Летище | webcafe.bg
Webcafe

Летище

Кристина Пайташева
02.12.2011, 17:15 (обновена 15.12.2011, 17:00)
летище

Снимка: © Sofia Photo Agency

Българинът от своя страна обикновено е натоварен до козирката - на количка бохчичките са разположени на принципа "с връх"

Не, това не са размисли за на романа на Артър Хейли. Сещате се, нали? Психично болен отчаян мъж, самолет, летище, експлозив... Но и аз снощи исках да взривя летище София...

Поне в изчаквателната зона на Терминал 2 е топличко. В един от последните автобуси 84 трябваше да пообиколиме, за да намерим кое е работещото парно. И да придремем докато стигнем.

Радваме се, защото след направената справка по телефона, полетът, който очакваме от Франкфурт, дори ще подрани. По елементарна сметка ще висим още максимум 20 минути (с включено "багажно време"). Значи всеки момент нашият човек трябва да излезе.

Подпряли сме перилото точно срещу излизащите и на всяко отваряне на вратите се дзверим. И се започна едно от онези чакания, които ти се струват, че нямат край.

Разбира се, съвсем в реда на нещата, буквално изкретенясваме. И то не само от чакане, ами и от това непрекъснато повдигане и сваляне на главите ни в моментите, в които плъзгащите се врати се отварят и затварят.

Ето точно в този умопомрачителен процес наусетно настъпва времето на сътворение на типология на пристигащия и чакащия субект.

И веднага си проличава кой чужденец, кой българин. Пристигащият чужденец обикновено дърпа елегантно малко куфарче, задължително с дълга дръжка и на колелца или пък е с удобна чанта за през рамо. Палтенце, шалче, очилца, вестника в ръка. Излиза спокоен и веднага открива с поглед кой го чака. Чакащият - и той в същия лайфстайл.

Българинът от своя страна обикновено е натоварен до козирката - на количка бохчичките са разположени на принципа "с връх". Ако се съди по пръхтенето, изглежда нервен. Защо? Да не е копал в самолета?

Или това настроение е резултат от събирането на всичките малки и големи чантички, които са така натрупани върху сравнително доста голямата количка, че се виждат само едни очи и нос. Обаче посрещачът го вижда:

- Ехеееей, кво става, бе?

- Абе, мани! Щи разправям!

Но, нека не генерализираме.

И за нашенците куфарът е много важен аксесоар, Освен че с него много успешно изнервените пристигащи блъскат плъзгащите се врати до степен, до която милите се посчупват, той е и начин да те забележат. Излиза една мацка - види се, българка е. Ама то е куфар, то е чудо - голям, бял, на черни петна. Малко прилича на правоъгълен далматинец, само дето няма косми по него.

Отивам да пуша, че не се трае!, споделя братовчед ми. Вече излизат дори пилотите и стюардесите. Щастливи са, прибират се да си почиват. И настава една дълга пауза преди да дойде следващият полет... от Мюнхен. Там ни е надеждата.

Франкфуртският полет отдавна е кацнал. Черният монитор изписва мигащо Landed в зелено. А нашият човек още го няма. Телефон - изключен. И мен обаче започва да ме тресе нервата.

Тръгвам да обикалям по летището в търсене на инфо. Бюро Информация на летище София има. И то какво! Огромна табелка, празно бюро, дамско палто с мъхеста качулка и дамска чанта върху стола. Момент, има и едно пликче, на което пише Летище София. Но от субект няма и следа.

Надигам се и оглеждам мястото. Не се знае - да не е припаднала жената и тя в очакване на някого. Никой!

Какво да се прави, вниманието ни пак е насочено към посрещачите. Трябва да има разнообразие. Официалният анцунг е налице. Даже по няколко пъти в различни разновидности, материи и шарки. Но най-впечатляващ е стайлингът на дама с черно анцунгоподобно долнище с четири бели вертикални линии и официално дамско палто.

Междувременно пиколата от хотелите отвисяват и те като нас вече втори час, а табелките в ръцете им леко отчаяно са се килнали всяка в собствена посока. Придремват и те. Момче с три огромни червени рози дочаква своята дама и буквално тича към нея. А тя - с червено палтенце. Няма нщо случайно! Целувки, прегръдки! Айде вкъщи на топло!

Отивам да изпуша още една цигара, казва братовчед ми, който механично маха и слага шапката на главата си.

Но ето, че нашият човек вече е налице. След двучасовия престой бързо се мятаме на едно такси, чийто шофьор видимо е разстроен от факта, че е станал в 1 ч. през нощта, за да работи. Е, няма как, пич! Кой за кво е учил... Добре, че не знам много за експлозивите.

Oще: бюро  ионформация  летище  пристигащи 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 24.09.2010, 10:49

20 иван | 27.12.201108:22

Поредната нашенка отвратена от своите сънародници. Европеизирана, окултурчена, научена на всички хватки на европейския бон-тон.

Погледнато от другата страна – „пази боже сляпо да прогледа”. Ако е” прогледало”, а може би, си мисли, че е прогледало.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.06.2011, 23:30

19 Мишуга | 27.12.201100:00

Таа с червеното палтенце дет я чака малдия тъпкач с розите каква фабула се явява за да разкрие?
Пък и че нямало нищо случайно? Мамбо номер пет ли? Викаш с червеното палтенце като пчеличка - от цвят на цвят и от уй на уй.
Може, има ги и такива доста.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.09.2010, 14:43

18 Bozo Kosmev | 07.12.201111:07

...Обаче посрещачът го вижда:
- Ехеееей, кво става, бе?
- Абе, мани! Щи разправям!
Но, нека не генерализираме.

--------------------------------------------

Друго си е чужденците. При тях посрещанията са:
- Как беше полета, дарлинг?
- Чудесен. Имах време да прегледам програмата на операта и театрите и да набележа културната ни програма за следващите ... години. Също така препрочетох Хамлет и дори ми остана време да хвърля един поглед на Файненшъл Таймс, за да видя как върви борсата. Спомняш ли си лорд ...? Пътувах с племенничката на братовчеда на зълвата му. Прекрасна млада жена, да знаеш с колко куфари се беше натоварила... Тя е българка, между другото....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.04.2011, 11:05

17 Кучешко далаче | 06.12.201111:48

Верно пълна боза е наплескала книговезката. Даже не ми се занимава и да я коментирам тази статия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.03.2011, 10:49

16 Rodrigo Diaz de Vivar | 06.12.201110:06

@solaar
ДА!
Хю Грант, нали?

@Last Sword
ДА!
По кратко е трудно да се каже.
ДА!

Отделно от това, може би авторката иска подсъзнателно да се отдалечи от образа в огледалото. Да покаже, че вече от другото "добр'утру", не сме като някоя провинциална студентка по "Книгоиздаване" в СУ при пристигането си в София преди 6-7 години.
Перифразиране на "Къде съм аз, къде сте вие".
И завършека ... към таксиметровия шофьор ...
"Кой за каквото учил".
За мен шофьорлъка в столицата и четири години "Книгоиздаване" не са твърде далече по интелектуален потенциал. Една година магистратура по "Публична комуникация" и докторантура с copy, translate и paste не те прави журналист. Нито пък научен работник.

Отделно от това ... можеше да погледне, че такъв поликарбонатен куфар на Rock [с далматинските мотиви], като този, който е описала в статията, струва малко повече от нейната месечна заплата. И е доста фИешън.
Не може всички да ходят като монахини, с черен куфар за 15 лева от "Илиенци", защото "мама така ходи".

Нищо лично към авторката, моите извинения ако греша и съм прозвучал грубо, но това прозира между редовете.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.06.2011, 17:14

15 Last Sword | 05.12.201117:32

Понаписах някви неща ама се затриха. Както и да е. Основното е, че Криската Пайташева е изакала една тъпотия. Не че не съм летял и с комбиниран група от портокалосортировачи бачкащи в Испания и чистачки/гледачки работещи във Великобритания, но за това друг път.

Летището, което и да е, е много по-интересно за мен с това, че можеш да наблюдаваш огромна палитра от емоции. Противоположни, оплитащи се, разместващи се. Това му е интересното. Иначе кво очакваш от леля ти Пепа, която чисти къщи за хиляда паунда на месец или от батко ти Ваньо, който е отишъл от кеф да бере портокали. Няма как да са излезли от реклама, а и не е нужно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.01.2011, 12:03

14 solaar | 05.12.201113:36

Едно доста по-добро описание на летищата Много щастлив

"Whenever I get gloomy with the state of the world, l think about the arrivals gate at Heathrow airport. General opinion makes out that we live in a world of hatred and greed but I don’t see that. Seems to me that love is everywhere. Often it’s not particularly dignified or newsworthy but it’s always there. Fathers and sons, mothers and daughters, husbands and wives, boyfriends, girlfriends, old friends. When the planes hit the Twin Towers, ‘none of the phone calls from people on board were messages of hate or revenge, they were all messages of love. If you look for it, I’ve got a sneaky feeling you’ll find that love actually is all around."
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.06.2011, 09:28

13 Theodora | 05.12.201109:31

Аз нещо не я разбрах тази статия...Недоволството от какво е породено? Че след като самолета е кацнал, така чаканият човек не се е появил в същатата минута ли? Авторката явно за първи път посреща някой Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.12.2011, 23:37

12 Ivaylo Krasimirov Marinov | 04.12.201123:38

Баси комплексарската статия.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.09.2010, 15:20

11 Manuela Gerenova | 04.12.201122:28

Аз хора в анцузи съм виждала и по европейските улици. И не бяха българи. Хайде стига с мисленето, че отвъд Скопие крачат само мъжете от каталога на Пол Смит и жените от... изберете си кой дизайнер най ви кефи.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани