Високи надежди | webcafe.bg
Webcafe

Високи надежди

Невена Събева 19.03.2012, 07:09 (обновена 21.03.2012, 14:32)
Ученик

Цената на високите цели

Преди време една седмокласничка ми написа: "От много работа се става гърбав, а не богат". Твърде необичайно послание от ученик към учител. Наскоро си го припомних.

Дъщерята на моя приятелка имала трудности с математиката. Решаваме няколко задачи, тя внимава и разбира бързо. "Добре," питам аз, "ти как учиш по математика? Решаваш ли задачите след урока?" И тя, и майка и, ме гледат с широко отворени очи. Как така да решава задачи сама? "Но това е начинът да се научиш", казвам. Мисля, че се обидиха.

Друг пример, в престижна математическа гимназия. Колко от учениците са решили задачите в сборника, за да се подготвят за класно? Средно един ученик на клас от 25, т.е. 4%. На какво разчитат останалите? Някои - на способността си да решат задачите в момента, други казват - на късмет, а трети, разбира се, ще препишат.

Елементарен пример, но много показателен. Колко от родителите вярват, че трудолюбието обогатява? Че необходимата предпоставка за успех е трудът, а не късметът, изключителните ни таланти или нещо друго? Съмнявам се, че ще са повече от 4%. Това отношение виждаме и у децата си.

Цената на високите цели

И в същото време е така популярно да се поставят високи цели. Повечето абитуренти ще кандидатстват в престижни университети. Някои от тези кандидатстуденти не знаят Питагоровата теорема, но това не ги притеснява. Всяко споменаване, че е необходим труд, подготовка, интелектуално усилие, се възприема от тях и родителите им като проява на лош тон. Трудът не е популярен напоследък.

Още по-лошо е, че голяма част от математически неграмотните ученици наистина ще станат студенти, някои дори в технически специалности. Ще си вземат изпитите, без да знаят нищо. Сякаш и образователната ни система се е наговорила да поддържа тяхната заблуда.

Това обаче е криворазбрана толерантност. Толерантност към арогантността, мързела и бездуховността. Тя е в пълно противоречие с образователните цели.

Образователните цели

Изначалните цели на образованието не са икономически, нито социални. Не изпращаме децата си на училище, за да повишим качеството на човешкия капитал на страната. Това е следствие, а не образователна цел, колкото и често да се споменава в документите на Европейския съюз. По своята същност целите на образованието са духовни.

А създаването на духовна култура винаги означава спазване на ценностната йерархия. Не можем да се заблуждаваме, че ще имаме общество от образовани хора, като просто "смъкнем летвата". Като излъжем децата, че са тъй способни и талантливи, че няма нужда да се трудят здраво, за да постигнат целите си. Като им показваме само приятната страна на нещата и представяме обучението като игра или вид развлечение.

Не е приятно, но се налага да кажем, че ученето е усилие и отговорност. Библейският съвет към младите хора е да търсят знанието "като сребро, като скрити съкровища". Това означава - с пълно усърдие. С ежедневен труд.

Много по-приятно ни е да чуем колко талантливи са нашите деца. Питаха ме наскоро: как откривате талантливите деца. Лесно е - когато едно дете усърдно работи в дадена област, и то без външен натиск. Вътрешната мотивация да се труди свидетелства най-сигурно за неговия талант.

Така че не вярвам в мита за талантливото и любознателно, но мързеливо дете.

Постижимите цели

Учителите с опит споделят едно твърде любопитно наблюдение: че процентът на любознателните ученици във всеки випуск е относително постоянен. Реалистични ли са тогава все по-високите цели, които се поставят пред образованието?

Какво да кажем за някои от стандартите на МОМН по математика - "ученикът разбира смисъла, формулира хипотези, умее да интерпретира, прави качествена и количествена оценка..." Наивно е да се смята, че тези цели могат да се постигнат в широк мащаб. Те могат да се разглеждат само като обща визия, насока в обучението по математика.

Време е да се формулират конкретни, постижими образователни стандарти. И да се напишат чаканите вече 20 години стандарти за оценяване. Защото именно обективното оценяване е горчивото хапче, от което има нужда нашето образование.

Oще: подготовка  ученици  цели 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

25 Дракон с кисело зеле | 20.03.201223:47

Тази личност, която използва коментарите на уебкайвето, за да си рекламира блогченцето, дали осъзнава, че по тоя начин събира преди всичко хейтъри?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.05.2011, 13:07

24 GruYou | 20.03.201213:15

Георги, хич не се притеснявяй за знанията си по математика. Имало е преди 20 години, и още има една разминавка в материала по математика за средно-образователните училища в България и тези в Европа. Не е трагично, че не си учил интегрално и диференциално смятане. След като си проявил желание и постоянство и си си взел изпита, значи те бива в наваксване на изпуснатото. Имал съм преди много години същия проблем.
Но не това е проблема на образованието ни и конкретно на математиката. Проблема е, че гнусните идеи на неолиберализъм нахлуват в сферата на образованието. Учителят е вече с вързани ръце, не може да повлияе на учениците, натиск от родители и ученици дори му отнема мотивацията и шанса да ги научи как да учат дори. Защото дори само това да е, способността да знаеш как да учиш сам е най-ценното нещо.
   

оценка

+3 -0

Регистриран на: 20.03.2012, 10:37

23 Georgi Vaskov Nikolov | 20.03.201210:55

След като видях тази статия, просто нямаше начин да не напиша и своето мнение по темата. Обикновено се въздържам да го изразявам, но в този случай просто не мога да се сдържа след това което ми се случи, специално по математика след като започнах с висшето. Студент съм в Германия от близо 2 години вече, когат минаха и аз не знам, в технически университет, по-точно този в Дармщат, специалност индустриален инженер, с техническа насоченост електротехника и информационни технологии, завършил съм езикова гимназия и естествено може да си представите как гледах на лекциите по математика в на чалото след като дойдох тук, най-гадното беше, че в училище учителката умишлено не преподаваше второ равнище, защото родителите се бяха оплакали, че на децата им е трудно, а аз исках да ми е по-трудно по математика, точно затова и 12 клас реших да посещавам ЗИП-а, ама и това не ми помогна кой знае колко, спомням си как учителката 1 път умишлено отказа да ни обясни схемата на Хорнер, това било за хора които щели да се явяват на кандидат-студентски изпит обясни тя, не ви трябва на вас, а схемата на Хорнер тук ми е трябвала за всяка 5 задача. Резултата от това особено "интензивно" обучение по математика беше, че като дойдох тук гледах интеграли и диференциали като теле и честно казано, въобще не знаех къде се намирам, това което ме стъписа обаче е, че имаше колеги, особено от арабските страни, а и доста немци, които тези неща (матрици, интреграли, диференциали и тн.) ги бяха учили в средното и имаха вече рутината и начина на мислене, аз тепърва започнах да го добивам, случвало се е по 8 часа да решавам задача, която на друг би му отнела 20 минути. В крайна сметка след много пот и редовно посещение на консултациите си взех изпита, макар и с ниска оценка. Но съм забелязал още в Гимназията, че има много работи, които са много сбъркани, особено в нашата, която завърших. Умишлено се казва на децата, че са супер умни, преподава се елементарна материя, физиката се смята за разказвателен предмет, което за мен е доста необяснимо, по география се учат заводи, които ги няма вече от 20 години, и най-трагичното е че, самите учители са започнали да си вярват, че учениците са супер умни и това дето се учи е супер престижно, защото като обяснявах на класната през какво минавам по математика, тя продължаваше да се чуди, как така било трудно след като сме учили математика при толкова добра учителка. Тя учителката си беше добра, ама като през 2 дни някой в училището идваше да се оплаква, че математиката била трудна, нямаше какво да направи. Сега братовчедка ми, която е 4 години по-малка учи там и покрай нея наблюдавам нещо още по-обезпокояващо. По наше време мразехме училището, както всеки втори ученик, ама те сега даже не го и мразят, просто го имат като нещо, ей така, междудругото, нещо незначително, нямащо кой знае какво място в техния живот, отиват там само за да минава времето. Винаги е имало такива хора, разбира се, и винаги ще има, ама никога в такъв мащаб както сега, и както по-горе вече казаха няколко пъти, те децата не са виновни, виновни са редица други хора, ама коментара ми вече стана и без това прекалено дълъг Усмивка
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 02.11.2011, 14:19

22 Голямо Дърво | 20.03.201205:27

СРЕДНОТО НИВО ! Някой много хубаво го спомена ...
Когато дойде кандидат студентския изпит реших 15 сборника от кора до кора за времето, за което моите съученици от математическта гимназия решиха 1-2.
Имах съученици , които учеха типовете задачи като стихотворения - тая се познава по това и това , че е такава и се решава с тоя алоритъм...
Прекарвах по 1 цял час на дъската всяка седмица , за да обяснявам на другите , аз за сметка на това си отмъщавах пишейки решенията с по 3 до 4 реда на ум .
Преди това почти не съм решавал задачи сам , а само в час ,но нямаше кой да ме подготви за олимпиади , а там без обяснения винаги си максимум до 3ти кръг.

На кандидат студентските разбира се мачках , влезнах с 6ца на приемния , след това се явявах за пари с фалшиви документи - за спорта. Вкарах една камара народ докато бях студент , явих се и на 20-30 висши математики във всички вузове , най-големия цирк беше като отидох на изпита училищен курс алгебра и геометрия в СУ (завършил съм в ТУ), преподавателката ме пита как такав добър студент не го е виждала през семестъра.

Обичам математиката, за разлика от връстниците ми с няколко дена преглеждане все още съм на добро ниво и помагам на познати , но новото поколение нещата са трагични . Чудех се дали да не пиша писмо до инспектората , защото там някаде има някой като авторката оставил човек , който не може да превежда дроби под общ знаменател и да изважда пред скоби множител да стигне до 11 клас и да има 5 по математика за годината.

Надявам се като ми писне от високото корпоративно ниво и се поизнося да се прибера в родния си град като преподавател по математика - това е моята мечта за едно ранно пенсиониране .
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 10:51

21 A4i | 19.03.201222:11

MacAllister пишеш за някакви имагенерни неща. Децата са любознателни. Имат естествен уклон към логическо мислене. Възрастните не им предават знанията по необходимият начин. Трябва да е налично знанието (в учителя) за да се предаде на ученинците. Математиката е облагодетелствана да няма нужда от технологични помагала. Може да се преподава с дървена клечка върху съндъче с мокър пясък. Въпроса е учителите да не подрязват крилцата на децата. Математиката е твърде важна за да се преподава от олигофрени. Искам ценз за учителите, особено в гимназии. Уменията трябва да се защитават периодично пред комисия. И няма ала бала. Шокиран
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

20 MacAllister | 19.03.201220:44

Сега по-сериозно ;) виждам, че всички ни дере нещо на тая тема и това е добре. Няма да е добре, ако някак си позволим на едни или други да наложат едно единствено според тях "модерно" и вероятно "доказано" решение. Става ли реч за мислене и изобретателност - рецепти няма, много от решаващите за цивилизацията ни поврати в технологията и науката са дошли на раменете на личния бунт на някой светъл ум. Такава е същността на познанието от самото му "начало", но и ние трябва да си дадем сметка, че пренебрегваме очевидни факти и неприятни истини за себе си ... ако искаме да подобрим нещо, ако не можем да живеем в уютен блис.

Всички знаем много добре, че в определена възраст децата реагират наопаки - обратна психология, като се замислим, знаем, че не е и толкова еднозначно, а е някаква комбинация от следване на авторитети и опити за създаване на свой, дори и това да се изразява в превклюване между привързаности, моди, мании и прочие. Знаем, но правим ли нещо, за да действаме интелигентно и да използваме това в полза на младите?

Знаем, че средата е от огромно значение и говорим за средата създавана най-вече от съучениците и другите приятели, партньори и прочие. Тази среда не е самостойна, разбира се, тя зависи и от "възрастните" и от учителите и от училището, от програмата и от ритъма, в който е поставена да вибрира. Понякога отделен учител, авторитет или просто епизодичен контакт може да повлияе положиелно или отрицателно на цели групи създали си собствена микрокултура ... какво правим, за да разберем това по-добре и да го използваме?

Знаем, че всичко, което стига до децата ни им влияе. Телевизията им дава шаблони, на които подражават заедно или такива, на които се присмиват заедно ... така или иначе е "заедно" и знаем много добре, че уж простото внушение на телевизора се филтрира през неформалните микрокултури на децата и често (твърде често) предопределя нагласите на мнозина от тях за цял живот, амблок. Правим ли нещо, за да разберем как работи това и не само да го разберем, но и да го доведем до съзнанието на всеки, който е поел отговорност да създава нови сапиенси? (думата днеска ми е болна тема - Рашидов е виновен!)

Списъкът е доста голям и основното, което един поглед към него ни подсказва е, че не се отнасяме с необходимата сериозност към образованието, възпитанието и индоктринирането на младите. Напротив, ние съвсем първобитно се радваме на малки успехи, на някакви цифри в бележници или на това, че някой следва нашите стъпки. Знаен, че света се мени, но някак си забравяме, че това, което днес дава добро препитание, утре може да е срам и безотговорно и често дори несъзнателно индоктринираме децата си да харесват повърхностно, да делят живота си на работа и живот и така да гледат и на знанието като на нещо, което евентуално е нужно само, за да си осигурят другото, а знаем, че битието определя съзнанието, колкото и неприятен да е факта, че това го говореха и комунистите. Закарахме човек на Луната, но не съумяхме да погледнем смело към себе си. Знаем, че математиката е не просто смятане, дори не просто средство или правила, както някой каза, а философия и преустройство на ума, което ти дава възможност да "усещаш" условията и системата не като единствени неща, а като средства за адекватно и логично поставяне на проблеми в адекватни условия - т.е. не да гледаш на света като на условие, а да гледаш на разсъждаването и възприятието като на жонглиране с условия и въображение , но комбинирани с адекватност и разбиране на смислеността на всяка теза и извод (трудно ми е да намирам думи - тези, които се ползват, се възприемат често непълно и дори откровено неправилно от тия, които не са потъвали в материята - затова ги избягвам). Аз израстнах в такава среда (късмет) и много от старите ми приятели са такива и от първа ръка мога да кажа, че няма друго освен философията на математиката, което да може да те направи свободен човек. Без това дори не осъзнаваш до какава степен не контролираш дори дефиницията на собственото си "аз".
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 09.06.2011, 12:52

19 Krasimir Hristozov | 19.03.201218:25

Децата не са виновни, че никой не ги учи да мислят, да смятат и да пишат. В момента в целия "цивилизован" свят се провежда политика на изкуствено насаждане на неграмотност, с помощта както на образователната система, така и на телевизията (най-вече) и другите средства за масова информация. Защото е много по-лесно да манипулираш необразовано и уплашено общество. Поощрява се специализацията - наскоро някакво момче обясняваше в един форум (естествено, на маймуница), че четял само техническа литература, защото от това имал полза, и не се смяташе за неграмотен. Това е груба, но типична грешка - вече не е възможно като Аристотел да познаваме изцяло културата и науката на собствената си цивилизация, но всеки средно интелигентен човек може да научи по нещо за почти всичко, и почти всичко за това, с което е избрал да се занимава.

Унищожението на грамотността не е нов процес. В САЩ е започнал още през 50-те години - ние се присъединяваме малко по-късно, но нищо ново или неочаквано не се случва. Джон Стайнбек се срамуваше да живее в страна, където президентът не може да изрази мислите си дори в най-обикновено изречение на правилен английски – а умря 30 години преди първата клетва на Буш младши Усмивка

Но каквото и да правите, не обвинявайте децата. Те копират това, което им се представя за правилно. Опитват се да оцелеят в странно, често враждебно място, и отрано са разбрали, че всичко е позволено – и единственият грях е да те хванат.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.04.2011, 14:41

18 Чинчифон | 19.03.201217:16

Мнението на Н.Събева казва много неща,но те са в страни от истината.Тя забравя,че българската "демокрация",под натиска на Тренчев/USA/,ЗАКРИ НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ,макар,че то далеч предхождаше социализма.
Стъпкването на идеята за свободен и умен народ по пътя на неговото просвещение не беше случайно.Като национална мечта на възродените "гяури",просвещението започна да пречи на капитализма.Защото умните и образовани работници по-трудно се лъжат.Това е СТРАШНАТА истина!
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 10:51

17 A4i | 19.03.201216:53

Задачите в математиката са най-старият известен способ за обучение, но не и единственият. Интерсено е че са запазени клинописни плочки с домашна работа по математика , в които се съдържа решение на математическа задача. Това е един вид практика и би трябвало да затвърди разбирането на теорията. Проблема според мен е липсата на разбиране на теорията и то липса на такова разбиране у самите учители по математика. Няма как един неграмотен учител да произведе високо образовани ученици, защото едва ли ще успее да ги научи на нещо повече отколкото той самият знае. Механичното решаване на задачи няма да помогне. Минал съм лично през 6 годишен курс на обучение в МГ. Доста време след като завърших си дръпнах от нета лекции на изключително кадърни преподаватели. Мога да споделя, че бяха откровение за мен, откровение по математика. Бях сляп, но прогледнах - така се чувствах тогава, също и гневен за измамата, която ми бе пробутана за обучение по математика.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

16 deowin | 19.03.201216:30

>Ако на банкерите им взема калкулаторите те са до там!!!

Сори, ама просто не си прав.
Естествено, за възрастни няма IMO, но погледни къде работят спечелилите първите 3 места на това: http://momath.org/home/masters/
   

оценка

+0 -1

Най-коментирани