Детски уроци за възрастни | webcafe.bg
Webcafe

Детски уроци за възрастни

Мария Касимова
30.11.2014, 08:03 (обновена 05.12.2014, 15:11)
Несесер

Снимка: © Getty Images

Тях не ги е страх от Кой, Мой и Твой, защото те знаят, че са Аз.

И че Аз до Аз прави Ние. Децата ни са нови хора.

Забравихме си децата.

Подредихме ги някак в системата, разпределихме ги по детски градини, имплантирахме ги в училищни методики, платихме им частните учители, извънкласните занимания и готините англоезични ваканции и въздъхнахме облекчено.

Успокоихме родителските си съвести, че сме ги въвели в обществото и след пюретата, писукащите играчки и памперсите, сме ги откъснали от полите си, за да оставим животът да ги направи човеци.

Поглеждаме ги с по едно око от време на време. Важното е да не крадат. Да не взимат наркотици. Да не правят секс твърде рано и да не влязат в кофти компания. Да се учат. Да напредват. Да се пазят. Да имат приятели от "добри семейства" и да бъдат състрадателни. Да знаят цената на парите и да знаят, че не всичко е пари. И да се борят, доколкото могат. Ама безопасно някак, на сигурно... ако може.

Така децата ни пораснаха.

Разбрах го категорично - не когато малкото ми момиченце влезе в колеж или когато на врата й се появи първата синкава смучка, а когато една нощ влязох да я целуна в стаята й. Изведнъж малкото й слабо телце ми се видя гигантско в леглото. Беше се изпружила от край до край, а плюшеното конче, с което спеше, беше неусетно изтикано в ъгъла.

Върху скрина до главата й, на мястото, където обичайно стоеше детската й книжка с приказки за лека нощ, в лек тинейджърски хаос се мъдреше композиция от използвани памучета за махане на грим, слушалки и няколко гривни с черепи.

На сутринта се появи рошава и сънена. Гласът й ръмживо се понесе над домашния аромат на кафе и в голямата й чаша за мляко се настани първото й разредено еспресо. Докато го пиеше на бавни глътки, прегледа мейлите си. Ей така, за някакви три минути, успя да се свърже с десетина приятели, да им прочете и коментира статусите и да поства последната си снимка от тая сутрин - с пижама и пухкави чорапи в леглото.

Преди да съм успяла да й приготвя препечената филийка с домат (диетично трябвало да е, казва...), беше сърфирала из сайтовете за прогноза на времето и знаеше точно в колко часа колко градуса ще е и дали ще вали.

Облече се за десет минути, като това, което я забави, беше да реши дали да бъде с черния пуловер, с черния пуловер или...с черния пуловер. Бяха три, според мен напълно еднакви, но според нея - коренно различни, защото "абе, мамо, тоя е широк във врата, онзи е с дълги ръкави, а третият  има цип".

Нахлузи черните си маратонки, прихвана косата си с един артистичен жест, гримира се като кинозвезда за по-малко от минути и се парфюмира. Добре се парфюмира. Метна на рамо огромната си чанта, в движения подбра зарядното за мобилния телефон, забучи слушалките си в ушите и пред вратата провери разписанието на градския транспорт.

Излезе в точно премерено време, така че да се озове на спирката минута преди автобусът й да се появи. На тръгване изхлузи едната слушалка от ухото, помага ми с ръка, даде въздушна целувка и извика "Чао, мааам!". След това тръгна с цялата си новородена младост към ежедневните си чудеса, а зад нея на талази остана да се носи само ароматът на пудра, парфюм и... малки парчета детство.

Всеки ден се уча от дъщеря си

Гледам организирания й график и се опитвам да подхвана нейното темпо. Старая се да подреждам приоритетите си не според опитността си на възрастен, а според любопитството, с което тя заразява. Витая повече в небесата от нея. Когато й споделям притесненията и разочарованията си, тя ме успокоява като мъдрец - "гледай на това отвън, казва, не му позволявай да те кара да страдаш".

Когато тя плаче, не иска непременно да го прави на нечие рамо. Предпочита да глътне слабостта си и да я разсее в интернет пространства, Skype приятелства и спешни консултации с някой от поне стоте й приятели. Дъщеря ми не позволява да бъде манипулирана.

С кожата си усеща некрасивите намерения и ги парира с категоричността и мекотата на психоаналитик. Да, като мен плаче за загубени приятелства, но спира да страда за тях, когато сълзите й дойдат до гуша. Приема драматично нечия злоба, завист или подлост, но някак спешно успява да се възстанови и да тръгне напред. Програмирана е сякаш по друг начин - по-земна, по-аналитична, по-готова за битки и по-стабилна в загубите.

Приятелите й са като нея

Деца, които владеят времето си и имат самодисциплината да го подреждат по най-ползотворния начин. Гонят амбициите си, мислят в перспектива, която ме стряска. Та аз самата не смея да предвидя нищо за себе си за повече от седмица напред. Те обаче дерзаят. Знаят точно какво искат да правят и са овладели всички механизми да изпълняват плановете си. Влизат в точния колеж или гимназия. Полагат прецизно премерени усилия, за да получат идеално изчислената диплома, която ще им донесе нужния бал за прилежно подбрания университет.

Умеят да живеят в мегаполиси и като че се раждат с това знание.

Да се ориентират във всяко метро на голям световен град сякаш е информация, заложена в ДНК-то им. Между другото научават английски - от детски телевизионни програми, от музикални канали, от компютърни команди, от само себе си. Не се вълнуват толкова, когато излизат от страната - просто имат самочувствие на европейци.

И като такива научават правата си, още докато ги тъпчем със задълженията и войнствено ги отстояват. Не ги е страх от авторитети, когато смятат, че са прави. Уважават възрастта, но вече отдавна не фамилиарничат с нея като нас, наричайки възрастните "леля" и "чичо". За тях възрастта е въпрос на натрупани години, страхове, комплекси и притеснения и те предпочитат да ни наричат със собствени имена. Дори собствената ми дъщеря, когато й споделя някое свое безсмислие, закачливо ме нахоква с едно "Марияяяя..., я стига, моля ти се!".

Децата ни пораснаха. Не са като нас, колкото и понякога да си приличаме по леката небрежност към родителските страхове, неоспоримата убеденост, че нещата започват от тях и са им ясни и ироничната насмешка към тъмната страна на живота.

Децата ни са граждани

Може би все още не съзнават, че живеят в страна, където собственици на чалга клубове стават администратори на културата, а хора с инициали и въпросителни местоимения вместо имена ръководят държавата. Сигурно не са наясно, че понятия като честност, отговорност и грижа могат да имат цена.

В ученическите им делници със сигурност има малки предателства, дребни нагаждачи и начинаещи опортюнисти, но за тях това все още е просто досадна училищна среда. Въпреки това обаче децата ни идват. Настъпват в живота ни бавно и сигурно, нищо че сме ги позабравили напоследък. Наминават да ни видят в офисите, докато циркулират из града. Гледат ни вечер, когато се тресем от нерви, докато гледаме новините. Четат статусите ни и се опитват да си подредят картинката.

Разчитат, че сме пораснали големи и знаем какво правим, но осъдително бърчат вежди, когато усетят, че си мълчим

Децата обичат смелите. Защото смелостта е качество на младостта на духа. Те нямат комунистическо минало и не са събирали кенчета от кока-кола от плажовете на Слънчев бряг, за да си правят моливници. Те не знаят какво е да пълниш хладилника с продукти от купони и не помнят режима на тока. Тях не ги е страх от Кой, Мой и Твой, защото те знаят, че са Аз.

И че Аз до Аз прави Ние. Децата ни са нови хора. С големи мащаби и още по-големи очаквания. С граждански права и съвест, която държи те да бъдат спазвани.

Дошло е време да се учим от децата си. В името на онзи момент, когато те, пораснали и помъдрели, ще влязат тихо в старческите ни стаи, за да ни целунат по челата за лека нощ. И ако тогава изсъхналите ни тела им се сторят съжалително смалени, гигантско трябва да е достойнството ни и неумиращо - желанието да го защитаваме.

Oще: възпитание  деца  комплекси  независимост  поколения  програма  родители  самоувереност  смелост 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

3 паяка | 01.12.201415:20

Да са ни живи и здрави и с късмет!

Марияяяяяяяяяя, абе що за част на речта са тези "въпросителни местоимения "?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 02:29

2 straight | 01.12.201408:42

Не е ли по-добре да обясниш на дъщеря ти, че вместо да се пръска с парфюм, трябва да се изкъпе сутрин. Помага за изграждане на правилни хигиенни навици в младата девойка, които ще са й полезни в бъдеще. Пък после може да сложи дискретна доза парфюм, щом иска.
Ех, Мария, много си объркана. Жал ми е за тебе.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.06.2011, 18:39

1 Josephin | 30.11.201414:08

и да не забравяме, че те (децата) учат не само английския от чуждите фими, а всичко, което знаят за живота, е от там - от филмите... Лош или много луд
така още не мога да забравя, как една касиерка грабна ножицата да реже златната ми кредитна карта, след като на дисплея се изписа "няма достатъчна наличност по картата" - беше го видяла по филмите!! и като са толкова оправни и учени, дали си дават реална сметка, каква отговорност носят прилагайки попитите от американското кино знания... и че тях ще ги съди нашият си роден Български съд, а затова не е зле да почетат и българските закони ...
най вече трябва да се огледат добре, къде се намират и никога да не губят ориентир и почва под краката си, защото единственото предимство, което им дава младостта е това, че все още могат да си позволят да летят в облаците ангелче
   

оценка

+2 -1