Презареждане | webcafe.bg
Webcafe

Презареждане

Гергана Димитрова
26.08.2013, 16:05 (обновена 07.09.2013, 10:08)
Презареждане

В последно време се появиха и комерсиални постановки, като "Арт" с телевизионните любимци Юлиан Вергов, Владо Карамазов и Захари Бахаров

В разгара на лятото, между протести и ваканцуване, Министерството на културата прояви завидна активност и пусна голяма порция конкурси за шефове на различни институции.

Някои от тях са за ключови места в областта на културата - Старозогарската и Софийската опера и балет, за редица театри, а предстои да бъдат избрани и шефовете на Сатирата и Военния театър.

По стара българска традиция изборът за нови директори минава със завидна доза скандали и оплюване на опонентите, но това някак остана незабелязано сред общата суматоха около скандалите във властта, трагедията в рудник "Ораново" и шествията по жълтите павета.

Ще видим дали Калин Сърменов ще бетонира мястото си с конкурс, тъй като досега изпълняваше само временно поста шеф на Сатиричния театър, но подобна информация занимава повече жълтите медии. По-любопитно е какво се случва зад фасадата на конкурсите и кървавата битка за директорските кресла.

Засега е ясно, че имената на новите театрални шефове ще са ясни през септември. Претендентите са: за Армията Мирослав Пашов и Ивайло Христов, които още не са минали през комисия за допускане по документи. Калин Сърменов, Здравко Митков, Бойко Богданови и Мариан Бачев се състезават за Сатирата

Какви процеси и вихрушки въртят театъра ни три години след старта на театралната реформа. И как оцеляват храмовете на Мелпомена в разгара на кризата. Дали защитават името си на храмове или се превърнаха в търговски дружества.

Прекрасно оцеляват в окото на бурята

Първото наблюдение, което може да направим е, че театрите прекрасно оцеляват в окото на европейската криза. Салоните са пълни, зрителите са доволни. Театралната реформа развърза ръцете на директорите да се оправят финансово и повечето от тях се справят доста добре. Обикновено на принципа "беден човек, жив гявол".

По-голямата финансова свобода даде възможност на актьорите да си поемат дъх и напук на всеобщата криза, те станаха едно от най-добре платените съсловия в страната. Докато в други сектори заплатите бяха орязани с 30 до 50%, то заплащането на актьорите скочи многократно.

В преобладаващата си част заплатите бяха вдигнати поне с 30-50%. Групата на т.нар. мечки (телевизионни и кинозвезди) и онези, които ги наричат халтураджии, взимат толкова, че биха им завидели не само депутати и министри, но и някои бизнесмени.

Говори се, че рекордьор на гилдията е Камен Донев с 15 000 лева месечно, следват го Христо Гърбов, който взима хиляда лева на участие в представление, Асен Блатечки, Малин Кръстев, който играе не само в огромно количество представления из страната, но и в доста чужди продукции, където плащат добре.

При социализма например една групичка - комици и любимци на Тодор Живков от Народния театър, получавали добри пари, докато другите здраво се товарели. Тоест едни изнасяли репертоара на театъра, докато другите се губели по снимачните площадки и взимали пари на ръка като водещи на разни "мероприятия".

Някои капани

Театралната реформа заложи някои капани, от които биха могли да се изкушат директорите на трупите, а именно играта с прословутия брой на продадените билети, въз основа на който министерството дава дотации на театрите.

Твърди се, че напористи бизнесмени са предлагали на някои директори да "изкупуват"на "зелено" билетите за представленията и така да подсигуряват добри резултати за тримесечието. Подобен вид услуги си имат цена, но дали някой се е изкушил само една финансова ревизия може да покаже.

Тъй като финасовите резултати станаха един от най-важните показатели за успеха на даден театъра, то, точно както предсказаха и бащите на театралната реформа, това накара трупите да предприемат безпрецедентен брой пътувания из страната.

Гастролите обаче се оказаха повече от полза на софийските театри, защото чрез тях те извличат по-голяма печалба, от един габровски театър, например който идва в София. Първо, защото наемът за салоните в провинцията е далеч по-нисък от този в столичните театри. Второ, идването на софийски театър - и то с телевизионни звезди в афиша, си е събитие за всеки извънстоличен град. Гарантирано пълни салона.

Докато обикновено гастролът на провинциална постановка в столицата минава някак незабелязано, между другото. И може да напълни едва една трета от салона. Изключение прави само Варненският театър, който е във върхова форма и е може би една от най-силните трупи в страната.

Зачестилите пътувания из страната накараха трупите да намалят силно броя на премиерите си, за да могат да "изконсумират" не само в София, но и в страната докрай новите си постановки. Така се очерта една тенденция, започнала преди две години, а именно - водещи театри, с голям състав да имат само по 2-3 премиери за година. Изключение прави може би само Народният театър.

Малкото премиери обаче не гарантират качество и така общото ниво на българския театър пада. Все по-малко са "спектаклите-събития", тоест онези, за които имаш усещането, че окриляват театъра ни. Може би защото някои от най-известните ни режисьри предпочетоха чуждите сцени пред българските, други пък решиха да пофлиртуват с масовия зрител.

Засега този спад в качеството и творческия заряд се забелязва само от наблюдателното око на професионалистите и не се отразява на финансовите резултати. Съвсем скоро обаче зрителите, поне по-взискателните от тях, ще се усетят, че им пробутват junk foods. Ако тенденцията продължи и се задълбочи, това неизбежно ще доведе до зрителски отлив, а оттам ще разклати и финансовият баланс.

Жертвите на реформата

Три години след началото на театралната реформа тя даде своите жертви - Родопският драматичен театър бе закрит, а Пловдивската опера загуби своята сцена. Независимо, че на музикантите от Пловдив след големи скандали бе предоставена някаква сграда, а в момента се правят опити Родопският театър да бъда възстановен, това наля допълнително доводи в мелницата на слухове, че една от целите на рефомата е била да отпаднат от картата на България доста театри и оперни сцени. (Не ви ли е познато - същото се случи и с много общински болници.) Дали ще го позволим - зависи от зрелостта на гражданското ни общество.

Общият извод, който може да направим е, че театрите сравнително бързо и успешно се преорентираха към пазарната икономика. За някои актьори това бе манна небесна, други - които решиха да не жертват принципите си, оцеляват по-трудно.

В момента театърът ни се намира в много важен момент - подобно на акробат, стъпил на въжето три метра над земята. Ако наклони прекалено много баласта в едната посока, тоест ако залитне към халтурата, рано или късно ще падне.

Трябва да се гони и високо качество, тоест да има смислени, качествени спектакли и заедно с тях афишът да балансира със зрелищни, комерсиални спектакли, които все пак да издигат публиката. Иначе театърът ни ще се срине до нивото на 90-те години.

Oще: актьори  билети  зрители  министерство на културата  реформа  театри  театър 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 18:49

1 conscience | 27.08.201316:13

Макдоналдс от години пробутва Junk food на своите клиентите си и това не изглежда да ги притеснява особено (клиентите де). Със сигурност чалгата ще навлезе мощно в театъра по комерсиалната схема, но вариантът със сигурност е по-добър от този, в който "експерти" определят стойността на дадено произведение (драматургия се прави за зрителя, не за критиката). След време произведенията ще се профилират и ще има за всеки.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани