Защо великите хора нямат морал | webcafe.bg
Webcafe

Защо великите хора нямат морал

Lifecafe, по Salon 03.03.2015, 07:56 (обновена 07.03.2015, 11:25)

1 от 5 снимки Назад Напред

джон ленън

Обичате Джон Ленън заради музиката му и му се възхищавате за пацифизма му? Чудесно - но в наши дни вероятно ще се свием от отвращение от начина, по който той е осмивал на сцената хората с психически и физически увреждания (запазено за поколенията в концертни видеа).

В "Полунощ в Париж" на Уди Алън, главният герой на филма се връща назад във времето до 20-те години в Париж, където се среща с личности, на които се възхищава, като Ърнест Хемингуей, Ф. Скот Фицджералд, Гъртруд Стайн и Пикасо. Вълнуващо, нали? Кой не би искал да се върне в миналото и да се срещне с героите си?

Всъщност обаче е по-добре да не срещате идолите си предходни години или векове. Най-вероятно те ще ви изглеждат като тотални задници.

По-конкретно: историческите ви герои са възприемали света много различно от вас.

И конкретно те най-вероятно имат цял куп неприятни предразсъдъци. В галерията можете да видите няколко примера.

Изкусително е да игнорираме подобни примери на недостойно поведение, отбелязвайки, че "времената са били различни" тогава. Но защо да са били различни? Защо сега да е по-добре? Една смела хипотеза гласи, че обективно сме ставали все по-морални с течение на времето. Няколко видни мислители като психолога от Харвард Стивън Пинкър и философа от Принстън Питър Сингър, се изказват в подкрепа на тази теза.

Сингър конкретно говори за "разширяващ се морален кръг": ако някога сме се вълнували само за членовете на своето непосредствено племе, сега взаимодействаме с (или поне мислим и съзнаваме съществуването на) хора по цял свят, с много различен произход и история. И сме започнали да се интересуваме от тези, които са извън нашата група, да съчувстваме на болката им, да се борим срещу тяхното страдание. (Което е без съмнение територия, която Шекспир е изследвал с речта на Шайлок "Та няма ли евреинът очи" от "Венецианският търговец".)

В книгата на Пинкър от 2012 г. "Добрите ангели на нашата природа: защо насилието е намаляло", акцентът е върху намаляването на насилието през историята. Но паралелно с това намаляване на насилието има възход на морала: Пинкър твърди, че може би има "морален ефект на Флин", подобно на възхода на коефициента на интелигентност през последния век, описан от Джеймс Флин. Двата ефекта, впрочем, може да са свързани: когато ставаме по-умни, твърди Пинкър, сме по-способни да си представим как сме на мястото на други хора, и съответно е по-вероятно да им съчувстваме и да признаваме правото им на благосъстояние.

Но трябва да бъде призната и ролята на технологиите

Първо книгите, после телевизията и радиото, а сега и Интернет са свили мащабите на нашия свят. Пинкър цитира идеята на Маршъл Маклуън за "глобалното село", където "съдбата на другите хора се чувства на мига". Пинкър пише: "Ако селото е естественият мащаб на нашия кръг на съчувствие, то вероятно когато селото става глобално, жителите му ще изпитат по-голяма загриженост за събратята си - представители на човечеството, отколкото когато са се вълнували само от своя клан или племе."

Благодарение на масмедиите, включително вече и Интернет и социалните медии, незабавно научаваме за морални прегрешения, независимо на какво разстояние се случват те. Преди 50 години един задник е бил просто задник; докато сега той е прочут задник.

(Добър пример е случаят с Джъстин Сако, бивш директор по комуникациите на медийния гигант IAC. Преди да се качи на полета си от Лондон до Йоханесбург през 2013, тя туитва расистки, макар и шеговит коментар за Африка. Гневът в Интернет достигна неимоверни мащаби, докато самолетът й беше все още във въздуха - и тя бе уволнена скоро след кацането.)

Какви допълнителни фактори биха могли да стоят зад нашето морално развитие?

Психологът от Йейл Пол Блум назовава друга възможна причина: художествената литература. Генерираме и потребяваме сюжети, в които все по-често от нас се очаква да виждаме света от перспективата на "другия." Той дори цитира ролята на американския ситком - и макар да не сочи конкретни примери, "Уил и Грейс" със сигурност изпъкват като пример за насърчаване на толерантността към хомосексуалните. Или "Всички в семейството": да, Арчи Бънкър е тесногръд; той обаче е и простак и надали е образ, на който американците да се стремят да подражават.

Ако изглежда като високомерие да се обявяваме за морално по-добри от тези преди нас, вероятно има и друг начин да мислим за това. Предтечите ни, както казва Пинкър, са били морално назадничави:

"Въпреки че със сигурност са били свестни хора с напълно функциониращ мозък, колективната морална сложност на културата, в която те са живели, е била примитивна по съвременните стандарти, точно както минералните им спа бани и патентовани лекарства са били примитивни в сравнение със сегашните медицински стандарти. Много от убежденията им могат да се считат не само за чудовищни, но и в много реален смисъл - за глупави. Те биха издържали на интелектуален анализ като последователни хора с други морални ценности, които са твърдели, че отстояват, и са отстоявали и своите погрешни убеждения само защото по-тесният интелектуален прожектор в тяхната епоха не е бил редовно насочен към тях.

В последно време писателят Майкъл Шърмър доразвива тази идея

Той твърди, че "моралният прогрес" може пряко да бъде приписан на ценности, свързани с възприемането от Запада на науката и интелектуалната обосновка, която проследява до началото на Просвещението през XVII век. Като пример цитира прочутото "златно правило" - че трябва да се държим към другите така, както бихме желали те да се държат към нас. Правилото всъщност не е ново - то присъства още в Библията - но по никакъв начин това не означава, че реално се е прилагало особено често на практика. За да може напълно да осмислите златното правило, трябва психически да се поставите на мястото на някой друг. Това е тежка в когнитивно отношение задача, при това такава, която изисква абстрактно разсъждение.

В наши дни се ужасяваме от мисълта да причиним вреда на другите - но не е напълно ясно защо сме еволюирали до такава позиция. От строго еволюционна гледна точка някои биха могли да твърдят, че склонността да се избира грижата пред вредата би трябвало да важи само за кръвни роднини. Но според Шърмър, нашата способност да разсъждаваме ни позволява да разширим кръга си на загриженост:

"Както нашият разум е станал по-добър в абстрактните разсъждения за задачи от рода на обединяване на кучетата и зайците в обща категория "бозайници", така и ние сме подобрили способността си да обединяваме цветнокожи и бели, мъже и жени, хетеросексуални и хомосексуални в категорията "човешки същества".

Има ли причини да вярваме, че сме достигнали "морален пик"?

Ако приемем, че продължаваме да се усъвършенстваме, е доста вероятно хората след 50 или 100 години да ни гледат с отвращение заради моралната ни неадекватност. Най-често цитираният пример е отношението ни към животните: конкретно Сингър например е писал за нашата несъвършена и непоследователна морална позиция към живите същества, които не са хора. Вероятно след няколко десетилетия консумацията на хамбургер ще се счита за също толкова отблъскваща в морално отношение, колкото расизмът или отричането на равните права на хомосексуалните сега.

Да бъдеш задник и да бъдеш неморален не са точно синоними - и все пак, когато моралът достига нови висоти, изглежда, че недостойното поведение може само да намалява. Да, и в наши дни има предостатъчно задници - но те са много по-малко, отколкото са били преди, когато предразсъдъците и омразата са били много по-голяма част от ежедневния живот.

Oще: алберт айнщайн  велики  вирджиния улф  джон ленън  идоли  известни личности  изобретател  кумири  морал  морални устои  писател  уди алън  уинстън чърчил  ценности  ценностна система 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

4 Mako | 05.04.201510:58

когато ставаме по-умни, твърди Пинкър, сме по-способни да си представим как сме на мястото на други хора, и съответно е по-вероятно да им съчувстваме и да признаваме правото им на благосъстояние.
..................................................................

OK - значи ние сме станали по-умни, вследствие на което и по-морални. Ако дефинираната корелация интелект/морал е вярна, това означава, че цитираните в началото велики хора са били по-тъпи от нас, защото несъмнено "нямат морал", както уверено твърди заглавието, следователно и главите им са били полупразни.
Готинко усещане, а?
Смее се
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 08.01.2015, 18:13

3 Seth Betruger | 05.04.201505:10

Какво означава "да бъдеш задник"?
Понеже няма автор автор - нямам нищо против да ми отговори и преводача.
Според мен, " да бъдеш задник" е една велика американска морална категория, която обобщава в себе си всичко неполиткоректно и различно от мейнстрийма.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 05.03.2015, 14:00

2 Lachezara Raykova.793138079 | 05.03.201514:04

http://www.ted.com/talks/steven_pinker_on_the_myth_of_violence

Тук е обяснено повече за тезата на С. Пинкър за спадащото ниво на насилие...

Иначе аз лично съм възхитена от следното "когато ставаме по-умни, твърди Пинкър, сме по-способни да си представим как сме на мястото на други хора, и съответно е по-вероятно да им съчувстваме и да признаваме правото им на благосъстояние." Разбира се че моралът и интелигентността, както и трупането на знания са свързани.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

1 иван | 04.03.201508:10

"Ако селото е естественият мащаб на нашия кръг на съчувствие, то вероятно когато селото става глобално, жителите му ще изпитат по-голяма загриженост за събратята си - представители на човечеството, отколкото когато са се вълнували само от своя клан или племе."

Този Пинкър е или голям шегобиец, или некадърен манипулатор.

Ако, разбира се, лицемерното съчувствие и милозливост се приравни към това, което се подразбира в Евангелието като милосърдие и великодушие, да – всичко си отива на мястото!

Покъртително е когато за Коледа по ТВ ни показвха елегантни госпожи и господа, да раздават „лакомства” на сирачетата от някое сиропиталище .

Но не само те са лицемерите. Всеки е състрадателен, ако не трябва реално да направи някаква жертва за тези, които се нуждаят от помощ. Приятно е да си помислиш, без да се вкарваш в разноски, колко е хубаво, че ти си един добър , милозлив, възвишен, толерантен, великодушен човек. Направо ангел-херувим.
   

оценка

+1 -1

Най-коментирани