Студентът, който се превърна в просяк за месец | webcafe.bg
Webcafe

Студентът, който се превърна в просяк за месец

Webcafe
06.01.2017, 22:49 (обновена 11.01.2017, 09:21)
просяк

Снимка: © Getty Images

Ако държиш табелка с надпис, това донякъде помага. Препоръчително е да стоиш с наведена глава; ако някой срещне погледа ти, си тръгва максимално бързо.

Това е 27-ят ден от общо 31 дни, в които Джеймс Бийвис спи по улиците на централен Лондон. Не използва помощи от благотворителни организации, а проси пари, за да оцелее. Мие се и се къпе в тоалетните на кафенета с опрян във вратата крак или се промъква в някоя болница, ако наоколо няма безплатни обществени тоалетни.

Всъщност Джеймс Бийвис не е бездомник. Няма търпение да прекрати този проект в понеделник и да си хване полета обратно за Абърдийн, за да стигне навреме за лекцията си по анатомия.

Бийвис е студент по медицина и набира средства за благотворителната организация за бездомни Crisis, която всяка Коледа предлага временен приют на над 4000 души без покрив над главата си.

Исках да го направя, защото това е проблем, който може да засегне всеки. Основната причина за загубата на дома се оказва развод или прекратяване на връзка. Повече от 80% от бездомните споделят, че имат проблеми с психичното здраве. Броят им нараства: само в Лондон активисти са засекли над 8000 души да спят на улицата между април 2015 г. и март 2016 г.", разказва той в статия за The Guardian.

Само в последния месец имаше две новини за случаи, при които нападатели се опитват да подпалят бездомни хора във Великобритания. Статистиката показва, че има 17 пъти по-висока вероятност бездомен човек да стане жертва на насилие.

Експериментът на студента по медицина започва преди четири години.

„Тогава реших да спя на улицата по Коледа за една седмица, за да събера дарения. Този път периодът трябваше да е по-дълъг, за да има по-голям ефект. Този проект не е от суета; вярвам, че по този начин придобивам по-добра представа за проблема, мога дори да послужа като посредник, който да помогне на другите да разберат по-добре проблемите на тази маргинализирана общност. Ако не друго, поне събрах малко средства, за да могат хора да отидат в приюти с топла храна, място за почивка и шанс за дългосрочна социална подкрепа", споделя той.

New lid #mensemporium

A photo posted by Beavis (@jamesbeavis1990) on Nov 25, 2016 at 6:25am PST

Джеймс Бийвис

Обществото отдавна е спряло да третира бездомните като нормални човешки същества, обикновено те се приемат за заплаха.

За Бийвис обаче уличният период го е накарал да се страхува много повече от случайните минувачи, отколкото от самите бездомници.

„Караха ме да се чувствам застрашен и уязвим. Плюли са по мен, игнорирали са ме до пълно отчаяние. Имало е моменти, когато нито един човек не ме е поглеждал в продължение на два часа.

Да седиш на студения твърд паваж и да изречеш думите "имате ли някакви дребни стотинки, моля?" е трудно, особено първия път - започваш да го казваш много тихо. Това незабавно те поставя в позиция на изолация", споделя той.

Докато седи пред магазина за играчки Hamleys на Риджънт Стрийт, някой случайно бута чашата, която използва за просия. Жената се обръща, за да се извини, но след като вижда младежа в дрипи, веднага си тръгва, без да изрече и дума, видимо изпитваща неудобство и раздразнение.

Така е с повечето хора. Те дърпат децата си надалеч от теб. Чувстваш се мръсен, мърляв. Заради това ставаш изключително параноичен, когато спиш на улиците. Доклад на Crisis показва шокиращите нива на насилие и тормоз по отношение на бездомните хора - повече от една трета от спящите на открито са умишлено удряни или ритани.

#worldhumanrightsday #homelessatxmas www.virginmoneygiving.com/jamesbeavis

A photo posted by Beavis (@jamesbeavis1990) on Dec 11, 2016 at 4:03am PST

 

„Не мога да спя в затворен спален чувал, защото ако някой ме нападне, ще съм в клопка. Веднъж младеж хвърли стъклена бутилка точно до мен, докато спях. Не ме е страх, че ще ме набият, но се опасявам да не ме атакуват с нож или да не ме изнасилят. Достатъчно е просто някой да сложи нещо в храната, която ти дава", разказва той.

Той признава, че се чувства по-спокоен, когато е в компанията на други бездомни хора.

„Само 26-годишен съм, другите ми донесоха допълнителни картони, на които да спя. Дори получих коледен подарък от друг бездомник - чиста спортна блуза, подарена на този човек, който не притежава нищо", разказва за опита си студентът.

За да намериш локация за нощуване, трябва да място на завет, за да остане сухо. Ако картонът се измокри, става безполезен, а той е единственото, което пречи на бетона да смрази тялото ти.

В най-добрия случай той успява да поспи два-три часа сън нощем. Пречат му шумът, параноята и студът. Когато температурите паднат под нулата, той се принуждава да похарчи изпросените си пари за фолио. С него увива китките, глезените и корема си. То изолира, но и се разпада бързо.

„Има нощи, когато ми е било толкова студено, че се е налагало да си правя тунел от кашони - тогава си беззащитен, но той помага да не усещаш вятъра. Задъхвам се, гърдите ми се стягат, чувствам се безтегловен. Наскоро разбрах за два смъртни случая сред спящите на открито в Чатъм, Кент, точно преди откриването на зимен приют за бездомни там. Тези смъртни случаи можеше да се предотвратят", казва Джеймс Бийвис.

Всяка нощ без инциденти те привързва повече към конкретното място за спане. Бийвис започва да правя подобрения в последното място, където спи, под едно скеле близо до Риджънт Стрийт. Прави си покрив с парчета картон - така убежището му прилича повече на място, където би живял Беър Грилс, отколкото на дом на бездомник. Изведнъж обаче строителите разглобяват скелето и го свалят.

Трудно е да просиш, преди да си се нахранил. Чувстваш се обезумял от глад, ставаш все по-отчаян - а хората не дават толкова много.

Ако държиш табелка с надпис, това донякъде помага. Препоръчително е да стоиш с наведена глава; ако някой срещне погледа ти, си тръгва максимално бързо, казва Бийвис.

Ако обикаляш наоколо и искаш пари от хората, това е опасно, защото принуждаваш непознати да попадат в ситуация, в която трябва да общуват с теб - те нямат друг избор, освен да приемат присъствието ти. Ако това не проработи, търсиш изхвърлена храна по кофите.

През последния месец Джеймс се запознава с тъмната страна на Лондон - град, лишен от емпатия и съчувствие.

Не винаги обаче е така. Случвало му се е да се събуди и да види, че някой е оставил храна до главата му.

Веднъж един непознат ми донесе чаша чай, който направил у дома. През повечето вечери виждам доброволци да раздават пакети с храна и топли напитки на спящите на улицата. Не очакваш от всички да ти дадат някоя и друга монета - но дори и само като се усмихнат и поздравят, те могат да спомогнат за преодоляването на разширяващата се пропаст между тази група и обществото, казва той.

Oще: бедност  без дом  бездомник  без дом през зимата  великобритания  експеримент  лондон  маргинализирани общности  общество  просяк  психично здраве  студент  централен лондон 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.