Гледай без гордост и предразсъдъци | webcafe.bg
Webcafe

Гледай без гордост и предразсъдъци

Анита Димитрова, в. Сега
17.03.2011, 15:40 (обновена 21.03.2011, 15:26)

1 от 7 снимки Назад Напред

източни пиеси

Вместо старите, обременени кинаджии, работили планово при соца, гледаме филмите на дебютанта Виктор Чучков, дебютанта Димитър Митовски, дебютантите (в кинорежисурата) Явор Гърдев и Ивайло Христов, дебютанта Цветодар Марков, дебютанта Драгомир Шолев, дебютанта Камен Калев... Не е ли впечатляващо?

Забелязах, че ми харесва всеки вторник да получавам боксофис (таблица с резултатите на най-гледаните филми в България за изминалия уикенд - б.а.), в който "Тилт" мачка холивудската конкуренция. Това продължи цели четири вторника.

Нещата изглеждаха дори по-ефектно миналия април, когато излезе "Мисия Лондон", но една птичка пролет не прави - така че филмът на Митовски, който по професия и призвание е върхът на комерса, заплашваше да остане прецедент.

За щастие, "Тилт" опроверга този страх. Зрителите му са вече над 100 000 и приходите надминават размера на сумата, която обикновено се отпуска като субсидия на български игрален филм. За субсидиите ще поговорим по-надолу.

Обаче за смешния български пазар, в който единствените кина са част от молове и единствените молове са в най-големите пет-шест града, сто хиляди е сериозно постижение. Погледнато обобщено в края на 2011-а - филмът ще е в топ 10 или дори топ 5 по зрители. Останалите 9 ще са холивудски продукции.

Върху публиката има да се работи още. Разбрах, че въпреки 20-годишните герои, на прожекциите на "Тилт" почти не е имало съвсем млада публика. Били предимно в трийсетте и 40-те си години. Тези, които не са изгубили понятието за "българско кино". Тези, които се припознават в героите на филма (на 18-20 през 1989-а).

Налице е все пак фактът, че има глад за българска продукция

Помня преди години как кършехме пръсти, че най-касовите филми в Сърбия са сръбски, във Франция - френски, а в Чехия - чешки. Това време идва и тук и макар че идва плахо, кампанийно и с кофти трейлъри, публиката иска своето. Навсякъде. Иска в киното да се чувства у дома, да й говорят на български и филмът, в който говорят на български, да не е дублирана анимация на "Дисни".

При това положение впечатляват публикациите в медии и нови медии - блогове, форуми и т.н. Там преобладават коментари от типа "аз този не съм го гледал, ама няма и да го гледам, защото...". А също и "гледах го, но е български и затова не струва колкото еди-кой си". И също "българското кино изправи рамене като Атлас и Айн Ранд взети заедно, оле" (добре де, не с тези точно думи, предавам смисъла по памет).

Казано накратко - оценките продължават да се мятат истерично между "осанна" и "разпни го"

Мнозинството критици и кинодейци се бият в гърдите с първото, традиционно скептичните продължават да дъвчат второто.

На всички тях бих предложила просто да седнат -

в краен случай може и вкъщи, пред компютъра - и без излишна патриотична гордост, но и без предразсъдъци, да изгледат няколко нови български филма. Прилагам примерен списък*. Иначе става като някои коментари във форума - "абе не съм чел статията, но минавах оттук и рекох да се изкажа".

Имаше години - и те не бяха толкова отдавна - когато бе въпрос на чест (и добър вкус) да не стъпваш на български филм. Някак тихомълком обаче българското кино навлезе в друг епизод, в който искам да съм нормален зрител и да мога от време на време да гледам наш филм на голям екран, без да изпадам в драми. Някой път ще ми хареса, друг път - не, това е в реда на нещата.

От дългия филмов глад обаче публиката е озверяла - и продължава да очаква великата творба, която ще я остави стресната, трогната и очарована.

Да, промяната от ужасно към по-добро не е революционен, а еволюционен процес и няма как от Ничев и Киран Коларов да скочиш на Тарантино и Камерън.

Но вече е напълно възможно да гледаш български филм и след прожекцията да не ти се ще да се самоубиеш по особено жесток начин. Донякъде заслугата за това е

навлизането на нови имена

- вместо старите, обременени кинаджии, работили планово при соца, гледаме филмите на дебютанта Виктор Чучков, дебютанта Димитър Митовски, дебютантите (в кинорежисурата) Явор Гърдев и Ивайло Христов, дебютанта Цветодар Марков, дебютанта Драгомир Шолев, дебютанта Камен Калев... Не е ли впечатляващо?

Актьорският състав също е до голяма степен подменен - на екран виждаме все млади лица. Да, част от тях декламират на "витизчийски", но има и таланти.

Да, "Светът е голям и спасение дебне навсякъде", "Източни пиеси", "Стъпки в пясъка" и "Тилт" нямат потенциал за "Златна палма", нито могат да очакват сериозен отклик извън пределите на родината - но пък не те карат да псуваш огорчено на излизане от салона и да съжаляваш за осемте си лева.

Стъпка по стъпка, може би ще дойде и този филм, който ще им го забие на всички

А може би няма да дойде благодарение на гьонсуратлъка на последното правителство и неговите миналогодишни бюджетни салта.

Субсидията за филми, определена като нарастваща сума със Закона за кино от 2003 г., хем не се даваше цялата, хем вече хептен няма да се даде - след миналогодишната поправка, забола в законовия текст едно пилатовско "при възможност".

За подслушване пари има, за кино - не. Засега се сещам само за един пълнометражен игрален филм, успял да стигне до киносалоните без субсидия - и това е "Източни пиеси". Всъщност и той е зает на видео, монтиран в домашни условия и в крайна сметка НФЦ поема едни 40 хил. евро за прехвърлянето на лента, субтитрирането и представянето в Кан. Така че съберете две и две - ако хич няма субсидия, хич няма да има българско кино.

От друга страна, наивно е да се смята, че държавните бюджети осигуряват пълните нужди на филмопроизводството. Обичайно субсидията покрива около 40-50% от общия разход. Някъде повече, някъде по-малко. Останалите идват от частни партньори, от европейски фондове, от друго чуждестранно финансиране, от чужди дистрибутори.

Засега средният бюджет на български филм обикаля около сумата 1-2 млн. лв. Отново напомням, че тук не говорим за старото поколение кинаджии, за които субсидията е единствена форма на разумен живот.

Но на този етап на дистрибуция, реклама и маркетинг, българското кино не е готово за самоиздръжка. (Всъщност не мисля, че някъде в Европа е предвиден такъв план за национално кино.) Без тези 50% производството съвсем ще замре.

Положителната тенденция в качество и количество ще стане стръмна наклонена плоскост, кинаджиите ни ще свият перки и ще станат втори асистент-режисьори и трети оператори нейде при Варод. А зрителите ще си гледат "Агент XXL-6". Който между другото има по-голям зрителски успех от "Речта на краля"...

Segabg.com

Oще: боксофис  виктор чучко  драгомир шолев  източни пиеси  камен калев  мисия лондон  стъпки в пясъка  субсидии  тилт  филми 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.10.2010, 11:52

12 Dimitar Stamboliyski | 21.03.201115:18

Ех и аз как бих искал да гледам нещо родно, но стойностно. Засега нищо не ме е грабнало. Също така, не разбрах защо над публиката "трябва да се поработи"!?!

Това не са ти няк'ва целева група, а живи индивиди. Всеки знае отлично за себе си, какво е видял и как го е преценил. За нещастие, дали през соц-а, дали сега, импотентността на кинаджийте ни е смайваща. Но в собствените си очи са е*а ти титаните. Не може "Мисия Лондон" да е една от любимите ми книги, а филма да ме разочарова. Как така Орлин Горанов е по-добър актьор от цяла плеяда прехвалени "звезди", макар че и той издишаше на моменти?!? Никаква изразност, изплюти реплики, бе в тоя НАТФИЗ нещо променя ли се, въобще?

Пък снощи бях и на театър. Мале, майко, скръб, скръб, скръб. Спирам с кредита на доверие в българските артистични среди. И то не защото няма таланти, а защото по неведоми пътища едни и същи бездарници тропат и викат по сцената!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.12.2010, 15:35

11 1otStadoto | 21.03.201113:27

Не се лъжете "Тилт" не си заслужава въобще . Приятната изненада е че това не е така заради нелепа актьорска игра (този път) , а по-скоро заради безумната липса на сценарий и смисъл. Ходя на всеки Бг филм с голяма надежда но просто не виждам смисъл да си кривим душата от чист патриотизъм и да наричаме л@#$!то - торта гараш. Ако това ще наричаме успешен български филм след 10 години ще ни се смеят собствените ни деца.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

10 AlahAkbar | 21.03.201111:16

Съгласен съм с Кихано, гледах всичките филми от така наречените нови творци и съм отвратен от творческото им безсилие. Грабна ме само Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, който за съжаление на второ гледане губи доста от очарованието си, а главните актьори са сърбин и израсъл в Германия хърватин ...

Не ми се коментира с колко са ни задминали останалите балкански държави в правенето на качествено кино...

Глейте си Стъкления дом и се кефете!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

9 Pavur Pezev | 21.03.201109:26

А 'Секс партия бридж' що не е в списъка бре?Поне си е чисто порно,и няма претенции,като другите порнаци от вашият списък.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.03.2011, 23:24

8 Neven Dilkov | 20.03.201123:24

За списъка на филмите за гледане:
"Прогноза" ... и защо "Източни пиеси" липсва?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.11.2010, 16:52

7 Thea Atanasova | 20.03.201116:05

Вижте сега, старите български филми, може да са били велики класики (тук може да се поспори), но не ставаха за гледане извън България. Или сега ще ми кажете, че някой чужденец ще разбере въобще за какво става въпрос в стар български филм. Сега филмите се правят с цел да се показват не само в България, което е най-хубавото нещо за нас в момента. Трябва да го приемем като реклама и да се работи в тази посока, защото никой не ни знае и не е чувал за нас.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 20.03.2011, 13:53

6 Kihano | 20.03.201114:03

Статията е тенденциозна. Не виждам за какво се набляга на някакво противопоставяне между старите "соц" кинаджии и сегашните. Може би защото филмите от соца бяха и си остават разкош в сравнение със сегашните бози, при повечето от които артистите просто декламират като ученици от основното училище и им липсва каквато и да било изразност. Да оставим настрана, че в сценариите се измислят неразбираеми или трудновъзприемащи се алегории, измислени странни истории и откровени глупости. Но това не е чудно, тъй като съвременните кинаджии не разбират нито състоянието на хората нито желанията им нито собствената си мотивация. Те са затворени в себе си и безизразни, затова и филмите им са такива. Целта не е посланието на филма, а самия филм. Посланието, доколкото следва да го има, не идва от разбиране на живота, а от измислянто му, при това най-често измисленото е политически съобразено в съответствие с "директивите на модерното". С други думи, в сегашните български филми липсва духът и творчеството.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.11.2010, 13:01

5 Alexy | 20.03.201113:23

Така е, Крив макарон, (как звучи самоУсмивка ), наистина са филми-легенди, но сега си има причина филмите да са такива.
Все пак и аз се надявам постепенно да се ошлайфа отново българското кино и да достигне отново онези безспорни класики
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

4 Крив Макарон | 20.03.201108:06

Не мен ми липсват филми, като "Адио Рио" и "Двойникът" където имаше закачка със недостатъците на обществото, но не до толкова черногледо и болезнено.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.11.2010, 13:01

3 Alexy | 19.03.201115:43

Опааа, сетих се и за "Лов на дребни хищници", също мнооого хубав филм
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани