Какво им има на кариеристките | webcafe.bg
Webcafe

Какво им има на кариеристките

Lifecafe , Никълън Коулридж, Vogue
31.10.2012, 11:23 (обновена 31.10.2012, 12:03)

1 от 7 снимки Назад Напред

обувка, жена, работохоличка

Снимка: © Getty Images

О, боже, не е ли твърде амбициозна?

Наскоро бях член на жури, което избираше кандидати за важна позиция. Пред нас беше изправена цяла редица от силни и отличили се кандидати, които интервюирахме за поста.

Половината от тях бяха мъже, а другата половина - жени. По някаква случайност по-голямата част от журито се състоеше от мъже на средна възраст.

Всеки път, в който интервюирахме жена (а кандидатите от женски пол като цяло бяха по-перспективни от мъжете), един от мъжете в журито възклицаваше: "О, боже, не е ли твърде амбициозна?" А веднъж дори заяви: "С тази не бих спорил за нищо на света. Готова е да прегази и баба си". 

Когато най-накрая избрахме жена за позицията, той изглеждаше объркан и почти изплашен 

Какво им има на амбициозните жени? Дори сега, 12 години след началото на XXI век, тези две думи, съчетани заедно, извикват представи за агресивни, безмилостни, хищни и плашещи женски същества. И не само мъжете се боят от тях.

В много случаи, жените са също толкова ужасени от амбициозните си посестрими. "Ама че кучка," казват те, "толкова е корава и настоятелна".

Питайте хората да ви кажат примери за амбициозни жени и ще получите списък от случайно назовани имена: Кейти Прайс, Виктория Бекъм, шефката на МВФ Кристин Лагард, Хедър Милс, Нанси Дел'Олио, Мадона, Хилъри Клинтън и Черил Коул - жени, които нямат нищо общо помежду си освен факта, че са известни и предположението, че по пътя си нагоре са били твърде настоятелни и опортюнистични. 

Факт е, че хората имат двойнствено отношение към женската амбиция

В един момент се обвиняваме за това, че имаме само три изпълнителни директори от женски пол в 100-те най-успешни компании от FTSE, а в следващия момент отказваме заслуженото място на единствения премиер - жена Маргарет Тачър на Трафалгар Скуеър.

Когато някоя изкусителка омае футболист от шампионската лига, когато някоя жена влезе в правителството, това често е съпроводено от неодобрително извъртане на погледа, сигнализиращо за "амбициозна кучка на хоризонта".

Ала пламенните амбициозни жени са и завладяващи. За първи път прочетох "Панаир на суетата" от Уилям Текери още в гимназията, а неговата амбициозна героиня Беки Шарп се превърна в един от литературните ми идеали.

Изучавайки амбициозните жени, открих, че те са разнообразни видове и объркването на типа им може да бъде, меко казано, рисковано 

Най-чистият и според мен най-възхитителният вид амбициозни жени са професионалистките, които успяват чрез сила, разум и проницателност. Джоан Роулинг, Натали Масене от Net-a-Porter, Марджъри Скардино от Pearson и Синтия Керъл от мултинационалната минна компания Anglo American са само няколко примери за такива жени. Това е типът жена, който всеки елитен колеж се надява да възпроизведе.

След това идва ред на нуждаещите се амбициозни жени, които стават все по-често срещано явление в бизнес средите. Този тип амбициозни дами постоянно висят в LinkedIn, дебнейки за нова работа - те преминават към следващото завоевание, преди някой да успее да разкрие недостатъците им в предишното, ефективно прикривайки следите си като истински хищник.

Лично аз обаче никога не бих наела човек, чието CV показва, че сменя работодателя си на всеки две години - тези хора са като жените, които постоянно си сменят съпрузите - в един момент това се превръща в трудно преодолим навик.

Сексуално безмилостните жени пък са доста забавна гледка. Дори 100 години след движението на суфражетките, все още има доста дами, които се стремят към "изгоден" брак. Докато правех проучването си, посетих много нощни клубове, които се пукаха по шевовете от бъдещи "футболни съпруги" дошли там с едничката цел да забърсат някой богат спортист.

Малко приличаше на състезание по красота, в което всяка от претендентките се бореше за вниманието на журито. Ала признавам, че стратегията им е доста хитра. Няма по-бърз начин за натрупване на богатство и статус в 21 век от брака, последван от развод с помощта на добър адвокат. 

Повечето жени никога няма да се доберат до екстрите от брака с богаташ, независимо колко много работят 

Сляпата амбиция е друг отличителен вид, който най-често се забелязва в политиката. Със сляпа амбиция съм се срещал и на работа: когато неквалифицирани и понякога небалансирани хора се прицелват към позиция, на която никога не биха се справили.

След това, те започват своите безкрайни опити да ви убедят, бомбардирайки ви с доказателства за своя апетит спрямо работата и как всичко, което искат, е един шанс, за да се докажат. И ако случайно проявите слабост, те се излагат, точно както сте очаквали.

Амбицията "Трябва да се старая повече" пък е коренно различна склонност, присъща предимно на жените. Може би защото често бива придружавана от несигурност, че повечето мъже са твърде дебелокожи, за да се притесняваш за тях.

Това е амбицията да бъдеш съвършен във всичко, да оглавиш глобална компания, докато междувременно си председател на родителско-учителския комитет в училището на децата си, да бъдеш превъзходен гурме готвач, да имаш перфектния дом, перфектното тяло, да разбиваш всички с коментарите си в литературния клуб и да притежаваш докторска степен - като междувременно се клепеш с всевъзможни кремове, за да изглеждаш и 10 години по-млада. 

Триумфът на себереализацията насред семейното огнище

Най-накрая идва ред и на семейната амбиция - това простимо желание съпругът и децата ти да получат възможно най-добрия старт в живота, като идеалният вариант е да се справят по-добре от децата на съседката ви.

Като баща на четири деца, който вероятно е посетил повече от 100 училищни пиеси, сърцето ми все още се раздира при вида на всички онези амбициозни майки, които снимат отрочетата си с телефони и сапунерки, за да се хвалят с тях, вместо просто да ги гледат и да им се радват.

Жените със семейни амбиции не се възприемат добре от останалите майки, тъй като според тях прекрачват мистериозната граница между това да бъдеш добра майка и това да се престараваш.

Сред типичните характеристики на прекалено амбициозните мами са записването на децата за твърде много извънкласни занимания, организиране на прекалено пищни рожденни дни и най-вече тайното изпращане на децата им на допълнителни уроци. Мистерията е защо женската амбиция предизвиква толкова силни емоции, при положение, че мъжете са не по-малко нахъсани.

Oще: амбиции  жени  кандидати  кариера  семейство 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.04.2012, 15:29

32 Witch | 06.11.201219:43

Аз не мога да си представя да искам пари на приятеля ми да си купувам обувки, дрехи, чанти и такива работи Шокиран Естествено, че всяка жена трябва да си има и собствени доходи, да си купува каквото си иска, а не да разчита постоянно на някой, който я и купил, я не Mr. Green абе просто не е честно мъжа да работи а ние да харчим парите в мола, другия вариант пък е да ходим като гаврошовци а, не не не!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.11.2011, 17:34

31 blabla | 05.11.201212:51

Ъ? И какво ѝ е на баба ти Тачър, че не разбрах? Освен Алцхаймера в момента. Работила е, имала е образование, кариера, при това добра (за ситуацията), семейство с мъж и две деца и внуци. Била е на кориците на списания. Не била сексапилна за някакъв образ във форум?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

30 Mile Manolov | 05.11.201207:59

представете си, че има и нещо по средата
----------------------
ми има.. един кур има muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

29 Rowan | 02.11.201210:52

Има и по средата... меките китки muhihihihi
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 14.01.2012, 23:48

28 koya sam? | 01.11.201219:25

Лъки Страйк, в чужда държава е по-лесно да ги издържаш, отколкото у нас. Знам го от собствен опит, че и аз съм заработвала добре в чужбина и семейството ми е разчитало на това. Ама НИКОГА не е седнал мъжа ми да казва, че не ставам за това, което работя поради женската си природа. Поне това трябва да му се признае.
Сега какво, ако жената е жена според вашата дефиниция, то тя е емоционална и не става за ръководител, ако пък ли не е емоционална, значи не е жена, а гадна кучка-кариеристка? Е, представете си, че има и нещо по средата между "черно и бяло". Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 23.10.2010, 20:21

27 корейче | 01.11.201216:13

Радвам се, че не само на мен ми прави впечатление неграмотността в уебкафето. Останалите предполагам, че просто не четат статиите Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.12.2010, 13:30

26 Божидар Гюлмезов | 01.11.201202:53

25 Lucky Stike | 31.10.201222:58
значи никой не иска да знае точно коя си и колко са ми голями топките,че да издържам жена и две деца повече от двайсет години вече в чужда държава без помощ
------------------------
в това няма нищо странно. По-трудното е да го направиш това нещо в България - е тогава вече те признавам.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.12.2010, 13:30

25 Божидар Гюлмезов | 01.11.201202:51

22 koya sam? | 31.10.201221:52
Ами тогава, дръжте си ги в къщи тези създания, които за нищо не стават,
--------------------------------
никой не е казвал че не стават за нищо "тези създания"... Има и жени дето наистина стават за шефки, дори повече от много мъже. Но всяка жаба да си знае гьола. И да се съди по качествата на съответния индивид дето кандидатства за работата, а не пола да е от решаващо значение, и да има разни малоумни квоти...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

24 Rowan | 31.10.201222:24

Хахха Коя съм, забележи: никъде не съм казал, че не ставате за шефки. Казах, какви типично женски черти трябва да преодолеете, за да ставате, което от своя страна не е невъзможно. Но тогава губите всичко женско. Скивай само какъв сексапил излъчва баба ти Тачър... или която там ти хареса жена-шефка.

Никъде не става само да искаш, без да можеш, а де що съм видял статии по темата, жените се борят не за равноправие, а за преференции. Бизнеса е джунгла - оцелява по-силния. Никой собственик на нещо си, няма сметка да избира по полов признак ръководните си кадри, и точно жените шефки доказват половата пригодност за тази дейност. Има и жени ... но няма нищо женско в тях. Управлението върви под ръка с разума, а на жените е присъща емоцията. А разума с емоцията не искат да вървят задно.
   

оценка

+2 -1

Регистриран на: 14.01.2012, 23:48

23 koya sam? | 31.10.201221:58

И като нямате, ще имате поне елементарното уважение към жени, които хем работят, хем и с домакинство и деца се занимават. За да могат мъжете им да си пийват и да пишат по форумите колко негодни били те.
   

оценка

+0 -0