Странният случай на Майкъл Чоу | webcafe.bg
Webcafe

Странният случай на Майкъл Чоу

Lifecafe
15.01.2014, 17:41 (обновена 19.01.2014, 11:39)

1 от 6 снимки Назад Напред

1

Рестьораньорът, актьор и творец, Майкъл Чоу с Ума Търман

Името на Майкъл Чоу за първи път попада под светлините на прожекторитe, след като отваря едноименна верига ресторанти. Но интересите и личността му далеч не се изчерпват само с товаресторантьорството.

Чоу е актьор, интериорен дизайнер и не на последно място художник. Прецизността и енергията, с които работи, му носят изключителен успех в Лондон през 60-те, а по-късно и в Ню Йорк през 80-те и превръщат китайската кухня в нещо разпознаваемо и модерно.

Роденият в Шанхай "посланик на китайската култура" е изпратен още на 12-годишна възраст в Обединеното кралство. Дългите години, прекарани далеч от семейството и родината, запазват спомена за тях по-жив отвсякога и го карат да популяризира китайската култура и наследство.

По-късно изучава изкуство и архитектура в Лондон. След дипломирането си прекарва дълги години в опити да се наложи като художник. Трудностите не го обезкуражават, но го карат да остави четката настрана и да се захване с друг вид изкуство - кулинарията. Гледа на себе си като творец и прави изкуство от всичко, с което се захване.

Днес, на 74-годишна възраст, с финансово състояние за милиони, той отваря първата си самостоятелна изложба в "Pearl Lam Gallery" в Хонконг и дава интервю пред списание Wallpaper* за внезапната си нужда да рисува отново - след 50-годишен застой.

W*: Как така се захванахте с кулинария и изоставихте първоначалното си призвание на художник?

Чоу: Когато рисувах, преди отварянето на веригата от ресторанти, нямах никакъв шанс за успех. Всъщост, никой китаец или афроамериканец нямаше шанс за успех. Трябваше да се захвана с нещо, с което да изкарвам прехраната си. След това нещата потръгнаха и дълги години бях прекалено зает, за да рисувам.

- Какво ви накара да намерите обратния път към изкуството?


- Преди една година имах нещо като просветление. Направих малка творба за моята съпругата Ева и тя се получи прекрасно. Сякаш всичко дойде на мястото си.

- Бихте ли ни въвели в творческия си процес - как създавате една творба?

- Забравям за всичко. В минутата, в която започна да рисувам, композицията се разгръща сама. Трябва да "слушате" очите си. Идеята е да градите и надграждате, до момента, в който нещата достигнат своя пик. Същото е като да слагате сметана върху тортата - трябва да знаете кога да спрете. С рисуването е по-същия начин. Можете да развалите цялата композиция с прибавянето само на още един детайл.

- Има ли човек, повлиял на вашето изкуство?

- Моят баща Жу Хинфан винаги е бил основен фактор, независимо с какво се занимавам. Той беше главен солист на пекинската опера и много популярен. На 12 години бях изпратен в пансион в Европа и времето, прекарано с баща ми, беше много кратко, но винаги съм искал да съм като него. Животът му беше свързан с изкуството. Ето защо тази изложба е посветена на връзката ми с Китай и моите родители. Другият важен човек, който ме насърчи да рисувам отново, е Джефри Дайтх.

- Как се чувствате сега, излагайки своите творби и защо чакахте толкова дълго?

- Ако бях по-алчен, може би щях да съжалявам, че не се реших на тази крачка по-рано. Но ако трябва да съм честен, не мисля, че творбите ми щяха да бъдат разбрани и оценени през 80-те. А и не мисля, че изкуството точно в тази си форма ми е липсвало, защото творческото мислене е неразделна част от мен и ме съпровожда във всичките ми дела.

Ето как успях да видя, че двата свята, в които живеех, не са далеч един от друг. Ресторантът е като театъра, важното е  превръщането на един миг в незабравим. Моята философия е, че всеки един детайл е важен.

- Как творбите ви превъплащават културните различия на страните, в които сте живял?

- Изложените платна са с антирасистка концепция. Разочаровам съм от това как Запада се отнася към Китай. Ето защо на този етап от живота си искам да отдам почит към китайската култура. Прецизността и отдадеността, с които управлявам ресторантите вече 47 години, са моят начин да почета баща си и Китай. Това е и моята тайна за бизнес успех.

Любовта ми към детайлите е пословична и искрено вярвам, че е една от причините да съм там, където съм в момента. Нищо не оставям на случайността, държа обстановката във всеки един ресторант да е приятна, а кухнята - автентична. Ако се опиташ да симулираш и измамиш в едно от двете, мамиш само себе си.

Тази е философията, която прилагам в живота си. Обичам да колекционирам мебели и произведения на изкуството, но преди да купя даден предмет, проучвам неговия автор и се превръщам в експерт по неговото творчество. Дори когато правя капучино, се старая максимално, за да стане най-доброто капучино, което сте пили.

Oще: изкуство  изложба  китай  майкъл чоу  мода  храна 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани