Какво ще правиш, ако имаш 40 часа... | webcafe.bg
Webcafe

Какво ще правиш, ако имаш 40 часа...

Аспарух Калянджиев 27.05.2011, 11:04 (обновена 25.07.2011, 18:20)
море, жена, плаж, живот

Снимка: © Getty Images

Кой знае защо хората нонстоп се безпокоят какво ще стане по-нататък - и какво ще говорят хората...

За малко да не забележа, че са обявили точното време на края на света. Тъкмо тогава разговарях с един приятел по скайпа и седнахме да мислим какво бихме направили, ако биха обявили, че краят на света ще е точно след 40 часа.

Примерно, сто метеорити летят към Земята, всички ги гледат през телескопите си (подобни на тези на покрива на Политехническия музей). Никакви варианти да бъдат избегнати. Гарантирано всичко свършва.

Да целуна и прегърна половинката - това е ясно. Но 40 часа пък не можеш нонстоп да се целуваш. Ако не друго, устните ви ще се подуят. Пет часа за целувки за всички - и пак е твърде много време.

А какво да правиш после? Остават 35 часа. Да се натряскаш? Ще изтрезнееш. Да спиш изглежда глупаво. Да избиеш всичките си заклети врагове пък няма смисъл, те така или иначе сами ще си пукнат скоро. Да се обадиш на двама-трима кретени и да им теглиш една многоетажна, да кажеш всичко, което си мислил.

После да се обадиш на тези, които ти си оскърбил някога, и да им поискаш прошка. После да се обадиш на тези двама-трима кретени и също да се извиниш. Да преспиш с всички? Е колко дълго можеш да правиш секс? Поне аз, първо, си имам половинка, така че други жени не ме интересуват; и второ, вече съм на твърде почтена възраст за целодневни оргии.

Да отидеш на работа и да се занимаваш с обичайните ангажименти? Че какъв е смисълът, ако светът ще свърши? Или да кажеш на предишните си работодатели: "Не ми беше приятно да работя за теб, шефе! Пукни дано!".

Да пиеш бира до припадък и да преядеш с пържени картофи, дюнери и торти в последната вечер?

И накрая светът да не свърши, а ти да си седиш като дебел идиот, без работа, с махмурлук и зверско неудобство. Затова вероятно бих прекарал крайно скучно и бездарно последните си 40 часа - или поне бих ги изживял не по-различно от обикновено.

Кой знае защо хората нонстоп се безпокоят какво ще стане по-нататък - и какво ще говорят хората. И не се осмеляват да си носят хубавите рокли, защото някой ще види "твърде много" от деколтето или баджаците им. Абсолютно напразно.

Някога един познат актьор ми беше разказвал, че като е бил студент, го молили да се снима като дубльор в сцена от филм. По сценарий изпълнител на второстепенна роля трябвало да претича край камерата по гол гъз, но отказал да го стори, защото не е такъв, какво биха си помислили за него зрителите. Така че повикали нашия човек, който имал подобно телосложение. И той претичал пред камерата по гол задник, а титулярът го гледал отстрани с облекчение - и дори със задоволство. След снимките нашият човек отишъл при него и му прошепнал: "Абе че тичах аз, тичах, ама в крайна сметка хората ще мислят, че гъзът е твой, нали?".

Естествено, това непременно някога ще се случи. Не краят на света, а краят въобще. Но някои хора живеят така, сякаш ще ги има вечно. В смисъл - живеят назаем. Удоволствията и всички хубави неща ги оставят за по-нататък. Сега не е моментът, сега не... А кога е?

Един от признаците на живота назаем е, когато дистанционното на телевизора се опакова в найлонова торбичка. За да не пострада и да се запази за по-дълго. За колко по-дълго? За цял живот? Двеста години то трябва да бъде красиво и ново ли? В крайна сметка това си е просто дистанционно, направено от евтина пластмаса. Ако от мен зависи, веднага бих разопаковал всичко и бих го използвал, защото един х*й знае какво ще ми се случи утре.

Или примерно ядеш сандвич. С шунка, маслинова паста, запечен кашкавал и домат. И първо гризеш тези страни, където е по-малко шунката и маслиновата паста. За да си оставиш накрая най-апетитното парченце по средата, където е по-вкусно, където пълнежът е повече и вкусът е по-силен. Така си ядеш сандвича, облизвайки трохите от устните, предъвквайки пастата, добирайки се постепенно до най-лакомите парченца. Още няколко хапки - и край. Сандвичът пада, или някой те моли да си отхапе. По-добре започвай направо от най-хубавата част.

Веднъж преди години видях края на света - в очите на жена. Тя искаше романтични фотографии, държеше да изглежда страстно влюбена или нещо от тоя род. Казвам й: "Моля те, сега затвори очи, не бързай, имаме колкото време поискаш. Не мисли за това, че има фотоапарат, че те снимат, представи си, че си сама. Като отвориш очи, искам да видя такъв поглед, който си имала след последния невероятен, потресаващ секс. Спомни си кога си изживяла такъв секс - и гледай по този начин. Искам да хвана в очите ти именно този блясък, тази светлина". И тя вместо да затвори очи, неволно ги вдига към тавана - и е очевидно, че се напъва да си спомни, като че ли дори нещо си припомня, но нищо не й идва наум в самото начало. И никакъв блясък в очите, това е - край.

Най-правилния край на света го преживях, като се качих преди 2-3 години на висока стълба, да боядисвам тавана на приятел. В един момент се пресегнах с четката към по-далечен ъгъл, стъпих накриво, стълбата се разклати - и започнах да балансирам във въздуха. Клатушкам се, размахвам във въздуха ръце, опитвайки се да се заловя за нещо и да се удържа. Пренасям центъра на тежестта насам-натам, за да постигна равновесие, кофата с боята почна да се разлива.

И сякаш има шанс да се удържиш, да останеш на висота... но в един момент просто си помислих: "Бе майната му, така или иначе ще се пада". И паднах. Това според мен е едно от най-правилните решения в живота. Ако така или иначе ще се пада, за чий да се клатушкаш?

Та затова снощи се замислих - и се натъпках с пържени картофи, дюнер, суджу и прочие джънк-глезотии. И ометох част от битовите запаси с алкохол. Само торта не успях да взема, че беше вече късно вечерта. Така де, щом са плъзнали такива съобщения, да се готвя за края, по-добре е да го посрещна с пълен непукизъм, нега и кеф. А ако няма край на света, поне да ми е било хубаво.

И въобще ако някога отидете да посетите маите, както ще го прави новата ми шефка, ще ви помоля да ги питате нещо. Всъщност направо на нея ще й кажа да ги пита: "Абе защо така постъпихте с всички? Нарисували сте календар до 2012 г. и сега всички се безпокоят. Как може така?" А те вероятно ще й отвърнат: "Я стига сте паникували, ще нарисуваме още!". И ще седнат пак да пият чай от кока.

Oще: картофи  край  сандвич  свят  секс 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

24 skd911 | 18.10.201117:59

Абсолютно нищо....... просто като минат 40 часа и не дойде свършека на света ще им се изсмея ето така muhihihihi muhihihihi muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.11.2010, 17:06

23 Ivo Chipev | 02.06.201103:48

Само за сандвича няма да се съглася. Лично аз почвам от края , защото като почна от средата - 1во винаги маслиновата паста изпада и се омазваш целия и 2ро-защото ако сухия хляб остане за накрая едва ли ще го изям. А нали било грехота да се хвърля храна, така едно време ми казваха бабите Усмивка

п.с. Ще мина през офиса да си запиша 1 CD с приятна музкика, ще запаля колата и ще се излежавам цял ден на някоя слънчева поляна съзерцавайки края на света с бутилка вино. Или ако е зима - ще карам цял ден примерно сноуборд и след това ще седна с бутилка вино да съзерцавам края на света. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.03.2011, 14:08

22 Badabas | 29.05.201109:42

... Ще си довърша работата! Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.02.2011, 22:00

21 nada_noname | 28.05.201120:14

Ще ощастливя по-най гадния начин всички словоблудци (журналисти, писачи, боклуци криещи се зад анонимността на интернет, писатели, политици), ако не им стигне... и тяхната майка.. А иначе светът продължава с или без хлебарката наречена човек.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 19:38

20 Кристиян Здравков | 28.05.201116:33

"И сякаш има шанс да се удържиш, да останеш на висота... но в един момент просто си помислих: "Бе майната му, така или иначе ще се пада". И паднах. Това според мен е едно от най-правилните решения в живота. Ако така или иначе ще се пада, за чий да се клатушкаш?"

Не трябва,да се предаваш като има трудност,а да се опиташ да я преминеш.Иначе ако падаме постоянно по едно време няма да можеш,да се изправяме.
Иначе за падането..ако се пада поне трябва да избереш къде да паднеш:Д
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.02.2011, 12:43

19 D G D | 28.05.201114:46

40ч. до края на света?!?!
Като си знам колко ми е натопорчено през следващите 48 часа - ще си пусна видеото на запис и ще си го гледам после Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.05.2011, 14:05

18 YOLE | 28.05.201110:45

Светът няма да изчезне , ако вместо да се вайкате , излезете и оплевите чесъна си . И го засаждайте на две места , та ако падне метеорито в/у единио , да ядете от другио .
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

17 skd911 | 28.05.201110:09

Все пак имам някакво странно усещане........ вероятно 6-то чувство, че края на света е много далече......... и когато наистина дойде, никой няма нито да го очаква, нито да знае. Всичко ще стане толкова бързо, че няма да имаме никакво време за реакция.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

16 skd911 | 28.05.201110:04

Повечето приказки за апокалипсис са доста пресилени, еле пък заради парниковите газове или човшката дейност. Реално апокалипсиса може да дойде само от космически обекти. Като можеби най страшното нещо е ако се получи някаква нестабилност на Слънцето. Тогава унищожението ни наистина ще е неизбежно, но и никой няма да може да го предвиди.

Едно рязко покачване на Слънчевата активност би могло да унищожи живота на земята за броени часове, ако не и по бързо. Представете си 100 кратно увеличение на Слънчевата активност. Това е напълно възможно, при други звезди са наблюдавани много по резки промени.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.08.2010, 15:09

15 skd911 | 28.05.201109:57

Едва ли някой може да гарантира, че света ще свърши........ но ако наистина опасноста е абсолютно неизбежна.....

Всъщност не го вярвам това, не вярвам че има нещо неизбежно. Мисля че въпреки всичко можем да се спасим, човечеството е способно на големи постижения когато работи за една обща цел. Най важното в един такъв момент ще бъде да няма паника. Трябва да се борим до последно, като цивилизация, ако успеем да го направим, ще оцелеем, независимо от опасноста и трудностите.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани