Какво се случва със свръхжените | webcafe.bg
Webcafe

Какво се случва със свръхжените

Lifecafe , по Daily Mail 16.09.2011, 16:46 (обновена 19.09.2011, 12:43)
Жена тиранин

Преди десет години те искаха ВСИЧКО, но днес...

Преди десет години те искаха динамична кариера, деца И щастлив брак, но сега откриха, че не могат да имат всичко...

Преди десет години "да имаш всичко" се превърна в мания за цяло поколение жени. През 2002 г. изтощителната реалност бе пресъздадена безпогрешно в бестселъра на Алисън Пиърсън "Не знам как го прави тя".

С наближаването на премиерата на филмовата адаптация на тази книга попитахме няколко жени, които "са имали всичко", как животът им се е променил за последното десетилетие.

"Извадих на показ нежната си страна - с цената на кариерата"

Мелиса Леинг е на 40 и е омъжена за 41-годишния Камерън, който работи в областта на финансите, и живее с двете им деца: 9-годишната Тилия и 6-годишния Ноа. През 2002 г. Мелиса е главен глобален директор на инвестиционна банка от лондонското Сити, като комбинира отговорната си длъжност с отглеждането на деца. Днес обаче животът й не би могъл да бъде по-различен. Ето нейната история:

"Разбира се, че можем да комбинираме блестяща кариера с грижата за малки деца... стига да имаме предвидимо разписание, фантастична бавачка и всичко да върви по план абсолютно винаги. Но ако закъснеем за една среща, или пък бавачката реши да напусне, всичко започва да се сгромолясва.

За мен този ден настъпи през 2008 г. - след шест дълги години разкъсване между работа и майчинство. Трябваше да хвана полет за Ню Йорк, Камерън трябваше да се върне от Азия, а бавачката беше извикана да се грижи за децата, докато и двамата ни нямаше.

Както винаги, всичко беше планирано и уговорено с военна прецизност. Но в последния момент бавачката се обади и каза, че е болна.

Докато седях на леглото и очите ми се пълнеха със сълзи, започнах да осъзнавам, че беше невъзможно нещата да продължават по този начин. Бяхме сбъркали приоритетите си тотално.

Това не беше начинът, по който искахме да живеем и да отглеждаме децата си. Исках да прекарвам време с тях, вместо да пропилявам безценните си нощи и уикенди прегърбена над лаптопа и мобилния телефон, сякаш животът ми зависи от тези две устройства.

Беше ми писнало да живея на ръба на пропастта - работейки по 10 часа на ден, пътувайки в чужбина без предупреждение, пропускайки училищни събития. Нещо трябваше да се промени. И така по време на един дълъг и емоционално наситен разговор с Камерън, реших че трябва да се откажа от работата си, въпреки че по онова време печелех повече пари от него.

Решихме да се преместим в по-малко жилище. Въобще не работех, докато синът ми не започна училище, а сега преподавам уроци по фитнес на открито, практикувам северно ходене и разхождам кучета, докато децата ми са на училище. Разбира се, печеля много по-малко от старата си заплата - понякога само по 8 лири за цяла сутрин, но това, което правя сега, ми доставя много повече удоволствие.

Добре де, вече ми се струва, че едно карамелово макиато в Старбъкс е прекалено скъпо, но от друга страна животът ми е много по-богат. Мъжът ми се връща от работа в един топъл дом, радва се на домашно приготвено ястие и щастливо семейство всяка вечер. А това е просто безценно.

Открито си признавам, че преди бях твърдоглава и прекалено критично настроена. Трябваше да бъда такава, за да оцелея в кариерата си и това се отрази на семейния ми живот, където бях критична и нетърпелива спрямо хората, които обичам най-много. Сега съм много по-спокойна и нежната ми страна е на показ. Съпругът ми казва, че съм се променила към по-добро и в резултат от това съм по-щастлива от всякога.

"Възможно да бъдеш майка с добра кариера, ако имаш по-гъвкава професия"

43-годишната Джоана Бери е омъжена за Грант, който също е една година по-голям от нея. Те имат три деца - Джоузи на 12 години, Джордж на 9 и Едуърд на 5 годинки. Джоана току-що написа първия си роман, "Да не ти пука за ботокса: Алекс". Но преди 10 години тя се бори с тежката задача да бъде съпруга, майка и партньор в топ адвокатска фирма в Лийдс. Тя споделя:

Само осем седмици преди това бях родила дъщеря си, но въпреки това бях на работа, едвам се побирах в най-хубавия си костюм и се готвех за най-важната презентация в кариерата си. Ако всичко минеше добре, щях да стана един от най-младите партньори на компанията.

Но очите ми не спираха да следят часовника, защото знаех, че трябва да се върна вкъщи навреме, за да нахраня Джоузи. Осем седмици след това, вече спечелила повишението, което толкова отчаяно желаех, отново работех на пълен работен ден и бях решена да докажа на себе си, а и на колегите ми, които може би са се съмнявали в това, че можех да си върша работата и да бъда майка едновременно.

Подходът ми беше спокоен, а връщайки се назад, и невероятно наивен. Мислех си, че ще мога да споделям част от отговорностите си с Грант и всичко ще работи като по часовник. Но той също имаше много взискателна професия, а на мен редовно ми се случваше да преспивам в Лондон или да заминавам за няколко дни по работа.

Освен логистичните главоболия, бях подценила колко трудно щеше да ми бъде да оставям плачещото си бебе в ръцете на непозната бавачка, за да отида на работа навреме. Клиентите ми не знаеха значението на израза "работно време". Дори когато работех 4 дни в седмицата, обикновено прекарвах моя "почивен ден" в колата, опитвайки се да заглуша бебешкия плач, докато провеждах важни конферентни разговори.

Прочетох "Не знам как го прави тя" в повратен момент от живота си. Когато героинята Кейт се опитваше да сплеска купени от магазина сладкиши с точилка в опит да ги накара да изглеждат домашноприготвени, не знаех дали да се смея или да плача. Аз правех същото с всички сладкиши, с които изпращах дъщеря ми на пикник, организиран от детската градина.

Точно тези малки глупави неща те довеждат до момента, в който нещо ти прищраква и точно това ми се случи през 2002. Бях наистина нещастна. Като повечето родители-новобранци, Грант и аз нямахме идея как децата ще променят живота ни, докато не родих първото.

Въпреки че никога не сме се карали, моето нещастие и абсолютно изтощение бяха очевидни за него и внасяха напрежение във връзката ни. Така че той ме подкрепи напълно, когато му казах, че искам да напусна работа.

Когато съобщих на шефовете си, не можах да се оттърва от чувството, че разочаровам колежките си. Но по това време Джоузи беше на три годинки и се опитвахме да си направим още едно бебе. Бях сигурна, че повече не мога да продължавам така. След това се роди Джордж и след още един кратък отпуск по майчинство се заех с работа на половин работен ден - тогава всичко започна да върви много по-добре.

Но когато пристигна и Едуард, заедно със силното желание за подобаващо майчинство, видях колко много съм изпуснала с предишните си две деца. Той беше последният ми шанс да изживея всичко и освен това да развия себе си. Тогава започнах да пиша. Сега, само няколко години след това, вече съм издаван писател.

Въпреки че все още вярвам, че е възможно да бъдеш майка с добра кариера, чувствам, че ако можех да дам съвет 18-годишната Джоана, щях да я помоля да избере кариера, която позволява малко повече гъвкавост. Защото "да имаш всичко" не е задължително невъзможно, когато сама определяш какво означава то.

"С времето преоткриваш значимостта на семейството"

Почти десетилетие след като основава собствен бизнес, 45-годишната Рейчъл Клачър най-накрая постига баланса между семейството и работата - благодарение на уникално пътешествие. Тя живее с 47-годишния си съпруг Дейвид, оптометрист по професия, и трите си дъщери - 12-годишната Бет, 10-годишната Джоузи и 7-годишната Нел. Ето какво споделя тя:

"Моментът не беше перфектен. Брат ми и аз тогава решихме да навлезем в бизнеса заедно, създавайки Moneypenny, услуга тип телефонен секретар. И на първия си ден в новия ми кабинет открих, че съм бременна с второто си дете.

Най-голямата ми дъщеря беше на 18 месеца и като погледна назад, не мога да повярвам, че не съм била по-притеснена за това как ще се справя с две деца. Но вярвах, че някак ще намерим начин.

Не беше идеално, но пък ако ще имаш и семейство, и бизнес, кога нещата ще са идеални? Съпругът ми и аз винаги сме се шегували, че децата ни са се раждали през уикендите или по официални празници, защото никога не съм излизала в отпуск по майчинство.

Във финансов аспект заложихме живота си, за да започнем този бизнес - тъкмо когато съпругът ми започваше собствена практика, аз реших да се откажа от единствената редовна заплата, която имахме. Не можех да си позволя да не вложа всичко, което имам.

Не всички бизнеспартньори биха били толкова подкрепящи. Но брат ми беше истински светец. Съпругът ми и аз се сдобихме с трето дете през 2004 г., и все по-често чувствахме, че нямаме живот извън препускането от къщи към работа и обратно. Нещата бяха толкова хаотични, че има огромни периоди от време, за които не помня почти нищо.

Не можехме да отречем, че годините си казват думата. Осъзнахме в по-голяма степен, че нямаме времето - пък и енергията - да се наслаждаваме на това да бъдем семейство. А като двойка с Дейвид допуснахме всичкото време, което някога прекарвахме заедно, да остане тотално настрана. Това беше лукс, който просто нямаше как да постигнем.

И започнахме да си задаваме въпроси защо го правим. В крайна сметка се надявахме, че всичката усърдна работа ще доведе до по-добър живот. След известен размисъл с Дейвид се съгласихме, че това означава повече свобода и нови преживявания. Така че решихме да работим с конкретната цел да можем да си вземем година почивка с децата в Австралия.

Невероятният ми брат напълно ме подкрепи - и заедно работихме, за да привлечем правилния екип, който да направи възможно моето заминаване. Отне ми години на подготовка, но миналата година заминахме, след като намерихме къща и училище за децата.

Очаквахме много необходима почивка, но това, което получихме, беше истинско просветление за нас и нашите приоритети. Прекарване на време заедно, правене на неща, които обичаме... цялото семейство се научи не само как да живеем един с друг, но и как да бъдем приятели.

Това тотално промени отношенията ни. Нещо много важно - то промени и очакванията на децата ни към нас; те очакват ние да бъдем наоколо, и откакто сме се върнали, се смятам за способна да правя това за първи път.

Също така чувствам, че с Дейвид преоткрихме най-добрите страни на нашата връзка. Научихме се отново да си отделяме време един на друг, да правим неща, които обичаме - като ски, плуване или разходки.

Когато се върнахме, купихме нов дом и заедно ръководихме проекта по реновирането му - уверени отново, че наистина сме добър екип. Промених ролята ми в офиса. Сега вече работя по три дни в седмицата - и извличам максимума от гъвкавостта в притежанието на собствен бизнес.

Сега, когато не съм толкова 'вътре в нещата', имам нова перспектива за бизнеса, която прави много по-лесно взимането на големите решения накъде вървим и как ще стигнем дотам. Но нещо по-важно - това ми даде и нова перспектива за другата част от живота ми, като майка и съпруга.

Oще: деца  кариера  работа  родители  свръхжени  семейство  супержена  училище 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.11.2010, 13:42

169 Mile Manolov | 22.09.201102:42

не помня какво съм писал преди... ще ви взема всичките ^^

свръхжени Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.11.2010, 14:09

168 vanilla | 21.09.201122:34

НН1, сърце не ми дава - да кажа, че децата са пречка за каквото и да било - и ще ми се да вярвам, че родителите, хайде да не казвам непременно жената, биха могли да са еднакво успешни в пълноценното отглеждане на децата и успешната кариера, която изисква своите жертви... ама тц, не вярвам. За това аз като един човек кръжащ около т.нар. златна среда - някои за жалост я наричат посредствена, бих избрала и двете, като на всички им е ясно, че едното сиреч - 'кариерата", няма да е кариера, а просто работата която обичам, и с която и без друго се занимавам.
А Мария Кюри, ех... да, веднага си признавам, че в детайли не съм запозната с биографията й, но допускам, че има моменти в живота на децата й, които навярно се е наложило да пропусне в името на успехите на другия 'фронт"... ама с риск да се попетя - въпрос на приоритети... а и който иска да има всичко знае, че винаги има едно за сметка на друго... та така... Напускам коментарите с пожелания към всички за ползотворна и приятна почивка по време на 4-те празнични дни!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

167 Мина | 21.09.201118:57

НН, не се обърнах към теб специално за съденето. От теб използвах дадения план, за да напомня, че човек предполага, но Бог разполага Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.06.2011, 10:13

166 Nikoj Nqkoj1 | 21.09.201116:38

Мина,
аз никого не осъждам за това какъв живот е избрал, (или други не са го избрали) да води - това си е негов проблем.
Но когато същият този човек реши да дава квалификации и осъжда тези които водят различен от неговият живот ( и аз съм в засегнатата група) решавам да му отговоря по подобаващ начин , така че да си отиде веднага в дупката от която е изпълзял, и да не се показва повече.
Нищо друго не правя.

Просто давам от първа ръка начина на живот на осъжданата от автора група, за да разбере че живота на Земята на започва и свършва с него и за да разбере колко "велик" е неговият начин на живот.

Айде поздрави, че трябва да бягам.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.01.2011, 14:17

165 lele male | 21.09.201116:32

НН1 - много благодаря за обяснението и съвета но не съм сигурна, че моята перелина е от същата материя, като твоята.
От както я дадох на свекървата, преди няколко месеца, за да участва в едно Pole dancing състезание и ми я върна съсипана, съм опитвала с какви ли не препарати...ама.. Още се чудя как ли се е сукала, увивала и въобще какво е правила таз жена и от каква материя е бил този пилон?! Има и почти прогорено петно от пура. Пет стотинкова големина. Не мога да определя каква марка... Душа - не мирише! Та тъй де.. ще питам и в bg-superwomanmama - дано намеря разрешение на проблема си не разбирам
Смее се Смее се Смее се
Извинявам се, но като за последно - лиготията яко ме разтресе! Чуди се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

164 Мина | 21.09.201116:27

HH1, това което си написал като план за живота е много разумно и балансирано и пожелателно и т.н.т.. Жалко е, че не винаги плановете ни съвпадат с това което наистина става с живота ни. Но това, най-често само ние си го знаем!!

Така, че да "обвиняваме" една жена (примерно!), че след 28 (давам твоята граница) гради кариера, вместо да има деца като "кариеристка" няма особен смисъл, защото не знам със сигурност какви са й (били) желанията мечтите и дали са се осъществили или не или това си е нейна съзнателно избрана позиция.

Най-"доброто" което ще постигнем осъждайки я, е едно от двете:
1. Да я нараним!
2. Нищо! (ако не й пука понеже това си е нейн живот, нейн избор.)

Т.е в нито един от случаите осъждането не работи!!! На каквато и да е била тема свързана с личния начин на живот на някого по какъвто и да е бил повод (ако това не нарушава права на други хора)!

Затова, моля, хора, престанете да ОСЪЖДАТЕ за каквото и да е било... Най-малкото няма смисъл.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.06.2011, 10:13

163 Nikoj Nqkoj1 | 21.09.201116:17

Роза и ти имаш моите поздравления за това че си здраво сътпила на земята.

Аз изживявам и мъжката трилема семейство-кариера-личен живот(хобита), а съм пряк свидетел и участник и в женската такава трилема на жена ми. Така че си мисля, сравнително добре познавам проблемите които възникват при решаване едновременно на тези две трилеми (не знам дали не стана шестлема) Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.06.2011, 00:25

162 Rose Mary | 21.09.201115:57

Nikoj Nqkoj1 | 21.09.2011 15:51
Роза,
аз не съм зрител , а го изживявам същото което и ти, и затова опита ми е от първа ръка.
---------------------

Имах предвид живота на една жена като нещо по-комплексно от дилемата семейство-кариера, но разбирам какво искаш да кажеш и за това получаваш моите поздравления. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.06.2011, 10:13

161 Nikoj Nqkoj1 | 21.09.201115:51

Роза,
аз не съм зрител , а го изживявам същото което и ти, и затова опита ми е от първа ръка.
И мен понякога ми се иска да упражнявам хобито ми по-често ( и се опитвам постоянно да измисля как да го вместя в претрупаното ми ежедневие), но никога няма да седна да крещя "Искам си живота, искам си свободата" - все едно че някой ме дере с тъп нож.

За дреболиите няма да спорим - ок
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.06.2011, 10:13

160 Nikoj Nqkoj1 | 21.09.201115:47

леле мале,
първо започни от мъжа си, и след всичката работа завърши пак с него Много щастлив

Пелерината на Супермен може да се пере с Первол, само че както казва моят любимец по теоретична физика д-р Шелдън Купър - няма смисъл да се пере щото е направена от специална криптонска материя, която отблъсква мърсотията. Много щастлив Много щастлив Много щастлив
   

оценка

+0 -0