Жените са длъжни да бъдат мили | webcafe.bg
Webcafe

Усмихнеш ли се - хубава си ти

Lifecafe 21.06.2013, 11:59 (обновена 21.06.2013, 17:41)
мона лиза

На кого се усмихва Мона Лиза

През април Тейлър Орси създаде видеоклип за тежко състояние, засягащо определена категория жени: "Злобното спокойно лице" (bitchy resting face). "Това просто е моето лице" е викът на отчаяние на страдащите от ЗСЛ, които изглеждат ядосани дори когато не критикуват облеклото ви или измислят сложни схеми срещу нищо неподозиращи колеги.

"Ще преодолеем това лице в лице," обещава видеото на ЗСЛ-стите по цял свят. Прегледайте лицата на актьорите - и това обещание изглежда не твърде успокоително.

Видеоклипът, естествено, е шега

Нещо повече, той в достатъчна степен спазва равенството на половете, за да опише и еквивалентен мъжки синдром - "похотливото спокойно лице", проявяващо се при някои иначе добронамерени мъже.

И все пак ние анализираме всякакъв външен израз на вътрешния живот на жената - героите, които тя описва, лицевите изражения, които прави - в търсене на "приветливост".

Жените просто са длъжни да бъдат мили. "Дай ми една усмивка, де" е фундамент на уличния тормоз (ултимативният образец на жанра логично е Джокерът на Хийт Леджър - зализан тип с изтощена коса, гледащ похотливо и питащ "Защо толкова сериозно?").

Когато не го правят, когато са просто безстрастни или замислени, стават обект на присмех или биват заклеймени като груби.

Да питаме защо е така означава да нагазим в територията на неизречените правила за мъжките и женските физиономии - начинът, по който дирижираме социалното поведение. (Ако сте жена, която мисли, че това не се случва в реалността, помислете дали някога приятел ви е изваждал от дълбок замисъл с въпроса: "Да не си ми сърдита нещо?" Вероятно той/тя е имал предвид: "Защо не се усмихваш?")

Оплели сме се в толкова много смисли на усмивките, че присъствието на усмихната гримаса се е превърнало в ясно разграничение между мъжко и женско поведение. В едно изследване бебета, облечени в неутрални цветове, като зелено и жълто, били показвани на наблюдателите. Когато гукали и се усмихвали, наблюдателите ги определяли като момичета; неспокойните и плачещите били обявявани за момчета.

Ефектът се е запазил и когато различна група участници наблюдавала снимки на весели или ядосани лица на възрастни. Хората охотно са идентифицирали усмихващите се жени като самки и ядосаните мъже като самци, но им е било нужно повече време и по-често са грешали, когато са били изправени пред вбесени женски изражения или усмихнати мъжки лица.

В цяла вълна от изследвания жените разкриват, че се усмихват повече от мъжете (и мъжете се усмихват осезаемо по-малко от жените)

Те говорят за усмивки в офиса, с непознати, с роднини, в замайващо широка гама от ситуации. Ненаучен преглед на снимки от бала, вестникарски изрезки, снимки във Facebook и реклами потвърждава тези изследвания: дамите са с блестяща бяла усмивка много по-често от мъжете, поне когато някой ги снима.

В симулирани интервюта за работа дамите участнички са подправяли изказванията си с усмивки, докато мъжете участници в експеримента е било по-вероятно да запазват неутрални (тоест привлекателно силни и стоически) изражения.

Има обаче един проблем: всичките тези женски усмивки не означават, че дамите са по-щастливи. През XIX в. френският физиолог Гийом Дюшен е разграничил спонтанния "изгрев" на лицето, сега известен като дюшенова усмивка ("истинската" усмивка) от преструвката.

Докато изкуствената или съзнателна усмивка изисква задействане само на мускула около устата, "реалните" усмивки включват и устните, и мускулите около очите. Както казва самият Дюшен, единият тип усмивка "се подчинява на волята, но вторият се задейства само от приятните душевни емоции." (Или, както казва Тайра Бенкс, "усмихвай се с очи".)

Мариан Лафранс, професор по психология в Йейл и най-големият съвременен анализатор на усмивките, е изследвала хиляди такива и дори е издала книга, наречена "Защо се усмихваме: науката на лицевите изражения".

Тя обяснява, че само около 20% от усмивките са истински. Мъжете и жените ги демонстрират с еднаква честота. Отчитането на другите типове усмивки кара изследователите да констатират разлика между половете. Защо?

Едната от хипотезите - за връзката чрез топлотата, твърди, че жените естествено са по-емоционални, експресивни и склонни към емпатия

Аутопсии показват, че жените имат по-големи мускули около устата. Не толкова ясно е обаче дали жените се раждат с такова превъзходно "оборудване за усмивки", или развиват тези мускули с практиката през целия си живот.

Друго обяснение за разликата между половете и усмивките, хипотезата за доминацията и статуса, се опира на динамиката на влияние. Според нея жените са по-усмихнати, защото са социално по-слаби - те трябва да изразяват с лицата си склонност за отстъпване, демонстрирайки на всички, че нямат интерес да се борят срещу статуквото.

Подкрепата за този аргумент идва от света на животните, в който безввучните оголени зъби демонстрират приветливо подчинение. Хората не са маймуни, а прекалено силните екстраполации между видовете могат да бъдат твърде опростяващи.

И все пак изследванията показват, че хората изглеждат не толкова властни, когато се усмихват, и че рядкостта на усмивките се свързва с агресията. В едно изследване мъжете, чиято слюнка съдържа по-високи нива на тестостерон, са демонстрирали по-голяма неохота да се усмихват по команда.

Факт е, че жените не биха се усмихвали толкова често, ако не печелеха нещо от това

И все пак простата извивка на устните би била по-малко ефективна, ако не живеехме под тиранията на любезността. Демонстрирането на радостно настроение, което не чувствате, хаби енергия и сили. Уморително е да поддържаш постоянно чертите на лицето си като букет за мъжкия поглед.

В "Защо се усмихваме?" Лафранс разглежда психологическия дисонанс, който стюардесите изпитват след часове на принудителна приветливост. Те съобщават, че се чувстват отчуждени от емоциите си (определението в бранша за това състояние на безчувственост е "да се роботизираш"), изпадат в депресия, губят представа за истинското си "аз".

А дори и усмихващите се да успяват да избягва подобни травми, те се налага да приемат оценките, които предизвиква изражението им, които не винаги са положителни. Усмивката излъчва харизма, приветливост и щедрост - и неегоистичните хора демонстрират по-искрени усмивки, а кой не иска да изглежда неегоистичен? - но както видяхме, те могат също да излъчват и слабост.

В офиса жените, които твърде малко се усмихват, биват отчуждени от колектива като "зли кучки", но пък тези, които прекаляват с любезността, може да изглеждат некомпетентни.

Най-често усмивката е заучено поведение, "социална демонстрация", която усвояваме още от бебета. И ако тези бебета са момичета, много е вероятно те да усвоят усмивката бързо, заливайки приятели, познати и непознати с чаровна извивка на устните.

Или може би те ще устоят на вълната и ще бъдат "зли кучки". Не че препоръчваме жените да се превърнат в безизразни статуи, но пък може би биха могли да поекспериментират с това да се усмихват само когато наистина го желаят. Това би ни накарало да се усмихнем на свой ред.

Oще: жени  изражение  мъже  поведение  проучване  усмивка 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.