Мрачни субекти | webcafe.bg
Webcafe

Мрачни субекти

Ирина Ценкова
27.09.2014, 17:23 (обновена 02.10.2014, 10:19)

1 от 3 снимки Назад Напред

сърдити старчета

В България щастието е непостижимо състояние, а пъстрата палитра от охкания, вайкания, пфффф-кания и други варианти на изобразяване на перманентната мъка и недоволство заслужават отделен речник.

„Как си?", питам Р. при поредната ни случайна среща, докато въпросът ми, повлякъл цялата си любезност и доброжелателност, прави злощастен опит да се шмугне безответен между останалите параграфи от разговора. Всъщност нямам нищо против Р. Нищо, освен усещането за апокалипсис, което въпросът „Как си" повлича след себе си.

Всеки път учтивостта ми неизменно бута камъка на дълбоката безпрогледна пещера на драматичното й съществуване и обикаля ъгъл по ъгъл влажните кътчета на проблемите й с шефа, с мъжете, с колата, с Голямата мечка, Луната в Скорпион, вогонската поезия и колебанията на цените на хляба от спелта.

С погребалната напевност на разказите си и тъмните си настроения Р. може да изтрие дори слънцето от детска рисунка. Най-лошата страна на Р. обаче е тоталната й неизключителност. Тя е само zoom-нат образ в богатата галерия от мрачни субекти на българските географски ширини.

Тук оплакването е равносилно на дружеско ръкостискане, а мърморенето е тайният език на стандартното ежедневно общуване. Лицата на хората разиграват нюансите на сивото, а вината за всяка персонална драма се разпростира комфортно върху плещите на останалата част от народонаселението.

Вината на българина никога не е сред личните му принадлежности. В България щастието е непостижимо състояние, а пъстрата палитра от охкания, вайкания, пфффф-кания и други варианти на изобразяване на перманентната мъка и недоволство заслужават отделен речник.

Между искането и моженето

Трагизмът на родното съществуване често се ражда и пуска вируса на мърморещото недоволство в разлома между самооценката и реалността. У нас всеки заслужава да работи поне лорд, но по стечение на обстоятелствата ви подава банички (с омерзение) или документи (с ненавист). И, разбира се, виновна е вселенската несправедливост.

Вие не си купувате закуска или услуга, плащате си за дневната порция лична отговорност за това, че човекът, който ви я продава, не е „имал късмет" и не е „успял да се уреди".

Българският мрачен субект няма мечти и цели, които да преследва и които евентуално да му донесат удовлетворение и щастие. Той следва специалността, в която е влязъл, воден от необходимостта „да завърши" - по възможност висшО - да се изстреля към бездната на безкрайния чалга празник в Студентски град, а навремето и да скатае казармата.

После не започва желаната работа, защото такава всъщност никога не е имало, докато искреният му блян е бил да не работи, но по възможност срещу много пари. Тук никой не те орисва да бъдеш старателен и борбен, за да постигнеш успеха, но всички се надпреварват да ти пробутват мантрите за „късмета", с който „ще се уредиш". Впоследствие българският мрачен субект се озовава (според късмета си) зад тезгяха, който по презумпция би трябвало да води към нормалното и безпроблемно съществуване на всички ни. И когато се изправите пред него, той ви мрази, защото „за толкова му плащат".

По света хората пъшкат от удоволствие. Пъшкането по български е инстинктивният отговор към всяка ситуация, налагаща евентуално размърдване на полукълбата му - мозъчните и задните. То е неактивно, антисъзидателно и индиректно възмущение срещу всемирната лошотия. Предава се през поколенията, през усещането за национална принадлежност, през гишетата. Пъшкането всъщност е звуковото изражение на липсата на топки да се изправиш срещу предизвикателствата челно и да им вкараш по един насочващ удар в посока по твой избор.

Тук неспособността и отказът от преследването на целите и възможното щастие се възпитава от най-ранна детска възраст. Един от първите ключови родителски съвети е

„Внимавай, ще паднеш, ще се пребиеш и ще ти счупя главата после".

Страхът от ожуленото коляно е запечатан от коричката на наказанието при излизане от устойчивите предписания. Докато другите учат децата си как да стават, тук ние ги учим как да не падат, а в най-добрия случай и как да не си помислят за точка Б. Българското падане е неестествено, страшно и забранено. Щастието от постигнатата цел - също. Рискът е табу, което не трябва да бъде престъпвано.

Затова за много хора „уреждането" с топло местенце в сигурна (по възможност държавна) служба е най-добрият повод да уседнеш в без(и)дейната безтегловна безцветност. То е еманация на минаването между капките, шорткът към съсухреното ежедневие и удобна позиция за разпръскване на тоновете чужда вина.

В „Аризонска мечта" филмовият чичо на Джони Деп строи кула от кадилаци, в българската мечта чичото не си цапа ръцете с машинно място, а се обляга директно върху коженото си шефско кресло. Всичко останало е под достойнството му и съответно провокира постигането на нови измерения на мрачността.

У нас щастието е непостижимо, защото дори някак да успееш да го случиш, не трябва да забравяш, че „много хубаво не е на хубаво".

Затова и отговорът „Всичко ми е наред" е част единствено от песенната фикция.

Тук евентуално щастливите хора скриват усмивката си в шепи, притискайки с мълчанието си ушите на дявола, който не трябва „да чуе", връзват си червен конец и заживяват в притаено очакване за края на хубавите дни.

Имам позната, за която разбирам, че в живота й няма извънредни събития по репликата „Нали знаеш, бутаме. Да не казвам голяма дума...". Това ще рече, че животът й протича максимално добре според възможностите на момента, ако настоявам, ще изрови цяла торба пресни оплаквания, но предпочита да не го прави, за да не наддаде слух Рогатия и да я окастри откъм настоящите плюсове.

По същата причина, в желанието си да пази поведение пред провидението, тя няма да опита и да промени статуквото на „то пък един живот", да превърне бутането в изкачване. Българската метафизична инерция отвежда телата (и душите) единствено към еднопосочни задънени улици.

Щастието лежи задушено между интимните завивки, блъска главата си в стените на семейния дом, докато дяволът най-сетне си свърши работата.

Българското щастие може да изплува и да се удави само в процеса на меренето на телесни възвишения.

„Не е важно аз да съм добре..." не са само думи, със сбръчкан от повтаряне смисъл

Те са национален слоган, който трябва да намери място в заслужена близост до герба, а в случай на неподправена искреност - да бъде включен в химна на републиката. Чуждата драма, помия и нещастие са истинският повод за лично удолетвореност и кратък душевен триумф. Затова тук „Биг Брадър" не е просто риалити, а билет към малкото измислено щастие в стилистиката на „тия колко са зле".

Зле сме и така ни е добре. И никой не може да ни го отнеме.

 

Oще: българи  гордост  комплекси  манталитет  нация  оплаквания  предразсъдъци  страх  съжаление 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.09.2014, 16:25

9 RK | 02.10.201415:41

Светлият субект И.Ц. има приятелка Р.

И понеже Р. е мрачна светлата И.Ц. решава че Р. е "само zoom-нат образ в богатата галерия от мрачни субекти на българските географски ширини".

КОЛКО СВЕТЪЛ СУБЕКТ Е И.Ц.

Анонимността на Р. е запазена за разлика от тази на БЪЛГАРИНА за който.........Вината на българина никога не е сред личните му принадлежности (както кофтито Р. не е сред личните приятелки на И.Ц. ).... а пъстрата палитра от охкания, вайкания, пфффф-кания (например от това че имаш приятелка която е кофти човек) ... и други варианти на изобразяване на перманентната мъка и недоволство заслужават отделен речник НАПРИМЕР:

Трагизмът на родното съществуване
вируса на мърморещото недоволство
разлома между самооценката и реалността
У нас всеки
виновна е вселенската несправедливост
Българският мрачен субект няма мечти

И Т.Н.Т. до края БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.10.2014, 13:53

8 Risperidone | 01.10.201419:23

тея "истини" си ги обсъждайте и с господа ако искаш, за предател и долен интригант търси в огледалото, мене няма да ме видиш нито там нито където и да било повече.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.04.2014, 19:07

7 miki rurk | 01.10.201417:35

и няма да е от там където се трият коментарите!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.04.2014, 19:07

6 miki rurk | 01.10.201417:34

Предателите си остават предатели за цял живот, той господ си знае работата! Винаги истината излиза на яве в най не очакваният момент!!! И по този повод, аз спирам да пиша и в последният предателски клюкарник! Ако е рекъл господ истината за Юда няма да остане скрита.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.04.2014, 19:07

5 miki rurk | 01.10.201410:27

Хахаха жалка картинка! На госпожата градинката, че цяла нива - ясна работата, много работа. Ама градинаря, вече е нов сигурно, да не казвам 2,3ма Смее се Аз съм го казвал, ама такова нещо не мога да взема на сериозно. Успехи
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

4 Крив Макарон | 29.09.201408:52

Много ми хареса статията, обективна е, съсредоточена върху най-болезнените проблеми, описва ги в тяхната цялост, и дава своя принос към българската публицистика.
Само към едно изречение имам забележка:
"Затова за много хора „уреждането" с топло местенце в сигурна (по възможност държавна) служба е най-добрият повод да уседнеш в без(и)дейната безтегловна безцветност."
Значи в последно време наблюденията ми показват, че към държавния сектор се ориентират все по-кадърни млади хора. И който е стигнал до местенце там е запазил младежкия си вид, жизнен е, и желае да живее този живот.
В другия случай се оказва, че за хората постъпили на работа в частния сектор прогнозата е по-лоша от колкото за наркоман. Автоимунни заболявания, депресия, вечно им е студено, вечно са уморени, боли ги глава, и нямат пари. Развъдникът на всички болести се нарича "частен сектор". Напълно доминиран от дегенерати, алъш-веришчлий, поганци, и откровени закононарушители. Отиваш уж, за да работиш, после се оказва, че си предмет в ръцете на груб и безмозъчен васал. Няма пари да ти плаща осигуровки, но пътуванията му в чужбина са неспирни. Извънработно време? Забрави! Недораслият васал трябва да си купи нова играчка, марка "Мерцедес" на изплащане, не по-евтина от 50к.
Тъжната истина е, че в държавния сектор просто се спазва Кодекса на труда, докато бг-предприемачите (тези велики българи, които окончателно ще изпъдят колкото могат повече хора в чужбина) са решила да обявят война на този кодекс, и трябва да признаем решително я печелят!
Така, че ако искате да общувате с по-положително заредени млади хора, потърсете ги в общините, министерствата, (банките също, където също работата е доста чиновническа, макар, че е държавна), и избягвайте хора работещи за бг-вампирите, изцеждащи всяка надежда за живот.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

3 янаки | 28.09.201417:15

Има и такива хора, които, както казваше баба ми, Бог да я прости, когато погледнат млякото, то се вкисва. Но и авторката със своята статия, не пада по-долу. Толкова черна „краска” е използвала, когато описва типичния, според нея, нашенец. Типичен. защо ще пише есе от 1000 думи за него, ако не е така.

Има всякакви хора. Има и такива, описани в статията. Но къде ли по света ги няма. Възможно е в средата в която се движи авторката да са малко повече. И товасе случва.

Имах един приятел. Бяхме състуденти и когато се отбиехме някъде да пием по нещо, си имахме ритуал – първата наздравица беше за нас – „Ние сме най-добри, другите са по лоши!” Та пишете есета или там какво е,(аз съм инженер, не съм литератор), в този дух: "Ние българите сме най-добри, другите са по-лоши!” Другите и без това пишат лоши работи за нас
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

2 vanko | 28.09.201413:30

Обичам жанра "Аз срещу всички"! Смее се Смее се Смее се

Леко четиво, подходящо за почивните дни - никаква полезна информация или храна за размисъл!
Генерализации, генерализации... Още малко генерализации. Мрънкане. И отново...

Авторката ли? Нееее, тя не е от тук! Само минава. По случайност говори и пише (прекалено много!) на същия език, чрез който общуват упадъчните "Всички". Знае всичко за тези "Всички", но не е като "Всички"! Смее се Смее се Смее се

Май се сетих един лаф от близкото минало за "уникатите" като нея...
"Идат като овце, блеят като овце. Що е то? ОВЦЕ!"
   

оценка

+6 -2

Регистриран на: 28.09.2014, 10:57

1 Ван Бастен | 28.09.201411:02

Мила Ирина, надявам се не всички да сме така в нашата БГ реалност, защото няма смисъл да живеем в тая сивота... Всеки ден се стремя да виждам красивото в нашето съществуване! А това , че се провалям всеки ден ме кара да стана на следващия без да се сещам и да броя паданията! ВСЕКИ ПРОВАЛ Е ПРОСТО ЕДНА ТРЕНИРОВКА
   

оценка

+5 -2