Дълъг период на бавен разпад | webcafe.bg
Webcafe

Дълъг период на бавен разпад

Златина Димитрова 03.10.2014, 17:31 (обновена 19.11.2016, 20:40)

1 от 19 снимки Назад Напред

паметник 1300 години България

Паметникът пред НДК е знак за неосмисленото минало

Да го бъде или не - това е въпросът за паметника пред НДК, известен като или „Петокрил седмо*уй" просто Петочлена. Столична община пак разпали дебата, обявявайки конкурс за бъдещето на монумента, който завърши с 11 проекта, 3 поощрителни награди от по 5 000 лева и 9 000 лева в джоба на журито. Съдбата на паметника обаче остава неясна.

За да бъде построен монументът „1 300 години България" е взривена оцелялата паметна стена на открития от цар Борис ІІІ през 1934 г. Паметник на загиналите от първи и шести пехотни полкове, известен още като Паметник на знайния воин и Войнишки паметник. Съвсем според принципите на социализма - нищо преди това не е съществувало, ние изграждаме света. Едни герои се заменят с други.

По време на дискусия през 2012 г. арх. Павел Попов определя паметника като феномен, защото четвърт век след изграждането му, той е точно това, което България е - наперена, нелогична, самодоволна, бъбрива, хаотична, сбъркана като конструкция и ориентация, саморушаща се структура.

Проблемът не е в паметниците на комунистическия режим, а в липсата на съгласие какво да правим с тях.

Тихо разрушение

Паметникът на съветската армия е друг нерешен въпрос, който все така стърчи като място за срещи на скейтъри и бираджии, въпреки общинското решение от 1993 г. да бъде демонтиран. Основната му функция в последните три години е за изразяване на политически идеи - от героите на капитализма до Пражката пролет и войната в Украйна.

Паметникът пред НДК пък беше използван като пиар акция на телевизионно предаване през 2013 г., когато прессъобщение до всички медии обяви, че хеликоптер ще прави опит за демонтирането му. Естествено, всичко се оказа евтин трик, но пък работещ - защото темата за социалистическите паметници продължава да предизвика смесени чувства.

Няколко взрива и край

Когато в края на 90-те мавзолеят на Георги Димитров изчезва под командването на вицепремиера и регионален министър в правителството на ОДС Евгени Бакърджиев, няма особено отявлена реакция от симпатизантите на някогашните комунисти, преоблечени като социалисти. Като цяло всичко преминава тихо и спокойно, въпреки че събарянето на мавзолея отнема с ден повече от построяването му.

Вече са пълнолетни онези, които тъкмо са прохождали тогава и нямат спомен от гробницата на комунистическия лидер. А тинейджърите, които ходят на концерти на площад „Княз Александър Батенберг", дори не могат да си представят как е изглеждала постройката.

Защо това не може да се случи с другите соц паметници?

За разлика от мавзолея, съветският паметник Альоша в Бургас си седи дори след подписката на СДС през 90-те за събарянето му, защото бургазлии искаха да го запазят, а в края на миналата година дискусията отново беше започната, но без да се стигне до решение да бъде премахнат. А пловдивският Альоша пък стана повод за шеги на 1 април, когато в един сайт като лош фотошоп колаж главата на паметника беше „изтрита" (виж снимките).

Докато мавзолеят е в историята, то съдбата на всички тези монументи остава на дневен ред. Паметникът на съветската армия да бъде демонтиран или не е въпрос, който занимава софиянци периодично, като става повод десните да докажат колко са десни, искайки монументът в чест на армията окупатор да бъде премахнат, а левите, доказвайки колко са леви, правят среднощни акции за всяко следващо оцапване на паметника с боя, защото това е посегателство срещу паметта на армията на съветските братя.

Авторът на паметника пред НДК Валентин Старчев признава, че дори Тодор Живков не е харесал монумента. Основните опасни блокове от конструкцията бяха премахнати, за да не паднат върху главите на минувачите, но основната конструкция чака някой да реши какво да прави с нея.

Художникът Светлин Русев се включи в обсъжданията след конкурса на Столична община с мнението, че паметникът трябва да остане като метафора на рушащата се държава.

През 2008 година българо-френският проект „Следа" търси преосмисляне на значението на изоставените паметници по нов начин адекватното им позициониране в свръхпрезастроената градска среда. Извежда се като пример и Франция, в която строенето на паметници вече не е на мода, а вместо това в градските пространства се правят арт инсталации.

Събарянето на една глава в името на друга

Докато няма цялостно осмисляне на този период от българската история и категорична политическа позиция за тоталитарния режим у нас, всеки паметник ще е периодична тема в медиите - било с безсмислен конкурс и партийно-пропагандни цели, било с няколко надписа или кутии боя.

И именно в това е проблемът - не само с паметника "1300 години България" пред НДК, този на Съветската армия, летящата чиния на Бузлуджа, парк-паметникът на българо-съветската дружба във Варна, Братската могила в Пловдив, 1300 години България в Шумен, Альошите в не един град... В осмислянето на миналото.

И докато някои се чудят дали „1300 години България" да е водно огледало, паметник на хан Аспарух или информационен център за туристи, единственото, което със сигурност се случва, е разрухата - и поредна грозна гледа в центъра на столицата.

А обществото ще продължи да се лута в обществени дискусии, търсейки ориентири за своята национална идентичност, докато не се вземе общо решение за съдбата на социалистическите паметници - да останат като илюстрация на неосмислен исторически период или да бъдат премахнати.

Oще: 1300 години българия  бузлуджа  закон  комунизъм  минало  монумент  паметник  соц  социализъм  социалистически режим  съветска армия 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.07.2012, 20:17

4 Stela Tasheva | 05.10.201414:18

Ама, че безсмислена статия. Загуба на време ... поне да беше написана интересно, да става за пиене на кафе...
Освен че нищо не казва за паметниците... ако не броим краткия преразказ от 2-3 други не по-малко безсмислени статии... Ами и финалното предложение.... ако допуснем, че има такова и то е разбираемо споделено.... е:
да оправим света, че след това да оправяме и паметниците му...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.02.2013, 00:46

3 Ролинс | 04.10.201419:13

Rowan | 04.10.201411:49

Ами тези случки, които изброи, са в следствие на режима, възхваляван от тези паметници и мавзолеи. Ако ги съборим (нещо, което трябваше да се случи още през 90-те), ще научим младото поколение, че този период от историята никога не трябва да се повтаря, че онези 45 години са били грешка. Най-добрата инвестиция за бъдещето на държавата е младите на израстнат необременени от комунизъм.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

2 Rowan | 04.10.201411:49

Последният абзац е монументален и показва най-ярко проблемите на българското общество:

„А обществото ще продължи да се лута в обществени дискусии, търсейки ориентири за своята национална идентичност, докато не се вземе общо решение за съдбата на социалистическите паметници - да останат като илюстрация на неосмислен исторически период или да бъдат премахнати.“

Обществото наистина се лута в лабиринта на медийната продажност. Защото темите на обществените дискусии се задават от медиите. Паметниците да са проблема на тази държава или 12 000 работили някога в Коми и събрали се на разпивка и лафче. Докато медиите фокусират общественото мнение върху отдавна забравени идеологии, а не върху колапса в селското стопанство, общинския феодализъм и свирепата експлоатация на два милиона работещи за жълти стотинки, обществото ще се лута в безпътица.

Вие, дами и господа журналисти никога няма да напишете материал за текстилните фабрики в Родопите и балканските села, където десетки хиляди жени шият долни гащи по 12 часа на ден за по 250 лева на месец. Ако работодателя не ги глоби за нещо, а ги глобяват почти всеки месец.

Никога няма да напишете материал за един мой познат, дето след десет години мъка, накрая продаде стадо 500 овце на безценица и замина в чужбина.

И още много теми мога да ви дам в деня за размисъл, но не вярвам да размислите. Ще пишете за паметниците, за ромите и за бездомните кучета. Защото за това ви плащат.
   

оценка

+6 -0

Регистриран на: 17.11.2010, 12:35

1 vanko | 04.10.201409:58

Егати проблемите!

Да се направи гласуване за постоянно живеещите в София. Като референдум, но със срок от няколко месеца (за да може всеки желаещ да намери време и да гласува). В сградите на общините по райони, с осигурен достъп и в съботните дни, всеки да може да попълни или подаде бланка с отговори на конкретно и коректно зададени въпроси - този паметник/монумент да се махне, да се преобразува, да остане и т.н.
А за Петоуй.... да се предложат проектите и този, който събере най-много гласове се осъществява. Ако е грозен - сами ще сме си виновни Много щастлив
   

оценка

+3 -0

Най-коментирани