Режисьорът Дани Бойл снима "127 часа" - истинската история на алпиниста Арън Ралстън, който сам ампутира ръката си, след като пет дни е затисната от скала | webcafe.bg
Webcafe

Да си отрежеш ръката на кино

Lifecafe , По Los Angeles Times 27.12.2010, 17:43 (обновена 03.01.2011, 22:04)
хилари суонк

Снимка: © Getty Images

"Не можеш да си позволиш особена свобода в разказването на сюжета.", казва Хилари Суонк за изиграването на персонаж на база реален човек.

Когато режисьорът Дани Бойл започва да подготвя "127 часа", истинската история на алпиниста Арън Ралстън, който сам ампутира ръката си, след като пет дни е затисната от скала, той знае, че има интересна история за разказване и дори още по-добър материал. В крайна сметка кой би могъл да води по-добре режисьора през трудния драматичен терен от самия планинар?

Но за Бойл присъстващият в плът и кръв на снимачната площадка водач Ралстън също така върви заедно с ангажименти към същия Арън Ралстън. Например алпинистът настоява, че героят му (игран от Джеймс Франко) трябва силно да се разсмее в момента, в който отрязва ръката си, точно както той самият е направил в реалността. Режисьорът възразява, заявявайки, че смях в този момент би бил неуместен. В крайна сметка Бойл отстъпва.

А когато режисьорът иска да използва гарван като комедиен елемент, Ралстън протестира, заявявайки, че гарванът е бил символ на надежда за него, когато е бил затиснат от скалата. Бойл решава вместо това да използва надуваема кукла "Скуби Ду".

"Като режисьор обичаш да имаш истинска история, тъй като това я прави по-въздействаща," споделя Бойл. "Но също така е и трудно, тъй като знаеш, че описваш нечий реален живот."

Истинският живот все повече става кино

Киното някога е било убежище от суровата реалност. Но в наши дни реалността влиза гордо през вратите на киносалоните. "127 часа" е един от поне 13 филма, базирани на истински истории, които ще бъдат по кината в близките месеци.

Филмите се занимават с най-различни теми - включително кралска биография ("Речта на краля"), история от Силиконовата долина ("Социалната мрежа"), юридическа драма ("Присъда"), боксьорска сага ("Боецът"), спиращ сърцето екшън ("Неудържим") и стопляща сърцето романтична драма/комедия ("Любовта е опиат").

И това без да споменаваме криминалната загадка ("Всички хубави неща"), любовната история с бягство от затвора ("Обичам те, Филип Морис"), изследването на раздвоението на личността ("Франки и Алис") и две политически саги ("Честна игра" и "Казино Джак").

Филмовият бизнес най-сетне наваксва

Специалистите коментират, че след десетилетие на реалити-телевизия, филмовият бизнес най-после наваксва изоставането. Зрителите и шефовете на студиа не само толерират доза реалност в своите художествени филми, но даже я очакват.

Истории като разказаните в "127 часа" или "Боецът" (за боксовия шампион в полусредна категория Мики Уорд) се превръщат от обикновени в силно въздействащи в съзнанието на зрителите в мига, в който надписът "По истинска история" се покаже на екрана.

Но с навлизането в реалитито Холивуд нагазва и в мътни води - творчески, етически и дори юридически.

Както установяват Бойл и останалите режисьори, трудно е да се прави художествен филм, същевременно спазвайки ограниченията на практически документалния жанр. Някои хора като Ралстън искат сериозно да участват в проекта - до степен да диктуват какви да са мимиките на актьорите и други дребни подробности.

Други нямат желание да се занимават с процеса, но оплюват филма или дори заплашват със съдебни дела, ако не са доволни от резултата. Скандали, компромиси и конфликти изобилстват навсякъде.

Холивуд се умори от чистичките измислици

"Мисля, че всички се умориха от чистичките, добре оформени измислени истории, с които се занимавахме от толкова отдавна, и привлекателните истории от реалния живот са много по-интересни," твърди филмовият историк Дейвид Томсън. "Но има една огромна опасност. Всеки път, когато се създава сюжет на база изживяванията на реален човек, навлизаме в процес на изкривяване."

Екипът на "Присъда" признава, че са били нужни огромни усилия, за да бъде оформена близо до реалността историята за сервитьорката, превърнала се в кръстоносец в съда Бети Ан Уотърс, която започва да учи право в опит да освободи осъдения погрешка неин брат.

Хилари Суонк, която играе Уотърс във филма, си спомня, че дори е изпитала потребност да се извини на Уотърс за сцена, в която тя носи облекло, което Уотърс вероятно не би облякла никога.

"Това е огромна отговорност," казва Суонк за изиграването на персонаж на база реален човек. "Не можеш да си позволиш особена свобода в разказването на сюжета."

И най-добрите намерения не пазят от скандал

Понякога дори и най-добрите намерения не могат да гарантират предпазване от скандали. Продуцентите на "Присъда" може да бъдат осъдени от семейството на жертвата на убийство, описана във филма. Те са се оплакали, че създателите на филма не са се посъветвали с тях за представянето му - и са наели адвокатката Глория Олред, но завеждането на делото тепърва предстои.

"Всички хубави неща", режисиран от Андрю Жарецки, представлява леко завоалирана история на ексцентричния наследник на нюйоркска компания за недвижими имоти Робърт Дърст. Там се прокрадва вероятността, че Дърст е организирал убийството на жена си и е поръчал убийството на приятел, който е щял да отиде в полицията с доказателства за участието му в престъплението.

В реалността Дърст никога дори не е бил обвинен за който и да е от двата случая. Жарецки променя имената на героите във филма си, но има твърде малко съмнения кого всъщност има предвид.

Срещу филма също така са повдигнати възражения от Durst Organization, строителната фирма, някога ръководена от бащата на Дърст. Компанията заплашва да съди дистрибуторите на филма, заявявайки, че той отправя "лъжливи и вредни клевети към честността, етиката и добрия бизнес-имидж" на фирмата.

От шегаджия до милиардер

Изпълнителният директор на Facebook Марк Зукърбърг не заплаши със съд авторите на "Социалната мрежа", който проследява пътя му от шегаджия в Харвард до милиардер. Но той и някои други ранни служители във Facebook не са крили презрението си към представянето от Арън Соркин на мотивацията на основателите, както и на купонджийската атмосфера около фирмата в ранните й дни.

Соркин коментира наскоро, че не иска да бъде прецизен към истината, а иска истината да бъде към развитието на сюжета. Не желая истината да бъде враг на добрата история, казва той.

Все пак филмът не е съвсем негативен към Зукърбърг - той го издига до един от най-известните хора в света и вероятно допринася за избора му от списание Time за човек на годината.

Джейми Райди, бивш търговец на лекарства, чийто мемоари "Усилена реклама" оформят основата на "Любовта е опиат", признава, че има сериозни разминавания между живота му и филмовата версия. Филмът например приключва, като Джейк Гиленхал кара спортната си кола до автобуса на Ан Хатауей за финал в стил "и те живели щастливо".

В реалността Райди си остава ерген, живее в Саут Бей и се опитва да пробие като сценарист.

По думите на Райди: "Искам да остана в Холивуд и не искам да си създавам репутация на човек, с който е трудно да се работи." (Също така той признава: "Знаех, че правя отстъпление, когато го правех - и го сторих за много пари.")

Какво виждат кинорежисьорите толкова ценно в истории като тази на Райди?

Като начало, те могат да си спечелят правдоподобност пред една все по-преситена публика.

Животът е по-пъстър от измислиците

"Никога не бихме могли да направим нашия филм, ако не беше истински," казва Глен Фикара, който е сърежисьор на новия филм с Джим Кери "Обичам те, Филип Морис" - историята на гей затворник, който непрекъснато бяга от затвора. "Зрителите щяха да си помислят, че историята е твърде невероятна."

А Марк Бомбак, сценарист на трилъра с Дензъл Уошингтън "Неудържим", казва, че не само публиката е изгубила интерес към изцяло измислените истории, но и той самият вече не се интересува от тях.

"Когато сега чета романи, много повече съзнавам, че те са измислени, и това ме изважда от сюжета", твърди писателят, който е базирал сценария си на историята на работниците от железниците, които предотвратяват катастрофа, когато локомотив без машинист се носи с бясна скорост из Западна Пенсилвания.

Той добавя, че вероятно дори не би се захванал с филма, ако нямаше корени в реални събития. "Щеше да звучи кухо," коментира Бомбак.

Марк Уолбърг изтъква подобен аргумент за "Боецът", на който той е продуцент и където играе главната роля. "Имаш усещането, че гледаш документален филм за тези хора, а не филм за живота им," казва той.

Базираните на факти истории пораждат цял куп усложнения. Уолбърг преобръща дома си за "Боецът," пренасяйки Уорд и пламенния, словоохотлив полубрат на Уорд - Дики Еклунд, в продължение на месеци с къщата на семейството си в Лос Анджелис, за да е сигурен, че те ще са на подходящото ниво в интерпретацията си.

Когато започват снимките, истинската сестра на Уорд - Кати "Прасето" Еклунд, идва на снимачната площадка всеки ден и подхвърля дребнави критики за диалозите и облеклото на актрисата, която се превъплъщава в нея.

Филмовият историк Дейвид Томсън твърди, че приема това като фундаментална промяна, в която Холивуд, който винаги се е гордял, че създава свят на въображаемото, се нуждае от реалността по начин, който никога досега не е било възможен.

Как истинският живот да се превърне в забавление

Макар базираните на реалността филми да позволяват на режисьорите да направят по-въздействащи сюжети, те поставят нови проблеми пред публиката, която сега може да се изкуши да вижда ежедневното си съществуване като основа за художествени филми.

"Когато филмите започнат да показват реалния живот, това не само превръща живота в забавление," казва Томсън. "Това размива текстурата на реалното изживяване."

Ралстън упорито се бори с подобни опасения - и е имал сериозни опасения, че Холивуд ще се справи подобаващо с неговата драма. Но за човек с толкова нетрадиционен подход към живота - той напуска работата си като инженер в Intel през 2002 г., за да се посвети на алпинизма, изглежда е стигнал до кинопредставянето на неговата история със забележителен ентусиазъм.

Той крачи по червения килим на премиерата на "127 часа" тази есен и след прожекцията специално благодари на Бойл и на сценариста на лентата. "Все още плача всеки път, когато гледам последните пет минути от филма," споделя той.

Oще: 127 часа  алпинист  ампутация  дани бойл  живот  история  реалити  ръка  филм 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани