Първата мегазвезда на Холивуд | webcafe.bg
Webcafe

Виолетовият диамант

Lifecafe , По Time и Daily Beast 24.03.2011, 14:59 (обновена 29.03.2011, 09:57)

1 от 2 снимки Назад Напред

Елизабет Тейлър

Снимка: © Getty Images

Елизабет Тейлър живя живота си пред очите на всички

"Мъже!" Красивата тийнейджърка свива рамене и размишлява над глупостта на противоположния пол. "В мига, в който сме сами, той единствено иска да ме целуне. И говори глупости. Ничии очи не са като мокри виолетки, не е ли така?"

Е, може би са: мъжът просто е констатирал това, което е видял. Дори на 16 години, дори в размития черно-бял образ на Julia Misbehaves (1948), Елизабет Тейлър има очи с цвета на мокри виолетки.

Виолетово

Но и всичко останало също си е на мястото. От мига, в който "Метро Голдуин Майер" (MGM) подписват договор с нея през 1943 г., до края на контракта в началото на 60-те години и по-късно, Тейлър редовно е наричана най-красивата жена в света. Този етикет й се лепва като цена върху 33.19-каратовия диамант "Круп", един от любимите й скъпоценни камъни.

Това дефинира и нейното излъчване - и най-публичните прояви на "личен живот" в Холивуд, същевременно замъглявайки стойността й като актриса и вечен символ на американското кино. Много талантливи новаци са били отгледани в студийните оранжерии.

Но през 40-те години никой не разцъфва толкова пищно; през 50-те никой не е толкова търсещ предизвикателства в холивудското търсене на творческа зрялост; а през 60-те години, когато системата се срива, никой не я преживява така умело, както го прави Тейлър.

Брачните документи, оформили осемте й сватби и седемте развода, я назовават като Елизабет Тейлър Хилтън Уайлдинг Тод Фишър Бъртън Бъртън Уорнър Фортенски. Болните от СПИН пациенти, на които тя помага със своята смела и изтощителна мисия да набира милиони долари за лечение на болестта, биха могли да я нарекат света Елизабет, или Майката.

Но за поколения филмови почитатели и папараци, от дебюта й в MGM на 11-годишна възраст до смъртта й от сърдечна недостатъчност на 23 март на 79 години, тя беше просто Лиз. Близкият й приятел Джони Деп описа съчетанието в нея на земно и ефирно, когато през 2009-а описа Тейлър като "сияен, възвишен човек - но наистина земна, като на трапеза." Неукротима и незаменима, въплъщаваща блясък, крайности и илюзии, тя беше въплъщението на холивудската звезда.

Първите стъпки в кариерата й са колебливи, но пробивът е блестящ

Елизабет Розамунд Тейлър е родена през 1932 г. в Лондон. Когато войната достига до Англия, семейството й емигрира в Калифорния, където амбициозната й майка (неуспяла актриса) се надява дъщеря й да пожъне така жадувания от самата нея звезден статус.

На 10 години Елизабет вече се бори за пространство на екрана с Карл "Алфалфа" Суицър в програмен филм на Universal, наречен "There's One Born Every Minute". Тогава тя изглежда хипнотизирана от камерата; все едно пробива дупка в обектива й.

Въздействието й обаче убягва на шефа на кинопродукциите на Universal Едуард Мъл, който прекратява договора й с язвителната критика: "Тя не може да пее, не може да танцува, не може и да играе." Мъл знае, че тя не е като Диана Дърбин - колоратурното сопрано, което тогава доминира сред младите звезди на Universal - но не подозира в какво би могла да се превърне тя - мегазвездата Елизабет Тейлър.

(Шест години по-рано търсачите на таланти от Universal са включили Дърбин заедно с 14-годишната Джуди Гарлънд в кратък музикален филм - и впоследствие задържат Дърбин и изхвърлят Гарланд...)

Междувременно в MGM продуцентът Сам Маркс има проблем. Той е избрал Мария Флин за водещата женска роля в "Lassie Come Home", която обаче или е плашлива около световноизвестното коли, или (според друга версия на легендата) се оказва с една глава по-висока от партньора си на екрана Роди Макдауъл.

Маркс свиква прослушване за половин дузина момичета, които са участвали в "Mrs. Miniver". Също така той казва на Франсис Тейлър, че би трябвало да изпрати дъщеря си за проби. "Когато тя влезе", спомня си Маркс през 1983-а, "носеше някаква синя кадифена шапка. И ми изглеждаше сякаш тя сияе във виолетово... Беше като истинско слънчево затъмнение. Засенчваше всички, които бяха в кабинета. Просто нямаше как да виждаш нещо друго освен това блестящо, прекрасно, очарователно момиче." Тя получава ролята.

Първоначално ангажирана за $100 седмично, Лиз прекарва остатъка от младостта си и ранните си зрели години в MGM, допълвайки всякакви партньори - Мики Руни, Ласи и дори кон в "National Velvet" - със своята рано узряла настойчивост.

Тя е сериозна - и изключително въздействаща. Сякаш красотата на това момиче, която всички - с изключение на късогледия Мъл, веднага забелязват, предизвиква у нея треска, която се излива от порите й - толкова страст се излъчва от нея.

В "National Velvet" тя мечтае за "състезателен кон с невидими криле," като очите й изгарят от желание, надежда, неукротима воля. И тя гради не по-малко силна връзка с кучето в "Courage of Lassie": когато тя отново се събира с колито, сълзите се леят на потоци по зачервените й бузи.

Бързата еволюция от чаровно момиче към ослепителна зряла жена

Объркващо и донякъде неестествено е как Тейлър еволюира от подобно на фавн дете до пълноценна жена, без да премине през неловък или неприятен за окото преходен етап. Подобно на много деца-актриси преди и след нея, тя изведнъж демонстрира сериозен бюст, акцентиран от тънкия й кръст.

На 16 години тя вече е надраснала балните рокли, които е носила в тийн-филмите си - и се е научила да се отпуска на екрана, спокойна в своята забележителна лъчезарност. И наистина героините, които тя играе, се отнасят с мъжете с умишлено безгрижие, което Тейлър никога не е демонстрирала към куче или кон.

MGM осигурява на Тейлър почти домашна среда, обучение на място и дузини приятелски настроени актьори - холивудската симулация на обикновения тийнейджърски живот. Студиото също така плаща за първата й сватба - за наследника на хотелиерска верига Ники Хилтън - и украсява църквата така, че да напомня тази в предстоящия й филм "Father of the Bride".

От страната на Тейлър столовете в църквата са пълни със звезди на договор с MGM; цяло чудо е, че тържеството след сватбата не се провежда в студийния ресторант. Всъщност обаче филмът се върти по кината по-дълго от самия брак с Хилтън; нещата приключват след по-малко от девет месеца - най-кратко продължилият от осемте й брачни съюзи.

"Father of the Bride" с участието на Спенсър Трейси в ролята на бащата, дори и в наши дни стои добре на екран (и е много по-добър от римейка от 1991 г. със Стив Мартин) като иронична комедия за усещането за загуба и същевременно задоволство у бащата, когато красивата му дъщеря го изоставя заради друг мъж.

MGM, продължавайки да прокарват Тейлър през на практика епизодите на съзряването й, впоследствие правят и продължение - "Father's Little Dividend", което разказва за първата бременност на булката. В сцената, в която Тейлър поучава Трейси за величието на естественото раждане, режисьорът Винсънт Минели разполага камерата си пред Тейлър и не я откланя и за миг, докато тя преминава през цяла вълна от емоции. И Трейси, подобно на Руни по-рано, изглежда сякаш преиграва - просто защото се осмелява да заема място в същия кадър.

Филмите от 50-те залагат на противоречието между страст и скромност

Тя е само на 17 години, когато започват снимките на "A Place in the Sun" - и на 19, когато филмът е по кината; тази адаптация на "Американска трагедия" на Тиодор Драйзър ще зададе тона и стандарта за нейните роли през 50-те години.

В ролята на Анджела Викърс - красиво богато момиче, танцуващо с бедното момче Джордж Ийстман (Монтгомъри Клифт), тя излъчва спонтанна чувственост. Той, разкъсван от стремежа да стане част от висшата класа, която тя така зрелищно въплъщава, я придружава до терасата, където тя стои толкова близо до него, че гальовните им думи се свеждат до шепот.

Докато камерата на Джордж Стивънс улавя златната двойка в гигантски близки планове, тя мърка: "Ти ще бъдеш моят партньор. Кажи на мама всичко." И Клифт, и публиката незабавно се превръщат в желе. Нищо чудно, че неговият герой решава бързо да се ожени за Анджела и да удави своята безлична бременна приятелка; току-що се е появило съчетанието от майка и развратница - в една обща впечатляваща опаковка.

Тази опаковка ще се отваря наново многократно през това десетилетие - когато са някои от най-добрите й филми; всеки път с поредна изненада. Тя обикновено играе жени със здрав разум и необичайна страст.

В режисирания пак от Стивънс "Giant", тя е разцъфнала девойка от Вирджиния, превърнала се в жълта тексаска роза; в "Cat on a Hot Tin Roof" и "Suddenly, Last Summer", въплъщавайки се в героини на Тенеси Уилямс, тя прогонва демоните на мъжките желания; в "Butterfield 8" е изискано момиче на повикване, което забива острия си висок ток в дебелата кожа на Лорънс Харви.

Тейлър изследва по-широка, по-интелигентна и величествена гама от роли: мечтата за женско привличане, което би могло да ескалира без предупреждение в арии на сексуални признания или взаимни обвинения.

Във всяка своя роля тя открива стартовата точка за творчето пътешествие на кръстопътя на съвременната женственост, или първичен феминизъм, и демонстрира вечно качество на звезда.

В блясъка на ранната зрялост на Тейлър, филмите, в които тя се снима, стават донякъде документално отражение на еротичния й ефект върху мъжете, камерата, публиката и самата нея. Някъде по средата на "Last Time I Saw Paris" (1954), в който играе самата Зелда Фицджералд (а в ролята на Скот е Ван Джонсън), в един момент Тейлър сваля сивата си рокля, за да разкрие първия от многото комбинезони, които ще бъдат нейно емблематично облекло през 50-те години ("Cat on a Hot Tin Roof", "Butterfield 8").

Когато се вижда в огледалото в цял ръст, раменете й увисват и тя поклаща глава. Това би могло да бъде разочарование; но би трябвало да бъде благоговение.

Много от филмите й са сякаш въплъщение на житейските й драми

"Cat on a Hot Tin Roof", първият от нейните филми за женени двойки, които са едновременно предопределение и прокоба един за друг, се корени в нещо, което феновете й вероятно са смятали за невъзможно: мъж - играният от Пол Нюман Брик Полит - не иска да прави секс с Елизабет Тейлър.

Героинята й Маги прекарва по-голямата част от филма, разбивайки сърцето си в неговата стена на пияна мизантропия и евентуална хомосексуалност. Тя признава, че бракът им се е разпаднал и е станал враждебна формалност ("Аз не живея с теб! Просто обитаваме една и съща клетка, това е всичко!"), но все пак тя го обича.

И трябва да го обича; той е Пол Нюман. И той трябва в крайна сметка да я удовлетвори, не само защото холивудският кодекс изисква той да покаже своята хетеросексуалност, но и защото тя е Елизабет Тейлър.

Към момента на излизане на екрана на филма през 1958 г., личният живот на актрисата е породил също толкова драми, скандали и разбити сърца, колкото присъстват в повечето й филми. Влюбвайки се в импресариото Майкъл Тод, тя се развежда с втория си съпруг, актьора Майкъл Уайлдинг - и два дни по-късно се омъжва за Тод.

Той може би е щял да бъде единствената голяма любов в нейния живот - и единственият изтраял брак - ако Тод не бе загинал в самолетна катастрофа в началото на 1958 г. Скоро тя намира утеха в ръцете на актьора и певец Еди Фишър, който - подобно на Тод, е евреин със скромен произход.

Фишър се измъква от собствения си знаменит холивудски брак с чаровната Деби Рейнълдс - и на 27 години Тейлър е сключила вече четвърти брак - и за кратко си е спечелила нова титла: разбивачка на щастливи семейства.

Така че следващата й роля - надменно високоплатено момиче на повикване в "Butterfield 8" за някои изглежда като стереотипен избор според амплоато. Заявявайки "Аз съм изпитала повече удоволствие на задната седалка на "Форд" от 1939, отколкото някога бих изпитала в сейфа на банка," и сърдито надраскваща "Не се продава" на огледало с червилото си, Тейлър печели "Оскар" за най-добра актриса.

Това е много силно нейно изпълнение, но членовете на киноакадемията може и да са изразили така съчувствието си: тя току-що е преминала през операция на гърлото. Шърли Маклейн, която е основен претендент за титлата през тази година за "Апартаментът" ехидно подхвърля: "Победи ме една трахеотомия!".

Лиз и Бъртън: любов, омраза, взаимно допълване и безкрайни противоречия

Всичко това е само умерена предистория за вулканичната й връзка с Ричард Бъртън, който играе заедно с нея в "Cleopatra". Снимките започват през 1960 г., но епосът излиза на екран едва през 1963 г., когато е най-скъпият филм в историята в реално доларово измерение (и сред 50-те най-печеливши филми досега).

Във филма Бъртън изглежда не толкова разкъсван от противоречие, колкото объркан, вдървен, несклонен да изрази своето сексуално красноречие. Като екранни любовници Тейлър и Бъртън често са дистанцирани и хладни; тогава се носи шегата, че те взаимно са се изтощавали при репетициите.

Или просто двамата са уморени от задушаващото внимание, което техните срещи и раздялата й с Фишър провокират сред обществото. Впоследствие тя споделя: "Не си спомням много от "Клеопатра". Много други неща се случваха тогава."

Връзката на Тейлър и Бъртън ражда 10 филма и телевизионен филм в две части между 1963 и 1973; тогава звездите все още работят много усърдно. За тях би могло да се каже, както е важало и за Фред Астер и Джинджър Роджърс, че "той й даряваше класа, а тя му даряваше секс."

Но би било честно да отбележим, че Бъртън насърчава Тейлър да демонстрира таланта си в по-широка гама от жанрове и насоки, а Тейлър извежда в центъра на екрана бъртъновия тлеещ интелект, мускусното излъчване на неговия мозък - след десетилетия на постижения на театралната сцена и в британски филми. Той й дава свобода, а тя го превръща в звезда.

Това е дар, който тогава Бъртън вероятно е смятал за бреме - и това със сигурност му е тежало. В крайна сметка отношенията им са точно и блестящо отражение на съвременния брак, съществуващ извън канона на Бергман: пламването на първата забранена любов в "Cleopatra"; словесният спаринг в "Taming of the Shrew"; споделените лъжи и обвързващите компромиси в "Who's Afraid of Virginia Woolf?".

По някакъв начин и двамата актьори, и техните филми се превръщат в прекрасни анахронизми към края на 60-те - ера на сурови филми за контракултурата и низините й, ерата на "Волният ездач" и "Среднощен каубой". Сериозните драми за домашните проблеми на ситите хора на средна възраст тогава бързо стават демоде.

Но Бъртън и Тейлър доказват, че са истински актьори, маскирани като звезди - и убеждават огромната си публика, че всички тези лъскави, борещи се помежду си герои, особено Джордж и Марта в екранизацията по Едуард Олби, са самите те: "Лиз" и "Дик" в своя апотеоз - от таблоидите до трагедиите.

В залеза на кинокариерата си тя се заема с хуманитарни каузи

След раздялата й с Бъртън следват още два брака - със сенатора от Вирджиния Джон Уорнър (с който остават заедно почти шест години), и със строителния работник Лари Фортенски за пет години, с който тя се развежда през 1996 г.

Тейлър преминава от съпрузи към любовници (които стават следващи съпрузи) по начина, по който е преминавала от филм към филм в MGM. Описвайки се като серийно моногамна, тя изглежда е търсила винаги партньорство с договор. 46 години след първото й "Да", чак до последния й развод, тя е била женена през почти всичките години (с изключение само на 13 от тях).

Също така тя знае, че лоялността й към един мъж не би издържала дълго; вероятно би била по-щастлива, ако се беше омъжила за Макдауъл - който е неин приятел през целия й живот и вероятно най-грижовният постоянен ерген в Холивуд - и беше кръшкала с умерена дискретност.

Но Тейлър изживява личния си живот пред погледа на всички - и показва на света, че Холивуд е романтична мелодрама както на екрана, така и извън него.

Във филмите - място, обичащо младите и безмилостно към възрастта, красивите жени имат две възможности: да остареят далеч от погледа на хората, както го прави Грета Гарбо, или да стареят на екрана. (Има и трети вариант: ранна смърт, която запазва блестящия имидж на крайно висока цена.)

Тейлър избира да се оттегли от киното и да поеме най-достойната роля на активист за хуманитарна кауза - борбата срещу СПИН. Сисъпана от смъртта през 1985 г. на Рок Хъдсън, неин партньор от "Giant", тя участва в основаването на Американската фондация за СПИН изследвания и в следващия четвърт век е набрала почти $100 млн. за каузата. Тя неуморно побеждава много болести: рак на кожата, (доброкачествен) мозъчен тумор, травми на бедрата и гърба. През 2005 г. заявява: "Вече се придвижвам в инвалидна количка, но все пак не се предавам."

В последните си десетилетия Тейлър участва във филми само като "специална гостенка", вземайки си отдих от благотворителната си дейност и неизбежната си знаменитост. В телевизионен филм от 2001 на име "These Old Broads" тя лекува стара рана, като партнира на Деби Рейнълдс.

В поръчания от HBO филм от 1983 "Between Friends", където е разведена жена, справяща се със самотата, тя изрича афоризма: "Нищо не е вечно, не сте ли забелязали?" Но тя е грешала за виолетовите очи - и това личи и тогава. Нищо не е вечно, освен киното - и лентата му все още се върти от невидими криле и от обожанието на света към Елизабет Тейлър.

Oще: mgm  актриса  брак  елизабет тейлър  кариера  ричард бъртън  снимки  спин  съпрузи  филми  фондация  холивуд 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.03.2011, 11:31

1 cjornii kot | 26.03.201112:43

Бог да я прости ! Беше велика ! Реве или много тъжен
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани