... Обаче гледай да се омъжиш до 30 | webcafe.bg
Webcafe

... Обаче гледай да се омъжиш до 30

Lifecafe, по salon.com 14.03.2013, 17:53 (обновена 19.03.2013, 15:35)
булка

Свалки като по учебник

Тази книга за свалките не е като всички останали. Ако очаквате представяне на случайния неангажиращ секс и сериозните връзки като нещо категорично добро или пък лошо, ще бъдете силно разочаровани.

Същото важи и за очакванията, че младите мъже и жени ще бъдат порицавани, че са загърбили традиционните ценности. Вместо това, книгата на Лесли Бел "Недостъпни: жените на 20+ години и парадоксът на сексуалната свобода" твърди, че макар и днешното поколение жени да е най-освободеното, младите дами са изправени пред силно противоречиви културни послания за любовта и секса. А те могат изключително много да затруднят свободното и пълноценно реализиране на желанията им.

Защо чак сега

От това възникват два важни въпроса: кой разреши публикуването на този разумен и детайлен разрез на съвременното поколение? И по-важното: защо беше нужно толкова много време, докато се появи такъв? 

Това обаче не означава, че четивото е приятно и леко за хора, които допреди 5 години гордо са защитавали културата на неангажиращия секс срещу наплива на книгите, насърчаващи целомъдрие. Всъщност четейки я, се чувстваш като на консултация с някой много проницателен психоаналитик - предвид факта, че Бел е практикуващ психотерапевт (както и социолог). Книгата представлява комбинация от психологически анализ с подкрепящи го качествени интервюта, проведени с млади жени.

Основният аргумент на Бел е, че жените от 20+ поколението са бомбардирани от "противоречиви културни" послания: "Бъдете асертивни, но не и агресивни. Бъдете женствени, ала не прекалено пасивни. Бъдете отворени към разнообразието в секса, ала не отчуждавайте мъжете със сексуалната си енергия" и така нататък.

Докато биват насърчавани да "си живеят живота", младите жени "прекарват 20-те си години в слушането на мрачни прогнози за шансовете им за брак, ако не се обвържат трайно преди да навършат 30 години и шансовете им да родят, ако не заченат преди 35".    

Вътрешният непреодолим конфликт между връзките и сексуалното желание

В крайна сметка много млади жени търсят начини "да решат вътрешните конфликти, които чувстват по отношение на желанията си," твърди Бел, като развиват силно поляризирани възгледи за секса и връзките в стил "черно или бяло".

Ако дадена жена изпитва конфликт на сексуалните си желания, това обикновено проличава в една сериозна, но вероятно сексуално неутрална връзка: "Те усещат вътрешен конфликт заради това, че имат и изразяват сексуалното си желание, затова се отказват от него".

Ако дадена жена изпитва по-голям конфликт на желанието си за връзка, вероятно тя е по-склонна да се насочи към неангажиращия секс: тези млади жени "се страхуват, че ще изгубят идентичността и независимостта си, ако са в интимна връзка," пише Бел.

Освен това обаче, тя наблюдава по-уравновесен подход, според който жените "използват конфликтите си, за да разберат как да преследват желанията си; те се чувстват комфортно и изразяват свободно желанията си за секс и връзки" - както и за своето образование и кариера.

Много млади жени започват да живеят по един от първите два описани сценария, ала впоследствие стигат до третия, за което и сигнализира растящото им недоволство спрямо културата на свалките.

(Разбира се, този тип мислене изглежда логичен единствено за онези, които желаят връзки. За тези, които не искат обвързване, това на практика е регресия). 

Въпрос: Много млади жени днес не знаят какво искат, когато става въпрос за секс и връзки. На какво се дължи това? 

До тях достигат няколко различни послания, като например: "20-те ти години трябва да бъдат десетилетието, в което да натрупаш възможно най-богат сексуален опит с различни партньори; всъщност това е начинът да разбереш себе си, ала в същото време трябва да се контролираш, за да не надвишиш определена бройка".

Междувременно, що се отнася до връзките, посланията, които получават младите жени, са следните: "Не ти трябва да улягаш. Сега не е времето да бъдеш в сериозна връзка, защото трябва да насочиш усилията си в образованието и кариерата, а една връзка само ще ти отнеме ценно време, обаче все пак гледай да се омъжиш преди да навършиш 30, защото биологичният ти часовник тиктака и с времето подходящите мъже стават все по-малко."

Освен това в исторически аспект се намираме в безпрецедентна епоха, в която от високо образованите жени не се очаква задължително да се омъжат и да имат деца.

Въпрос: В книгата си пишете, че "разграничението" е обикновена реакция при типа вътрешни конфликти, които жените изпитват по отношение на сексуалните и рационалните си желания. Бихте ли обяснили това? 

Разграничението е концепция, чрез която психолозите описват начина, по който мислим в "черно и бяло". Това е начин, по който организираме голяма част от опита си, което до голяма степен е нормално и здравословно: "ти и аз", "тук и там".

Ала освен това, тази концепция може да бъде използвана и като самозащита, и това е налице когато сме изправени пред голяма несигурност и сложност. Това може да бъде начин да опитаме да организираме всички тези идеи, изживявания и послания по начин, който ги прави по-управляеми и сигурни.

20-те години, особено при жените, е именно такъв период на несигурност и сложност и разграничението се проявява много често. Това особено важи по отношение на чувствата на жените и начина, по който те си обясняват секса и любовта.

Сред най-често срещаните примери за това разграничение при жените са мислите: "Не мога да имам кариера и връзка едновременно. Двете са буквално несъвместими едно с друго". При други пък има разделяне между добрия секс и добрата връзка. "Ако съм в стабилна връзка, не мога да правя добър секс. Добрият секс се случва в случайните и неангажиращи забежки".

Този начин на мислене е много изкушаващ и лесен за възприемане, но лишава жените от познанието на пълния спектър от техните желания, защото повечето хора искат много различни неща, които биха били противоречиви.

Трудно е да признаем това за себе си, ала когато успеем, вероятността да получим това, което искаме, е по-голяма и така постигаме неща, които или културата ни, или собственото ни съзнание ни казват, че са невъзможни.  

Въпрос: Идеята, че не можем да правим едновременно добър секс и да имаме добра връзка е много интересна. Откъде произлиза? 

Вероятно отчасти произлиза от културата ни - по един особен начин връзките биват характеризирани като скучни и "удобни", ала освен това произлиза и от изкушението ни да смятаме, че знаем всичко за нашия партньор, когато сме в една връзка.

Да бъдеш много интимен с някого и да го познаваш добре може, от една страна, да бъде много статично и стабилно. Но от друга страна това е човек, на когото можеш да разчиташ и сексът е много по-рискован по много начини, отколкото е сексът с напълно непознат човек, в когото не инвестираш нищо от себе си.

Понякога самите ние не съзнаваме колко плашещо и потенциално възбуждащо е да бъдеш интимен и "на показ" пред човек, който наистина ни познава добре. 

Въпрос: Този конфликт между секса и връзките често е представян като конфликт между жените и мъжете, където мъжете искат секс, а жените - обвързване. През последните години има много доказателства, че хетеросексуалните мъже действат според ситуацията, което обяснява и възхода на културата на неангажиращия секс, тъй като жените са много повече от мъжете, което ги прави особено търсени. Какво мислите за тази теза?  

Разбирам откъде произлиза - и не е напълно неуместна. Мисля, че много от тях до голяма степен чувстват, че контролират нещата по отношение на това с кого правят секс и условията на връзката им. Определено разбирам объркването - то се усеща както при жените, така и цялостно за младото поколение от жени, които могат да искат връзка, но не могат да открият партньор.

И все пак, не бих характеризирала този феномен толкова непоколебимо. Не мога да цитирам статистика, обаче съм чела доста за интереса на младите мъже към връзките, а като сравним данните, той не е много по-различен от интереса на жените. Има я и книгата на Хана Роузън "Краят на мъжете", където тя твърди, че жените до голяма степен контролират нещата - обаче аз не съм съгласна с нито едно от тези твърдения.

Мисля, че със сигурност има млади жени, които не чувстват, че получават това, което искат, защото няма достатъчно мъже, ала освен това има и доста мъже, които мислят по същия начин. Те се чувстват застрашени от младите жени, които според тях имат голяма сексуална енергия и на практика не се интересуват особено от връзки.

Въпрос: Този конфликт между секса и сериозната връзка донякъде напомня за противопоставянето съпруга/лека жена, за тезата, че ние не можем да възприемаме жената като желана, докато тя е във връзка с нас.

Категорично. Мисля, че не сме се дистанцирали особено от това противопоставяне - и все още е твърде лесно да паднем в клопката му. Хората чувстват, че трябва да имаш голям сексуален опит - но трябва да го овладееш, преди да навлезеш в спектъра на "леката жена".

20-те години на жената са момент, когато се чувства по-свободна да има първите си такива изживявания, но пък нещата са същевременно с "крайна дата", към която тя очаква да е съпруга.

И това създава психологически трудности за хората да се приемат като сексуално активни, изпитващи удоволствие от секса, и същевременно като съпруги и/или партньори. Това не са особено лесни за възприемане идеи.

Въпрос: Какво смятате за жените, които реално се интересуват само от неангажиращ секс? Изпитват ли въобще жените желание за уязвимост, за сериозна връзка?

Определено смятам, че има такива жени - и поне тези, които съм анкетирала, често преминават през периоди на такива емоции. Мисля, че това може да бъде много вълнуващо и да се възприема като удовлетворително за човека време - усещането, че контролираш това, което правиш и не зависиш от никой друг. За хората, които имат истинско желание за такъв живот, усещането е страхотно и спомага за изграждането на личността и самоувереността им. Така че абсолютно вярвам, че има такива жени.

Въпрос: Как могат младите жени да преминат отвъд това "разграничение"? Как изглежда по-интегрираният подход?

Изглежда като пълно признаване на желанията, което може да бъде много уязвимо преживяване. Едно от нещата, които обяснявам в книгата, е, че доста голяма част от подготовката, която младите жени и младите мъже са получили, е свързана с това да бъдат успешни, да получават каквото искат, да постигнат образование и кариера; да бъдат активни в света... И почти не е свързана с познаването на желанията, които те карат да се чувстваш уязвим.

Макар че не е ли стремежът към успех проява на уязвимост, излагане на риск? В момента няма начин да се опише амбицията или желанието като проява на уязвимост. Понятието "уязвимост" трябва да стане такова, което хората възприемат като проява на сила, а не слабост.

Едно от нещата, за които говоря в книгата, е каква жажда изпитват жените от разговори по тези теми. Всички, които анкетирах, бяха само 5-10 години по-млади от мен и искаха да разберат как успявам да имам нормална връзка и същевременно да градя кариера? Как те биха постигнали същото? Как другите хора го правят?

Мисля, че липсва достатъчно откровен и искрен разговор между жените, които са по-напред в житейския си път, и около 20-годишните, и конфликтите се замитат под килима или се приема, че "те ще се оправят някак". Вместо да се каже ясно, че това са наистина трудни неща, с които трябва да се справят, и не бива просто да бъдат игнорирани в стил "Като се ожениш на около 30, ще се ориентираш сама". Изобщо не е толкова лесно.

Oще: 20-годишни  брак  връзка  жени  мъже  свалки  секс 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

96 Лудколю Деликолев | 16.03.201320:09

Апропо, младата дама на снимката поразително прилича на една моя бивша изгора, с която за малко да бием тъпана. Като я видях, за момент се отнесох в паралелна реалност Идея
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.10.2011, 07:32

95 pepe | 16.03.201316:17

Жените вечно очакват някой да им каже какво да правят. Затова и им трябват толкова много книги, които да ги "освобождават" /все едно някой друг си е поставил за цел да ги държи "несвободни"/, да ги наставляват, утешават, убеждават и т.н и т.н.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 15.09.2011, 21:28

94 Лудколю Деликолев | 16.03.201308:50

Бафти статията за жени, щом даже и жените не я разбраха.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

93 Mile Manolov | 16.03.201307:17

подходящите мъже стават все по-малко
----------------------
напротив... пълно е с перящи, готвещи и въздържатели.. muhihihihi
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

92 Дракон с кисело зеле | 16.03.201303:05

Ала... Ала... Ала...

Егати тъпотията. Не текста, де, него не можах да го прочета. За преводчето на статийката говорех. Може ли малоумният ви преводач, уважаемо уебкайве, да разбере най-после, че използването на съюза "ала" вместо "но" почти навсякъде не прави текста по-литературен. Точно обратното, профанизира го.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 15.12.2011, 14:16

91 Elena Dyakova | 15.03.201319:53

Таня, в амазона я има: http://www.amazon.com/Hard-Get-Twenty-Something-Paradox-Freedom/dp/0520261496
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.03.2013, 18:22

90 tanq12 | 15.03.201318:27

Здравейте, искам да попитам дали някой от вас знае от къде може да се закупи тази книга на Лесли Бел?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

89 паяка | 15.03.201317:47

Еее, Бичи, аз не съм коварна. Виж, че й се усмихвам на Льолето. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

88 Bichkiiata | 15.03.201317:45

Еми тогава пожелавам приятни събота/неделя

паяк

Какво каза, с правата лопата м/у очите ли?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

87 lele male | 15.03.201317:31

Смее се хахаххаа Смее се
Целувки на всички! Чао и от мен!
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани