Ван Гог рисува Ди Каприо? Това вече е прекалено | webcafe.bg
Webcafe

Ван Гог рисува Ди Каприо? Това вече е прекалено

Webcafe.bg, по Guardian, Джонатан Джоунс 25.05.2013, 13:56 (обновена 25.05.2013, 14:25)

1 от 3 снимки Назад Напред

леонардо ди каприо ван гог

Снимка: © Worth1000.com

И двете уши на Леонардо все още са цели-целенички

Ето ви смешка - онлайн състезание предизвиква Photoshop факирите да се гаврят с велики картини, като заменят оригиналните лица на тях с физиономиите на знаменитости. Така „Момичето с перлената обица" на Вермеер се е превърнало в изображение на Джони Деп, а „Портрет на млад мъж с книга" на Бронзино вече е картина с Джак Никълсън.

Колко време и труд са отнели тези пародии? Колко ли ценни часове са били жертвани, за да бъде изобразено лицето на Леонардо Ди Каприо в автопортрета на Ван Гог?

Тези произведения са най-скорошните попълнения в необятната галерия - или може би по-скоро в бездънния кладенец - от нови онлайн версии на велики произведения на изкуството. Други подобни хрумки са например голите тела от Ренесанса, преправени да изглеждат като съвременни супермодели. Или сайтът „История на изкуството с Бионсе", който идейно поставя текстове от песни на изпълнителката върху исторически картини.

Всичко това е много забавно, но след като мине първоначалният кикот, предизвиква и известна тъга.

Дигиталната ера тотално наводни света с репродукции на картини. Да ги откриеш в интернет никога не е ставало по-лесно и бързо. Никой не може да отрече, че това е привлекателно, но все пак нещо се губи в процеса.

Културният теоретик Уолтър Бенджамин твърдял, че в ерата на механичната репродукция изкуството губи аурата си и престава да бъде нещо изключително и специално. Това е писано още когато под репродукция се разбирала черно-бяла снимка на картина.

А вълната от изменени, изопачени и пародирани шедьоври, която ни залива днес в интернет, показва какво се случва, когато механичната репродукция се превърне в дигитална. Картините стават просто част от информационния поток, а той така или иначе е лишен от всякаква магия.

Тъй че е логично да искаш някак да бърникаш тези картини, да оставиш свой отпечатък върху тях. Какво да ги правиш иначе? Да ги гледаш?

Разглеждането на картини онлайн е особено неудовлетворяващо. Та те са реални обекти, чиято тайнствена аура идва от осъзнаването, че самият Вермеер е изрисувал перлената обица, която се намира на няколко метра от теб в галерията.

Очевидно гаврата с картини е забавна, но тя издава едно скрито недоволство. Недоволство от това, че присъствието на шедьоврите в интернет ги прави достъпни, но там те са само дигитални призраци на самите себе си.

За да успееш да им се насладиш, трябва да посетиш музей, който вероятно се намира на хиляди километри от теб. Например „Портрет на млад мъж с книга" на Бронзино се подвизава в Музея на изкуството „Метрополитън" в Ню Йорк. Всеки може да отвори сайта на музея, но какво от това? Смисълът е наистина да отидеш там.

Защото Бронзино е пленителен художник и портретист на упадъка. Заслужава си човек да се запознае с неговото изкуство в оригиналния му вид, без разни остроумни допълнения.

Oще: бронзино  ван гог  вермеер  джак никълсън  джони деп  дигитална ера  изкуство  картини  леонардо дикаприо  музей 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.09.2013, 10:03

9 ethernall | 18.09.201310:10

Това е може би най-безсмислената, комплексирана и откровено глупава статия, която съм чел напоследък. Алооу, "интелектуалния елит", не можем всички да обикаляме света, за да видим някоя картина. Някой трябва и да работи...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

8 boris | 28.05.201312:14

Тоя сайт много засича - голяма мъка е
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

7 boris | 28.05.201311:52

Дигиталната ера тотално наводни света с репродукции на картини. Да ги откриеш в интернет никога не е ставало по-лесно и бързо. Никой не може да отрече, че това е привлекателно, но все пак нещо се губи в процеса.
Кое се губи – входната такса в музеите ли? Еми съжалявам, но масата от хора не са милионери и не могат да се запознаят обхватно с историята на изкуството в оригинал. Или се губи откаченото желание на милионерите да притежават картини които вероятно дори не разбират нито усещат красотата в тях. Статията явно е написана от ония гарвраджии с изкуството които го превърнаха в инвестиция – било като притежание на предмети на изкуството или в използването им като обект на платено зрелище в галерии и музей. Нищо по-добро няма в това труда на творците да е добре платен, но когато става въпрос за класически образци на отдавна починали автори – не виждам какво лошо има в това да са общодостъпни и обект на всякакви художествени опити. Защото тая истерия на разни богаташки лигавщини роди абсурда да съществува понятието „фалшива картина” Еди кой си изгубил парите се защото картината която купил се оказала „фалшификат” Как може една картина да бъде фалшива? Тя си е съвсем истинска и ако е имала своя художествена стойност – как тя ще се изгуби от това, че не я е нарисувал Х, а я е нарисувал Y. Историческа и художествена стойност са съвсем различни понятия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

6 boris | 28.05.201311:50

Дигиталната ера тотално наводни света с репродукции на картини. Да ги откриеш в интернет никога не е ставало по-лесно и бързо. Никой не може да отрече, че това е привлекателно, но все пак нещо се губи в процеса.
Кое се губи – входната такса в музейте ли? Еми съжалявам, но масата от хора не са милионери и не могат да се запознаят обхватно с историята на искуството в оригивал. Или се губи откаченото желание на милионерите да притежават картити които вероятно дори не разбират нито усещат красотата в тях. Статията явно е написана от ония гарвраджии с изкуството които го превърнаха в инвестиция – било като притежание на предмети на изкуството или в използването им като обект на платено зрелище в галерии и музей. Нищо по-добро няма в това труда на творците да е добре платен, но когато става въпрос за класически образци на отдавна починали автори – не виждам какво лошо има в това да са общодостъпни и обект на всякакави художествени опити. Защото тая истерия на разни богаташки лигавщини роди абсурда да съществува понятието „фалшива картина” Еди кой си изгубил парити се защото картината която купил се оказала „фалшификат” Как може една картина да бъде фалшива? Тя си е съвсем истинска и ако е имала своя художествена стойност – как тя ще се изгуби от това, че не я е нарисувал Х, а я е нарисувал Y. Историческа и художествена стойност са съвсем различни понятия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.02.2011, 16:59

5 Милко Желев | 27.05.201320:19

За мен това също е изкуство, а не гавра. Гореспоменатият Ван Гог е живял в бедност и не е можел да продаде картините си, които днес се търгуват за десетки милиони от извратени сноби - това намирам за гавра.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.12.2010, 20:45

4 Stefan Chervenkov | 27.05.201320:16

А това всъщност е една доста снобарска, тесногръда и изостанала гледна точка. Има ли зла умисъл ? Има ли наранени ? Някой търпи ли загуби от тези преработки на класическите картини ? Не.
Тогава кому са нужни тези излияния ?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

3 Manuela Gerenova | 26.05.201312:25

Защо да е гавра? Няма нищо мръснишко, нецензурно и цинично. Някакви хора са се позабавлявали и толкова.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.11.2010, 05:05

2 Yoana Григорова | 26.05.201311:00

Da Walter Benjamin ,nesumneno e bil prav , no poglejdaiki nazad shte razberem , che tova izobshto ne e precedent v Istoriqta na izkuvstvoto a otvarq novi po-shiroki spektri.
Primeri mnogo edin po-yaruk Marcel Dushamp s LHOOQ.
"Prekaleno" e silno i ogranichetno ili silno ogranicheno za avtorsko mnenie ot gledna tochka na kritikata na izkuvstvoto, osobeno na suvremenoto! Идея
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 25.05.2013, 17:47

1 Vladimir Pavlov | 25.05.201318:06

"Картините стават просто част от информационния поток, а той така или иначе е лишен от всякаква магия." - ??!
Значи достъпа от почти всяка част на света до всякаква информация за няколко секунди не е магия така ли?
Драги авторе, това, че ти се изявяваш тук посредством магията на електрони хвърчащи със скороста на светлината, не прави ли тезата ти малко лицемерна? Това, което те плаши е неизвестното бъдеще, прогреса променящ социалните отношения по хаотичен и непредвидим начин. Апокалиптични картини виждат в главите си хора неспособни да гледат в бъдещето, срещат се във всички епохи на човешката цивилизация /и обикновинно са силно религиозни/. А какво ще остане след 200, 300 или 1000 години, когато боите избледнеят и платното се разпадне? Или толкова далеч не мислим? Няма ли точно магията на технологиите да запази изобразителното изкуство наистина вечно?
   

оценка

+1 -0

Най-коментирани