Строг, но справедлив Оскар | webcafe.bg
Webcafe

Строг, но справедлив Оскар

Lifecafe 17.01.2014, 01:36 (обновена 21.01.2014, 18:36)

1 от 29 снимки Назад Напред

Гравитация филм

Снимка: © Warner Bros.

"Гравитация" е първенец с цели 10 номинации. Но това рядко е показателно при предстоящото награждаване...

Не можем да говорим за истински изненади на обявените вчера номинации за 86-ите награди Оскар. В почти пълна степен фаворитите бяха ясни, очертали се още покрай Кан, „Берлинале", Торонто и съвсем скорошните Златни глобуси.

На моменти е даже леко дразнеща упоритостта, с която холивудски гиганти като Мартин Скорсезе, Уди Алън и Мерил Стрийп успяват да намерят място в почти всяко издание на Оскарите. Но пък трудно можем да оспорим, че отличените са наистина строг и справедлив подбор от най-качественото кино в Щатите през изминалата година.

Този път класирането по брой номинации спечелиха "Американска схема" и "Гравитация" с по десет, „12 години в робство" е с девет. Един поглед към историята на наградите обаче показва, че тази класация рядко е показателна за крайния резултат и често най-важните награди обира заглавие с по-малко номинации.

Ако трябва да прогнозираме, бихме посочили Dallas Buyers Club като един от най-сериозните претенденти. Филмът разказва за необикновената житейска битка на един болен от СПИН тексасец, изигран от фаворита за Оскар сред мъжете Матю Макконъхи.

Основен негов конкурент за статуетката е Чиуетел Еджиофор, също направил страхотно впечатление в „12 години в робство" като напълно свободен чернокож мъж от Ню Йорк, отвлечен и поробен в далечния Юг.

Обичайните заподозрени

Безкрайните номинации на Мерил Стрийп отдавна престанаха да бъдат забавни и вече предизвикват по-скоро отегчение. Този път (18-и в историята) поводът е ролята й на жестока майка в семейната драма „У дома през август", миналия път беше за „Желязната лейди" (тогава спечели Оскара), по-преди за „Джули и Джулия", „Съмнения" и т.н. и т.н.

За доминацията й на актьорското поприще едва ли има какво ново да се каже, но този път конкуренцията в категорията е наистина жестока, особено с присъствието на Кейт Бланшет с ролята й на отчаяна жена от хайлайфа в „Син жасмин".

За съжаление Академията не се осмели да даде номинация на Скарлет Йохансон за впечатляващия начин, по който озвучава главната героиня в Her на Спайк Джоунс. Вярно, тя присъства във филма само като глас, но съществуваха прогнози, че все пак може да попадне сред избраните и с това да предизвика мини-революция като първия номиниран актьор, който въобще не се появява в кадър.

Относно категорията за поддържаща женска роля Академията можеше да прояви повече дързост и да зарадва с номинация и Опра Уинфри, изумителна в „Икономът" като съпруга на Форест Уитакър.

Ако говорим за неосъществени очаквания, трябва да отбележим отсъствието на Том Ханкс сред номинираните за главна мъжка роля (макар че „Капитан Филипс" е номиниран за най-добър филм).

Мнозина се надяваха и „Син жасмин" на Уди Алън да бъде номиниран за най-добър филм, но той ще си остане с номинациите за сценарий, за поддържаща роля на Сали Хоукинс и за главна роля на Кейт Бланшет, която вече взе „Златен глобус" по случая.

Истински значимото

Но разбира се, далеч не е най-важното кой ще спечели и кой не, истински ценни са самите филми и историите на творците, седящи зад тях.

Например уникалната творческа трансформация на Матю Макконъхи, която тече вече няколко години и го превърна в актьор от най-висок ранг (Колко такива цялостни промени на екранния имидж можем да си спомним? Не са много, тъй че един Оскар би бил логичен завършек на метаморфозата).

Или пък начинът по който Чиуетел Еджиофор, чийто баща е загинал в автомобилен инцидент когато той е бил на 11, пресъздава на екран човешкото страдание.

Или възходът на режисьора Дейвид О. Ръсел, чийто последни три филма са „Боецът" (7 номинации и два Оскара), „Наръчник на оптимиста" (7 номинации и един Оскар) и сегашният „Американска схема" с десет номинации.

Защо не и начинът по който Спайк Джоунс е измислил и реализирал филм за човек, влюбен операционната система на компютъра си - и то така, че всеки от нас да може да съпреживее с героя на Хоакин Финикс.

Измежду всички отличени специално внимание заслужава 84-годишната Джун Скуиб, изиграла циничното и сопнато мамче в „Небраска". От първата й роля на Бродуей (в която играе стриптийзьорка) са изминали 57 церемонии Оскар.

А самият филм на Александър Пейн е може би най-симпатичният сред всички номинирани с трогателния си черен хумор и безспорната житейска достоверност. Не е нужно да обере наградите, за да бъде запомнен за доста години напред.

Oще: академията  мартин скорсезе  матю макконъхи  мерил стрийп  награди  оскар  филм  церемония 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.05.2011, 21:39

5 John Smith | 18.01.201410:31

Геренова , на Лео Оскар му не требе- има си вече "Златна топка" и "Златна обувка".
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

4 Manuela Gerenova | 18.01.201410:09

За Бога, дайте най-накрая Оскар на Лео Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.01.2014, 23:44

3 Varban Petkov | 17.01.201423:47

От 1995, когато " Изкуплението Шоушенк" бе номиниран за 7 награди и не взе нито една, а 1997 " Титаник" получи 11 награди, вече не ги следя награждаването. За мен лично не се критерий за добър филм. Повече панаир и шоу.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 17.01.2014, 19:12

2 Svetoslav Ganev | 17.01.201419:14

поздравления за тоталния провал на човекът, писал статията. Би било по-малко срамно, ако е просто открадната от чужд сайт и небрежно преведена...Но ако всъщност е дело на поредния посредствен ум, опитващ се да пише статия за кино, като безобразен лаик, моля спрете с безумията.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.11.2012, 12:12

1 Kala Marina | 17.01.201415:30

В номинациите за Оскар винаги има някаква вътрешна интрига, която наистина е интересно човек да се опита да разчете.
Примерно фактът, че новият филм на Уди Алън „Син Жасмин” има само номинации за сценарий и поддържаща роля, е повече от справедлив – филмът е изключително депресивен, далеч от първите филми на маестрото на смеха. Да не говорим, че е една вторична апология на женомразството, направена обаче без капка чувство за хумор, изглежда смразяващо на фона на спомените ни за неговите умения в тази тънка област. Разбирачът на жените не може да си позволи да показва Кейт Бланшет постоянно с чаша в ръка, за сметка на други режисьорски и драматургични средства, а финалът е повече от ординарен. И затова филмът трябва да бъде наказан.
Важен знак е наличието на добра сума номинации за „Небраска”. Би било повече от строго, ако този премерено емоционален филм за човечността, мимикрирала като безчовечност днес, /от съображения за сигурност!/, не триумфира. В „Небраска” има и нещо друго, безкрайно интересно за всички нас – сякаш не е правен за американците, а за всеки земен жител. Звучи универсално, досущ акорд от точни ноти, изсвирени на правилното място и време.
   

оценка

+1 -0