Селфи с мъртво делфинче | webcafe.bg
Webcafe

Селфи с мъртво делфинче

Мария Касимова 20.02.2016, 18:19 (обновена 26.02.2016, 12:57)
Селфи с мъртво делфинче

Снимка: © YouTube

Това се случва по плажовете в Аржентина

Снимката е запечатала тълпа полуголи хора в различни възрасти на плаж. Нахилени лели, чичовци с тъпи физиономии, дебели и слаби дечица - повечето с готови за снимки телефони. Протегнали са ръце като просяци към един мъж в центъра, който държи над главите им делфинче. Малко, усмихнато, като от детска книжка или от онова любимо анимационно филмче от детството на днешните 40-годишни, „Ум, белият делфин".

На мъжа това му е бизнесът - разнася делфинчето от сутрин до вечер по плажа и го пъха в ръцете на хората, за да се снимат с него. Селфита с делфин бебе. Покрай сладоледа на клечка и парчетата ананас в пластмасова чашка и виличка.

Не знам по колко върви парчето делфиново селфи, но всички разбрахме цената на цялото това нещо - смъртта на делфинчето.

Снимката обиколи социалните мрежи и изсмука като гъба тъгата на хората по жестоката смърт на едно животинче. Писахме „горкото!", „изроди!", „зверове!", обсъждахме какви зли сме станали и как сме загубили човешкото. Междувременно в „Господари на ефира" показаха част от документален филм за това как се превозват животни през границата ни с Турция. Ако не сте гледали този откъс, направете го.

Ще видите крави, натъпкани една до друга в каросерии без вода, върху потънала в урина, кал и изпражнения постелка. На 40-градусова жега. По пет дни така. Ще видите телета, които блеят от жажда и ужас, докато падат безжизнени в краката на другите животни. Агнета, ближещи железните пръчки на каросерията - сигурен признак, че жаждата им е болезнена.

В очите на тези животни ще прочетете толкова човешка мъка, колкото едва ли можете да си представите. И да понесете.

Сега си спомнете и по колко пъти на ден виждате из интернет призиви да спасим живота на някое куче или коте, зверски пребито и мъчено от най-„цивилизования" животински вид на земята - хората. Знаете ги - мършави, с отрязани уши, с откъснати лапички, с извадени очи, наплашени, разчленени от нас, човеците.

Ветерани от една тиха и никому ненужна постоянна война, която водим за собственото си самолюбие и в името на човешката си принципна жестокост. Ей така, за кеф ги бием.

За да успокоим нервите си. Да си докажем, че можем да разбием острите зъби на един уличен пес. Да си пробваме ритника. Да видим как се случва смъртта, какъв е механизмът й, когато обесваме котка, разбиваме черепа на куче или разнасяме делфин под мишница.
Жестокостта над животните не е нещо ново в човешката природа. Сега обаче тя е перфидна, индустриализирана и в този смисъл зловеща.

Убийството на животно не е от глад - то е от лична, вътрешна, изконна нужда да раняваш и садистично да се наслаждаваш на една зверска болка. То е безотговорна дисекция на чуждата смърт, която не може да бъде предотвратена, защото жертвата няма нито избор, нито възможност за защита.

Това е най-страшното в съвременния свят, който вече дори не поставя на морална везна подобно варварство.

Селфито е по-важно от живота на делфинчето. Бон филето си заслужава изцъкления и ужасен поглед на едно умиращо в жегата животно. Агнето е хубаво, когато идва пълнено с дреболии и ориз, няма какво да го мислим дали е близало железа.

Виждали ли сте как се подбират „качествените" пилета от тези, които не стават за носачки или бройлери? Ами има си машина, която ги преценява по размер. Подходящите се отделят в едната посока и движеща се лента ги отнася към бъдещите им „домове" за клетъчно, подово, свободно или каквото там им е отредено отглеждане. Върви си лентата, пиленцата се лашкат едно в друго, падат през фунии и цедки, изпадат в кутии и кашони и накрая който оцелее, става бройлер или снася яйца за индустрията.

Останалите ли? Те приключват още там, където машината (или работникът) ги квалифицира по качество. Тези, които не стават, попадат в центрофуга, която... ги смелва на място. От другия й край излиза кърваво-жълто-пухкава смес, в която понякога са останали и все още живи пиленца. Човките им стърчат над кашата от месо и пера, отворени и сякаш грачещи от болка. След няколко минути и те падат.

Боклук от непотребни, второкачествени пиленца.

Наскоро гледах и още един документиран ужас. Дране на кожи за астраганени палта. Новородени каракулски агнета, чиято кожа се сваля, докато са живи. Сред захвърлените тела на вече „обработените" има и такива, които все още дишат. Окървавени, оцъклени, изтерзани, без кожа... и още дишат. Пожелавам на тези, които са им причинили това, до края на живота си да сънуват тези надигащи се едва-едва от планината месо умиращи главици. И никога да не могат да се отърват от болезненото им блеене и ужасените им погледи.

Никога не е спирал да ме учудва човешкият цинизъм.

Винаги съм знаела, че печалбата и парите са водещата ценност на човешкия род и двукраките сме готови на неподозирани зверства в тяхно име. Индустриализираният процес на убийство на животни обаче особено ме вади от кожата.

Защото нали се сещате, че това вече беше направено и спрямо хората?

Не толкова отдавна - в лагерите на смъртта от Втората световна война. Там, където човекът се делеше на „годен" и „негоден", на „полезен" и „вреден", на „чиста порода" и на „лош материал".

Тогава човекът достигна апогея на собствената си жестокост, като създаде цял производствен процес за оптимизиране на смъртта - поточна линия от бързо „отстраняване" на „дефектните". Опита се дори да използва остатъчните материали от жертвите - чанти от човешка кожа, бижута от човешки кости и зъби, перуки от истински коси на убитите...

Тогава човешкият гений достигна най-ниската точка на своята „цивилизованост" - индустриална оптимизация на убийството. Висока производителност на масова смърт. Научен алгоритъм на осмъртяването.

Това, което днес правим с животните - от делфинчето на плажа до жадните крави в камионите и смлените на кайма живи пиленца - е същото. С наглото извинение, че е в името на спасяването на човечеството от глад. Сякаш закланото теле отива директно на масата на гладуващото африканче или прясно одраната бебешка агнешка кожа става тутакси дрешка на сирийско бежанче.

Едно лято на плажа в изтъркания от софийска снобария черноморски Лозенец идваше една типична кифла с йоркширското си териерче. Носеше го в чантата си (Луи Вютон, разбира се), опъваше кърпата си на шезлонга (и тя Луи Вютон), вадеше безбройните си мазила и се настаняваше под чадъра, обгърнала с напращели устни сламката от коктейла.

Йоркито й стоеше в специален панер до нея. Имаше рокля, бански и своя кърпа. Тя го преобличаше, решеше и му се караше всеки път, когато понечи да се изплъзне от панера. Следобед, когато идваше и гаджето й (нали няма нужда да го описвам - точно такъв е, какъвто си го представяте), тя взимаше кученцето, слагаше го върху изкуствения си бюст и го държеше там като аксесоар - много отиваше на ярко розовия й бански със стоя рошав перчем и рокличка в тигрова шарка!

Един ден обаче кифлата нещо се скара с гаджето си, той се ядоса, грабна кученцето от рамото й и го запрати с все сила настрани, към скалите.

Оттам се че само едно „туп" и общият ужасен възглас на хората наоколо.

Едно дете изтича и донесе кученцето. Беше мъртво, с разбита глава, от която течеше кръв и напояваше тигровото костюмче. Кифлата ревна, оня взе да се обяснява и набързо прибра останките от животинчето във вестника си. Скоро след това си тръгнаха. На следващия ден не се появиха на плажа. На по-следващия обаче цялата плажна общественост млъкна, когато в далечината се открои силуета на „дамата с кученцето".

Тя се настани под чадъра си, както обикновено, разпъна кърпата си, отвори чантата си и оттам извади... ново кученце.

Подобно на това, което умря пред очите ни, само че малко по-черно и още бебе. Беше си купила нова жива играчка. Или по-скоро бяха й я купили - заради вечерния секс или сутрешното фелацио, не знам.

Всъщност става дума за нещо още по-жестоко от индустриализираното убийство на животни - абсолютното незачитане на стойността на техния живот. Това вече си е завършен фашизъм.

Oще: жестокост към животните  животни  мария касомова  насилие над животни  общество  отношение към животни  селфи с делфин  съзнание  убийство на животни  умрял делфин в аржентина  човечество 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.11.2014, 04:44

18 Майкъл | 03.03.201610:12

Съдейки по плюсовете и минусите, надеждата ми за някаква оправИя в нашата Родина се изпарява.
Мануела го е казала отлично.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

17 lele male | 22.02.201617:11

Слабият човек е арена за изява на пороци... Седем милиарда сме все пак на таз планета - пълно е с такива случаи... не разбирам
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.03.2012, 13:36

16 Latrell Spencer | 21.02.201618:03

Samo ne razbrah, awtorkata ot pyrwo lice li razkazwa za sluchaq na plava, zashtoto zwuchi sqkash i tq e w centyra na sybitiqta tochno do shezlongite na snobite i kiflite Смее се (pri towa evednewno)
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

15 Manuela Gerenova | 21.02.201617:40

krismin, тоалетната ли забрави къде е, какво? Не схващам целта на изказването, не виждам аргументи, опит за спор, опит за дискусия, виждам само някакви хвърлени обиди и реплики в стил "Гошко от шести Въ се заяжда с Иванчо от шести А".
Както Дракона е посочил, това е цената на сравнително достъпните животински продукти. Съжалявам, който има пари - да дава по 10 лева за три яйца, по 20 лева кило сирене и да се мами колко "хуманно" са гледани кокошчиците и как прасенцето преди да го заколят, е имало играчки, моля ти се. Същите тия хора им е през да не казвам къде дали сираците имат играчки, но им е много важно прасето да било задоволено преди да стане пържоли. "Господари на ефира" с дни наред се занимаваха как нямало кой да свали котка от дърво, буквално дни наред го нищеха. На стожерът на правдата, надеждата на народа в беда вечер след вечер им беше главен проблем, че няма кой да сваля животни от дърветата. В държава, в чиято администрация и система работят само принтерите!
И само не ми почвайте как едно общество се познавало по отношението към най-слабите. За убит младеж никой не си мърда пръста, дори обикновено жертвата е виновна, докато за някой подритнат помияр народът е в състояние да свика протест от десетки хиляди.
И, наистина, krismin, ти лично някога нещо за магаренцата по плажа? Или за животните в цирка? Но иначе когато е изтипосано по социалките и е делфинче, а не някакъв тъп добитък, значи сме придозащитници намбар лан...
   

оценка

+2 -8

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

14 Mako | 21.02.201616:59

Хубаво е да се пишат подобни статии. Дори с тази степен на полуграмотна обобщителност, съчетана с концентрирана озлобеност, която проявяват хора, като Касимова. Само дето има едно изначално условие, което трябва да е налично, за да си позволи един автор подобен обобщаващ античовешки патос, а то е: никога, ама никога да не е ял месо, да не е посягал на животно, да не е ползвал животински продукти, в т.ч. - кожи, извлеци от телесни течности, кости и пр., и пр.
Като така, нека запитам г-жа Касимова дали отговаря на това условие? Ако отговаря - браво за статията! Ако ли не....
Е, няма да е първия път, в който се наслаждаваме на публично насиране от тази озлобена женица!
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 20.05.2015, 12:34

13 krismin | 21.02.201616:55

@Manuela Gerenova

Ти си глупачка. Начинът ти на разъждение е толкова циничен, че чак ми се повръща.
   

оценка

+4 -2

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

12 Дракон с кисело зеле | 21.02.201616:20

Драконе (с килело зеле), сложи ръка на сърце и напиши, какво е мнението ти за тази статия, понеже при споменаането на Касимова веднага си от 0 на 100. Не се заяждам, казвам го с мирни намерения.
---
Мнението ми е същото, каквото е за доста от статиите й, както и за голяма част от статиите на Големия Лебовски - подхванала е интересна тема и тотално е оплескала пейзажа със странни логически връзки. На моменти имам чувството, че го прави нарочно. Затова в последно време гледам да избягвам да я чета. Невинаги ми се получава Отегчен

В случая съм доста съгласен с Мануела.

Ще добавя нещо, което със сигурност ще подразни някого. В последните десетина години се обезчувствих почти напълно по отношение на мъките, които животните, отглеждани за храна, претърпяват. Направих го целенасочено, понеже принципно съм много силен емпат и преди време статия като горната можеше да ме съсипе за доста време напред. Обаче хайде да не се лъжем - това е цената на евтиното месо, което купувате по супермаркетите. Сваляне на разходите отвсякъде. Получат ли по-хуманно отношение животните, които така или иначе ще бъдат убити, ще го усетите вие, хората, и няма да ви хареса. Звучи гнусно, знам. Ама... Ама.

Връзка между това и безпричинната жестокост към животни просто няма. Никаква. Едното е породено от необходимост, другото - от тъпотия.
   

оценка

+2 -4

Регистриран на: 08.08.2012, 09:17

11 pixie | 21.02.201613:50

Не сте ли чели "Хайка за вълци" на Ивайло Петров? Човекът го казва много ясно накрая - може да сме много напред технически, но нищо от човешката същност и отношения не е еволюирало през последните над две хиляди години, откакто има човешки общности. Няма и никакъв шанс. Така че, телефоните може да са ни смарт, ама май са по-умни от нас. Инстинктите, злобата, завистта, алчността и всичко човешко нито ще изчезнат, нито ще се променят. Няма как хората да се променят, доказано е. От времето.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 13.12.2015, 19:55

10 jens xp | 21.02.201613:25

Касимова, винаги има изход - през прозореца (ако е достатъчно високо), или на някой по-здрав клон! Но изчислявайки правилно дължината на въжето, това е много важно! Набийте си в главите всички - ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ И ТОЙ НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ. ХОРАТА СЪЩО. НИКОГА.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

9 TheRock | 21.02.201613:03

А ако са "силнотелесни" си подвиваме опашката и ревем къде са "органите"???
   

оценка

+0 -0