Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Гадни, но не и недостойни

Ролята на гадняр често носи огромни дивиденти и награди. За Ди Каприо тя може най-сетне да осигури бленувания Оскар
Оскар Айзък в "Истинският Люин Дейвис"
Майкъл Фасбендър (вляво) в "12 години в робство"

Тези дни изглежда се зароди някакъв колективен зрителски укор към някои от най-обичаните актьори като Мерил Стрийп, Джулия Робъртс, Кейт Бланшет и Леонардо Ди Каприо. И най-вече: към горкия Оскар Айзък.

Неговата забележителна роля в „Истинският Люин Дейвис" на братя Коен трябваше да бъде големият му пробив, но вместо това предизвиква все повече незаслужено публично порицание.

Критиката обикна филма и главния актьор, но какво от това, след като голямата част от публиката бързо го зачеркна, дори и само след гледането на трейлъра. Жалко.

Проблемът не е в актьорите, нито пък в режисьорите, а в самите герои - цяла дузина неприятни и направо отблъскващи персонажи с мрачно чувство за хумор и още по-непрогледен мрак в сърцата.

Не е ясно дали засиленото им присъствие на екрана ще прерасне в цяла ера в киното, или ще си остане краткотрайна тенденция, но едва ли ще спре скоро. Най-малкото защото на хоризонта се задава и Анджелина Джоли, обещаваща безгранично зло в Maleficent, римейк на „Спящата красавица" от нова гледна точка.

Би трябвало да сме доволни от всичко това, а не да се възмущаваме. Защото зад най-дразнещите и сприхави холивудски персонажи се крият и някои от най-блестящите актьорски изпълнения.

Самите сюжети, разкриващи такива низости на личността, също би трябвало да бъдат аплодирани, вместо хулени, и само можем да се радваме, че толкова много от тях попаднаха сред номинираните за Оскар.

Повече от обикновен злодей

Нека все пак направим важното разграничение между противния протагонист-дразнител и обикновения злодей.

Ясно е, че отрицателните герои са задължителни и не можем без тях, както Батман не може без Жокера. Но тук говорим не за злосторници в традиционния смисъл, а за нещо по-близко до Леонардо Ди Каприо във „Вълкът от Уолстрийт". Неговият Джордан Белфорт тъне в пари и поквара заедно с извратения си партньор и нищо друго не му трябва.

Говорим и за демоничния образ на майка на Мерил Стрийп в „У дома през август" и нейната свадлива дъщеря, изиграна от Джулия Робъртс. Никоя от двете актриси не е била толкова люта в досегашната си кариера.

Говорим и за Кейт Бланшет в „Син жасмин". Рядко тя или режисьорът Уди Алън са били толкова мрачни и сурови в показването на емоционална нищета и цената, която трябва да платиш за нея.

Както и за Майкъл Фасбендър и Сара Поулсън като садистичния робовладелец и ревнивата му жена в „12 години в робство".

Дразнители до един, но изключителни в ролята си.

Риск за цялата индустрия

Все пак нека се върнем към филма, който понесе най-безмилостния удар - „Истинският Люин Дейвис". Според мнозина зрители той носи двойния товар на тежка, депресираща история и неблагодарен, егоцентричен главен герой.

Сякаш покрай това не се оценява, че Люин Дейвис е също чаровен и завладяващ певец, чиято грубост просто цели да прикрие дълбоки душевни рани.

Пък и нюйоркският квартал Гринуич Вилидж не е бил леко място през 60-те, когато се е превърнал в символ на американската фолк сцена.

Много прохождащи изпълнители като Дейвис са намирали единствено отчаяние и провали там, което братя Коен са показали по изумителен начин: улавяйки атмосферата на това специално място и избирайки идеалния човек за главната роля.

Да, Оскар Айзък не е приятен протагонист, останалите изброени също не са такива. Но със своите изключителни роли те се превръщат в лица на един творчески риск за цялата индустрия.

От години върлува недоволството, че Холивуд и кинодейците като цяло не поемат достатъчно рискове. Ами ето ви риск - как ще реагира на него публиката?

 

Най-четените