Уплашете се! Това е полезно за здравето | webcafe.bg
Webcafe

Уплашете се! Това е полезно за здравето

Lifecafe, по CNN 28.10.2016, 16:26 (обновена 03.11.2016, 12:39)
кървави сцени, филми на ужасите

Неслучайно повечето хора търсят страшни изживявания. Но едно е да се плашиш от кино или филм, а съвсем друго е страхът от тъмното или някого

Къщи, обитавани от призраци, филми на ужасите, страшни романи и предизвикващи тръпки картини: задавали ли сте си някога въпроса защо всъщност търсим изжиявявания, които да ни плашат?

Според специалистите, да те е страх - или поне да те е страх в мащаб, който можеш да контролираш, е здравословно, коментира CNN, като цитира психолози и специалисти по въпроса.

"Хората обичат да бъдат плашени, но има разлика между уплашен и "уплашен", коментира Джефри Голдщайн, професор по психология и експерт по забавленията и насилието от университета в Утрехт, Холандия.

"Можеш да бъдеш уплашен от филм или преставление, което има такава цел. И това може да е позитивен начин на изживяване на страха".

Но, по думите му, има разлика между истински страх и фалшив такъв.

Да вземем например феномена с хората, които обичат да се обличат като страшни клоуни, за да плашат непознатите. Реакцията към тях определено не е същият страх, който бихте изпитали, когато гледате филм. Причината за негативното изживяване е, че не знаем мотивацията на тези клоуни и дали те са опасни за нас.

"Това заиграване на ръба на онова, което е неприятно и плашещо, може да бъде много опасна", коментира Голдщайн.

С една дума: страшните клоуни на екрана са приемливи, но ако ги срещнете край вашата къща късно вечер - надали ще ви е толкова забавно.

И все пак защо ни привлича ужасът?

Всички сме наясно, че няма абсолютно нищо лошо в историите на Стивън Кинг, но човешката обсесия към страшното е много по-древна.

През 15 век холандският художник Йеронимус Бош произвежда индустриално количество разнообразни фантазни чудовща върху платна и фрески, а адовите изображения на художника от 14 век Джиото ди Бондоне и днес са крайно интересни.

Изобразявайки ужаса, тези средновековни фрески намират място по стените на църквите в Западна Европа. И дори да изглеждат шокиращо, хората от късното Средновековие разбират метафората: тези картини показват какво те чака в Ада, ако не си добър християнин.

С една дума, ужасният дявол на Джото, който пълни устата си с хора, и който се намира точно над входа на Капела дели Скровени (Параклисът на фамилия Скровен) в Падуа, е ясно предпрежение към всички излизащи от църквата в края на Месата, че дяволът не спи.

В модерните времена, броят на хората, които изпитват страх от Ада, се брои на пръстите на ръката, но пък картините на старите художници определено привличат вниманието на публиката, която вече оценява по-скоро артистизма и богатото въображение на тези майстори.

Затова и учените твърдят, че ние всъщност обичаме страшните картини.

Изследванията показват, че ако на един човек му покажат снимка на змия и снимка на цвете, неговият мозък регистрира първо змията. Това е инстинктът за самосъхранение на нашите предци, който мозъците ни не са забравили.

"Точно по тази причина ние често неволно закриваме очите си с пръсти, когато гледаме страшни неща: нашата нервна система ни кара да действаме физически така", казва Марги Кер, социолог и автор на книгата "Писък: Плашещи приключения в науката за страха".

Дори и изображението да е измислено, ние пак изживяваме този прилив на адреналин и нашите мозъци се пълнят с допамин - химикал, който ни кара да се чувстваме добре. Това в същият онзи хормон, чието действие се засилва, когато вземаме наркотици, упоребяваме алкохол или се влюбваме.

"Някои хора наистина обичат това естествено чувство", казва Кер. Въпреки това то много бързо се превръща в липса на интерес.

Да се наслаждаваш на страшни истории обаче има и друго предимство.

"Хората, които се наслаждават на опасни или страшни филми, рядко го правят сами", казва Голдщайн. "Да ходиш на кино в група ти помага да задържиш чувството за реалност, както и да можеш да сравниш своите реакции с тези на другите и да им покажеш, че си достатъчно силен, за да го понесеш".

Голдщай е набюдавал поведението на публиката при излъчването на филми на ужасите в продължение на години и е виждал хора, които крещят, плачат и дори да повръщат пред екрана. Но обикновено същите тези хора изглеждат доволни, когато филмът приключи. Те са доказали на себе си, че могат да се справят със страшните ситуации.

Специалистите виждат как работи това на практика през 1970-та година, когато се случва убийство в кампус в Уисконсин. Учените искат да проверят дали хора, които са преживели ефектите от станало в близост убийство в действителността, ще избягват филмите с насилие.

С тази цел те анализират поведението на публиката в двете кина в близост до университета. В едното се прожектира филм на Дисни, а в другото "Хладнокръвно" - страшен филм по книгата на Труман Капоти за жестоко убийство на семейство в Канзас.

Посетителите на филмите на Дисни остават същия брой, но посетителите на филма, който разглежда въпроса с насилието, нарастват главоломно.

Резултатите изненадват изследователите и тогава те не могат да си обяснят този феномен.

Голдщайн има теория по въпроса.

"Насилието в реалния свят не винаги завършва с "хепи енд", докато едно от посланията на насилието и жестокостта във филмите е, че ще има някакво разрешение на проблема. Когато видим, че е възможно накрая справедливостта да възтържествува, това препотвърждава нашата вяра, че има добро".

И дори и във филма или книгата да няма щастлива край, все пак накрая изживяването свършва и ние можем да излезем от ситуацията на ужас или насилие, като напуснем киното или затворим задната корица - нещо, което не може да се случи в истинския живот.

Кер също е забелязала в изследванията си, че някои хора изпитват усещане за спокойствие и отчитат подобрено настроение след края на страшен филм. Дори и да звучи абсурдно, това е подобно на усещането, което има човек след като посети клас по йога.

И все пак далеч не всички хора обичат усещането да се страхуват.

Според Кер това също е нормално. Понякога нервната система на хората се пренатовартва от измислените страхове. Други хора са травматизирани още от деца, когато става дума за ужаси и насилие. Затова Кер съветва никога да не водите дете в изоставена къща или къща, за която се смята че е обитавана от духове, освен ако то не ви помоли изрично за това. Това важи със същата сила за филми на ужасите или увеселителни паркове, където има страшни фигури. Това важи с особена сила за годините, когато децата са още твърде малки за да различават ясно измисленото от истината.

Във всички случаи, ако искате да измислите нещо за Хелоуин този уикенд, просто изберете някой страшен филм. Обяснете на приятелите си, че това е полезно за здравето и се забавлявайте. По възможност заедно.

Oще: кръв  кървави филми  къща с призраци  призраци  страх  страхувам се  страшни филми  страшно  ужаси  ужаси филми  филми на ужасите  хелоуин 


Още от Животът

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани