Клиника за шестгодишни анорексички | webcafe.bg
Webcafe

Клиника за шестгодишни анорексички

Lifecafe , По Daily Mail
13.09.2011, 17:28 (обновена 15.09.2011, 14:03)

1 от 2 снимки Назад Напред

анорексичка

Снимка: © Getty Images

Манекенките с размер 0 бяха на фокус по време на London Fashion Week

Легнала в креслото почти в безсъзнание, Мегън Арчър събира последните си сили, за да отправи изпълнен със съмнение поглед към лекаря, който се опитва да й даде таблетка с глюкоза, след което пита: "Колко калории има в това?"

Гледайки крехкото тяло на 13-годишната си дъщеря, която изглежда с години по-млада заради зловещата болест, Джейн и Фил Арчър са залети от вълна на отчаяние. Тези няколко думи, изречени от нея, обобщават как само за няколко месеца анорексията е превърнала здравата им дъщеря в нейна болезнено слаба сянка.

"Беше ужасяващ момент", спомня си 47-годишната Джейн, "когато тя припадна вкъщи, оплаквайки се от болки в гърдите. Тя продължаваше да губи съзнание пред очите ни, когато се обадих на бърза помощ. Но когато лекарят пристигна и се опита да й даде само половин таблетка глюкоза, изведнъж стана достатъчно адекватна, за да попита колко калории има в нея. В този момент разбрах, че въпреки че правим всичко възможно като родители, не можем да я накараме да се храни - болестта й вече беше по-силна от нас."

Деца, които изглеждат като сенки - и трябва да бъдат лекувани, за да оцелеят

Мисълта, че това момиче е било хоспитализирано за пет месеца след онзи повратен момент, е шокираща. За съжаление обаче историята на Мегън не е единствена. Статистики от тази година разкриват, че само във Великобритания повече от 2000 деца са били подложени на лечение от хранителни разстройства през последните три години; по-притеснителното е, че 98 от тези деца са били между 5- и 7-годишна възраст.

Първото медицинско заведение, посветено на лечението на хранителни разстройства при деца, е разположено в северен Лондон и носи името Rhodes Farm. То отваря врати преди 20 години, но едва сега отваря врати за медиите, за да бъде запозната обществеността с нарастващия проблем, с който се бори. "Фермата", която преди всъщност е била семеен дом, има капацитета да се грижи за 32 пациенти на възраст между 8 и 18 години, но персоналът признава, че веднъж се е наложило да лекуват и шестгодишно момиченце.

В това място нищо не загатва за болнична обстановка. То е пълно с шарени завивки, мечета по възглавниците и всекидневна с голям телевизор. Пулсомерът в шестата стая, която приютява децата в най-тежко състояние, лежи дискретно в единия ъгъл на помещението. Въпреки че някои от пациентите изглеждат плашещо, болезнено слаби, всички те се усмихват и шегуват, докато играят на карти около голяма кръгла маса в градината. Но колкото и да е приятна обстановката, ръководителите на клиниката знаят, че ситуацията е почти критична. Преди няколко години средната възраст на пациентите е 15 години, а днес тя е достигнала 13 г. и продължава да слиза надолу.

Историята на това 13-годишно анорексично дете е показателна за проблема

Майката на Мегън, Джейн, е изумена как дъщеря й страда от подобна болест на тази крехка възраст. "Младите хора трябва да бъдат пълни с живот и свободни от всякакви притеснения. Бях изненадана да науча, че хората могат да развият анорексия на всяка възраст". Мегън обяснява: "Никога не съм харесвала начина, по който изглеждам, дори още от съвсем малка. Когато започнах училище повечето ми приятелки бяха доста мънички, а аз бях по-едра".

Нейните думи са горчиво прозрение; по лицата на родителите й личи, че Мегън никога не е била с наднормено тегло. Въпреки това тя се e чувствала точно така, когато е започнала да ходи в местния фитнес. "Тичането се превърна в задължение за мен" споделя Мегън. "Ако някой се опиташе да ме спре, се ядосвах толкова много, че просто излизах от къщата и пак отивах във фитнеса. То беше моята страст и го обичах, защото ме караше да се гордея със себе си".

Но с напредването на упражненията във фитнеса, Мегън започва да яде все по-малко и теглото й рязко тръгва надолу. Притеснени, че тя не се храни правилно, родителите й се консултират с диетолог. Но Мегън се влошава все повече и дори започва да си измисля оправдания, за да не се храни със семейството си, ограничавайки приема на хранителни вещества до миниатюрни порции. Теглото й продължава да намалява, а семейството й е неспособно да помогне.

Момичето просто не се храни достатъчно за възрастта си

Родителите й се опитват да я накарат да се храни, стоят до нея, докато не започне да яде, водят я на лекар и дори й купуват хранителни шейкове, но тя отказва да се докосне до тях. "Ти срещу анорексията - това е положението", добавя баща й Фил. До момента, в който Мегън постъпва в Rhodes Farm, ситуацията става кризисна. Само ден след последния лекарски преглед, Мегън колабира в дома си в Хемъл Хемпстед, Хертфордшир. Припада и след като възвръща съзнанието си, тялото й просто няма сили да се изправи. В същия ноемврийски ден миналата година, тя е прегледана от екипа на Rhodes Farm и два дни по-късно е приета в клиниката.

По време на престоя си в болницата, тя дели стаята си със 17-годишната Алис Ленг. Алис, още една очарователна и жизнена тийнейджърка, е приета в клиниката на 16 години, отново с анорексия. Проблемите на Алис с възприятието за собственото й тяло започват на крехката възраст от 10 години. Нито едно от момичетата не иска да разкрие колко точно е било теглото му при приема в болницата, но точно както при Мегън, Алис също се е нуждаела от спешно лечение за възвръщане на нормалното си тегло.

Алис, която сега е млад посланик на благотворителната организация за борба с хранителните разстройства B-eat, описва тревожните мисли на децата-анорексици: "Хората с хранителни разстройства са перфекционисти, по принцип са доста усърдни и имат добри оценки в училище", разкрива тя. "Но признаците за проблема им са налице. Аз например винаги съм била много претенциозна по отношение на храните. Беше ме гнус от това как дадена храна се смесва с друга, мразех сосовете. На всичкото отгоре винаги съм била неуверена в себе си".

Борбата с детската анорексия не може да се води чрез хранене насила

Майката на Алис, Шийла, прави отчаяни опити да накара дъщеря си да яде. "Виждах какво се случва, но за мен това беше като да държиш пясък в ръката си - просто не можеш да го спреш да се изплъзва. Чувстваш се безпомощен". В крайна сметка Шийла се свързва с местното лечебно заведение, молейки лекарите там да помогнат на дъщеря й и така тя е приета в Rhodes Farm миналия ноември. По това време Алис описва себе си като "счупена отвътре".

И Алис, и Мегън са извадили късмет. Здравната им осигуровка е платила за настаняването в Rhodes Farm, което далеч не е скромен разход, имайки предвид че престоят на едно дете в болницата струва около 500 британски лири на ден. Това не е място, в което децата се хранят насила, всъщност служителите в заведението споделят, че много рядко се налага да хранят някого по изкуствен път. Вместо това се насърчава взаимната подкрепа и децата са поощрявани да се хранят винаги заедно.

Целта е всяка седмица да се трупа по 1 кг. Ако умножим това по 20-те седмици, които Мегън и Алис са прекарали в тази болница, става ясно в какво болезнено състояние са били приети момичетата.

Децата са подложени на сериозен социален натиск да узреят преждевременно

Мартин Дейвис, водещ специалист по хранителни разстройства в Care UK и ръководител на клиниката, коментира: "Когато започнах да работя в тази област през 1986 г., 10-годишните пациенти с подобни заболявания бяха рядкост, но сега не се изненадвам, че лекуваме толкова много млади хора тук".

Каква е причината за този притеснителен проблем? "Според мен става въпрос за света, в който живеем - общество, в което натискът на всекидневието се увеличава. Натискът върху децата да узреят по-рано, където семейството е по-сложна структура и невинаги успява да бъде сплотено, дори и на масата..."

Ами социалният критерий за красота? "Не мисля, че той е основната причина", твърди той. "Анорексията не е болест на желаещите да отслабнат, тя е най-смъртоносна сред психическите заболявания. Тривиално е да си мислим, че тя се дължи на желанието на хората да приличат на някоя знаменитост, но определено съм на мнение, че обществените идеали не помагат".

Недохранването е опасно за всички - но за децата то е особено вредно

Докато той обяснява всичко това, край него минава момиче, което изглежда е осем или деветгодишно. "На 12 е, но не си личи, нали?", пита той. "Анорексията забавя всички аспекти на развитието, а не само растежа. Тя може да се отрази върху плодовитостта, може да причини ранни признаци на остеопороза, а и не е задължително малките деца да изгубят толкова тегло, колкото един възрастен човек, преди да изпаднат в сериозна опасност".

Мегън държи да се знае колко много оценява помощта, която са й оказали родителите й. Но самата истина е, че усмивката и здравето на дъщеря им е много по-ценна от всички благодарности.

Oще: анорексия  болест  клиника  лечение 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.08.2011, 13:06

17 lex | 15.09.201123:04

@ Копче - От вън, вероятно лоените топки, но от вътре...
Четох интервю с лекар патолог, правил аутопсия на такова момиче. Казваше, че по-ужасяващо нещо не е виждал през живота си.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 30.01.2011, 20:35

16 Копче | 14.09.201120:45

Не мога да преценя кое е по-отблъскваща гледка- 8-12 годишните лоени топки (най-често забелязвани около веригите за бързо хранене) или ходещите скелети...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

15 Thea Atanasova | 14.09.201119:36

Верно е малък света...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

14 lele male | 14.09.201117:28

Смее се Миле, ако не беше тъжно... ама пак си ми е смешно.. хахаах

Тези момичета са като ваденки за Великден... Можеш да ги лепнеш с един шамар на някой рейс и да си останат вовеки залепени там.. до фундаменталната лепенка, с която бяха окичени повечето от автобусите в София - „Keep the child“ - демек пази детето и не го гази, моля. Ама беше написано като слоган на клиника за аборти. Както и да е...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

13 Mile Manolov | 14.09.201117:14

млади последователки на сомалийската мода ^^
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

12 lele male | 14.09.201116:41

хахахахаха...чакай Теа... чак сега "осмислих" въпроса ти?

"...Леле мале ти от дясно или от ляво на снимката си? Защото от дясно е колежката ми Мими от Лесото?!?!? Това не е истина... "

хахаха... щом от дясно е Мими... ами аз май съм по средата Смее се Смее се Смее се

Оня, твоята приятелка от аватара ще ти я пратя, когато играещият "Травиан" пич й обърне хастара т.е. я обърне налице, за да я разпозная Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

11 lele male | 14.09.201116:19

ОДА ЗА КОКОШКАТА ЛИЛИ
/по кубинската приказка „Глупавите бухали и гладните кокошки”

С участието на:

Оня дето го трият – млад петел
Леле мале – кокошка
Веселавесела – по-млада кокошка
Теа - плуваща кокошка
Роуан – нощна птица
И естествено
Лили – кокошка напета
И другите

Действието се развива в един кокошарник на остров Куба

Да продължавам ли? Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

10 Оня Дето Го Трият | 14.09.201116:14

Еее, аре стига бе...къде пък се намерихте
и в тоя сайт всичко е шуро-баджанащина не разбирам

ПС: Моля ако на някой девойката от моя аватар му е най-добра приятелка, да ме свърже с нея Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

9 lele male | 14.09.201116:03

Шокиран Шокиран Шокиран
Миленита е най-добрата ми приятелка!!! лелееее малък е света!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

8 Thea Atanasova | 14.09.201115:59

Леле мале ти от дясно или от ляво на снимката си? Защото от дясно е колежката ми Мими от Лесото?!?!? Това не е истина... Много щастлив
   

оценка

+0 -0