Неделни размисли за понеделник | webcafe.bg
Webcafe

Неделни размисли за понеделник

Рая Христова 05.02.2011, 14:34 (обновена 02.03.2011, 10:59)
чаша кафе

Неделя е. Крайният срок наближава. А ме тормози мисълта, че екипът ни не може едно кафе да изпие заедно...

Днес е 6 февруари, неделя. Срокът за проекта ни е 18-и, което ни дава само две седмици да приключим.

Налага се да затворя лъскавото списание по мениджмънт, без да съм дочела статията за работа в екип. Сигурно няма и да я дочета - прекалено замислена съм за петъчния дуел между Иван и Мария по повод "неговите" и "нейните" хора в екипа. Въпреки привидно учтивите реплики, всички видяха как двамата се изпратиха с присвит поглед "Ще те довърша в понеделник!".

Всичко това можеше да бъде просто част от колорита в офиса и тема, която да ни спасява от неловкото мълчание на опашката за супер-бавната машина за кафе. Само че аз съм ръководител на проекта.

А утре е понеделник.

Работата ми с десетките доклади, цифри и срокове е лесната част. Да накараш обаче 6 различни характера да се сработят - това вече е талант. Да накараш пък 6 различни характера почти да се заобичат - ти си гений.

Никой учебник и никой ВУЗ не може да ти даде дори частична подготовка за работата с хора. По-добре прекарай известно време като единствен възрастен сред група от 30 буйни деца на по 4 години, които говорят различни езици. Накарай ги да подредят стаята и да си поделят играчките, без нито едно да се разсърди. Така ще добиеш бегла представа за това, което те очаква с възрастните.

Изкушавам се да се скрия зад изтърканото "Такива сме ние българите". Обичаме да се караме, топим се един друг, и какво беше там още... Но очевидно това не е умно място за криене, това е последното убежище на некадърността. Задрасквам го като вариант.

Обичайно за място като ръководител на екип се натискат само два вида хора:

1) които никога не са го правили;

2) които имат спешна нужда от пари.

Аз не попадам в нито една от тези графи и не се натискам. Мен ме натискат за ръководител (да - оплаквам ви се).

Хората изхождат от презумпцията, че който не става за нищо, става шеф. Затова гледам да не се опирам твърде на царския си жезъл - той може да накара хората да работят, но не и да се харесват. А на мен ми трябва точно второто.

Защото Иван и Мария са всъщност много готини. Просто и двамата са амбициозни, и което е по-лошо - в момента и двамата имат проблеми. Иван се развежда, а дъщерята на Мария (на 11 г.) се възстановява след мозъчна операция във Варна.

Проблемът е, че това го знам само аз.

Останалите - шефът, екипът, включително самите Иван и Мария - не подозират за ситуацията на другия. Не искат да се разчува. Сигурно и аз нямаше да науча, но и двамата имаха нужда от чести отсъствия (по възможност с устно разрешение и без отпуск).

Твоят екип има нужда и от боксова круша, когато нещо се обърка. Най-добре това да си ти. Гузните погледи на следващия ден доказват, че вчерашният удар по теб не е бил нещо лично, а обикновен човешки момент на слабост. Ако съумееш да се задържиш над тези неща и така да спасиш колегата поне от това неудобство, той ще ти върне услугата. Ако не...

За да успее екипът - и в частност ти, трябва да не се караш с никого. Да ги занимаваш така, че и те да не се карат едни с други. Така неусетно развиваш умението грациозно да ходиш на пръсти покрай еготата на хората до степен, че балерина от Болшой театър би ти завидяла.

Иван и Мария имат нужда от малко повече толеранс в момента. От мен ще го получат. Дали същото ще направят колегите им? Дали същото ще направи шефът ми за мен? Дали изобщо трябва да ги интересува?

Вярно - моите проблеми са ми най-важни, защото са си МОИ. Но ако ти имаш проблем, това пък те прави проблем за МЕН. Значи имам сметка да ти помогна, дори с егоистичната цел просто и аз да съм по-добре. Всеки, работил някога с хора и в екип, бързо е научил това от собствен опит.

Шареното списание със статията за работа в екип, която дори не докосва същинските проблеми, стои пред мен. Да решаваш реалните конфликти между реалните хора със съвети като "поощрявайте публично, но критикувайте само на четири очи" е като да лекуваш двоен бронхит с витамин С. Знам, че решението не е там.

Опитваме се да се борим срещу невидим нападател - Времето, което ни е опряло крайния срок като нож в гърлото. Точно сега имаме нужда от малко overtime, малко лични жертви, малко късмет и много съвместна работа. Само че в момента нашият екип не може дори едно кафе да изпие заедно, а за съжаление псевдо-уменията за "градивна критика" няма да помогнат в тази ситуация.

Много по-трудно е да си човек, отколкото колега или ръководител, знам. Второто ти позволява да си безчувствен и безкомпромисен и да уволняваш с думите: "Нищо лично, просто бизнес". Това ми е болна тема и мога да ви говоря до утре...

Сега обаче искам да се погрижа за хората, с които работя. Не само защото е супер продуктивно да пием кафе заедно (Мария раздава домашни понички, а Иван имитира Жоро Бьекъма от "Пълна лудница" и всички се хилят). Но и това не е лоша причина, нали? Поне като начало. Защото все отнякъде трябва да се започне.

Например от това да бъдем първо хора и после всичко друго.

Oще: екип  конфликти  мениджмънт  неделя  понеделник  управление  хора 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 09.02.2011, 14:21

8 Димитър Бъчваров | 09.02.201114:27

Къде има такива шефове - дето да мислят така
аз лично не съм попадал много
а имам доста стаж
Как искам някой такъв шеф
да ми изцежда силите за 2000 лв
на месец
Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

7 Mile Manolov | 08.02.201123:26

ехххх вие шефовете.... драми всеки ден ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

6 Rowan | 08.02.201110:31

@ ( 4 ) НаЖеЖеНо | 07.02.2011 09:17

Темата е много голяма. Както и да е, но с четене на списания няма да се научиш. Има много теории и сериозна литература по двете дисциплини които ти споменах. Познаването им ти дава възможност, във всяка ситуация да се чувстваш в свои води. Само за пример, дори твоята група от 6 човека, подлежи на анализ като система от типа организация, и в зависимост от задачата която имате, може да се оптимизира много продуктивността и, чрез елементарна промяна на структурата и.

ПП: Пък и постъпих некоректно, сега нещата ми изглеждат много лесни, но като се замисля, първите 2-3 години на ръководна позиция ми бяха най-трудни, направо ми се е*а мамата Усмивка Ако си направиш "име" обаче, после то работи за теб. Реално погледнато в момента не използвам лостовете на принудата, на работа съм винаги усмихнат и разправям вицове, но хората си знаят колко нездравословно е да ми се застава на пътя, а имам и пълната подкрепа на тези над мен.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 12:17

5 Скапаняк | 07.02.201121:55

Да, жените са прекалено амбициозни, но изобщо не им се работи. Впрочем и у дома не им се работи. Мързеливо племе, което обаче го товарят като добитък в България и то няма как - изпълнява.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.01.2011, 17:12

4 НаЖеЖеНо | 07.02.201109:17

Роуане, с малко неща в коментара ти съм съгласна, а над други нямам поглед. Но това "да ги накараш да те намразят, така отколоняваш междуличностните противоречия към теб" е бетон. Точно това имах предвид с боксовата круша и че е добре ти да влезеш в тази роля.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

3 Thea Atanasova | 06.02.201116:29

Ролан прав си Смее се И да знаеш колко често ми се е случвало това с омразата. Ужас!!!
Трябва да си страшно скрита лимонка за да успееш. На никой нищо не можеш да споделиш, а това за жена си е направо невъзможно. Но пък власта си е хубаво нещо, как да не се стремиш към нея.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

2 Rowan | 06.02.201115:06

Хмм, и си права и не си тук -там в статията. Да карам подред:

1.Не си права, че тези неща не се учат никъде, т.е. учат се но не всичко. Теорията на управлението и теорията на организациите се изучават в някои ВУЗове. Моето мнение обаче е, че добрия ръководител не само се обучава, но и се възпитава. Това последното се постига само с практика и под кадърното наставничество на някой над теб, който знае как да те моделира, така, че да работиш по-добре за него. Точно той, може и да ти помогне ако имаш “дефицит на власт” за да контролираш нещата.

2.За 6-те характера в екипа ти, не е необходимо да се обичат за да се сработят. Ефективен метод е, да ги накараш да те намразят, така отколоняваш междуличностните противоречия към теб. За да върви работата обаче, трябва и да те уважават, а това лесно се постига ако им докажеш, че знаеш и можеш повече от всеки един поотделно. Ходиш гониш, притискаш и ако някой ти каже “Не става!” правиш нещото което “не става” и то публично пред останалите. Повече няма и да си помисли да го каже Усмивка Това поккрива и мнението ми за идеята ти, че трябва да те харесват. Хората са мързели по рождение, не ги ли държиш изкъсо, ти се качват на главата и работата “куца”. Трябва да има дистанция задължително! Пропукаш ли “бронята”, научат ли нещо лично за теб, няма да пропуснат да се възползват, повярвай ми. Избиват комплекси. Истински приятели сред подчинените не можеш да имаш никога (личен 12 годишен опит), така че не се и опитвай да правиш.

3.Тук се сетих, че 10 човека се ръководят по-лесно от 5, а 100 много по-лесно от 10. Има нещо наречено “колективна психика” и колкото е по-голяма групата, толкова по-лесно се манипулира, това да го обясня, “Война и мир” трите тома трябва да напиша, има го в някои книги по психология. Получава се също така и “разтваряне” на индивида в групата, т.е. личните проблеми на един-двама оказват слабо влияние на крайния резултат от работата.

4.О да, всеки си носи проблемчето и си го оставя при теб, и ти почваш да носиш много проблемчета в главата си. Мамка му, на колко хора знам трите имена, ЕГН-тата, семейното положение, кой с кого се чука, на кои кучето му болно, баба му бременна... Свиквай, по-добре няма да стане, бъди оптимистка – и по-зле ще става.

5.Хахх, имаш краен срок 18-ти, я си представи, че ти поставят задача с краен срок “вчера”? Я виж колко мнооого време са ти отпуснали Усмивка

По мое мнение, над 50% от успеха ти като ръководител на група хора идва от външния ти вид: дрехи – винаги безупречна, поведение - винаги си давай вид, че знаеш нещо повече от тях, трябва да “излъчваш” увереност и спокойствие. Ае стига съм писал, времето е хубаво и нямам задачи за мислене. Разходка в "Морската градина" е за предпочитане пред седене пред компа, успех с проекта Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.02.2011, 11:40

1 Katrin | 06.02.201111:59

Изключително съдържателна статия, написана в перфектен стил!
Успех на проекта Ви!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани