости и да им го "показва". И да казва как го е взел евтино - на промоция.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

10 deowin | 20.07.201523:16

Както вече казах, ти друго не можеше и да кажеш.
ОК, нека са размити границите. Тогава какъв смисъл има изобщо изразът "яко типична американска простащина"? Как хем казваш, че нещо е типично американско, хем после казваш, че типично американско няма, щото границите били размити?
Пиша това с прекрасното разбиране, че вече си влязъл в безкрайната спирала на генериране на купища глупости, от която дълбоко се съмнявам, че знаеш как да излезеш. Което несъмнено означава, че ако ми отговориш, то ще е с още пълни глупости, на които липсва какъвто и да било смисъл. Виж, това го можеш. И нищо друго.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

9 Dox | 20.07.201523:09

Ти още ли не си разбрал, че границите м/у американско и английско, отдавна са размити? И не само между американско и английско. Същото е и между американско и холндско, германско, френско ... и т.н., а напоследък и българско, но .... май само за престиж /и ако е така - добре/.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

8 deowin | 20.07.201522:49

>типична, ама яко типична американска простащина
>една простащина не би била толкова типична, ако не бе така американска

Не знам дали го осъзнаваш, но The Daily Telegraph е известен великобритански вестник.
Великобритания все още е на няколко хиляди километра от Америка.
Та, колко яко типично американска простащина била английската такава, викаш?
А че викаш е ясно от главните букви, които не си направих труда да прочета.
Както е ясно, че ще отговориш "ми то англичаните са по-яко типични американски простаци от самите американци". Хора като теб нямат друго решение, освен върху вече изречените пълни глупости да трупат още такива, и така до момента в който на всички им писне да показват очевидната им глупост.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

7 Dox | 20.07.201521:57

Поредната, типична, ама яко типична американска простащина. Всъщност, една простащина не би била толкова типична, ако не бе така американска.

Ами като искаш толкова да си "Аз", - защо тогав раждаш деца? Щото те е страх да не се отлъчиш от статуквото, нали. Да не би "Пасторът" в поредната неделна "служба" да те анатемоса като неспособна за майка или баща?

За какво тогава раждаш прекрасни и невинни създания, които трябва да ринат един ден лайната ти? А ти, натъпкала се с клишета да продължаваш да разсъждаваш за собственото си "Аз", правата ти и простотиите ти???

Ти, никога, ама НИКОГА не си била и НЯМА ДА БЪДЕШ майка. Защото бидейки американка, винаги ще си много, ама мно-о-о-о-го далеч от това понятие. Казвам ти го, за да не си губиш времето в ронене на крокодилски сълзи, когато децата ти решат да осъществят мечтата, която не си осъществила ти - а именно - да бъдат "АЗ" и да не се занимават с деца! Защото това е била винаги твоята съкровенна мечта, нали? Не го увъртай! Признай си го и щке ти олекне - но ...... само малко!
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 16.06.2014, 10:57

6 erzsebet | 20.07.201514:16

Драконе, по другите държави хората масово живеят със съквартиранти, щото иначе наемът е непосилен. Но това не ги спира ;)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.08.2013, 16:41

5 JB | 20.07.201512:06

4 bludniq_sin | 20.07.201510:51

Що дават пример с чужденци? Интересно ми е как е у нас.
----------------------------

Ами много просто - статията е превод, а не "българско творение".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.03.2015, 17:06

4 bludniq_sin | 20.07.201510:51

Що дават пример с чужденци? Интересно ми е как е у нас. От 19 годишен не живея при родителите си. Работил съм какво ли не по време на следването. Когато съм закъсвал срам не срам съм молел за съдействие, но работата не позволяваше винаги пълна финансова самостоятелност. Не мисля, че нашите бяха особено щастлви, когато заминавах, въпреки че брат ми беше достатъчен с щуротиите си да не скучаят. 2 г. по-късно и той замина и предполагам, че и до момента понякога скучаят, но като цяло съм убеден, че се чувстват нелошо без нас (особено баща ми - той винаги е бил на мнение, че особено за момчетата е полезно да започнат от рано да се борят сами с живия живот). Чуваме се веднъж в седмицата, гостуваме им на семейните празници и винаги е приятно да се виждаме за по няколко дни - до седмица. Но не мога да си представя на 30 да живея все още с тях - нямаше да се разберем.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

3 Крив Макарон | 20.07.201510:08

Изнасянето, както и другите дейностти са огромна тежест. Изискват много усилия, и са съпроводени с непредвидени трудностти. Освен това трябва сам да си плащаш сметките за ток, и да пазаруваш. Ако друг може да го върши вместо теб, от чисто техническа гледна точка, спестяваш много време. Ако добавим и разходите по наем или кредити, стимулите за изнасяне намаляват все повече.
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани