Комуна на свободната любов | webcafe.bg
Webcafe

Комуна на свободната любов

Webcafe.bg по Daily Beast
27.12.2013, 21:49 (обновена 08.01.2014, 14:12)
Кадър от филма

Снимка: © meinekeinefamilie.at

Тези майки не са знаели къде отиват

Три десетилетия, след като израства в комуна на свободната любов в Европа, Пол-Жулиен Роберт се гмурка във филмовите архиви, за да създаде необикновен документален филм. Дава му името „Моите бащи, моята майка и аз". Причината - той е отгледан в земя с десетки възрастни, но без яснота кой е истинският му баща.

Става дума за комуна на свободната любов, където всеки принадлежи на всеки. Пол-Жулиен Роберт се появява на бял свят в края на 70-те години на миналия век, когато майка му е имала сексуални контакти с почти всички обитатели на комуната. Всеки от тях би могъл да е биологичният му баща.

Това е територия, управлявана с чиста утопия - вещите, притежанията, грижата за децата и любовта са обществени - и предоставени за колективна употреба. Традиционното семейство е забранено. Така, напълно без да иска, Роберт става участник в социален експеримент, който ще приключи с полицейски обсади и затвор за гуруто на общността заради секс с непълнолетни.

В началото бяха добрите намерения

Ото Мюл, който иначе е популярен художник, основава въпросната комуна „Фридрихшоф" край австрийската столица Виена, преследвайки мечтата за по-добро обществото, но и за да лекува своята самота. Като лидер на тази малка, но разрастваща се група от мъже, жени и деца, който има власт над техните животи, Мюл започва да налага все по-авторитарни правила.

И в крайна сметка „Фридрихшоф" се превръща най-вече в култ, нещо като отделна религия. „Знаете ли, много е лесно да изгубиш себе си, докато се опитваш да постигнеш нещо. Когато имаш 300 души на разположение и можеш да правиш с тях всичко, което пожелаеш. Въпрос единствено на време е да скъсаш връзката с реалността", коментира Роберт.

Упадъкът на тази общност, нейният залез към лудостта е документиран с видеокамери от местните обитатели. Те искат да запечатат черно на бяло важните уроци от това експериментално съществуване. И тук се намесва Пол-Жулиен Роберт, който е на 12-годишна възраст, когато общността се разпада.

Искрено и лично

Сега чрез филма той иска да разкаже как комуната променя умовете на хората, живели там, показвайки приятелите, майка си и баща си, когото по-късно открива. Себе си също дава за пример: „Тези времена ме засегнаха. По-късно имах приятелка, но се чувствах зле, защото обичах само едно момиче. За мен това беше необичайно чувство. Бях засрамен от това".

„Повечето от хората не знаеха как да се справят с нормалния живот - не искаха да говорят за комуната след това, искаха просто да продължат напред", продължава младият режисьор.

Роберт признава, че трудно е показал филма на своята майка, защото вътре присъства и нейната история, нейната гледна точка. По този повод сигурно би могъл да се направи отделен филм, въпреки че тя не крие съжалението за впускането си в тази авантюра.

Филмът показва Ото Мюл в зората на създаването на комуната на свободната любов, когато той твърди, че е самотен и иска да има власт. „Цялата система в крайна сметка не беше заради хората, а заради властта. Той не позволяваше на хората да имат връзки, разделяше децата от техните майки. Искаше още и още власт", разказва Роберт.

В един от кадрите една жена се обръща към майка му с думите: „Той (бел. р. - Мюл) не взе сам властта - ти му я даде". Точно така започва историята на „Фридрихшоф". Документалната лента обаче избягва да фокусира Мюл като злодей, изолира го като цяло,, защото иска да покаже най-вече неговите поданици.

Например - тяхното напълно пасивно поведение, когато гуруто решава да накаже дете, отказало да пее на обичайна за комуната нощна вечеринка. „Докато той поливаше детето с вода, а то плачеше, там имаше още 300 души, които не направиха нищо. По-късно един приятел ми каза: „Ето, имаше един човек, който каза „Не".

Нищо не е свършено

Липсващата роля на бащата дава отражение и сега Роберт не знае как ще се справи, когато съвсем скоро му се роди дъщеря. Той признава, че животът в комуна има и предимства - изграждаш себе си чрез комуникация и споделяне с останалите, а не чрез материални предмети. „Не бях подвластен и манипулиран от консуматорството. Не съм сигурен как мога да опазя от това дъщеря си.", изтъква той.

Пол-Жулиен Роберт коментира, че не е създал филм конкретно за комуната на свободната любов край Виена, а за начина, по който такива общности функционират. И да ни накара да помислим върху следното: „В днешно време компаниите се опитват да променят хората, да ги превърнат в щастливи работници. Това е лудост. Те се опитват да променят чувствата на хората, целите, за да ги направят по-производителни. Това е нещото, което наистина ме плаши. Също както в комуните, само че го правят доста много компании".

Oще: австрия  виена  комуна  моите бащи  моята майка и аз  ото мюл  секс  семейство 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 05.07.2010, 18:51

1 Зелен Бетон | 29.12.201315:20

Friedrichshof се чете „Фридрихсхоф“, а не „Фридрихшоф“.
   

оценка

+0 -0