Атаката на кинокадемията срещу евреите | webcafe.bg
Webcafe

Атаката на Холивуд срещу евреите

Lifecafe , По Daily Beast 05.11.2010, 10:28 (обновена 08.11.2010, 18:07)
Жан Люк Годар

Снимка: © Getty Images

Жан-Люк Годар - автор на изключително хвалени филми и на недостатъчно отбелязвани антисемитски изявления, предстои да получи почетен "Оскар". Това предизвика доста шум

Жан-Люк Годар - автор на изключително хвалени филми и на недотам огласени антисемитски изявления, предстои да получи почетен "Оскар". Това предизвика доста шум - достатъчно, за да привлече вниманието на New York Times, който цитира вицепрезидента и гуверньор на Киноакадемията Фил Олдън Робинсън, автор на "Поле на мечтите". Той защитава решението за наградата с думите "Изкуството и творецът са две отделни неща." Робинсън твърди: "Дейвид У. Грифит е получил почетен "Оскар" през 1926 г., въпреки че е бил ужасен расист." И той наистина е бил такъв...

Но такава е била и цяла Америка по това време. Расовата сегрегация тогава е била както легална, така и присъстваща навсякъде, а небрежните расистки изказвания не са привличали никакво внимание - и със сигурност не са предизвиквали порицание.

Достатъчно е човек да погледне филмите, които Холивуд е правил в онази епоха, за да усети духа на нацията - всичко, от абсурдния шофьор на Чарли Чан, расистката карикатура Бирмингам Браун (Мантън Морланд), до наивното филмово представяне на историческото варварство на Маргарет Мичъл - "Отнесени от вихъра".

Просто се заслушайте в оригиналния текст на "Without a Song": "Роди се тъмен, но от него няма полза никаква, без песен." Песента е писана през 1929 г., но е записана от по-късно разочаровалия се Франк Синатра през 40-те години. Синатра, който не е бил расист, впоследствие променя текста. И песента остава завинаги като шедьовър.

С какво Годар е различен? Той е нарекъл продуцента Пиер Браунбъргър "мръсен евреин", възхвалил е убийството на израелските спортисти на Олимпиадата през 1972 г. в Мюнхен ("преди всеки олимпийски финал би трябвало по телевизията да се показва образът на лагерите за бежанци в Палестина") и на няколко пъти е слагал знак за равенство между ционизма и нацизма - продукт на разум, изпълнен със сифилитична омраза, който наричаме антисемитизъм.

В неговия случай обаче неговата омраза към евреите е маскирана като антиционизъм, което е достатъчно търпима идеология, но която често представлява снежната топка, в която се крие твърдият камък на антисемитизма.

Холивуд обаче е направо изцяло еврейска територия - място на имения, басейни и богини-нееврейки, където евреите имат сигурност и власт. Не само че те могат да си позволят да игнорират странния антисемитизъм на талантливите, но някои от тях се чувстват все по-неудобно заради гротескната израелска окупация на Западния бряг, периодичното нахлуване в Ливан или Газа, ролята на абсурдните и поставящи в неловка ситуация свръхрелигиозни, облечени като блажено забравени деди.

Те не само се притесняват как да отделят твореца от идеите му (Господи! Отново черния списък!), но и не искат да изглеждат твърде благосклонни към Израел - с неговите мрежи от бодлива тел и черни шапки. Те демонстрират опасение. Подобно опасение може да бъде определено и просто като страх.

Точно както никой във филмовата индустрия не би трябвало да погледне цветнокож в очите, след като е дал награда на Грифит, би трябвало да бъде също толкова трудно да бъде удостоен Годар с "Оскар" - и да бъде погледната историята в очите. Жертвите на Холокоста, които той грубо унижава - "На практика имаше 6 милиона камикадзета" - не са просто изчезнали. Те са били убити, обикновено застреляни, от хора, които също често са казвали фрази като "мръсни евреи".

Съмнявам се, че особено много бели хора са протестирали срещу наградата за Дейвид У. Грифит през 1926 г. (Черните тогава не са имали значение.) По-смисленият въпрос е дали Грифит би получил наградата в наши дни.

Като се има предвид неговото абсолютно пренебрежение към американската киноакадемия и общоизвестната му ексцентричност, не е особено вероятно Годар да се появи лично на 13 ноември да си получи "Оскара". Ако обаче го стори, ще е отвратително някой друг да излезе след него на сцената да вземе статуетката...

Oще: америка  дейвид у. грифит  жан-люк годар  оскар  холивуд 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.10.2010, 12:25

3 Джони Мокър | 08.11.201011:25

Krystian Szkwarek - Пляскане
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.11.2010, 17:08

2 Krystian Szkwarek | 07.11.201017:24

Само на мен ли така ми се струва или в това "Web cafe" все разни леви и либерални статиики се слагат? Как не им писна на левичарите да реват срещу този и онзи заради това, което бил казал? Кои сте вие да решавате кой ще има свобода на словото и кой не? Като насаждат разни либерали и социалисти омраза в обществото срещу богатите да речем, или нацистите, расистите, националистите, религиозните и прочее няма проблем - това е свобода на словото. Като се насажда същата омраза по обратния път обаче - от националисти да речем срещу имигранти или от нацисти срещу евреи - това е престъпление и трябва да им се затвори устата, вземе наградата/отличието както е в случая или даже да се пратят в затвора както е в някой европейски страни с отричането на Холокоста. Това за мен, човек който е далеч от всякакви политически крайности и живее в Англия с много приятели цветнокожи и евреи, е една голяма несправедливост и нарушаване на свободата на словото и всякакви демократични ценности. Или ще се наказват всички насаждащи омраза, или никой (а не само десните, пък левите не). Или ще се защитават всички социални групи от дискриминация, или никой (а не само евреи, имигранти, педали и прочее да се пазят, а религиозните хора, крайно десните и прочее само преследват). Защо не попитате колко пък получили Оскар или друга такава награда са били с крайно леви убеждения и са тачели някой от убииците на над 100 милиона души през 20ти век - я Ленин, я Сталин, Мао, Че и тн.? Техните награди не смятате, че трябва да се вземат нали? Ама на нациста веднага... Ето това е лицемерието на днешното време - едните масови убиици си ги слагаме на тениски и продваме като сувенири, а на другите само името да споменеш те погват. За мен няма значение твореца какви убеждения има, какви политически идеи защитава, каква му е религията и прочее - наградата е за изкуство и само това трябва да се гледа, защото иначе нещата се политизират и от това страда най-вече самото изкуство.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

1 Harry | 05.11.201020:28

Толкова лош превод, трудно се чете и не се разбира. Объркан
   

оценка

+0 -0