"Страхът е причина за разделението ..." е част от новата песен „Borders Are" на Серж Танкиан, който ще е един от хедлайнърите на Spirit of Burgas 2010 | webcafe.bg
Webcafe

Симфоничен рок на феста в Бургас

Lifecafe , По La Repubblica
06.07.2010, 15:20 (обновена 07.07.2010, 09:02)
серж танкиан

Снимка: © Getty Images

През последните седмици бившият вокалист на System Of A Down предсатвя актуалния си проект „Elect The Dead Symphony" в редица европейски столици, сред които Москва, Варшава, Прага, Берлин и Рим. Именно с оркестрираната версия на дебютния си солов албум Серж ще се изяви и на рокфеста в Бургас

"Невъзможно е да постигнеш хармония за един живот", казва Серж Танкиан, един от хедлайнърите на Spirit of Burgas 2010, по повод новата си песен „Borders Are" от новия му самостоятелен албум Imperfect Harmonies, който ще излезе през септември.

През последните седмици обаче вниманието е съсредоточено върху актуалния проект на бившия вокалист на System Of A Down - Elect The Dead Symphony, който той представя в европейските столици, сред които Москва, Варшава, Прага, Берлин и Рим. С оркестрираната версия на дебютния си солов албум Серж вероятно ще се изяви и на рокфеста в Бургас.

„Това е концептуален прокет, безмилостен в обозначаването на апокалипсиса на една цивилизация, която направи хората роби на парите, на компромисите с властта и на антидепресантите", казва американския рок музикант от ливано-арменски произход, който освен в музикалния бранш, е активен и в политическия живот в Америка. Преди да се оттегли в Нова Зеландия като знак на протест срещу войната в Ирак, Серж участва в различни обществени организации и инициативи.

„За да отидеш да живееш там, трябва наистина да си уморен от страна, която гласува за идиот като Буш", казва Серж, който не крие твърдите си леви убеждения и добавя: „Различията са цветовете на човечеството, а не алиби за национализма".

Симфоничния му проект включва всички парчета от Elect the Dead с нов аранжимент, дело на новозеландския композитор Джон Псатас, както и две неиздавани досега композиции.

За символите в него и в новия си албум Серж Танкиан говори пред журналиста на La Repubblica Паоло Галори малко преди изявата си в Рим.

Elect The Dead Symphony, който предстaвяте в европейските столици е голямо предизвикателство за рок феновете. Искахте да изпитате тяхната вярност... или само себе си?

Преди три години ме потърсиха от Auckland Philharmonia Orchestra във връзка с този проект. Възможността да имаш на разположение оркестър със 70 елемента не беше за изпускане. Реаранжирахме Elect The Dead за оркестър, добавяйки две нови песни. В новия ми албум Imperfect Harmonies също има две песни с оркестър. Неговата динамика - така мощна и едновременно мека, е изключително красива. Тихо е, но и по-силно отколкото може да го направи всяка една рок група.

Някой го сравни със симфоничната версия на Metallica, други правят препратки към Франк Запа...

Тези мнения са разбираеми, но моите намерения бяха малко по-различни. Не включих рок елементи в операта, а заместих всеки музикален елемент с оркестрален, по един чист начин. Колкото до Metallica, както и Korn, и много други банди, те представиха отлично своята музика в различна светлина. Това доказва, че добрата песен може да бъде реаранжирана в много различни форми и дори да звучи по-добре.

Доколко този експеримент е пренесен в новия албум Imperfect Harmonies?

Той е комбинация от всичките ми преживявания: от рока на System of a Down до електрониката в „Serart" на Арто Тункбойчиян (арменски музикант, продуциран от Серж - бел. а.). Добавете и Elect the Dead и можете да добиете представа как звучи новият албум. Основните елементи на електрониката, оркестърът, много инструментален рок, няколко джаз момента, красиви звуци от тромпет. Един „big sound" - не мога да го определя по-добре, като се има предвид броя на съставките му.

Песента „Borders Are" звучи като добро въведение към новия албум -  човек обикновено си поставя гранци в несъвършените човешки взаимоотншения...

Добра интерпретация, но Imperfect Harmonies може да бъде разглеждан на много нива. Несъвършената хармонии между хората, между народите, между нас и природата. И в музиката. Израснал съм без музикално образование, не съм чел, нито писал музика. Днес пиша за оркестър, композирам електронна музика, давайки си сметка, че не всички мои хармонии са перфектни, най-вероятно голяма част от тях не са. Но е хубаво, най-вече защото е човешко, да живееш в една несъвършена хармония, като в същото време се стремиш да постигнеш съвършенство. Невъзможно ще е да го направиш за един живот. Защото единствената перфектна хармония е в смъртта.

Политика, компромис, лобиране - в „Borders Are" пеете за "Корпоратокрацията". Не намирате ли символика в бедствието в Мексиканския залив? Америка е на колене, в своя дом, заради петрола?

Разбира се, но има бедствия, за които е виновна не само BP. Всяко такова събитие има геополитически последици. Хуманитарния конвой за Газа, мексиканската имиграция в Аризона, значителна част от земетресенията и ураганите, сушата, толкова хора по света, които умират от глад. Бихме могли да седнем и да направим пъзел с всички тези събития, те са свързани и не са случайни. В този смисъл Imperfect Harmony съдържа един куп "улики". И ако в него се говори за дъжд, това е защото дъждът не носи само вода, но и храна.

Неизбежен ли е американския упадък? Имате ли надежда в Обама?

Мисля, че един лидер не може да се справи с глобалното затопляне и да направи промените, от които имаме нужда в следващите години. Това зависи от нас, а не от лидерите, да не говорим пък за един лидер. Проблемът на Обама е, че се заявява за голям посредник, който иска да събере всички заедно, вместо да погледне надясно и да каже на републиканците "майната ви". Това е причината, поради която повечето от нас гласуваха. Но ние не искаме един демократичен Квинтилиан, искахме политик, ориентиран до такава степен на ляво, че да може да направи положителни промени след осемте години управление на Джордж У. Буш. Не знам какво ще излезе накрая, но аз не поверявам своята съдба на никой президент. "

По време на американската военна кампания в Ирак, решихте да се преместите в Нова Зеландия. Още ли живеете там?

Да, това е една прекрасна страна, чувствам, че й принадлежа. Добре е да живееш в политически неутрална държава, без никакви ядрени амбиции, без генетични модификации, с добър баланс между традиция и модерно. Нова Зеландия е единствената постколониална държава, в която местната култура на маорите е национална. Аборигенската култура не е австралийската култура, както индианците не са културата на САЩ. Но на първо място, за да отидеш да живееш там, трябва да си уморен от страна, която гласува за идиот като Буш. А и при мен днес надделява личното удоволствие.

Oще: spirit of burgas 2010  system of a down  серж танкиан 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 29.01.2010, 15:45

3 top4o | 09.07.201013:21

там сме...респект за Серж ДА!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.04.2010, 10:36

2 pier | 07.07.201017:46

нещо тоя "спирит" май не се очертава силен...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.04.2010, 07:34

1 Public Image | 07.07.201009:40

От това се опасявах... надявах се да не е с оркестьр
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани