Поколението, което израсна в залеза на комунизма | webcafe.bg
Webcafe

Поколението, което израсна в залеза на комунизма

Мария Касимова 01.10.2016, 09:59 (обновена 04.10.2016, 17:41)
нова генерация

Снимка: © Facebook

Нова Генерация: Една от иконичните групи от 80-те години

Всяко поколение си страда по десетилетието, в което е било младо и безотговорно.

Ние, които бяхме тийнейджъри през 80-те, обаче се оказахме последните, живели най-готините си години без високи технологии.

Сега когато гледам децата си и приятелите им, първата разлика, която виждам помежду ни, е в погледите. Техните са устремени предимно в смартфоните им.

Нашите се рееха в небето. И най-често се спираха в очите на някое разбиващо сърцето създание, в чийто поглед искахме да се отразим. Това не прави нас, децата на 80-те, по-добри или по-изобретателни от тези днес - просто хоризонтите ни се разполагат в различни равнини.

Този текст не е скимтене по отминалото време и хм... младост. Той е, за да си спомним какво беше и за малко да го преживеем отново. Всеки по своему...

През 80-те нямахме готини дрехи. Най-добре облечените бяха синовете и дъщерите на партийните шефове или на международните шофьори.

Първите си пазаруваха от Кореком (магазин, в който се купуваха западни стоки с декларирана валута), а вторите бяха истински модни икони, защото бащите им влачеха в каросериите на камионите си цялата пазарна разпродажба на Запада.

В моя клас имаше двама шофьорски синове и те бяха най-желаните момчета на света - носеха апрески, имаха уокмени, якетата им бяха в искрящи цветове и с емблеми като на международните ски състезания, каквито гледахме по телевизията.

Освен това у тях винаги се намираше по някое и друго порносписание, огромна бутилка уиски на стойка (т.нар бебета), фототапет и чаши от аркопал, течен шоколад и гондола с пеещ гондолиер и въртяща се балерина.

Разменянето на дрехи си беше всеобща практика. Като нямаш нещо готино за обличане, ставаш приятел с тези, които имат. И започваш да си чакаш реда да се разходиш с каквото и да е от гардероба им за един уикенд.

Така се сдобих с едно дънково яке с каракул, което ми беше отстъпено за два дни. Още си спомням как триумфално десет пъти минах с него на „Магура", за да могат всички да ме огледат. Мисля, че това е един от малкото моменти в живота ми, когато наистина съм се чувствала непобедима. В замяна за каракуленото яке бях дала моя зелена блуза с рисунка на момичета отпред и подплънки като на хокеист.

Върнаха ми я с дупка от цигара, което ми даде правото още два дни да съм притежател на каракуленото яке за компенсация.

Като казах „Магура"... Това беше култова сладкарница за сладоледи и мелби на бул. Витоша, отстрани на градинката на НДК, където днес има магазин на един от мобилните оператори.

Сладкарницата беше с изключително висока репутация и адски намръщени сервитьорки. Там се чакаше на опашка да влезеш, а традиционно се ядеше мелба „Дипломат" - два вида сладолед с някаква епична украска от бисквити и шоколад отгоре, която днес ми изглежда истински кулинарен компромис.

Когато „Магура" стана култово място, славата на сладоледената сладкарница беше потънала в прах, но пък народът сядаше отсреща на каменните блокове на градинката и зяпаше кой-какво-що.

Купуваха се наливни и силно разредени бири и кока-коли в половинлитрови пластмасови чаши от бистрата наоколо и се кибичеше с часове. Там се разменяха касетки с музика, продаваха се дрехи на черно, уговаряха се купони и се гъзарееше.

На „Магура" ходеха гъзетата, а пък рокаджиите и лудите глави се събираха в края на 80-те и начабото на 90-те на „Синьото".

Това беше един адски грозен конгломерат от ръждясали павилиони в синьо, струпани точно там, където днес е входът на метростанцията на стадион „Васил Левски".

Тук спокойно можеше да видиш най-желаните момчета от рок бандите - Денис от „Ахат", Емо от „Конкурент", Коцето Калки, Дони, Момчил от „Клас", Васко Гюров от „Ера" и „Ревю", Стенли от „Тангра". Радиото беше наблизо, въпреки че тяхната музика успяваше да влезе само в нощните блокове, които слушахме като спасение от полунощ до три сутринта или в класическата „Музикална стълбица" на Йордан Георгиев (известен като Данчо Стълбицата) и в „Пулсиращи ноти" на Тома Спространов.

Телефоните ни бяха градски и работеха с 5 стотинки. Звъняхме си от тях или направо се уговаряхме за среща за следващите дни. Имахме време и не закъснявахме. Вкъщи се обаждахме да кажем, че сме на мястото, за което сме предупредили родителите си.

Когато закъснявахме да се приберем, те висяха по балконите на панелните ни жилища и се взираха в тъмната пътека до автобусната спирка. Другият начин на комуникация беше с бележки. Като имахме да кажем нещо на съученик или приятел от махалата, отивахме директно до тях и звъняхме на вратата. Ако нямаше никого, оставяхме бележка, която никога не изчезваше.

Майките ни имаха пеньоари и пантофи и често надвечерно се разхождаха из апартаментите с ролки. Бащите пък имаха халати с атлазени ревери и дървени копчета.

Анцугът беше дреха за спорт и ако нечий родител се подвизаваше в такова облекло, бяхме сигурни, че е ритал „мачле" в квартала със съседи.

След работно време си беше практика мъжете от входа да седнат на по бира или ракия пред блока, а скованите им за целта мебели си бяха истински примери за рециклиране. Пред съседния блок например масата за вечерни сбирки беше направена от врата и стар радиатор, а столовете представляваха останки от полусчупени трапезарни гарнитури, всеки със свой почерк - бродирана възглавничка, изкуствено китениче, кожена седалка от Жигули, кашон, сгънат на няколко ката.

Докато мъжете се социализираха самостоятелно върху импровизираните общи външни салони, жените си ходеха на гости.

Като не им се стоеше у дома, подреждаха в една чинийка няколко парчета от току-що опечения домашен кекс и отиваха до най-любимата съседка. Въпросните чинийки циркулираха из апартаментите, защото не можеше да върнеш чинийката празна - на свой ред и ти правиш нещо сладко и тогава връщаш.

Ако пък толкова нямаш нищо приготвено за споделяне, можеше да отидеш у всеки под предлог, че ти трябва чаша брашно, един лимон или си свършил цигарите. Винаги беше удобно.

Родителите ни се събираха най-често по домовете, защото ресторантите не бяха много, а и храната беше предимно потресаваща.

Обикновено, ако у дома бащата пуши, се пушеше навсякъде. А бащите си пушеха, така че ние израстнахме сред цигарен дим, тостове, пеене на песни и тихо разказване на политически вицове. Докато големите се забавляваха в холовете или кухните, ние трябваше да забавляваме децата на гостите.

С тях, ако бяха готини, слушахме записи от монокасетофоните си. Често правехме записи и сами - от радиото, директно - с общия вграден микрофон. Молехме се през цялото време да не звънне телефонът, някой от родителите да не отвори вратата с някакво нареждане, никой да не кихне или да не му стане смешно - и от радиото да оставят парчето, колкото се може по-дълго, за да се запише до края.

Въпреки това в някои от автентичните ми записи от онова време се чува „тит - тит - тит, дванадесет часа!" или пък гласът на майка ми, който мощно се изцепва насред записа ми на „Иръпшън" с „Айде, идвайте да вечеряте, че ще изстинат кюфтенцата!".

Тези парчета и до ден днешен звучат по този начин в главата ми.

Рождени дни празнувахме най-вече вкъщи, като се надявахме родителското тяло да се изнесе от апартамента и да не се върне преди десет вечерта.

Майките ни правеха сандвичи от франзела със салам, пушено сирене и украса от кръгче червена чушка и стрък магданоз. Пиехме домашни сокове и швепс. Алкохолът се появи малко по-късно, винаги под прикритието на някоя тъмна бутилка. Изгасяхме лампата и танцувахме на тъмно с когото ни се падне, като естествено, всеки се стремеше да „улови" този, когото си харесва.

Важният момент беше в целуването и прегръщането по време на дългите блусове. Момчетата бяха потни и нестеснителни, а ние - нагласени и примерни. Играта на бутилка дойде по-късно и си беше почти сексуална задявка. Въпреки това на шестнадесет, когато се появихме след ваканцията между десети и последния единадесети клас, половината момичета от класа се бяхме разделили с девствеността си.

Майка ми разбра за тази подробност шест години по-късно, когато спонтанно се учуди, че на 22 не съм девствена. Не уточних от колко време не съм, за да не я травмирам съвсем. Нищо, че тя самата добре си беше поживяла през шейсетте и самотното моминство не е било сред приоритетите й.

През осемдесетте в секса се пазехме с „Нали ще ме пазиш?", защото не можеше току така да си купиш презервативи, а и те бяха дебели, плътни, грозни и лесно се късаха. Трудно си беше да преспиш при гаджето, защото майките не ги разрешаваха тези неща, а пък да проявяваш към момче каквато и да е нежност пред баща си, си беше голям срам.

Така че дебнехме фемилито да го няма, за да се порадваме един на друг, а когато ни изненадваха, със зачервени бузи се обличахме като за световно и неловко се правехме, че ей досега сме чели по химия заедно и „той ми обясняваше, че не го разбирам тоя урок".

Родителите ни се правеха, че ни вярват, а ние - че не лъжем.

Въпреки всичко това живеехме с усещането, че бъдещето ни принадлежи, можем да преобръщаме светове, а щастието носи нашите лични имена.

И да, от младостта беше, не от системата.

Oще: 80-те  80-те години  аркопал  васил гюров  данчо стълбицата  денис от ахат  дони и момчил  дрехи  животът през 80-те  конкурент  кореком  магура  мария касимова  мелба дипломат  модата от 80-те  музика  музикална стълбица  нова генерация  носталгия  осемдесетте  ревю  синьото  спомени  стенли  тангра  телефони  уиски  фототапет 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

155 Dear Ivan | 04.10.201623:23

Докс, остави го бе, и те трябва да живеят Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

154 Dox | 04.10.201622:51

Вон Бльон - Президент, Президент!! Аплодисменти-и-и-и-и!!!
Вон Бльон прави пари-и-и-и! Пари-и-и-и-и! Много пари-и-и-и-и!

А бабите на село си шушукат: Она иде при него, оти викат дека он имал ногу пари! Ногу бе! ИмАл приятели, дека доождат при него и му носели ногу пари!

Стига ма! Е отдека тия пари, море? Е па знам ли, ама викат - червив от пари мари!

Боже-е-е-е! Боже, Боже!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

153 Von Bl | 04.10.201622:34

И за "Кауфланд" и за цялото
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

152 Dear Ivan | 04.10.201622:19

Лелееей, като бръснач ти е мозъкът Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

151 Von Bl | 04.10.201621:07

> разбира се, че първо да се задоволи народът, и после за износ: 1) Това е моят народ, и 2) Само тогава те уважават навън. И като им се зъбиш и ако трябва, като налиташ на бой. Навън от добра дума не разбират, все гледат да те преметнат. < Никой не гледа да те преметне сельо, двойно абсорбираната доматена салца е от град (град ги утепал, гражданите) Първомай. Много щастлив Произвежда човека, изкупува и печели съответно..дреме му на черупката (също соц. израз) кой ще го купи? Ти си драскай из сайтове, човека прави пари. Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

150 Dear Ivan | 04.10.201612:57

7, разбира се, че не само салца. Нали спомени, таковата. Имаше едно време едни много малки кутийки със салца, много красиви, като играчки. И още сто вида грамажи нагоре. Сега има такива малки кутийки в "Кауфланд", с по-лоша салца, но прилична.

И разбира се, че първо да се задоволи народът, и после за износ: 1) Това е моят народ, и 2) Само тогава те уважават навън. И като им се зъбиш и ако трябва, като налиташ на бой. Навън от добра дума не разбират, все гледат да те преметнат.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

149 Dear Ivan | 04.10.201612:52

Абе, Роко. Копнал е нещо от някъде, може и вярно да се е случило. Прочел съм тук-там по нещо и й гледам поведението и какво говори. При повече от 40 години трудов стаж (трудовата ми книжка е издадена на навършени 16 години) все разбирам малко нещо от хора. Безскрупулно и самодоволно безполово леке. И оная другата е същата, само че е по-местна. Пълни гьонсурати са и двете.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

148 sim4o | 04.10.201612:39

Явно "залеза на комунизма: за който пише Касимова - Моасе е различен за различни хора ..
Моасе е нямала, какво да облече , дето да я прави, да лови горе-долу око .. и е записвала на микрофон ...
А ето какви факти и данни Роко Чакълестий споделя , пак за онова време:

TheRock | 29.09.2016 13:32 Кристалина: ” В края на 80-те години е сред малцината избрани преподаватели във ВИИ „Карл Маркс”, получили възможност да специализират на Запад. Един от явяващите се с нея на конкурса е Румен Гечев. ..
Сегашният ректор на УНСС Стати Статев, който също като нея по същото време отива на едногодишна специализация в Бостън..
През 1987-1988 г. Георгиева е в Лондонското училище по икономика. В началото на 90-те ... ... .. се организира конкурс, който се печели от Румен Гечев, Стати Статев и… Кристалина Георгиева. Първите двама се връщат скоро, докато Георгиева остава в САЩ на дългосрочна специализация."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.01.2016, 12:46

147 7 | 04.10.201611:19

Много по-полезно би било одържавяването на някои сектори от икономиката, връщането на всички базови държавни имоти и дори организирането на производството на хубава доматена салца за износ, с приходите от която да си купим нещо необходимо.

Подкрепям. Убедихте ме.
Но , по възможност, с кадърни кадри начело, крайно време им е.
+ Не само доматена салца, всякакви хубави неща; и не само за износ.

За другото- новият виц: О-о-не!- Комсомолът бил безсмъртен...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.12.2013, 17:24

146 Dear Ivan | 04.10.201611:11

И е много неприятна външно. Прилича на непушещ и непиещ застаряващ самодоволен чичо.
   

оценка

+0 -0