Хората, за които сексът няма значение | webcafe.bg
Webcafe

Хората, за които сексът няма значение

Lifecafe, по Salon 21.09.2014, 20:55 (обновена 25.09.2014, 11:33)
мъж, жена, двама

"Ти си толкова сексуално привлекателен за мен, колкото и една костенурка" е онова, което асексуалните всъщност усещат практически винаги. И което обикновено нито се приема, нито се разбира от обществото

Още на 14 годишна възраст на Джули Сондра Декър й се налага редовно да изрича клишираната фраза: "Проблемът не е в теб, а в мен." Тя не изпитва привличане към първото си гадже, но го целува въпреки всичко, "защото се очакваше да го направя" по нейните думи. Хората й заявяват: "Един ден ще ти хареса". И тя им вярва.

Но на 16 години нищо не се е променило.

"Просто изпитвах пълна липса на интерес към секса и всичко свързано с него", пише тя. "Никога не съм изпитвала сексуално привличане към друг човек. Нито гаджето ми, нито най-красивите ми съученици, нито кинозвездите-секссимволи. Просто не ме интересуваше".

Когато в гимназията получава прякора "Мис нонхормон", тя започва да се самоопределя като "не-сексуална". Тогава хората започнали да й изказват мнението си - неща като: "Това не е нормално. Трябва да се прегледаш," "Ще умреш сама с безброй котки наоколо" и "Млъквай и си признай, че си хомо."

Скоро след като Декър се дипломира от университета, Дейвид Джей основава "Мрежа за видимост и просвета на асексуалните". Годината е 2001 и този акт предизвиква вълна от медийно внимание.

"Тогава започнах да се определям като "асексуална", а не като "не-сексуална", за да стана част от кампанията по информиране за това състояние", обяснява Декър.

Днес тя е на 36, писателка е и живее в Тампа, Флорида. Вече е отишла стъпка по-далеч и е написала книга "Невидимата ориентация: въведение в асексуалността", за да обясни игнорираната сексуална ориентация.
В нея тя говори за хиперсексуализираната култура, за мастурбацията и какво могат да научат не-асексуалните от асексуалните за любовта и връзките.

В интервю за Salon, Декър дефинира асексуалността като нещо повече от липса на сексуално привличане. Според нея има доста широк спектър от хора, които казват, че не се интересуват от секса, не го харесват или считат, че той не е важен.

Много асексуални, включително и тя самата описват състоянието като

"никой да не ти изглежда "секси" или нищо да не се случва като реакция на това някой да е секси".

Асексуалните се сблъскват с проблема на неразбирането. Те постоянно чуват, че са сбъркали, като не са "дали шанс" на тази или на онази връзка, че "тръгват" с очакването да не ми хареса, или че не са опиталали връзка с точния човек, или с подходящия пол, или в подходящото време.

След неуспешните си опити за връзки в гиманзията, Декър обаче намира своя начин да се справи с връзките:

"Реших да си вярвам като арбитър какво е "достатъчно" и съм отхвърлила доста оферти, а тъй като досега не съм изпитала сексуално привличане към никого, не съм оставяла и никой да ме убеди да правя нещо, което не желая. Мисля, че бих го усетила, ако ми се случи. Метафорично казано, ако храната ухае апетитно за всички, но е безлична или невкусна за мен, не дължа на никого опит да ям, преди да "имам правото" да кажа, че не искам да я консумирам", казва тя.

Едно е физическо, друго е сексуално...

Едно от нещата, които хората не разбират за асексуалните, е фактът, че все пак, от време на време, точно толкова рядко или често, колкото и другите хора, те мастурбират. Този факт служи за аргумент на не-асексуалните, с който те отричат съществуването на общност от хора, за които сексът не е важен.

"Редовно чуваме "Но мастурбацията по дефиниция е сексуална!" от критиците ни, обикновено последвано от псевдонаучни глупости как не можем да бъдем асексуални, ако "сме сексуални" при мастурбация, но простият факт е, че не ни вълнува дали някои от нас "минават за сексуални" по някаква невероятно широка дефиниция. Това не променя начина, по който се самоопределяме като опит и изживявания" - говори Декър от името на общността на асексуалните в САЩ.

Според нея разликата между възбудата, която означава физиологична реакция, либидото, което означава желание за реакция на възбуда, желанието за секс, и самото сексуално привличане (което означава да намираш някого за сексуално привлекателен) - е много голяма.

Асексуалният може да има либидо и да може да изпитва възбуда, но тези изживявания не са насочени към някой конкретно.

Много асексуални смятат за най-голям проблем в живота си това, че постоянно други хора се опитват да ги "поправят" . Според Декър, хората развиват нездрава обсесия по сексуалния и романтичния живот, проявяваща се в какво ли не - от агресивни предложения за секс, през търсене какво "реално" е сбъркано в някой който не иска секс, до агресивни действия.

Някои хора дори твърдят, че опитват тези интервенции в името на здравето и щастието на асексуалните, очевидно не съзнавайки, че вредят и на двете, като не уважават идентичността им.

"Понякога да не се наслаждаваш на изживяване, считано от мнозина за централно в живота, е малко самотно усещане, но само донякъде, защото не ми се иска да бъда като всички" - казва Декър.

Тя смята също така, че западната култура е хиперсексуализирана.

За нея е странно, че хората буквално не могат да си представят удовлетворителен живот без секс или партньор до себе си.

Друг проблем е, че асексуалните като цяло не присъстват често в медиите и не показват нагласата си към живота, а това допринася за тяхната изолация и сложностите с приемането на идентичността им.

Асексуалните имат нужда от "книги по проблема", както и от асексуални най-добри приятели и понякога асексуални романтични партньори. Но конкретно те имат най-силно нужда от нормализирано включване на асексуалността в аспекти и места, където нормално се обсъжда многообразието на сексуалноста.

Проблемът има и политически аспект в много части на света.

Тъй като сексът се очаква да е част от брака, за да се брои той за "реален," той причинява проблеми за международни двойки.

Често се задават въпроси за сексуалния живот на двойката на интервюта, за да се определи дали бракът е фалшив и дали да бъде разрешено на единия от двамата да остане в страната за постоянно.

Тъй като някои хора казват, че бракът винаги трябва да включва секс, този предразсъдък пречи и на осиновяването на деца от асексуални хора. В един абсурден пример, асексуална двойка е заявила, че осиновява точно защото не желае да прави секс, за да зачене сама дете, при което е получила отказ, защото "ако сте асексуални, не е редно да бъдете женени".

Неправителствените организации на асексуалните, каквато е "Мрежа за видимост и просвета на асексуалните" често се борят рамо до рамо с LGBT общностите с дискриминацията на работните места, за по-добро законодателство срещу изнасилването, особено в случаите на съпружеско изнасилване на асексуални партньори.

Дискриминация към асексуалните има и от здравната общност, особено от психиатрите, които са склонни да приемат асексуалността само като сексуално разстройство. Така някои асексуални биват подлагани на медицинско лечение - с тестостеронови добавки например - и психологически експерименти, при които биват убеждавани да експериментират, да възприемат или толерират сексуални контакти с погрешното убеждение, че никой не е здрав, ако не е сексуално активен.

Според Декър, ако не-асексуален човек желае да има романтична връзка с асексуален човек, той трябва да научи повече за компромисите - а именно, че компромис не е само това дали и до каква степен можеш да накараш асексуалния си партньор да толерира или да участва в секса.

Тя смята, че освен договарянето на сексуалните действия, някои "смесени" партньорства биха могли да възприемат немоногамен начин на живот, да се концентрират върху различен вид интимни изживявания и общуване и по този начин да направят от романтичната връзка еднопрекрасно партньорство.

Oще: lgbt  асексуални  асексуалност  култура  лгбт  малцинство  секс  сексуалност 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.01.2012, 15:57

38 Диян Янков | 25.09.201412:34

не лина . просто не намирам смисъл да ти обяснявам каквото и да е ..
виждам, че положителен резултат няма да има .. за това и не виждам смисъл да се напъвам да ти наливам акъл ... то да е уй .. човек да ти го набие .. ама то акъл Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.04.2010, 20:40

37 lina | 25.09.201410:45

Дияне, радостно е, че купчинката произволно струпани буквички от теб чувствително намаля. Очевидно не се сещаш какво повече да изблееш. Скоро ще останеш само на многоточията си, с чиято численост демонстрираш очевидните празнини в главата си. Бееее....беееее......бееее. Това последното би трябвало да разбираш, на твоя език е.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 15:57

36 Диян Янков | 24.09.201418:34

35lina | 23.09.201421:34

нищо не разбираш ..
с това твое словоблудство демонстрираш някаква увереност ..
която не знам от къде идва ..
но знам друго .. че не пречи човек да е хем уверен.. хем тъп ..
даже .. това е често срещана комбинация по ширините на българия ..
така че .. нормално Смее се
не си някакво изключение .. напротив .. Кул
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2014, 14:56

35 ШЗО | 24.09.201415:44

Една от хипотезите за авторството над творбите, иначе известни като дело на актьора Шекспир, го приписва на съпружеската двойка Роджер Манерс, граф Рътланд и Елизабет Сидни, дъщеря на известния поет Филип Сидни. Двамата живели в неконсумиран брак. Плод на необикновената им връзка трябва да са били ония ми ти пиеси и сонети. Найс, а?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.04.2010, 20:40

34 lina | 23.09.201421:34

Дияне, купчинката буквички, която си изходил по-долу няма нищо общо с мисъл. Пробвал си да тропаш по клавишите, може би с идеята да се приспиш. Като гледам и антилогиката ти е нещо като приспивна песен. Фантазираш си разни неща, за да приспиш болезнената неувереност в самия теб. Затуй ги пееш тия рефрени за мнозинството, защото без хоровото стадно блеене зад гърба ти, се чувстваш изгубен и крачетата ти се разтреперват. Нормален можеш да се чувстваш само в тълпа от себеподобни. Не е там истината обаче. Както съм написала по-долу мнозинството НЕ определя нормалността. Пак както съм написала по-долу кретените си остават кретени дори да достигнат завидните 90%, защото, Дияне, кретенизма е диагноза с ясни и конкретни параметри и има общо с медицината, а не с бройката, така че няма как кретените да заемат статута на нормални само заради мнозинството си евентуално. Нормата се определя от болшинството само в удобните ти фантазии. Пак там (във фантазиите ти) биха били определени като „ненормални“ малцинството останали незаразени по време на чумната епидемия (защото са малцивство), а болшинството от чумосаните щяха да се наричат „с нормален здравен статус“. То, ако сбъркани мозъци като твоя определяха нормалността, разбира се, че щяха да си я нагодят както е удобно на сбъркаността им. Та пак по темата. Всеки трябва да бъде себе си, а не да върви срещу природата си и да се преструва на овца от стадото. Защото не е истината в стадото (болшинството), там са първосигналните блеещи припеви (като твоите), в които по презумпция липсва каквато и да е мисъл, а действа единствено първосигналността и папагалското повтаряне на евтини клишета.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 25.01.2012, 15:57

33 Диян Янков | 23.09.201418:37

Мина | 23.09.201417:45

на кой му пука за мене в ирландия или исландия бе мина Смее се

ма бил съм брюнет с нам си кви очи ..

ми такъв съм .. за тях съм ненормален ..

нищо, че те са рижави бледи и анемични ...

аз може да съм супер готин в сравнение с тях по нашия стандарт ..

но за тях .. пак съм ненормален ..

всичко зависи от това в каква среда е човек и какви са болшинството ..

това е принципно .... но някъде някога се случват изключения ..

има хора , които създават тенденции ..

те са магнетични харизматични и т.н тични ..

те променят средата .. мирогледа и въобще светоусещането

на заобикалящите ги .. но това са хора със специфични качества ..

не всеки се побира в такова определение
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.08.2014, 11:30

32 seventyone | 23.09.201417:57

Статията е така добре преписана, че са останали някои култови думи като :
"обсесия" и "романтичния живот" Много щастлив

Иначе вероятно тези хора имат проблеми в живота си, породени от това, че като цяло те имат нещо сбъркано. Т.е. тъй като са сбъркани имат проблеми с нормалните.
Не мога само да разбера какво искат и дали някой трябва да им обръща внимание?
Не искали секс - ок, намерете си съпруг/а асексуален и си живейте в мир и спокойствие
Не можели да осиновяват деца - ами след като имате проблем с нормалните хора, защо трябва да травмирате едно невинно дете с проблема си?
Трябвало някой да ги пази от съпруг/съпруга да не ги "изнасилят" - ами то като цяло ако не искате да ви се случи - стоите си сами в къща с котки , без съпрузи и съпруги нормални хора и нищо няма да ви се случи...

С една дума всичко малко ми прилича на болката на ПЕДЕРАСИТЕ:
На никой не му дреме за тях и в кои дупки си бъркат, но те искат да тръбят навсякъде колко са обратни и да извращават и други объркани хора...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

31 Xaoc | 23.09.201417:51

Напълно разбирам авторката на статията, защото съм бил на нейно място. Много пъти и аз съм се дразнел на социалното изключване на асексуалните хора. Ако е*еш редовно си пич, а ако ти се е случвало 2-3 пъти в живота си загубеняк. И с годините тази изолация се задълбочава. В крайна сметка след определена възраст (25, 35 или 40) и да станеш сексуален, вече си много назад с материала, особено ако си мъж и освен на проститутка, другаде няма да получиш секс.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

30 Мина | 23.09.201417:45

"Мина

че кой е тръгнал да ги променя или поправя?
Щом са малцинство .. ще се съобразяват с това, което налага мнозинатвото .."

Ама ти чел ли си го изобщо? И това го пише: околните (роднини, приятели, колеги и т.н.т.). Извинявай, но ако ти си да кажем българин с кафяви очи и коса и емигрираш да кажем в Шотландия/Ирландия, където МНОЗИНСТВОТО са червенокоси и със сини очи, как аджеба ще ти/си наложат/наложиш смяна на косата и очите!??? Е, има разбира се перуки и цветни лещи, ако те притиснат, ще ги ползваш, но това няма да промени факта, че си брюнет под прикритие... Е, къв е смисъла- не дразниш червенокосите и синеоки с цената на фалш, така ли!??
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.02.2012, 14:03

29 delight | 23.09.201414:40

Намесвам се по въпроса за нормалността и мнозинството. Аристотел още е казал, че всяка крайност в пагубна, сещате се за златната среда дори и да не сте чували за Аристотел. Много щастлив
Да поддържаш баланса е най-лекия път към щастието, което всички целим. А да лепиш етикети нормален/ненормален за секса е, да ме прощавате, смешна работа.

Статията не съм я чела, признавам, но дай боже всекиму да нацели златната среда м/у морала, егото и желанията си. Това вече е висшия пилотаж.
   

оценка

+0 -0