Ново, ново, само на век | webcafe.bg
Webcafe

Ново, ново, само на век

Захарина Въжарова 16.08.2014, 16:53 (обновена 21.08.2014, 07:52)
Магазин за стари мебели

Ако в тези магазини могат да се намерят столове от по 20 лева, то могат да се намерят и кресла за по над 500 лева, както и маси на цена, която предполага хранене със сребърни прибори

В малка уличка някъде из малък град до Дунав има необикновен магазин, който прилича по-скоро на затворен склад или търговска отломка от соца. Като фен на бирите, признавам си, хлътнах вътре заради една гигантска халба на витрината. До нея имаше чаши за лимонада.

За първи път виждам чаши за лимонада изобщо, а върху тези надпис на немски език показваше произхода - точно да изрисуваното лимонче. Изглеждат като пристигнали от Виена в едно друго време, когато рушащите се сгради в центъра са миришели още на вар и боя. Лимонадените чашки ми напомнят за рафтовете в домовете на по-заможните приятелки на баба ми, а около тях са подредени стари дървени шкафове и какви ли не джунджурии - от свещник през ваза до предмети с неопределена функция.

В магазина имаше още картини, столове, електроуреди... Въобще...в един момент се замислих дали не съм се оказала в склад за крадени вещи. Все пак си купих халбата с усещане, че правя нещо нередно - колкото да си успокоявам съвестта с това, че поне съм се чувствала гузна.

Разбира се, месец по-късно разбрах, че нищо нередно да си купиш каквото и да е от т.нар. thrift shop.

Чисто нови 100-годишни мебели

Магазините, в които се продават вещи и мебели втора ръка, са особено изживяване. Такива има вероятно във всеки град в България, аз лично съм била в такива в три града, без да броя София. А в столицата този тип магазини дори биха могли да бъдат профилирани - от такива, в които печалбата отива за благотворителност и лечение на зависимости, до такива, в които можеш да си купиш „чисто нов" 100-годишен скрин.

Ако във Великобритания например тези места са за хора, които имат по-скромни финансови възможности, то тук „втора употреба" в името на магазина е само за заблуда. Въпреки определението, повечето от тези магазини приличат на бутици за мебели - уникати.

Всъщност по-голямата част от обзавеждането пристига от изискани домове в Германия, Австрия, Холандия или Белгия, от които собствениците се отказват. Или при местене не взимат със себе си. Някои от мебелите дори са съвсем нови. А други носят между 50 и 100 години история. Трети имат антикварна стойност, но можеш да ги купиш, без антикварите да ти одерат кожата.

Мебелите втора употреба често са мебели за ценители, които не могат да си позволят хиляди левове, за да купят маса от масивно дърво или скрин с гравюри и орнаменти. А в тези магазини всички артикули са уникати - никога не знаеш какво може да откриеш там, но със сигурност няма да видиш второ такова. (Още се опитвам да преживея кръгла дървена маса, която разби сърцето ми с надпис „запазено").

Мебелите не са това, което са

Всъщност магазините за мебели втора употреба съвсем не са новост. В София има поне 5 такива, разпръснати на различни места из града. А част от големите дори са в центъра. Повечето са на над 10 години. Обикновено приличат на обикновен мебелен магазин, само че са значително по-малки. И претъпкани с мебели от дърво. Вместо нова колекция има ново зареждане. И няма две еднакви стоки - освен еднаквите чинии в комплектите порцелан. Повечето дори нямат нужда от реставрация.

Обратно на очакванията, клиентите често не са хора, които нямат пари за нови мебели, а такива, които имат пари да си позволят стари. Основателят на един от магазините - Самуел Савов разказва, че имат и редовни, доста заможни клиенти. Той самият е отворил своя магазин преди година и половина - като наследник на семейство, развивало кариера в производството на мебели - от дядо му до него всички се занимават с това. Магазина отваря, след като събира впечатления от този тип дейност в САЩ. Но тъй като вносът от Щатите струва скъпо, той решава проблема с Германия.

Ако в тези магазини могат да се намерят столове от по 20 лева, то могат да се намерят и кресла за по над 500 лева, както и маси на цена, която предполага хранене със сребърни прибори. Все пак има за всекиго по нещо.

Клиентите нямат определен профил заради ценовото разнообразие. Тенденцията в този бизнес е обратна на кризисната логика - магазините за мебели втора употреба са пълни. Въпреки че цената може да е водещ критерии само за онези, които знаят какво съкровище могат да си купят. За останалите - в търговските вериги винаги може да се намери дори по-евтин вариант.

Не е нужно човек да е случаен Плюшкин и да трупа в дома си мебели и вещи. Но не е лоша идея да даде шанс за втори живот на старите скринове. Особено когато това не те прави беден, а арт.

Oще: антиквар  антиквариат  втора употреба  интериор  кресло  мебели  обзавеждане 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани