Новите трагикомедии на Уди Алън и Майк Лий оставят горчив привкус | webcafe.bg
Webcafe

Смях през сълзи: новите филми на Уди Алън и Майк Лий

Webcafe.bg 19.05.2010, 10:37 (обновена 19.05.2010, 20:28)
Уди Алън

Снимка: © Getty Images

Всичко е само шум и гняв - и в крайна сметка не означава нищо - тази реплика на Макбет перифразира Уди Алън в последния си филм

През 1993 г. Майк Лий, насред обсъждане на Naked - филмът, който му носи Златната палма в Кан за най-добър режисьор същата година, признава за склонността си да открива "трагикомичните аспекти на живота".

Границата между патоса и комедията често е тънка и премиерата в Кан тази година на филма на Лий Another Year и You Will Meet a Tall Dark Stranger - на Уди Алън, излъчен извън конкурсната програма, доказват това с изключително малко думи.

Той започна от телевизията и кокни

Лий започва кариерата си, създавайки филми за телевизията, които се концентрират върху странностите на понякога снизходително наричаните "обикновени" британци от работническата и средната класа.

Точно защото отказва да се отнася към хората, лишени от блясък и лустро, с кадифена ръкавица, Лий често несправедливо е обвиняван в карикатуризиране на героите си. Той все още настръхва при тези обвинения - според него филмите му просто отразяват способността на актьорите му да улавят поведенческите тикове на сложни, често ексцентрични персонажи.

В Another Year Лий отново изравя комедийното от странностите на британците. Следвайки приключенията на сплотена група лондончани в рамките на една година - от пролетта до зимата, акцентът е върху герои, които живеят на пресечната точка между късното средновековие и пенсионирането. Геологът Том (Джим Броудбент) и съветникът в местен медицински център Гери (Рут Шийн) са тази рядка съставка в творбите на Лий и киното като цяло - щастливо женена двойка.

Двама от най-близките приятели на двойката Мери (Лесли Манвил) и Кен (Питър Уайт) - са далеч от благоденствието - и фрапиращата мизерия, показана в Another Year, прави този кротък филм наистина обезпокоителен. Зрителите откриват, че се смеят шумно на окаяната човешка самота и отчаяние.

Умението да работиш с актьорите

Умението на Лий да извиква смях през сълзи винаги е било насърчавано от отличните актьори, които избират да работят с него. Въпреки че Лий често е раздразнителен с журналистите, неговите актьори със сигурност излъчват възторг, когато говорят за него - и той винаги им връща комплиментите.

В екип, който включва много от ветераните на Лий (Джим Броудбент, Питър Уайт, Имелда Стонтън, Рут Шийн, Фил Дейвис и други), Манвил абсолютно изпъква. В ролята на разведена жена, която се мята между флиртуване и униние, когато се напие, цял живот на разочарования е отпечатан на лицето на Манвил, докато с гримаса преминава през поредица от катастрофални социални контакти.

Както е в много от филмите на Лий, най-поучителните, предизвикващи реакция на погнуса моменти, стават по време на социални сбирки. Чаено парти, където Мери не е в състояние да скрие завистта си, когато синът на Том и Гери (почти два пъти по-млад от нея) показва преливаща от жизненост приятелка - жестоко осъзнаване на реалността.

Нелепостта на всичко провокира смесени чувства: зрителят има желанието да се кикоти, но се сдържа от съчувствие към жената, която постепенно осъзнава, че животът й ще става занапред все по-ужасен.

Уди Алън е верен на фарса

Също развиващ се в Лондон, You Will Meet a Tall Dark Stranger е доста по-разнообразен. За щастие той донякъде представлява връщане във форма за Алън след скорошните му не особено сполучливи опити като "Сензация", "Сънят на Касандра" и "Както се получи".

За разлика от поведенческия, натуралистичен комедиен стил на Лий, който се опитва да улови нюансите на ежедневието, стилът на Алън е по-задължен на традициите на фарса, където всеки герой е "тип". И все пак под геговете и блестящите реплики, които подправят You Will Meet, трагикомичният песимизъм е очевиден.

На претъпкана с журналисти пресконференция в Кан Алън отбеляза, че най-щастливият герой във филма е също така и най-заблуден. Това е разговорлива жена на определена възраст, наречена Хелена (Джема Джоунс), всяко решение на която е вдъхновено от мнението на гадател-измамник.

Ако сцените между смахнатата Хелена и нейният също толкова чалнат медиум се развиват като модерна преработка на "Безгрижният дух" на Ноел Кауърд, крехките мечти на второстепенните герои водят, въпреки демонстрираното комично оживление, до истински нещастия.

В някаква степен това кара You Will Meet да изглежда много по-мрачен, отколкото всъщност е. Голяма част от материала, поне на повърхността, е в духа на комедия на ексцентричността.

Като в сексуална комедия на грешките, повечето от героите смятат, че животът им може да бъде подмладен, ако намерят нови партньори - и в крайна сметка плащат за последиците от своя безразсъдно смел оптимизъм.

С особено щедри мазки е представена кризата на бившия съпруг на Хелена - Алфи (игран с нескрито удоволствие от Антъни Хопкинс). Болезнено самотен - и надяващ се да има сина, за който винаги е мечтал, той се жени за 20-годишната Чармейн (Луси Пънч), жизнено "момиче на повикване". В крайна сметка затъва в дългове, плащайки за нейните бесни покупки, докато тя продължава напред в компанията на мускулести млади мъже.

Комичните дяволски схеми на Уди Алън

Въпреки че рогата на Алфи са изпитана и доказано комична територия, Алън цели нещо по-мрачно в представянето си на брака на дъщерята на Хелена - Сали (Наоми Уотс) и измъчения й съпруг, романиста Рой (Джош Бролин).

Прочулият се само с една книга и неспособен да напише нищо, което да се сравнява с прехваления му първи роман, той грубо съблазнява Дайна (Фрида Пинто, прочула се с "Беднякът милионер"), след което в безсрамен акт на измама се опитва да постигне наново литературен успех по най-аморалния възможен начин.

Има нещо повече в начина, по който Алън конструира дяволските схеми на Рой; той се получава повече като литературно творение, отколкото като убедителен негодник. А заплетената второстепенна сюжетна линия напомня разводнена версия на "Престъпления и прегрешения", най-успешния опит на Алън да имитира типа европейско арт-кино, пионер на което е Ингмар Бергман през 60-те години.

Това, което в крайна сметка свързва новите филми на Лий и Алън, е общият интерес към базирания на героите хумор, който оставя горчив привкус. Комедиите традиционно завършват с  колебливо усещане за позитивизъм.

Но Another Year завършва с камерата, дълго спряла се върху отчаяната Мери, която осъзнава, подобно пънк-рокерите от 80-те, че няма бъдеще. А Алън обобщава движещата сила на новия му филм, като парафразира известния монолог на Макбет: "Всичко е само шум и гняв - и в крайна сметка не означава нищо."

Ако зрителите отиват на комедиите, очаквайки повърхностно забавление, това разсъждение безспорно ще им донесе оскъдна утеха.

Oще: зрители  кан  комедии  майк лий  уди алън  филми 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани