Жаклин, както обичала да я наричат | webcafe.bg
Webcafe

Жаклин, както обичала да я наричат

Мира Лазарова 29.05.2014, 18:45 (обновена 08.06.2014, 08:38)

1 от 11 снимки Назад Напред

кенеди

Джаки Кенеди успява да спечели толкова симпатии заради пословичната си въздържаност и пълна липса на снобизъм

Тя е една от най-обсъжданите личности на ХХ век, истинско олицетворение на 60-те, пример, загадка, блян. Жената, която не смята, че заслужава титлата „Първа дама" и никак не харесва етикета First Lady, защото й прилича на име за състезателен кон.

Тя създава модела за президентска съпруга. Никоя друга президентска съпруга не успява да постигне този почти съвършен баланс от класа, личен чар, премерена дистанцираност, финес, упоритост и висока интелигентност. За американците Джаки винаги ще бъде принцесата, която никога не са имали.

Заради годините, митовете и легендите около съдбата на семейство Кенеди, нейната история изглежда приказна. В действителност зад изрядната външност стои една много непокорна жена и изключително силен характер, забелязани в точния момент.

Човекът, който всъщност променя съдбата на Жаклин Бувие - и я поставя в окото на бурята, е главата на клана Кенеди - Джо-старши. Когато знаеш, че синът ти ще бъде президент, трябва да минимизираш рисковете, а един от най-големите е неподходящата съпруга. Особено, когато момчето ти е playboy.

Със съвършените инстинкти на победител бащата прави избор - и никога не съжалява. Джаки е като екстракт - необичайно красиво момиче от богато, макар и дисфункционално семейство, родена в Саутхемптън, с малко френска кръв, победителка в конни състезания от 5-годишна, отлично образована в колежа Васар, после в Сорбоната и в университета „Джордж Вашингтон". В същото време достатъчно светска, със сериозни интереси към фотография и журналистика, стажантка в редакцията на френския Vogue, остроумна и забавна.

За самият Джон Кенеди тя остава загадка, която никога не успява да разгадае

Елементарното обяснение е, че той харесвал пищни блондинки, които често гастролирали в живота му, а Джаки е крехка брюнетка, която обръщала внимание на деколтето си по съвършено различни причини. По-сложното е, че дори, според свидетелствата на техните деца, тя е била пословично затворена жена. Тази отстраненост бележи и публичния й живот - не оставя нито биография, нито мемоари и дава не повече от три официални интервюта за времето в Белия дом.
Трябва да сме благодарни на един от най-уважаваните американски историци Артър М.

Шлезинджър - младши, който прави няколко забележителни интервюта - повече от 8 часа официални аудио записи, веднага след убийството на Кенеди през ноември 1963 г. Тя се съгласява само поради една- единствена причина. За разлика от нея, която педантично пази всеки лист, бележка или документ, президентът е бил немарлив към писмените свидетелства за своя мандат. Той не води дневници и не записва.

Най-голямата грижа на Джаки в този период е да събере и съхрани всичко, което ще представи президентството на съпруга й максимално обективно. От този момент нататък  вече бившата първа дама категорично отказва нейните спомени да бъдат обсъждани публично. Когато си отива от света на 19 май 1994 - та, The New York Times пише: „Мълчанието й относно миналото и особено за годините на брака й с президента Кенеди, винаги е било донякъде мистерия".

Едва ли някой си прави илюзии, че като всяко семейство на върха, и те са имали сложни взаимоотношения. Но това, което ги е сближавало, е било достатъчно голямо- лоялност, обща визия за живота, дълг и отговорност. Животът им показва, че това не са празни думи като за предизборна кампания.

И двамата са ненавиждали глупостта, нерешителността и саморекламата

Хората, които са били най-близо до тях и до днес разказват, че Джак и Джаки са били сродни души, две половини на едно и също цяло. Общата любов към историята става най-добрата им опора - интересите на Джон Кенеди са, естествено, политически, а съпругата му я разчита по друг начин. Много бързо разбира, че в американското минало няма достатъчно жени, за да е интересно, колкото автентичните разкази за европейските кралски дворове.

По време на избори тя чете „Война и мир" и мемоари за живота във Версай и твърди, че точно тези книги я подготвят за живота в Белия дом. Достига такова съвършенство в самоизвайването на образа си, че се превръща в един от символите на Америка. Един от най-големите кошмари на младостта й е бил да се превърне в домакиня, каквато е съдбата на повечето момичета от нейния социален кръг.

Старанието да бъде изключителна й струва много. Разбира, че трябва да въплъщава мечтите на средностатистичеките американци и, в същото време да блести. След сватбата си продължава да работи като журналист и от кореспондент става коментатор. Но семейство Кенеди изисква тя да се отдаде на кариерата на съпруга си, който се готви да бъде президент.

След преместването им във Вашингтон тя активира друга част от уменията си и превръща домът им в безупречно жилище, с европейски шик. Става център на изискани обяди за политици и приятели на Джак. Обсъжда и критикува неговата политическа програма, помага в офиса му и постепенно го преобразява. Небрежно облеченият сенатор се превръща в безупречно елегантен мъж.

През 1960 Джон Кенеди влиза в битката за президент. На самия старт шансовете му като католик и демократ не изглеждат големи. Първоначално наблюдателите не отчитат фактора Джаки. Тя е неизменно до него, винаги в центъра на общественото внимание, без изобщо да парадира с това. Покорява избирателите, защото никога не се заиграва с тях. Съпругът й става 35 президент на Съединените щати.

Много години по-късно може да се каже, че тя е имала безпогрешен инстинкт какво трябва да бъде поведението на една първа дама. Заради неустоимата комбинация от аристократизъм и изтънченост, светът започва да говори за нея.

След като преобразява Белия дом, украсява стените с великолепни картини, а салоните с антикварни мебели и предмети, г-жа Кенеди му извоюва статута на музей. Постига няколко цели - американците имат своя Версай, който започват да посещават с огромен интерес, а стопанката му вече диктува модата и в обзавеждането. Цветните покривки, които са запазена марка на приемите й, стават абсолютен тренд. Както и кръглите маси, които тя предпочита, за да улесни общуването на гостите, и бамбуковите столове. Елегантните й приеми събират истински елит - политици, артисти, писатели и Нобелови лауреати.

В елита

Животът й, вече като вдовица на Кенеди, ще покаже, че тя винаги е достатъчно близо до най-интересните фигури от световния jet set. Присъствието й е безпогрешно при всякакви обстоятелства - на официална вечеря до Де Гол, когато покорява Париж. На лодка около брега на Амалфи - в компанията на Джани Аниели. Или когато я снима Роже Вадим. Умението да поставя света в краката си е възпитано от нейния дядо, който обичал да разказва истории за произхода на семейството им.

И макар те да не са докрай верни, Жаклин е имала самочувствието на аристократка. Успява да спечели толкова много симпатии заради пословичната си въздържаност и пълна липса на снобизъм. В срещите си тя умее да покаже уважение към всеки човек, независимо от произхода му, но събеседникът й винаги усещал нейното превъзходство.

Децата неизменно са център на нейния свят

Дъщерята на Джаки - Керълайн, която непрестанно се учи от майка си, я описва така: „Като нейно дете понякога ми беше трудно да се примиря с факта, че повечето хора разпознават моментално образа й, но всъщност не я познават въобще. Те може да имат представа за елегантната й, пълна с достойнство външност, но невинаги си дават сметка за интелектуалното й любопитство, за усета й към смешното и абсурдното, за приключенския й дух, както и за безпогрешното разпознаване кое е правилно и коe не".

Още преди да започне вторият, не по-малко драматичен период от живота й - бракът с Аристотел Онасис, тя е събрала обществените симпатии, жените копират роклите и прическите й, стремят се да постигнат малко от нейното съвършенство. Това се вижда отвън. Малцината, посветени в интимния й свят, разказват, че, въпреки подкрепата на семейство Кенеди, Джаки е имала огромна нужда да бъде закриляна. И да се спаси от постоянния страх за живота на децата си.

В такива моменти жените имат два избора. Тя предпочита да продължи напред с един от най-богатите и влиятелни мъже тогава, който е достатъчно смел и арогантен да демонстрира симпатиите си към нея, още докато е президентска съпруга.

Свидетелствата от този период са достатъчно противоречиви. Те са твърде различни. Той е импулсивен и избухлив, тя - спокойна и уравновесена. Животинският му нюх подсказвал, че никога няма да е щастлив с нея, но примитивният му вкус го притеглял към изисканата и аристократична Джаки.

Каквато и да е истината за този брак, тя казва: "Аристотел Онасис ме спаси в момента, в който моят живот беше потънал в мрак. Той ме отведе в свят, където човек може да открие щастие и любов". Тя лекува душата си на приказния остров Скорпиос, на яхтата "Кристина", става разточителна и се забавлява. Бохемският й стил от онези години - мокасини, тесни панталони, небрежно наметнати пуловери и рокли с ярки принтове, отново стават мярка за елегантност.

В тези години започва ревностното й преследване от папараците. Най-самоотвержен е Рон Галела - най-успешният, наричан "кръстникът" на американската папараци. Той е снимал всички поп-икони, но е особено увлечен по Джаки.  Фотографиите му се смятат за произведение на изкуството. Имал е изложби в МОМА в Ню Йорк и Сан Франциско, в Tate Modern в Лондон и Helmut Newton Foundation Museum of Photography в Берлин. Галела маниакално следва Джаки навсякъде и е отговорен за най-хубавите й снимки. Навлича си куп неприятности, които завършват с ограничителна заповед.

Но самият той казва, че през повечето време вниманието му и е харесвало, защото е била много суетна. Спи с прислужницата й, носи различни перуки и маскировки, пържи се в нечовешката жега на Скорпиос, за да я заснеме. В един есенен ден Галела успява да направи най-известната си и любима снимка на Джаки- тя по случайност е без очила- нейната запазена марка, и противно на анти-папараци инстинктите си, градени с години, този път се обръща към обектива като чува импулса на светкавицата. И я запечатва - такава, каквато никога не сме я виждали - с развяна от вятъра коса, свободна, истинска и секси. За тази своя снимка той казва, че Да Винчи си има Мона Лиза, а той има своята Wind-blown Jackie.

Годината е 1971 г. - Ню Йорк е центърът на света, а Джаки е центърът на Ню Йорк

След смъртта на Онасис Джаки се завръща и остава завинаги в любимия си град, в компанията на порастналите си деца, на най-близките си приятели и в тишината на книгите. Законна наследница на 26 милиона долара, отегчена от суета, тя става редактор в издателство Doubleday и започва борба за съхраняване на културни паметници. Основава библиотеката "Кенеди" в Бостън, където се съхранява целият архив за неговото президентство.

Има своя любим - Морис Темплесман, който освен това е и верен приятел, партньор и съмишленик. Когато разбира, че е болна от рак, оставя своето завещание да бъде погребана до Джак. И прави така че да съхрани личния живот само за себе си - изгаря целия си личен архив.

На траурната церемония Тед Кенеди казва: "Тя винаги беше много близко до нашето семейство по нейния специален начин. Беше благословия за нас и за нацията, един урок за света как да правиш нещата правилно, да бъдеш майка, да цениш историята, да бъдеш смелa. Никой друг не изглеждаше като нея, не говореше като нея, не беше толкова оригинален в начина, по който прави нещата. Никой нямаше по-добро чувство за себе си."

Oще: 60-те  70-те  джаки кенеди  джон кенеди  жаклин кенеди  кенеди  мода  ню йорк  президент  първа дама  сащ  стил 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани