Рисковете на цифровото шпиониране | webcafe.bg
Webcafe

Когато се окажеш в чужда пощенска кутия...

Lifecafe , По CNN 03.12.2010, 14:23 (обновена 10.12.2010, 15:29)
фейсбук, следа

Снимка: © Getty Images

Сега случайният шпионаж е нещо нормално...

Както е разбрал всеки, минал през американско летище наскоро, личното пространство е нещо твърде ценно. И макар да не очакваме, че униформените представители, които ни опипват, имат каквито и било притеснения да ни опипват, всеки би трябвало да изиска определено ниво на зачитане от семейството и приятелите си.

Не шпионирайте

И част от това, колкото и очевидно да изглежда, се крие в простичките думи: не шпионирайте.

Преди няколко десетилетия шпионирането е имало доста ясна дефиниция: отварянето с шперц на ключето на дневника на Сали и четенето за нейните неудобни опипвания с Били, слушането през затворена врата с чаша, притисната към нея, или отварянето на пощата на съседа.

(Наскоро научихме, че последното е незаконно, което предполагаме, че ще накара 10-годишните деца да замръзнат от страх, когато осъзнаят, че случайно са разкъсали плика на картичката за сестра им - и да очакват полицията да щурмува през прозорците с белезници в ръце.)

Случайното е нормално?

Сега обаче случайният шпионаж е нещо нормално. Вземаш телефона на приятелката си, за да видиш колко е часът - и изведнъж виждаш SMS от бившето й гадже. Отваряш лаптопа на дъщеря си, за да й покажеш албум във Flickr - и хоп, ето го затвореният й блог в Blogspot, достъпен само за приятели, напълно достъпен. Влизаш в Gmail на следващия ден, след като твой приятел е използвал компютъра - и се оказваш в неговата пощенска кутия.

Ако подозирате нещо нередно, електронното разследване е твърде лесно. Независимо дали ви харесва или не, отвреме навреме погледът ви ще попада върху нещо, което не е било предвидено за вас - и когато това става, вие сте сериозен нарушител на личното пространство.

Така че се спрете за малко. Можете да сведете до минимум вредите - както за собствената ви съвест, така и за връзката ви, като следвате трите правила на цифровото шпиониране. (Те са напълно измислени, но това не ги прави по-малко валидни.)

1. Не кликвайте върху нищо

В секундата, в която решите да прочетете останалата част от текста, или да скролвате страницата, за да видите още от забранената чужда поща, вие сте преминали границата в шпионажа, еквивалентна на преминаването от непредумишлено към предумишлено убийство.

Без значение колко възбудено е любопитството ви, или колко дразнещи интереса са първите няколко думи! Поемате по мрачен път по наклонената плоскост и всякакви други метафорични насоки, които е най-добре да избягвате.

Постъпете по-скоро като чувстващ се неудобно пътник, наблюдаващ как дебел мъж влиза в скенера - и отклонете поглед.

2. Разберете защо ви се иска да шпионирате

Любимата на всички причина за смъртта на котката (любопитството, естествено) е силно изкушение, но за повечето хора то не е достатъчно силно, за да накара човек да направи компромис с личния си морален кодекс. Така че ако просто изгаряте от желание да проверите историята на посещаваните сайтове на някой познат, или електронната му поща, или есемесите му, вероятно има някакви притеснителни признаци в реалността, които ви безпокоят.

Ако преди да шпионирате, не можете да се отърсите от усещането, че любимият ви човек все още поддържа връзка с бившата си половинка (във Варна например), въпреки разпалените му твърдения, че това отдавна е история, или вашето майчинско покровителствено чувство потреперва от подозрението, че малката ви Сузи е пристрастена към амфетамините на свой съученик, най-добрият вариант не е да вземете лупата (или да натиснете Ctrl-F) и да се започнете да се ровите из личните неща на въпросния човек като в енциклопедия. А да съберете смелост и да го питате за това. (Без да споменавате неговите или вашите навици онлайн).

3. Знайте кога да спрете

Какво ви кара да се чувствате толкова неспокойно? Дали се притеснявате от факта, че сте видели нещо, което не е било предназначено за вас, или от съдържанието, което сте видели?

Ако е първото, сваляме ви шапка за свръхчовешкото чувство за вина - няма причина да казвате на гаджето си, че сте видели неловкия отговор по електронната поща от нейния гинеколог, така че го преодолейте. Дори ако признанието би ви накарало да се чувствате по-добре.

(Едно изключение: Ако тя никога, абсолютно никога, не се сеща да излезе от Facebook, когато го е използвала у вас, би трябвало да й е от полза един урок по основи на защитата на личната информация.)

Но какво да правите, ако неволното ви надзъртане наистина ви тежи? Наистина не сте имали намерение да виждате SMS от бившия й приятел, и сега това ви тормози - или той не знае, че вие знаете за съобщенията във Facebook от колежката му - флиртаджийка. И ходите с широко отворени очи, мислейки си: "По дяволите, пазиш нещо в тайна от мен. Защо просто не ми кажеш?!"

Ето липсващият елемент, често игнорираният неочакван удар от реалността: и вие вече пазите нещо в тайна - факт, че сте прочели лично съобщение.

Така че поемете дълбоко дъх, разкрийте какво точно сте правили (взели сте й телефона, за да намерите номера на Томи, който ви е бил нужен), какво точно сте видели (да не би да е снимка в стил MySpace на някакъв тип без дрехи?!), и как точно ви кара да се чувствате това (срамувате се, че неволно сте шпионирали; подозирате този полугол тип; чувствате се неуверен за собствените си мускули; или сте леко възбуден).

След това отново ще сте на път към доверието във взаимоотношенията, общувайки нормално с вашия кръг от приятели, които не ви мразят и не говорят за вашия пъхащ се навсякъде любопитен нос.

Или, в краен случай, ще бъдете на път към пароли и блокирани телефони навсякъде около вас. Съдейки по присъствието на хората със сини ризи и гумени ръкавици, които опипват вашите тоалетни принадлежности, това може би е последният бастион на личното пространство, с който разполагате. 

Oще: данни  лично пространство  шпионаж 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.10.2010, 00:35

1 Anton Andonov | 06.12.201019:58

Чудо голямо...то фейсбука е такава глупост, ама краста, психическо разстройство и телефонен указател в едно
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани