По-леко с приказките | webcafe.bg
Webcafe

По-леко с приказките

Webcafe.bg, по The Atlantic, Мегън Гарбър 02.01.2014, 14:42 (обновена 06.01.2014, 13:15)
Смартфон

Снимка: © GigaOM

Разговорите ни станаха хаотични и объркани

„Ще бъда малко отегчителна", обявява Шери Търкъл, сядайки да пие чай в дневната на своята къща в Бостън. Тя е психолог и преподавател в Масачузетския технологичен институт, а изследователският й интерес пада върху връзката между машините и хората. Особено уместно за нашето свързано съвремие.

Скорошната й книга е под заглавие „Сами заедно. Защо очакваме повече от технологиите и по-малко един от друг?". Това е изследване върху изолиращата ни зависимост от устройствата, покровителствана именно от необходимостта за онлайн свързване и общуване. Тя не е технологичен утопист, а точно обратното - попада в категорията на скептиците.

Търкъл е критик на технологиите, но няма фобия от тях. Работи с роботи. Има няколко смартфона. Пише съобщения на дъщеря си. Изпраща ми имейли. Първото нещо, което забелязах в интериора на нейната къща, беше голяма купа, преливаща от компютърни компоненти и периферни устройства.

Докато си бъбрим, става ясно, че Търкъл не просто не е скучна - тя умее да води разговор изключително добре. Говори осъзнато и преднамерено, често прави паузи между изреченията. Смее се искрено и от сърце, което е знак по-скоро за нейната топлина, отколкото за моето остроумие. Има на разположение най-важното за добрия комуникатор - богат опит, от който да черпи.

„Не мога да се удържа да не наблюдавам как семейства общуват в ресторантите. Не мога да не наблюдавам как майки говорят на децата си в парковете. Не мога да не гледам как те изпращат съобщения, докато мънкат децата си по улиците", казва тя.

Много думи, малко смисъл

„Данните" за научната й работа са навсякъде. Две момичета, които вървят по улицата, мълчейки и пишейки на някой друг. На масата - пред първото ядене за деня - когато мимозата във вазата бледнее пред екрана на телефона. Дете в количка, което играе с таблет. Цялото море от хора, които срещаме в тази кипяща събота, изглеждат сами заедно - точно така, както ги е описала Търкъл.

В момента тя работи върху нова книга - „Възстановяване на разговора", която ще бъде продължение на „Сами заедно". Заключението, което Търкъл намира, не е, че не говорим помежду си. Напротив - настоящият свят е много по-разговорлив, отколкото когато и да било - чрез телефона или очи в очи, чрез Facebook или Twitter.

Проблемът, казва Търкъл, е, че всичко това са просто приказки за сметка на истинския разговор. Ние говорим повече един на друг, отколкото един с друг. Разговорите ни са хаотични и объркани - пълни са с паузи, прекъсванията, смяна на темите, подбрана непохватност. Нещо като танц - никога не знаеш кога ще настъпи интересната част сред цялата скука. И точно в тази обърканост на живата комуникация е шансът за истинска обмяна на думи и съдържание. За истински разговор.

Логиката на разговорите по Интернет е съвсем различна - от наблюденията в ефир - така любимите изказвания за текущи събития - до безкрайните постове на много, много selfie-та. Там се предпочитат показността и саморекламата пред истинското общуване, приливите пред отливите. Интернет винаги работи. Той те съди, наблюдава, подтиква. „Това не е разговор", изтъква Търкъл.

Тя защитава изгонването на телефони, таблети и всякакви подобни устройствата от „свещени места", като масата за вечеря. Иска да се гледаме в очите. И разговорите ни да бъдат във висша степен човешки.

Докато вървим по улицата, стигаме до магазин на Apple, където на опашка се е струпала голяма тълпа. Влизаме в магазина и забелязваме двойка на средна възраст, които разговорят по обикновен начин, издаващ от разстояние или дългосрочна близост, или липсата на такава. И двамата се взират в един таблет. Мъжът посочва нещо на екрана. Жената се усмихва. Може би се свалят, а може би са женени от 40 години. „Всеки говори", забелязва тя. И никой не говори за нищо друго, освен за машините".

Oще: компютри  комуникация  общуване  разговор  технологии 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

3 Крив Макарон | 03.01.201411:21

Идеята тъкмо ми стана интересна и... се оказа поредната безцеремонно чопната статия от чужда медия, която също толкова безцеремонно е оскатена наполовина. Евала!
Знам, че гугулбот ще ви резне кинтите заради публикуваните банери ако усети, че статия никак не е авторска, но поне от уважение към читателите си да бяхте поставили линк към цялата статия, или пък... като крайна форма на снизхождение към нас, презряните нудачните, които имаме нещастието да бъдем ваши читатели... да бяхте споделили заглавието на публикацията в оригинал.
Но, уви! Медията е толкова българска, че дори преведените публикации са тук, не за да се задържи читателския интерес към Уебкафе, а за да се излъже гугълбот. И по тази причина се научих да ползвам направо англоезични медии, въпреки, че изпитвам известни затруднения с английския, но пък ми е спестено унижението да ми пробутват 1/2 статии.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 03.11.2010, 00:11

2 dedogo6 | 02.01.201418:01

За това сега аз отивам на кръчма , да си направя веселото с Хора, които познавам и на живо,и на виртуално Усмивка

Хора ,които като седнем на една маса , не си вадят устройствата , а почваме да пием, и да се веселим по стария начин... Много щастлив
Технологиите са хубаво нещо, ама трябва и да не ти управляват тотално живота. Идея
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

1 Rowan | 02.01.201417:35

"Хората се събират не за да чуят, какво има да им каже другия, а за да си кажат те своето" - разправя един френски заядливец преди къде 300 лета. От тук и нета, фейса и ДжиЕсЕм-а не са причина, а следствие. Ние просто сме си такива. Технологиите само улесниха хората да бъдат себе си Усмивка
   

оценка

+3 -0