Eдна вечер с Ребетико | webcafe.bg
Webcafe

Вечер с Ребетико

Драго Гърбов
18.11.2011, 14:14 (обновена 23.11.2011, 11:16)

1 от 2 снимки Назад Напред

Ребетико

Ребетико е музиката на гръцкия ъндърграунд, амалгама от "турско" и "гръцко", забранена до 1981-а

Ребетиката е музиката на гръцкия ъндърграунд, слушана в задимени кръчми, бордеи и пушални за хашиш, но нейните корени лежат дълбоко в градската култура на Мала Азия и най-вече в Измир. Там, в резултат на контакта между местните турски и гръцки общности, се създава тази амалгама, смес от традиционния неравноделен анадолийски танц "зейбек" и гръцката островна музика.

Пак тогава, в самото начало на миналото столетие, турският струнен инструмент "саз" и по-малкият му вариант "ба(г)лама" са възприети в гръцкия фолклор. Именно от багламата произлиза и съвременното "бузуки".

Кръчмата "Ребетики история" се крие между сивите сгради на мръсната улица Ипократу в Екзархия - един от най-каубойските квартали на Атина. Екзархия е едно от онези места, където всички са добре дошли, но не всеки би отишъл. Тук таме се случват побои, чува се, че имало сблъсъци между полицията и анархисти, а ако си истински късметлия може да видиш горящия като факла автомобил на някой нещастник.

Но обратно към кръчмата. "Ребетики история" е трудна за откриване, защото е означена само с малка табелка. Не е за всеки и съвсем не е за туристи. Тя е за ценители, а ние имахме късмета да ни поканят истински ценители. Основана е веднага след падането на Хунтата и така се е превърнала в най-старата сцена за ребетико в Гърция.

Полунощ е и е доста топло.

Бутаме олющената двукрила врата и влизаме в антрето на вехта сграда от началото на миналия век. Стъписваме се и в първия момент се чудим дали не сме сбъркали адреса, но точно преди да се обърнем и си тръгнем, се отваря друга двукрила врата, този път по-малка и по-малко олющена, от която се подава лицето на мургавия съдържател. Той ни приканва да влезем, поздравява ни с вездесъщото: "Гειά σας!" и ни повежда към залата.

Там цари сумрак, а комбинацията от приглушена светлина и цигарен дим създава впечатлението, че сме се вмъкнали сред застиналите образи на пожълтяла стара снимка. Стените са тъмночервени и отрупани с архивни образи и плакати от тридесетте и четиридесетте години на миналия век.

Сцената е по средата на тясното продълговато помещение и е много малка. На нея върху малки столчета са насядали музикантите. Те не свирят, даже сякаш почти не мърдат. Въпреки това е изключително шумно. Малките масички едвам побират чашите на събралите се около тях гръмогласни компании. Виждаме нашата маса, поздравяваме приятелите си и сядаме. Поръчваме критска ракия, вино и вода. Замезваме с резени ябълки и портокали, поръсени с канела. Пушим много цигари.

Обръщам се към сцената и разглеждам музикантите, които все още мълчат. По средата седи пищна гъркиня с тежък грим и червена рокля, зад нея висок мургав мъж с китара, отдясно мъж с разкопчана до гърдите риза и саз на коленете, а отляво - дребничък възрастен мъж с бели мустаци и очила. Той има бузуки в едната ръка, а в другата - чаша с уиски, пълна до ръба.

Половин час след полунощ някой намаля светлината до минимум и музикантите засвирват. Музиката им е нехарактерна, със смесен такт 4/4 и 7/8. Певците се редуват, а в някои моменти пеят и заедно. Първо, второ, трето парче. Аплодираме сдържано и отпиваме кой резливо вино, кой критска ракия. Към един и половина всичко започва да се променя, музиката сякаш става по-добра, а ракията по-сладка.

Около 2:00 стават първите танцьори. Ребетиката няма характерна стъпка, а всичко е въпрос на импровизация. Танцьорът е с разперени ръце, навити ръкави на ризата и цигара в уста, пристъпя "зад крак", върти се и залита нарочно, сякаш е твърде пиян. Партньорката му пристъпя ситно около него, извивайки ръце съвсем по ориенталски.

Към 3:00 музиката започва още повече да ми се харесва, но изобщо не съм сигурен дали по-голямата част от тази симпатия не се дължи на алкохола. Всички сме преминали на вино, а за бройката бутилки, преминали през масата ни, никой вече не е напълно сигурен.

Половин час по-късно започват да изпълняват и най-автентичните парчета, които са изключителни. Дребният мустакат мъж с очилцата и бузукито вече е изпил поне бутилка уиски и сега извива глас, над някаква бавна и много тежка мелодия и както с учудване разбирам от нашия домакин, пее на турски: "Гел, гел, кайъкджи" - Ела, ела лодкарю.

Обръщам се към един от другарите ни и го питам за възрастния мъж. Името му било Павос и бил най-стария ребетикист в Гърция, целия си живот прекарал по такива заведения (преди 1981 г. - нелегални) в свирня и пиене, но никога не записвал музиката си.

Към 4:30 сутринта, след сериозно количество алкохол съм почти сигурен, че ребетиката е музиката на живота ми, но също така, че мога да летя, да виждам през дрехите на жените и притежавам какви ли не други суперспособности.

Към 5:30 от компанията ни сме останали трима и разговорът е преминал към балканската душевност, балканската политика, криворазбрания балкански национализъм и други нездрави теми. Концертът приключва.

Павос бавничко слиза от сцената и ни казва поредната наздравица, при което го обсипваме с овации и суперлативи. Заведението се опразва, а ние оставаме да допием последното вино. После ставаме и помагаме на келнера да прибере масата ни, с което на свой ред печелим овациите на персонала. Музикантите са насядали пред бара и пият, време е да се сбогуваме с тях и да си кажем последни наздравици.

Прибирам се на разсъмване под лек ръмеж, с бира в кенче и фас на уста. Не съм особено изненадан, когато откривам, че някой умник е надрал боята на колата ми нарочно с ключ. Все пак това е Екзархия.

Oще: атина  бузуки  вино  гърция  екзархия  жени  измир  квартали  кръчма  мала азия  музика  ребетика  ребетико  саз  турция  фолклор  ъндърграунд 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

7 паяка | 28.09.201515:01

ДА!

https://www.youtube.com/watch?v=x4tHEqUmUlg
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

6 паяка | 28.09.201512:14

китарист

https://www.youtube.com/watch?v=5GPSqYP8Qo4

пий едно

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%BE

http://www.grreporter.info/Ptuvane_km_grckata_muzikalna_tradiciya_Rebetika/5496
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.10.2011, 13:43

5 Вера | 21.11.201110:15

Смее се Евала и за статията и за музиката!!!!!

Р.С. Само че се пише и казва НАМАЛЯВАМ, а не "намалям".
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2010, 10:06

4 vanko1 | 20.11.201119:41

и купонът е страхотен, и текстът е добър, и музиката е наелектризираща, ако някой е слушал автентична Много щастлив
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.10.2010, 15:44

3 Любима Стайкова | 20.11.201117:35

Горе-долу в този дух ми беше представена теоретично тази музика от едни гръцки познати. Не без самочувствие единият каза, че ребетико е гръцкото хипи. Истината е, че всяка музика, в която е изпята мъката на един народ, е силна и въздействаща и няма значение дали си чужденец, или не, веднага ще усетиш този дух и ще я харесаш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 26.06.2011, 23:30

2 Мишуга | 20.11.201117:32

Евхаристо, ама охи!
Ето защо не слушам ребетико:
http://www.youtube.com/watch?v=ZGHLL6cKdV4
Просто не е чак толкова добро.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.02.2011, 16:59

1 Милко Желев | 20.11.201111:20

Страхотно! Наистина ми хареса Усмивка
   

оценка

+0 -0