Обикалям аз из залите на т. нар. Месе във Франкфурт на Майн, където в момента се провежда Франкфуртският панаир на книгите - едно от най-големите събития в литературния бизнес | webcafe.bg
Webcafe

Панаирджийски истории

Поли Каменова 07.10.2010, 11:16 (обновена 07.10.2010, 12:24)
горяща книга, книга

Щандът на Румъния на панаира на книгата във Франкфурт опровергава твърденията на г-н Дянков, че сме на път да излезем от финансовата криза, за разлика от румънците, които тънели ли, тънели в нея

Обикалям аз из залите на т. нар. Месе във Франкфурт на Майн, където в момента се провежда Франкфуртският панаир на книгите - едно от най-големите събития в литературния бизнес (думата "бизнес" е употребена неслучайно). Заедно с хилядите хора от цял свят съм се впуснала между срещите си с издатели и литературни агенции на лов за най-добрите заглавия.*

Тук съм за втора година, но чувството все още е зашеметяващо - гигантски пространства, множество хора, всичките свързани по някакъв начин с книги, което ги приобщава директно към моята вселена. Независимо дали книгите са детски с картинки или енциклопедии за танкове от Втората световна война.

Знаем защо сме тук - за разлика от една дама от българско радио, която - с извинение - ще цитирам; в интервю за панаира с г-жа Ванчева, член на управителния съвет на АБК (Асоциация "Българска книга"),  задава следния въпрос: "Добре де, а за какво е този панаир, като на него не се продават книги?"

(Пояснение - на всички големи световни панаири книги не се продават на щандовете на издателствата; това става само последния ден, когато панаирът е отворен и за посетители, защото издателите не искат да мъкнат кашоните си с книги до другия край на света; въпросът има смисъл, защото за българската действителност това не е познато явление...)

Интервюираната дама отговаря, че тук издателите купуват права, че според организаторите на панаира всяка година се сключват сделки на стойност около 600 милиона евро. Реплика от журналистката: "А, значи българските издатели не сте толкова бедни, колкото плачете!"

Не знам как да тълкувам въпроса - може би е помислила, че българските издатели сключват сделки на тази стойност; или се е изненадала въобще от изявлението, че трябва да се купуват права за книгите. Фактът е, че има масово неосъзнаване на процесите на литературния бизнес, защото той е точно това - бизнес.

И преди да стигне книгата до читателя има дълъг път. Може би той скоро ще се съкрати, но за момента си се изминава целият и за българските издатели, писатели и читатели е доста по-трънлив, отколкото за останалите.

Причините са много, но в момента под лъжичката ми стърже по-скоро една от външните прояви на болестния процес: официалното ни присъствие като страна на панаира. Българският щанд се намира в зала 5:0 заедно с щандовете на повечето балкански държави, други държави от Източна Европа, Русия и по-малки щандове на отделни издателства от въпросните страни, решили да се представляват самостоятелно (включително и български).

Това е вторият ми Франкфуртски панаир и гледката на нашия щанд ме просълзява. Не от умиление. А от срам. Целта на тези национални щандове е да представляват страната си, нейната литература, развитието на културната мисъл и - много, много важно! - да бъдат функционални, т.е. да се покажат на другите издатели какви автори имаме, те да проявят интерес, да се срещнат с писателите или с агентите им, или с издателите им, и да закупят правата им, за да ги издадат в своите държави и всички да са доволни и малко по-финансово независими.

Освен ако българските писатели не искат да продължават да си финансират сами издаването на книги или да получават мизерен хонорар (защото за тираж 1000 бройки, получаваш това), само и само да се тупат в гърдите, че са писатели.

Но на българския щанд това няма как да се случи. Пространство двайсетина квадрата, с наредени по лавичките събраните от издателствата книжки, три масички с по два стола, един плакат и малко българско знаменце, което се вее вяло от постаментчето си.

Наемът за пространството е платен с пари на Министерството на културата, което е хубав жест, но абсолютно недостатъчен. Наум ми идва онази фраза, с която се шегувахме като ученици - "по-добре прелъстена и изоставена, отколкото започната и недовършена".

Мисля, че би било по-добре наистина да не присъстваме с жалкия си недовършен щанд и да си признаем, че литературата е изоставената любовница на държавата. Какво правят съседите ни? Щандът на Румъния опровергава напълно изявленията на г-н Дянков, че сме на път да излезем от финансовата криза, за разлика от румънците, които тънели ли, тънели в нея.

Огромно пространство, обща концепция, светещи екрани, десетки организатори, места за срещи, представяне на автори, брошури с културни програми и проекти за финансиране на издаване на румънски автори в чужбина... Това се отнася и за щандовете на Македония, Унгария, Словакия, че дори и на Косово, с извинение, че използвам "дори"-то.

За да стана напълно ясна, ще уточня - няма нито една държава на този панаир - не само в нашата зала, - която да има по-жалък и сърцераздирателен щанд от нашия. Чу се един коментар тук, че щандовете на Румъния и Македония например били доказателство за избиване на комплекси. Което явно означава, че ние сме най-самоуверената страна в света и пука ни какво мислят другите за нас.

Да се върна на думичката "бизнес". Това тук е бизнес. На тези щандове се върши работа, на нашия не. Простичко е. Ние присъстваме проформа като държава, като национална политика в една от най-важните културни сфери. Което се отразява по много начини - минава чуждият издател и не вижда нито едно табло, плазма или нещо там с лицето и името на български автор - не го купува и не го издава.

Минава агентът, после се среща с български издатели на допълнителните срещи и се чуди въобще има ли смисъл да му продава правата за новите си бестселъри, защото не знае има ли такава държава. А ако знае, се пита кой ще му защити правата за книгите и тиражите, тъй като явно има липса на държавно присъствие в този сектор.

Минават случайни хора, нищо не им спира окото и те никога не разбират, че има такова нещо като българска литература и такава страна и никога не идват у нас и като туристи. Защото на другите щандове се рекламира държавата като цялост. И тук не става въпрос издателите да се организират и да се представляват сами, защото може да кажете, че не трябва само да се иска от държавата. Някои така и правят, но това е щандът на България. Или сме България, или сме отделни издателства.

Не може и за това да се прехвърля отговорността върху отделни хора, които си имат своите финансови интереси, на принципа "оправяйте се!" Наясно сме, че подобно "оправяне" не може да доведе до качествен и удовлетворителен резултат; като във вицовете за груповия секс в студентските общежития - все някой ще бъде прецакан, но в случая това наистина са националните интереси.

И като гледам тълпите, струпани пред щандовете на съседите и участията на техните писатели в общата програма на панаира, и като чета излизащата всеки ден информация за милионните сделки с автори от цял свят, ми е ясно, че нито Франкфурт, нито Румъния или Косово, са на майната си, но България е.

*Авторката на статията не е издател, а преводач, но сътрудничи на българско издателство.

Oще: бизнес  книги  книгоиздаване  култура  панаир  франкфурт 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 08.10.2010, 20:06

7 paoulinca | 08.10.201020:24

Има една теория, че когато група хора се изказват по един въпрос, след 12-то мнение започват безсмислиците и трябва да се спре. Тук още по-рано се появиха странни трактовки - към уважаемия читател изразил мнение, че статията плюе България, искам да направя едно уточнение, ако все още продължавате да влизате в така противния ви сайт - написаното е именно от болка и любов за България и искрено съжалява, ако не съм успяла да го предада с думите си. И именно затова ми се иска да можем да покажем най-хубавите й страни и качества пред света. Същото важи и за авторите й. Ще ви дам друг пример - случва се да минават чужденци и да поискат български книги на английски или на немски - не можем да им дадем такива за разлика от повечето съседни страни, в които има държавна политика за преводи на техни автори на чужди езици. При нас всеки пак се бори сам за кокъла - и още веднъж да уточня, за да не ме разбере някой погрешно - и това трябва да го има, но и другото - навсякъде е така - комбинация от частна инициатива и от държавна подкрепа, дори и в най-загнилите от капиталите си страни. И последно - дори и в този си вид щандът ни успява да върши някаква работа - събират се хора, дамите от асоциацията, които са домакини на щанда, са невероятно любезни и се опитват да направят всичко по силите си, за да създадат добро впечатление у посетителите и т. н. Както обикновено, компенсираме финансовия с човешкия фактор. Но нали знаете поговорката - хубавият кон и под съдран чул се познава? Е, народът не винаги е прав, за съжаление.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

6 vanko1 | 08.10.201018:13

същата тъповато-селско-смешновата историйка е представянето на България на щанда й на ЕКСПО-то в Шанхай, не е ясно колцина са се отбили да посетят и да видят какво аджеба има във възрожденската къщичка, на която е маскиран щандът Бесен
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.08.2010, 23:34

5 zvezdha | 08.10.201014:32

Сега ще излезе тютюневия помияр концентрацио дето лъже, че завършил СУ, но не знае елементарни неща за университета и ще ми репликира. Много щастлив

Предварително ще му го кажа - ходи бери тютюн няма само майка ти и баба ти да робуват. 30 стотинки на кило дават хората. На майка България и трябва земеделие Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.08.2010, 23:34

4 zvezdha | 08.10.201014:31

То това е основната цел на тоя шибан сайт и свързаните с него - да плюят по България. Затова е толкова евтин и малко посещаван. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

3 boris | 08.10.201009:44

Бас хващам, че ако някъде по света се направи експо на популярната фолк музика на стараните по света, то павилиьона на "Пайнер мюзик" ще е един от най-красино и професионално направените и най-функционално организиран от всички на изложението.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.08.2010, 08:18

2 Art Pepper | 08.10.201009:02

Не само с книгата е така, а международните биеналета за съвременни изкуства, дизайн, фотография, екс либрис и прочие? Македония, Косово и Палестина /все държави за които твърдим че са бананови републики/ демонстрират огромна активност, че имат и отделни музеи за тези изкуства. България е наистина културната провинция У царевичАко.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.07.2010, 08:54

1 светъл_като_слънцето | 07.10.201015:57

Lara Croft, очакваме коментара ти...
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани