Майсторът и Coolумбийката | webcafe.bg
Webcafe

Майсторът и Coolумбийката

Webcafe.bg
21.07.2011, 15:50 (обновена 03.08.2011, 15:09)

1 от 3 снимки Назад Напред

Патрик Вилхемсон

Снимка: © Стоян Георгиев

Отново към Колумбия

Има една супер свежа реклама, в която фен на Боливия попада в агитката на Аржентина и когато неговите вкарват гол, адреналинът буквално му пука издутите бузи, за да си изкрещи човекът - и се спасява от млатене с "гоооооола кола", посягайки към напитката, която му подава един късметлийски чичко.

В Южна Америка може да ти се случи всичко. Дори да се отървеш жив насред ултраси - или в непознато гето. За Патрик - любимият ни софийски бариста и шампион по правене на кафе - спасението потича просто от топлата кръв на стотина живеещи или попаднали в Колумбия хора. Може да звучи малко мелодраматично, но отдавна не сме си говорили за подаването на ръка.

Когато месец след южноамериканския си трип Патрик, наполовина швед по баща, влиза в офиса ни, все още разнася енергията, по силата на която въобще се отправя към Богота. След като през октомври м.г. спечели националния шампионат за баристи, през юни той отива да представи България сред 54 страни на световното състезание.

"Получих билета си буквално два дни преди да замина, а паспортът трябваше да ми достави куриер директно на летището. Когато отидох там, още не беше пристигнал - оказа се, че са върнали самолета, в който е пратката, което се случва веднъж на две години.

Изпуснах полета, не успях да презаверя билета, така че веднага се прибрах вкъщи, за да си купя нов - вече за моя сметка. Попаднах на Orbitz, американска компания с евтини оферти и на другия ден пак на летището. Отивам на чек-ина, подавам билета и се оказва, че е фалшив. Някакви хакери копирали страницата на компанията..."

Всеки нормален гражданин би се отказал още първия път - не само заради красноречивите финансови аргументи, но и заради суеверието, че щом не става, значи не трябва да тръгваш да си трошиш главата, но Патрик е обратното на местната народопсихология и прави трети опит да стигне до състезанието. "Всъщност дори не съм бил на ръба да се откажа - имаше нещо, което яко ме теглеше натам".

Каца в Богота в полунощ преди презентацията си на сутринта, която вече е отложил с ден по-късно. След толкова спънки при заминаването, каръкът държи инерция и при пристигането - никой от персонала на летището не говори английски, което не би било чак толкова драматично, ако не му беше изчезнал багажът с всички уреди и аксесоари за състезанието.

"Най-големият шок беше, че трябваше да пиша презентация на испански и добре, че при смяната на полета във Венесуела се запознах с един германец, който знаеше езика и се появи да ми помогне..."

Когато в три часа през нощта поема с такси към хотела, вече е с двата крака върху обелка от банан, която го плъзва някъде, където не си е представял, че може да нощува световният бариста елит: "Имах чувството, че пътувахме два часа, по време на които фасадите на сградите претърпяха такава "градация", че накрая се озовах в квартал, където хората се разкарваха голи покрай колибите си или спяха по улиците...

Таксито спря пред някакъв мизерен хотел и колкото и да се надявах, че сме сбъркали адресът, тук трябваше да спя, в най-бруталното гето в южната част на града. Издържах два часа и се отправих към мястото на състезанието, където вече всичко беше ок. Като казах къде ми е хотелът, всички буквално се чудеха, че съм се измъкнал невредим оттам..."

Бариста шампионатът е софистицирано събитие, на което не само трябва да представиш умението си да правиш хубаво кафе (за 15 минути да измайсториш 4 броя еспресо, 4 броя капучино и 4 броя авторски напитки, които да поднесеш пред специалисти), но и да си изискано облечен, да си атрактивно оборудван и да имаш треньор до себе си.

"Когато разказах случая си на организаторите и другите участници, всички се съгласиха, че е тъпо да съм минал през всичко това и да не участвам. И тъй като нямах нищо в себе си - багажът ми пристигна потрошен три дни след като се върнах в България - започнах да събирам назаем уреди, чашки, чинийки, покривки... Имах само пакет хубаво кафе - единственият останал, след като ги раздадох на митничарите във Венесуела, които се заядоха с мен..."

Случайно срещнатият кадемлийски германец решава да му стане алтернативен треньор, впечатлен от професията му, а и без това е тръгнал на непланирано пътешествие в Колумбия. На Патрик му остава му само да се преоблече, което се случва малко преди презентацията - пак благодарение на случаен човек от публиката.

"Не се бях къпал с дни и си представям на какво съм приличал и смърдял. Изведнъж отнякъде се появи човек, предложи да ми даде ризата и панталоните си, като по-голямата жертва в случая беше да облече моите вмирисани дрехи...

Беше много готин момент, защото си дадох сметка с колко мили, отзивчиви и отворени хора съм заобиколен. В крайна сметка направих някаква импровизация с чуждите неща и се класирах на 30-о място от 54 участници, което е доста добре на фона на състоянието, в което бях..."

През следващите десетина дни му се случва най-хубавото. Любезна дама от организацията го кани да нощува в хубавия й апартамент и го запознава с хубавата част на града и хубавата си компания, в която е Клаудия - момичето, заради което Патрик се е сблъскал с четвърто - тоя път успешно - купуване на билет за Богота, откъдето двамата ще се запилеят към Амазонка (а после към България).

Междувременно Патрик работи като бариста преподавател и ръси с непреднамерения си позитивизъм като с прохладни пръски цитрусов плод от другия край на света. "Това пътуване ми дойде като пробуждане. Научих, че не трябва да се отказваш от намеренията си при никакви обстоятелства и не съжалявам за багажа си именно защото излезе, че е по-добре да не се заплиташ в притежания и строги планове, които винаги могат да те предадат. Най-важният фактор са хората."

Стига да привличаш подобни. А и хайде да бъдем честни, че и ако теб те чака една хубава жена насред топлата колумбийска зима, би имал доста повече вярва в доброто...

Oще: бариста  билет  богота  доборо  колумбия  патрик вилхелмсон  състезание  хора  шампионат 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 31.07.2011, 00:07

2 la verdad | 31.07.201100:19

Дали наистина си разбрал, че най-важният фактор са хората? Мнооооого, ама мноооого ме съмнява. Поразходи се още няколко пъти до Колумбия и дано те осенят и други прозрения, че тези бананови кори, които съдбата ти подложи, май не бяха случайни. Палав
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

1 Bichkiiata | 22.07.201116:55

Само не разбрах, как си е купил 3-ят билет?
   

оценка

+0 -0